Вълците от Мърси Фолс

by **Sakura2442** Пон 26 Юли - 14:32

Тръпка
Автор:Маги Стийвотър
Издател:Кръгозор
Раздел:Фантастика,Фентъзи,Хорър,Световна проза

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката.

Нейният вълк. Неговото лятно момиче.

Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще...

Грейс

Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.

Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.

Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.

Сам

Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.

Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.

Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.

Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.

Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.

by **devil degu** Пон 26 Юли - 22:46

Хм,чела съм я и ми хареса, ама е малко монотонна.

:wub: :smile1:

by **~ i.LLusion** Вто 27 Юли - 2:43

И аз съм я чела. Харесва ми като цяло, на места идеите куцат, но това е първата книга за върколаци, дето ми попадна, за това си я харесвам. :pardon:
Стилът не е лош, авторката се е справила добре. Лошото е, че идеите започнаха да се припокриват и има много общо с вампирските поредици :unsure:
Все пак ще си купя и втора част!!

by **Bloody_Rose** Вто 27 Юли - 16:16

Сладка, малка книжка, очаквам повече от втората и третата част..

by **poli8009** Нед 15 Авг - 23:30

Bloody_Rose написа:Сладка, малка книжка, очаквам повече от втората и третата част..

И аз съм на същото мнение.

by **Zaharka** Нед 29 Авг - 17:41

А някой знае ли кога излизаше втората книжка? :unsure:

by **~ Mistery writer ~** Нед 29 Авг - 18:12

На английски не е излязла все още мисля Вълците от Мърси Фолс 2115147716

:

by **~ Mistery writer ~** Нед 29 Авг - 18:13

https://bgworld.forumotion.com/forum-f33/topic-t148.htm

by **Zaharka** Нед 29 Авг - 18:24

На английски трябваше да излезе на 20 юли мисля. Не съм сигурна само юни или юли беше. А за на български някой да има инфо?

by **~ Mistery writer ~** Нед 29 Авг - 18:26

Мисля, че беше септември :bigwink:

by **Enigma** Нед 29 Авг - 18:53

poli8009 написа:
Bloody_Rose написа:Сладка, малка книжка, очаквам повече от втората и третата част..
И аз съм на същото мнение.

Присъединявам се.

by **Christina.** Пет 17 Сеп - 10:26

Копнеж

Вълците от Мърси Фолс 169780130143982878612847082922K7cnxSRdQBL2o8XDqZP

Страници: 292
Корица: мека
Формат: 14,5 х 21 см
Дата: 27.09.2010
Цена: 11.90 лв

Едно момче копнее да остане човек... Едно момиче копнее да бъде с него...

Сам и Грейс трябва да се борят, за да останат заедно. За него това означава да се пребори с миналото си на вълк... и да открие начин да оцелее занапред. За нея – да скрие една много опасна тайна и да се изправи лице в лице с едно все по-несигурно бъдеще.

Сам
Няма да позволя това да бъде моето сбогуване. Направил съм хиляда хартиени птички, носещи спомените за двама ни с Грейс, и съм произнесъл своето желание. Ще открия лек. А после ще открия Грейс…

Грейс
Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се крие в усмивката на Сам.
Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си.
Това бе живот, който не исках да забравя.

История за една любов.
За различните видове любов и за онази любов, която може да накара хората да направят немислими неща.
Тя е мъчителна и въодушевяваща, тя ги освобождава и оковава в плен, тя ги съблазнява и плаши. Докато целият им свят се разпада, само любовта ги държи заедно. Ще бъде ли достатъчно? Ще имат ли време?

След „Тръпка“ феновете искаха още. След „Копнеж“ ще умоляват за това… „Завинаги“

№ 1 в списъка с бестселъри на Nеw York Times за 2010 г.!

by **~ Mistery writer ~** Пет 17 Сеп - 11:43

Оуу йеа.. Нямам търпение, нищо, че нямам първата :lmao:

by **devil degu** Пет 17 Сеп - 20:35

Да си призная честно корицата на първата книга ми харесва много повече :dry:

by **~ Mistery writer ~** Пет 17 Сеп - 20:38

Е ти сега корицата ли купуваш или книгата?!

by **devil degu** Пет 17 Сеп - 23:42

Ами фактически и двете, защто корицата върви с книгата Вълците от Мърси Фолс 2115147716

: Между другото очаквам с нетърпени втората книга. Надявам се да има повече екшън

by **~ Mistery writer ~** Сря 22 Сеп - 21:32

Откъс:

Четирийсет и шеста глава

Сам

Ето ни отново на онова място, където винаги си казваме сбогом.
Грейс лежеше в леглото ми по гръб със свити колене. Тениската ѝ се бе повдигнала малко и разкриваше няколко сантиметра от бледата кожа на корема ѝ. Русите ѝ коси бяха паднали на една страна върху възглавницата, сякаш летеше във въздуха или плуваше във вода. Стоях край ключа на лампата, загледан в нея и изпълнен с... копнеж.
– Не я гаси още – промълви тя с леко странен глас. – Просто ела и седни при мен за малко. Още не ми се спи.
Въпреки това загасих светлината – в обгърналия ни мрак Грейс изсумтя възмутено – а след това се наведох, за да включа коледните лампички, окачени под тавана. Те проблясваха и рисуваха странни форми от светлина и мрак, докоснали бавно въртящите се хартиени птички. Движещите се сенки по лицето на Грейс я караха да изглежда все едно стои край разпален огън. Възмутеното ѝ сумтене прерасна в удивено възклицание.
– Това е като... – започна тя, но не довърши.
Отидох на леглото и седнах с кръстосани крака до нея, вместо да лягам.
– Като какво? – попитах, докато прокарвах пръстите си по корема ѝ.
Грейс измърка, притворила очи.
– Като какво? – попитах отново.
– Като да гледам звездите – каза тя. – Докато огромно ято птици прелита в небето над мен.
Въздъхнах.
– Сам, наистина искам да си купя червена кана за кафе, ако някъде продават такива.
– Ще намеря – обещах и отпуснах длан върху корема ѝ. Кожата ѝ бе ужасно гореща. Изабел ми беше казала да попитам Грейс как се чувства. Да не чакам тя да ми каже, защото не би го направила, преди да е станало твърде късно. Защото не иска да ме нарани.
– Грейс... – започнах, отдръпвайки уплашено ръка.
Очите ѝ се отместиха от бавно въртящите се над нас птички към лицето ми. Тя хвана ръката ми. Нейните пръсти докосваха моята линия на живота, а моите – нейната.
– Какво? – Когато заговори, усетих в дъха ѝ миризма на метал и лекарства, на кръв и ацетаминофен.
Знаех, че трябва да я попитам какво се случва, но исках да прекараме още една спокойна минута. Още няколко секунди, преди да се изправим лице в лице с истината. Затова зададох въпроса, за който знаех, че няма правилен отговор. Въпрос, който се отнасяше за друга двойка, с различно бъдеще.
– Когато се оженим, може ли да отидем до океана? Никога не съм бил там.
– Когато се оженим – каза тя и в гласа ѝ не долових лъжа, а само нежност и безкрайна тъга, – можем да отидем до всички океани. За да се хвалим после, че сме обиколили света.
Легнах до нея. Ръцете ни все още бяха здраво стиснати върху корема ѝ. Рамо до рамо двамата наблюдавахме ятото от щастливи спомени, което летеше над нас, уловено в стаята ми. Когато хартиените криле закриваха коледните лампички, се чувствах така, все едно се движим. Все едно пътуваме в люлеещ се сред вълните огромен кораб, загледани в непознати съзвездия.
Време беше.
Затворих очи.
– Какво се случва с теб?
Грейс остана смълчана толкова дълго, че започнах да се питам дали наистина съм произнесъл въпроса си на глас. После каза тихо:
– Не искам да заспивам. Страхувам се да заспя.
Усетих как сърцето ми забавя ход, между отделните удари сякаш минаваха цели векове.
– Какво чувстваш?
– Боли ме дори да говоря – прошепна Грейс. – А стомахът ми... той наистина... – Тя положи дланта ми върху корема си и постави ръка върху моята. – Сам, страх ме е.
Трудно ми бе да открия гласа си след това признание. Неназована болка ме раздираше целия. Някак успях да промълвя:
– Това е нещо от вълците. Мислиш ли, че си се заразила някак от онзи мъртъв вълк?
– Мисля, че това е вълк. Мисля, че е вълкът, в който никога не се превърнах. Така го чувствам. Чувствам, че искам да се трансформирам, но това не се случва.
Бързо прехвърлих в ума си всичко, което знаех за вълците и нашата разрушителна болест, но не се сещах за подобен прецедент. Грейс бе единствена по рода си.
– Кажи ми, все още ли го усещаш? – попита тя. – Вълкът вътре в теб? Или вече си е отишъл?
Въздъхнах и се завъртях леко, така че да опра чело в бузата ѝ. Разбира се, че все още си беше там. Разбира се, че беше.
– Грейс, ще те заведа в болницата. Ще ги накарам да открият какво става с теб. Не ме интересува какво ще трябва да им кажа, за да ги накарам да ми повярват.
– Не искам да умра в болница.
– Няма да умреш – казах и повдигнах глава, за да я погледна. – Има толкова много песни за теб, които още не съм написал.
Тя се усмихна накриво и ме бутна леко назад, след което положи глава върху гърдите ми и затвори очи.
Моите останаха отворени. Гледах нея и сенките на птичките върху лицето ѝ, изпълнен с копнеж. Копнеж за още щастливи спомени, които да окача над нас. Толкова много щастливи спомени с това момиче, че на тавана да не остане място, че цялата къща да се пръска по шевовете от хартиени птички.
Около час по-късно Грейс започна да повръща кръв.
Не можех да се обадя на 911 и едновременно с това да я държа, затова я оставих присвита надве насред коридора. Тънка следа от кръв по пода маркираше пътя ни от стаята до тук. Застанах край вратата и набрах номера, без да свалям очи от нея.
Коул – не си спомнях да съм го викал – се появи на стълбите и мълчаливо донесе кърпи.
– Сам – проплака Грейс с тъничък, отчаян глас, – косата ми.
Кръвта по косата ѝ беше най-малкият проблем. Най-големият обаче беше, че Грейс е изгубила контрол и е изпаднала в паника. Докато Коул ѝ помагаше да притисне кърпа към носа и устата си, аз несръчно придърпах косата ѝ назад и я вързах на конска опашка. После, когато чухме сирените на линейката пред къщата, двамата ѝ помогнахме да слезе на долния етаж, без да повърне отново. Птичките пърхаха с криле, сякаш искаха да дойдат с нас, но кончетата им бяха твърде къси.

Четирийсет и седма глава

Грейс

Имало едно време едно момиче на име Грейс Брисбейн. Тя трудно можела да мине за особено специална, като се изключи, че била добра с цифрите, лъжела виртуозно и била открила своя дом сред страниците на книгите. Обичала всички вълци, които бродели зад къщата ѝ, но един от тях обичала повече от всичко.
Този вълк отвърнал на любовта ѝ. Любовта му била толкова силна, че обикновените неща, свързани с нея, станали специални: начинът, по който почуквала с молива по зъбите си, фалшивите песнички, които си пеела в банята, това, че когато го целувала, знаела, че устните им си обещават вечност.
Тя имала един спомен, състоящ се от отделни накъсани сцени: как глутница вълци я влачи през снега, първата целувка с аромат на портокали, сбогуването зад едно разбито предно стъкло.
Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се криело в усмивката на Сам.
Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си.
Това бе живот, който не исках да забравя.
Не бях приключила с него. Имаше още толкова много неща за казване.

by **~ Mistery writer ~** Нед 26 Сеп - 19:33

„Копнеж” на Маги Стийвотър зае първо място в престижната класация на New York Times. Вече 8-ма седмица романът е в челната петица на чарта.

На 22 юли новината за тоталния успех на продължението на ърбън фентъзи романа „Тръпка” обиколи света. Самата информация изненада и авторката, която бе в самолет на път за Калифорния. Ето как самата тя развълнувано сподели радостта си: „Знаех, че информацията за списъка на бестселърите на New York Times ще излезе, докато съм в самолета, и таях някаква надежда, че „Копнеж” (Linger) ще влезе вътре. Знаех, че ако това стане, редакторът ми ще ми пише веднага. И тогава батерията на телефона ми падна. Затова от Чикаго започнах да му пращам съобщения по телефона на баща си (баща ми и сестра ми бяха с мен в първите дни на турнето). После полетът закъсня и се случиха всякакви други неща, които обикновено се случват. В крайна сметка след много перипетии се озовахме на малко самолетче, което побира само 24 пътници и пътуваше към Сан Луис Обиспо. Летяхме над планините. В малкия самолет беше абсолютно тихо. И тогава звънна телефон. Помислих си: „Кой идиот е оставил включен телефона си, когато ни предупредиха да ги изключим?” Беше телефонът на баща ми. Имаше съобщение от редактора ми. Татко: „Готова ли си да вдигнеш малко шум?” Аз, гледайки стюардесата, която ми хвърляше подозрителни погледи, защото бяхме нарушили правилата, успях да кажа само „Ами...” Татко:„Копнеж” е влязъл като номер 1 в списъка на бестселърите на NYT." В този момент, без да откъсва поглед от мен, стюардесата обяви по интеркома, че всички електронни устройства трябва да бъдат изключени. Опитах се да не припадна и да осъзная какво ми беше казал татко. Междувременно в самолета се вдигна голяма врява, защото имаше само 24 пътници и всички бяха чули разговора ни и започнаха да ме разпитват за какво е книгата ми и да ме поздравяват. Ръцете ми трепереха (всъщност все още треперят, защото изпих четири силно подсладени чая след приземяването), а татко крещеше „Успя! Ти успя!”, а сестра ми се хилеше като лунатичка, а сигурна съм, че и аз съм изглеждала по същия начин, или по-вероятно е все пак да съм побеляла от почти припадъка си, и, честно казано, вече не си спомням какво съм казала след това. Не мога да повярвам. Просто не мога.”

„Копнеж” ще може да влезе и в класацията на българските тийнейджъри след 27 септември, когато е официалната премиера на книгата в България.

by **nightfan** Съб 9 Окт - 19:51

Някой знае че, дали ги има в нета, защото не съм сигурна дали да си ги купувам, а ми е любопитно за какво става въпрос в тях.

by **beni1979** Съб 9 Окт - 20:07

Нещоо, тази поредицаа не, ме впечатлии толковаа...... |-(

Доколкото, се сещаам в нета има, фен превод на 1-ва книга,... обаче с друго заглавие Потръпване в студа....

by Sponsored content

Hitskin.com

Вълците от Мърси Фолс

Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Re: Вълците от Мърси Фолс

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31