Училището съм го чела до осма книга май беше... абе там до книгата със Скай и пазителите (или бранители бяха? о.О), пък от Дневниците съм чела точно една глава от... една от всички книги.
Сигурно от умопромрачителното представяне на книгите, което направих се подразбира, че не съм им голям фен - нещо, което не отричам.
Значи Училището беше що годе добро - не ми се е доспивало, както е ставало с други книги, но книгата ми се стори плоска, написана, защото така трябва, а не, защото на автора му е дошла музата - или иначе казано, за да се продава. Стила не ми хареса, идеята не беше нищо ново. Даже мисля, че си беше пълен опит за имитация на Академията. И то неуспешен опит!
А главата от Дневниците, която прочетох ме отекчи до краен предел. Беше прекалено лесна, бърза... не знам как да го опиша точно. Докато я четях всичко ми минаваше, ей, така през главата без да ме накара да се замисля, да почувствам нещо от емоциите и преживяванията на героите. Да, вярно беше само една кратичка глава, но когато прочетох първата глава от Анита Блейк се тресях на стола от вълнение и любопитство да разбера какво става по-нататък, пък това чудо не събуди и грам любопитство в мен.
Бих казала нито една от двете, но ще избера Училището. Все пак тя беше достатъчно добра, за да ме накара да я прочета чак до осма (или семдма) книга.
И без обидени - това е моето мнение.
______________________________
I'm so ugly.
But that's okay cause so are you.