Неделята беше страхотна... дължа го на „Чаровник по рождение” на Сюзън Филипс. Купих си книгата три дни след като излезе на българския книжен пазар, т.е. някъде преди около месец. Не знам защо толкова отлагах прочита и, но е факт, че нямах желание да я започна веднага. Може би се дължи на това, че въпреки хубавите емоции от „Идеалната половинка” (които обаче не бяха на 100% удовлетворяващи), разочарованието от „Капризите на сърцето” (книга, за която мислех, че ще бъде като ударна вълна откъм усещания) още ме държи. Та, затова май едва днес се заех с „Чаровник...”-а, но пък си заслужаваше.
Книгата е много хубава. Мисля, че дава достоен завършек на една иначе много силна и красива поредица любовни романи. Написана е напълно в духа на С. Ф. Изпъстрена е с безумни диалози, представляващи предимно закачливи и забавни словесни престрелки, които на места те карат да зяпнеш и да се чудиш как са напаснати така добре?! Образите в „Чаровник...”-а са не по-малко шантави (да, това е много подходящо определение!) и колоритни, отколкото в други книги на авторката. Те успяват да те грабнат без проблем... и тук не става дума само за образите на главните герои (Дийн и Блу), а за тези на всички участници в историята – майсторски изградени са. Всъщност, за пореден път се убеждавам, че само няколко изречения са напълно достатъчни, за да изградиш един персонаж, да предадеш на читателя неговите чувства и емоции от случващото се с него, особено ако това е дело на С. Ф., но нека не се отклонявам...
Дийн Робилард получава контузия в рамото по време на един от последните си мачове и докато се справя с последиците от нея, трябва да преосмисли живота и бъдещето си. Дотук нищо ново. Пътувайки по безлюдната междуградска магистрала в един горещ летен ден, в опит да намери уединение, той установява, че малко компания няма да му е излишна точно в този момент... и изведнъж по повеля на Съдбата насреща му се задава един бобър... или по-точно изоставената от годеника си (Монти Загубеняка – името му само по себе си говори за него) и разорена Блу Бейли, облечена в костюм на бобър и опитваща се да изкара малко пари. Това е възможно най-невъобразимото и шантаво запознанство, на което съм ставала „свидетел”. Не мога да отрека, че се смях с глас на безумните реплики, които започнаха да си разменят двамата още от пръв поглед. Разбира се, веднага се усетиха и искрите между тях.
Та, решавайки да помогне на Блу, след като научава какво я е сполетяло, за да се намира облечена на пътя по този начин, Дийн я взема на стоп и двамата потеглят към близкото градче... Така започва тяхното приключение. След малка разправия между Блу и бившия и, която завършва с побой на главната над него, Дийн склонява да я вземе със себе си, тъй като тя няма къде да нощува, очаквайки тя да му се отплати сексуално. Плановете му се променят, когато двамата пристигат във фермата, която наскоро си е купил именно заради нуждата от уединение, където заварват майка му – небеизвестната бивша алкохоличка и наркоманка Ейприл Робилард, представяща се за негова икономка. Излишно е да казвам, че Дийн не може да понася майка си, заради която е прекарал едно изключително трудно и самотно детство и побеснява, когато я вижда. Положението се влошава още повече с появата на природената му сестра Райли (едно симпатично, но много наранено 11-годишно момиченце), която очаква да се сближи с него след смъртта на своята майка, на баща му – рок-иконата Джак Пейтриът, който все не успява да се научи как да бъде баща, макар и вече 54-годишен и на властелинката на градчето Гарисън – Нита Гарисън – една злобна, вечномърмореща, стара вещица. Неочаквано Блу се оказва не само в ролята на сексуален обект за Дийн, но и в ролята на буфера/ спойката между всички тях, а ремонта на фермата им предоставя необходимото извинение да преоткрият себе си и другите, да оправят отношенията помежду си и да заживеят щастливо накрая. Разбира се, целият този процес е съпроводен от поредица от разправии, комични ситуации, пиперливи коментари, страст, романтика и спомени.
Имаше няколко сцени, които ми се сториха като накъсани, някак твърде сбити... Като цяло обаче, четейки, много се забавлявах с всички герои и това, което им се случва. Хареса ми, че въпреки видимите различия между поредното „лошо” златно момче на „Чикаго старс” и невероятно ексцентричната дъщеря на активистка за мир – Блу, двамата се оказаха така близки по съдба и с толкова общи преживелици зад гърба си. Успяха да ме докоснат по техен си начин. Сюзън Филипс успя... за пореден път!
P.S. Финалните им обяснения в любов и предложението за брак бяха черешката на ексцентричността на главните!
/ години, защото за нула време изчетох първа и втора книга от "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър и в момента съм на трета. Не съм сто процента сигурна, че ще я прочета до край тази поредица, но до тук историята не е лоша, става за убиване на време.
От издателство "Хермес" ми споделиха, че тя ще излезе в началото на 2015 г.
