First topic message reminder :

Какво ви хареса най - много от нея? Бихте ли я препоръчали?

Привет! Преди малко прочетох " Идеалната половинка " на Сюзън Елизабет Филипс. Книгата е РАЗКОШНА! Много ми хареса! Много повече от " Бебето е мое " и " Капризите на сърцето " ( от тях лекинко се разочаровах, все нещичко не ми достигаше накрая )!
Стане ли дума за книга на С. Е. Филипс винаги имам свръхочаквания ( казвала съм го и друг път, особено след прочита на " Избрах теб! " и " Да целунеш ангел " - две наистина много любими книги ) и този път те бяха оправдани изцяло. Хареса ми развитието на историята, действието, остроумните диалози между главните, усещанията на единия и на другия....Хареса ми как са изградени образите на Хийт и Анабел. За него си мислех, че ще е някакъв разглезен женкар, но се оказа, че не е точно такъв. Откъм външен вид Сюзън най - добре си го описва: " Ако не беше незначителната асиметрия на чертите му, можеше да бъде признат за непоносимо неотразим. Вместо това беше само божествено красив. " или " Заради въздействието си върху дамските сърца, мъжете с неговия чар и външен вид трябваше със закон да бъдат задължавани да носят дефибрилатори , за да оказват първа помощ. ". Хахххх!!! Но освен красив и чаровен, Хийт се оказа много умен, отговорен и сериозен, вманиачен в работата си. Разбира се появата на Анабел успя да го избави от тази му вманиаченост в последствие! Самата Анабел пък се оказа истинска сладурана, смятана от роднините си за неудачница, защото за разлика от братята си, с каквото и бизнес начинание да се захване, то неизбежно завършва с провал. А в личен план...годеникът и я зарязва, защото има нужда от смяна на пола и от Роб се превръща в Роузмъри ( когато стигнах до момента, в който с Анабел се срещат в закусвалнята въобще не си давах сметка, че става дума за нещо такова! ). Подтисната от тези си несполуки Анабел не осъзнава колко е красива. Освен това тя е и много забавна, устата и направо блика от енергия.
Двамата с Хийт се допълниха просто перфектно.
Обяснението му / предложението пред семейството и ( родителите и и братята и ми се струват доста смахнати, а снаха и е абсолютна кифла, ако мога така да се изразя! ) ми се стори романтично, макар че самата Анабел не мислеше така. Последвалият разговор насаме между двамата също беше романтичен, но краят беше черешката на тортата в това отношение. А за предбрачния договор просто нямам думи...още се заливам в смях като се сетя за уговорките им относно мобилните телефони, секс - играчките, работното време и срещите със семейството и!
Въобще откъм смешни диалози, закачливи обръщения или подмятания, остроумни забележки - книгата беше пълна с такива и не само между главните, а изцяло. Сега се сещам и за интерпретациите на Анабел на въпросите или коментарите на семейството и по време на рд - то! Олеле! Голям смях!
За останалите герои...
Второстепенните - Боди и Порша - също бяха много сладки, макар че лично мен Порша през повечето време ме дразнеше. Тя е откачена на тема килограми, дисциплина и хорско мнение. Когато Боди и поднесе историята на Хийт относно детството си като своя вече бях наясно, че не му е чиста работата...и той взе, че се оказа представител на висшето общество в последствие, което оправда предположението ми!
Другото, което ми допадна в " Идеалната половинка ", това е честата поява на много от старите герои и на децата. И с тях се забавлявах от сърце!
Като заключение мога да кажа, че книгата ми донесе супер много положителни емоции и ме презареди! В очакване съм на последната от поредицата и се моля от " Ибис " да не изоставят С. Е. Филипс, защото авторката има още много книги, които ми се иска да прочета.
Ако не сте я прочели все още, тичайте бързо към най - близката книжарница или я заемайте от приятелка!

"Множество Катрини" - Джон Грийн   

Дивергенти от Вероника Рот

"Любов на разсъмване" на Лайза Клейпас

Обсебена - Карън Робърдс

Много на на бързо прочетох "Идвалната половинка" на С.Е.Филипс мога да кажа само разкош.
И най последна беше "Заложница на съдбата" на Мери Джо Пътни   

"Дивергенти" на Вероника Рот

"Десет малки негърчета" - Агата Кристи
Бях я чела преди доста години и сега реших да си я припомня. Независимо от всичко, госпожа Кристи си остава един невероятен талант в областта на криминалетата.

"Красив негодник"-много забавна книжка.
"Идеалната половинка"-книгата е страхотна.

Прочетох "Тайните на една лятна нощ" на Лайза Клейпас.Определено поредицата ще се следи единпът щом съм я захванала.
И наистина "Красив негодник " е забавна книжка чете се много бързо. :crazy: 

"Дъблин стрийт" на Саманта Йънг

Преди малко довърших ‘’ Последна саможертва ‘’ от ‘’ Академия... ‘’ – та на Ришел Мийд. За 4 дни – 6 книги, беше си цял книжен маратон и сега определено имам нужда от кратка пауза ( наистина кратка обаче ), но съм толкова доволна от всичко прочетено, че бързам да споделя впечатленията си от поредицата.
За героите:
Роуз: абсолютно готина мацка и леко ку – ку в едно – любима комбинация за главна героиня, пък била тя и тийнейджърка. Хаххх! Мислех, че е на 18 години, когато започнах да чета ( звучат ми по – внушително от 17 ;) ), но се оказа, че и предстои да ги навърши ( това леко ме издразни, защото хич не си падам по тийн – историите, но успях да пренебрегна както нейната възраст, така и тази на приятелите и. Не, че не знаех, че започвам да чета тийн – роман, но все пак... ). Роуз много ми допадна като образ – свежа, забавна, красива, секси героиня, остроумна, заядлива понякога, и в същото време толкова жертвоготовна и склонна да поема какви ли не рискове в името на доброто и приятелството. Хареса ми начинът, по който разказваше за случващото се с нея и останалите, макар че на моменти ми се искаше да има малко повече подробности относно второстепенните герои ( успокоих се, след като разбрах, че и за тях има поредица ). През цялото време обаче и се дразнех именно затова, че е така жертвоготовна и ангажирана с чувствата и действията на Лиса – направо ми идеше да и фрасна един понякога, макар че задълженията и на пазител го изискваха, да не говорим за връзката между двете момичета. Бях повече от сигурна, че ще си има вземане – даване с Дмитрий още в началото, когато се озоваха един срещу друг на улицата.
Дмитрий: абсолютно бонбонче! Висок, строен, мускулест, красив, умен, с акцент...да изброявам ли още?! Мисля, че не е нужно! Веднага го харесах, макар че ми се стори и леко странен, да не кажа даже особняк заради начина, по който се стремеше да запази дистанция между себе си и Роуз. На моменти ми се искаше да бъде малко по – арогантен, дори груб, на моменти – по – страстен, но тук оказваше влияние мръсното ми ‘’ фифти ‘’ подсъзнание, чийто искания бяха задоволени  в книга номер 4. Там Дмитрий беше страхотен! Какво да правя като повече си падам по лошите момчета?!  
Лиса: в началото ми се стори сладка, някак прекалено захаросана даже. Струваше ми се прекалено безхарактерна и депресирана през повечето време, дразнех и се, че оставя Роуз да се оправя с всичко случващо се в живота им. В последствие момичето ‘’ израстна ‘’ пред очите ми и се превърна в кралица на мороите. И то каква... превърна се в по – овладяна и самостоятелна личност, започна да се бори с контрола над духа, заинтерсува се от всички около себе си – това го нямаше в началото. Очаквах повече драма и интриги в отношенията и с Кристиан, когото веднага харесах там на тавана над църквата. И не само заради очите му, разбира се, но и те допринесоха! Временната им раздяла ми беше малко изсмукана от пръстите на авторката, но все пак беше някакъв зародиш на любовна драма. Щеше да е хубаво, ако между двамата имаше малко повече лични, само техни моменти в книгите, но това важи и за Роуз и Дмитрий. Все пак ясно ми е, че не става дума за любовен роман, но щеше да е хубаво.
Ейдриън: след появата му бях раздовена в мението си за него известно време, всъщност за кратко. После започнах да го обожавам! Нямам никакви забележки нито за външния му вид, нито за речника му. ‘’ Малък дампир ‘’, ‘’ малките Драгомирчета ‘’, ‘’ малкото сладкишче ‘’, ‘’ старият Влад ‘’ – това са все негови изрази, при употребата, на които съм се заливала от смях. Получаваха му се диалозите и свалките на момчето! Какъвто безгрижен и разглезен беше, не очаквах да се влюби толкова силно в Роуз и да се държи така добре с нея, стремейки се да и помага по всеки възможен начин дажи и когато не му се искаше да го прави. Бях сигурна, че ще му разбие сърцето накрая, но какво да се прави?! И от ‘’ жертви ‘’ имаше нужда!
За Сидни, Джил, Мейсън и Еди няма да съм многословна, ще кажа само, че бяха приятели, каквито всеки би искал да има.
За сюжета: интересна история, поднесена увлекателно, с големи дози хумор на места и с не малко драма ( на няколко пъти щях да се разрева с глас, макар че погледнато от страни може да е смешно ). Бързо развиващо се действие, донякъде предвидими, донякъде изненадващи обрати. Например, досетих се, че Мейсън е влюбен в Роуз, после се досетих и че ще умре, докато се бореха да избягат от стригоите. Макар че имах съмнения за Кристиан, се досетих, че Дмитрий ще е онзи, когото ще превърнат в стригой ( защото една приятелка, която четеше паралелно с мен поредицата, но беше малко по – навътре в историята, ми подхвърли при разговор, че един от главните ще мине на страната на лошите ) – беше логично, защото така любовта между него и Роуз ставаше съвсем невъзможна, а освен това трябваше да стане ясно дали единия може да убие другия наистина, за да го спаси от вечното зло.  Накрая даже успях да позная кой е убил кралицата, но логиката ми беше доста по – различна от тази на главните в ‘’ Академия ‘’ – та.
Не успях да позная до последно кое е незаконното дете на Ерик Драгомир. Мислех, че е момче. Освен това не очаквах Виктор да умре при сблъсък с Роуз. Мислех си, че докрая може наистина и революция да се опита да организира и даже да завземе властта за кратко. Но пък ми хареса, че смъртта му беше катализатор в изясняването на отношенията между Дмитрий и Роуз и на обясненията им в любов.
Какво друго ми хареса на финала? Всичко, дори начина, по който беше разбито сърцето на Ейдриън, както и разговора му с Роуз относно това. И двамата си казаха истини един на друг, макар че това доведе до прекъсване на отношенията им.
Сега остава да кажа само: който не е прочел тази поредица, била тя тийн или не, да я подхваща веднага. Аз си точа зъбите за ‘’ Кръвни връзки ‘’!

Вчера завърших последната книга от поредицата "New world" - "Engulf" на C. L. Scholey.
Е, това всъщност са новели с по 100 - 120 страници, но... Влюбих се в тази авторка.

"Зад затворени врати"

Последно прочетох "Красив негодник". Честно казано не съм особенно впечатлена. Хареса ми, но очаквах много повече.

Амбър Кайзер - "Меридиан"

Стъкленият Трон - Сара Дж. Маас
Хареса ми очертава се да е интересна трилогия само ме подразни че пак попадаме на любовни триъгълници което значи разбити сърца пак накрая няма начин обаче това му предава допълнително очарование и напрежение ще я следя с удоволствие!

Последната книга, която прочетох няма нужда от реклама    "Изгубеният свят" на сър Артър Конан Дойл

Не ме забравяй - Марлис Мелтън