Преди няколко дни братовчедка ми си забрави у нас "Великолепно" на Джулия Куин. Реших да прочета книжката на аванта
.
Приятна и забавна история в типичния за авторката стил, но успях да оценя това едва, когато започнах да чета книгата в оригинал.
За съжаление се отказах от българския вариант, още на трета глава, когато главната "...определено беше МНОГО припаднала..."
Реших, че няма смисъл, докато чета, да си задавам въпроси от типа на: "А има ли случаи, в които човек е малко припаднал?", "Какво е това малка целувка?" и т.н.
______________________________
Колкото е повече знанието, толкова е по-малко егото. Колкото е по-малко знанието, толкова е по-голямо егото.
Алберт Айнщайн
illusion_fan@abv.bg