Мегацунами или вулкан ще унищожат света
Астероид пада на Земята веднъж на 500 хиляди години
Поредният апокалиптичен трилър на Роланд Емерих "2012" тръгна в четвъртък по кината и отново ни напомни, че живеем в несигурен свят. Макар и предсказанието на маите, че светът ще свърши през 2012 г. да е доста оспорвано, то е добър повод да последваме примера на Дъглас Адамс и да се запитаме по какви начини може да дойде краят. Авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия" започнал книгата си точно така. Бил ядосан на хората и се заел да си представя стотици начини, по които Земята може да бъде заличена от Вселената.
Съществуват няколко събития в далечното бъдеще на Земята, които със сигурност ще направят живота на планетата почти невъзможен. След около 5 милиарда години
Слънцето ще изчерпи горивото си
и ще се превърне в червен гигант. Неговите размери значително ще нараснат и Земята ще се окаже твърде близо до него. Това ще повиши температурата и ще изпари водата. Някои учени дори предричат, че планетата ни ще попадне в атмосферата на Слънцето и ще бъде погълната.
Доста по-рано - около 2 милиарда години в бъдещето, галактиката Андромеда ще се сблъска с нашия Млечен път. Това може да не причини никакви катаклизми в Слънчевата система. Възможно е обаче Слънцето да се сблъска или да се размине наблизо с друга звезда. При такъв сценарий Земята или ще промени орбитата си, или
ще бъде изхвърлена от Слънчевата система
заради гравитационното влияние на звездата. И в двата варианта е възможно нашият дом вече да не може да поддържа живот.
Тези катаклизми са неизбежни, но и твърде далечни, за да се тревожим за тях сега. Съществуват обаче стотици други заплахи, които могат да сложат край на нашата цивилизация в рамките на един човешки живот. Удар на астероид или комета е най-популярният сценарий в научната фантастика. Предполага се, че подобен сблъсък е убил динозаврите преди 65 милиона години. Астероиди с диаметър 1 километър удрят Земята веднъж на 500 хиляди години. Съществува шанс 1 към 300 голям обект да се сблъска с нас през 2880 г.
Слаба вероятност за сблъсък има и през 2019 г.,
както и през 2036. Тези предположения обаче се базират на несигурни данни и учените непрекъснато променят вероятността за удар. Първият предречен правилно сблъсък беше с метеорит в Судан през 2008 г. Там обаче нямаше щети, защото небесното тяло падна в пустинята.
Много по-слабо вероятни, но все пак възможни са нападението на враждебно настроена извънземна цивилизация, преминаването на черна дупка край планетата и
експлозия на гама лъчи
близо до Слънчевата система. Подобни експлозии се случват много рядко и засега са засичани само в други галактики. Те са едни от все още необяснените явления в Космоса. Предполага се, че са свързани със свръхновите или със странни обекти като черните дупки и пулсарите. Експлозията на гама лъчи е най-яркото досега наблюдавано явление във Вселената. Ако такъв катаклизъм се случи наблизо, огромни количества радиация ще достигнат планетата ни и ще изпепелят целия живот.
Възможността за глобална пандемия от смъртоносен вирус обаче напоследък изглежда доста по-реална от космическата заплаха. Испанският грип през 1919 г. уби 50 милиона души по целия свят (близо 1,6% от населението на планетата тогава). Съществува опасност някои от днешните грипни вируси да мутира в по-опасна форма. Ако птичият грип се промени и започне да се разпространява от човек на човек, сценарият от 1919 г. може да се повтори. Катастрофални ще бъдат и последствията, ако другата голяма съвременна пандемия –
вирусът ХИВ, започне да се предава по въздуха
Това обаче е много слабо вероятно, защото според учените съществува тенденция вирусите да стават по-малко опасни с времето. Другите кандидати за глобален убиец са вирусно предаваната хеморагична треска и атипичната пневмония. Съществува реална опасност и някои познати и победени вече бактерии да развият защита към антибиотици. Вече има случаи на туберкулоза, която не се лекува с познатите досега медикаменти. Често срещани бактерии като стафилококите също са развили защита срещу антибиотици. Причината се крие главно в прекомерната и неправилна употреба на антибиотици без рецепта.
Опасност крият не само Космосът и биосферата. Самата планета Земя може да стане най-големият убиец. Експлозията на супервулкан ще застраши цели континенти. Подобно бедствие преди 640 000 години в днешния резерват Йелоустоун покрило с магма и пепел територията на САЩ и Мексико. Изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г. пък стана причина за
малък ледников период, наричан „Годината без лято”
През 1816 г. пепелта от изригването предизвикала понижаване на температурите и сняг в САЩ през юни. Реколтата била съсипана и глад обхванал почти цялата планета. Вулканичната зима продължила и през 1817 г.
Катаклизми от типа на цунамито също могат да предизвикат огромна катастрофа. Геолози предричат, че огромна вълна ще се образува при бъдещо изригване на вулкан на Канарските острови. На острова Кумбре Виеха съществува пукнатина, дълга 2,5 километра. При бъдещо земетресение или изригване тя може да доведе до разцепването на острова и падане на огромно количество земна маса в океана. Предизвиканата от това вълна ще засегне цялото северно крайбрежие на Атлантическия океан. Тя би била висока 50 метра при сблъсъка си с Флорида и Карибските острови. Подобно бедствие вероятно е сложило край на Минойската цивилизация на остров Крит. Когато вулканът на остров Санторини в Егейско море избухнал, той предизвикал цунами, което потопило столицата Минос. Това събитие е и едно от обясненията на мита за потъналата Атлантида.
______________________________
Астероид пада на Земята веднъж на 500 хиляди години
Поредният апокалиптичен трилър на Роланд Емерих "2012" тръгна в четвъртък по кината и отново ни напомни, че живеем в несигурен свят. Макар и предсказанието на маите, че светът ще свърши през 2012 г. да е доста оспорвано, то е добър повод да последваме примера на Дъглас Адамс и да се запитаме по какви начини може да дойде краят. Авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия" започнал книгата си точно така. Бил ядосан на хората и се заел да си представя стотици начини, по които Земята може да бъде заличена от Вселената.
Съществуват няколко събития в далечното бъдеще на Земята, които със сигурност ще направят живота на планетата почти невъзможен. След около 5 милиарда години
Слънцето ще изчерпи горивото си
и ще се превърне в червен гигант. Неговите размери значително ще нараснат и Земята ще се окаже твърде близо до него. Това ще повиши температурата и ще изпари водата. Някои учени дори предричат, че планетата ни ще попадне в атмосферата на Слънцето и ще бъде погълната.
Доста по-рано - около 2 милиарда години в бъдещето, галактиката Андромеда ще се сблъска с нашия Млечен път. Това може да не причини никакви катаклизми в Слънчевата система. Възможно е обаче Слънцето да се сблъска или да се размине наблизо с друга звезда. При такъв сценарий Земята или ще промени орбитата си, или
ще бъде изхвърлена от Слънчевата система
заради гравитационното влияние на звездата. И в двата варианта е възможно нашият дом вече да не може да поддържа живот.
Тези катаклизми са неизбежни, но и твърде далечни, за да се тревожим за тях сега. Съществуват обаче стотици други заплахи, които могат да сложат край на нашата цивилизация в рамките на един човешки живот. Удар на астероид или комета е най-популярният сценарий в научната фантастика. Предполага се, че подобен сблъсък е убил динозаврите преди 65 милиона години. Астероиди с диаметър 1 километър удрят Земята веднъж на 500 хиляди години. Съществува шанс 1 към 300 голям обект да се сблъска с нас през 2880 г.
Слаба вероятност за сблъсък има и през 2019 г.,
както и през 2036. Тези предположения обаче се базират на несигурни данни и учените непрекъснато променят вероятността за удар. Първият предречен правилно сблъсък беше с метеорит в Судан през 2008 г. Там обаче нямаше щети, защото небесното тяло падна в пустинята.
Много по-слабо вероятни, но все пак възможни са нападението на враждебно настроена извънземна цивилизация, преминаването на черна дупка край планетата и
експлозия на гама лъчи
близо до Слънчевата система. Подобни експлозии се случват много рядко и засега са засичани само в други галактики. Те са едни от все още необяснените явления в Космоса. Предполага се, че са свързани със свръхновите или със странни обекти като черните дупки и пулсарите. Експлозията на гама лъчи е най-яркото досега наблюдавано явление във Вселената. Ако такъв катаклизъм се случи наблизо, огромни количества радиация ще достигнат планетата ни и ще изпепелят целия живот.
Възможността за глобална пандемия от смъртоносен вирус обаче напоследък изглежда доста по-реална от космическата заплаха. Испанският грип през 1919 г. уби 50 милиона души по целия свят (близо 1,6% от населението на планетата тогава). Съществува опасност някои от днешните грипни вируси да мутира в по-опасна форма. Ако птичият грип се промени и започне да се разпространява от човек на човек, сценарият от 1919 г. може да се повтори. Катастрофални ще бъдат и последствията, ако другата голяма съвременна пандемия –
вирусът ХИВ, започне да се предава по въздуха
Това обаче е много слабо вероятно, защото според учените съществува тенденция вирусите да стават по-малко опасни с времето. Другите кандидати за глобален убиец са вирусно предаваната хеморагична треска и атипичната пневмония. Съществува реална опасност и някои познати и победени вече бактерии да развият защита към антибиотици. Вече има случаи на туберкулоза, която не се лекува с познатите досега медикаменти. Често срещани бактерии като стафилококите също са развили защита срещу антибиотици. Причината се крие главно в прекомерната и неправилна употреба на антибиотици без рецепта.
Опасност крият не само Космосът и биосферата. Самата планета Земя може да стане най-големият убиец. Експлозията на супервулкан ще застраши цели континенти. Подобно бедствие преди 640 000 години в днешния резерват Йелоустоун покрило с магма и пепел територията на САЩ и Мексико. Изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г. пък стана причина за
малък ледников период, наричан „Годината без лято”
През 1816 г. пепелта от изригването предизвикала понижаване на температурите и сняг в САЩ през юни. Реколтата била съсипана и глад обхванал почти цялата планета. Вулканичната зима продължила и през 1817 г.
Катаклизми от типа на цунамито също могат да предизвикат огромна катастрофа. Геолози предричат, че огромна вълна ще се образува при бъдещо изригване на вулкан на Канарските острови. На острова Кумбре Виеха съществува пукнатина, дълга 2,5 километра. При бъдещо земетресение или изригване тя може да доведе до разцепването на острова и падане на огромно количество земна маса в океана. Предизвиканата от това вълна ще засегне цялото северно крайбрежие на Атлантическия океан. Тя би била висока 50 метра при сблъсъка си с Флорида и Карибските острови. Подобно бедствие вероятно е сложило край на Минойската цивилизация на остров Крит. Когато вулканът на остров Санторини в Егейско море избухнал, той предизвикал цунами, което потопило столицата Минос. Това събитие е и едно от обясненията на мита за потъналата Атлантида.
______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. 
