Здравейте и съжалявам за това, че още не сме пуснали следващата част (вината е изцяло и единствено моя!). Наистина ще се опитам в най-кратък срок да се появи тук, но засега едно откъсче от началото на следващата част. Надявам се да ви хареса
П.С. Само да вмъкна, че текста не е е редактиран!!!
Полицията отведе Кълън. Изведоха го от апартамента на Айви с белезници като обикновен престъпник.
Той бе арестуван!
Арестуван за убийство!
Айви беше шокирана от внезапния край на всичко, което приемаше за даденост. Кълън винаги е изглеждал неуязвим, сякаш нищо и никой не можеше да го нарани. И въпреки това полицията го закопча, изведе го от апартамента й и Кълън нямаше какво да направи, за да ги спре.
Като че ли беше очаквала Кълън да свали белезниците все едно е супергерой.
Тишината след ареста му беше опустошителна. Айви не знаеше какво да стори, къде да отиде или към кого да се обърне за помощ. Сети се само за един човек. Единственият човек, на когото винаги се е осланяла, както в добрите, така и в лошите времена.
Този човек винаги е бил до нея, така че Айви взе телефона си и позвъня.
Майка й отговори почти веднага.
– Айви, всичко наред ли е?
Все едно тя някакси знаеше, сякаш беше прочела мислите й от разстояние. Айви усети сълзите, които се стичаха по бузите й, докато се опитваше да обясни какво точно се е случило.
– Мамо, в беда съм.
– Какво се е случило?
– Мъжът, в който съм влюбена, току-що беше арестуван, мамо!
Айви се свлече на пода и се опита да се овладее.
– Кой арестуваха? И каква е тази любов? – попита я майка й. – Айви, моля те, върни малко лентата назад! Нямам си и идея за какво говориш!
Айви вси краката си към гърдите и се облегна на стената.
– Влюбих се, мамо. В един прекрасен човек. Невероятен, брилянтен човек, с който искам да прекарам живота си.
Дълго време майка й не каза нищо.
– От кога се виждате?
Айви въздъхна.
– Не отдавна. Сигурна съм, че ще си помислиш, че сме действали прибързано, но... – Сега беше момента, в който да й каже единственото нещо, което е ужасяваше. – Мамо, ние избягахме и се оженихме.
От другата страна на линията се чу дълбоко поемане на въздух.
– Ти си омъжена?! Ако това е някаква шега, искам да ти кажа, че е много безвкусна, Айви!
– Не се шегувам, мамо. Казва се Кълън Шарп и ние се оженихме в Лас Вегас. Много ми се искаше да участваш и ти, но... Сложно е.
– Очевидно! – отвърна майка й с глас, пропит със сарказъм.
– Мамо, не ми се сърди точно сега! Не мога да се справя и с това!
– Предполагам всичко това е свързано с теб и с това от какво ти имаш нужда – отвърна майка й.
– Да – каза Айви като усещаше малко гняв да изгаря стомаха й. – Ядосвай ми се по-късно. Сега се нуждая от помощта ти. Имам нужда да ме изслушаш и да ми какво да направя, защото наистина съм изплашена, мамо.
Майка й въздъхна в знак, че се предава.
– Добре, значи си омъжена за този човек. Кълън, нали?
– Да.
– И сега е арестуван?
– Да.
– За какво?
Айви се опита да запази спокойствие. Ръцете й трепереха, докато обгръщаше краката си с едната ръка и държеше здраво телефона до ухото си с другата.
– Мисля че казаха, че е обвинен в... ммм... непредомишлено... непредомишлено убийство.
– Убийство?! – повтори майка й като гласа й се извиси комично високо.
– Знам, че звучи ужасяващо.
– Трябва да те попитам нещо, Айви. Просто трябва. Вземаш ли наркотици?
Настана тишина, докато Айви осъзнаваше въпроса, след което започна да се смее високо. Все още поплакваше малко, но се почувства добре от смеха.
– О, мамо... – промърмори тя, докато се опитваше да спре да се кикоти.
– Не виждам нищо смешно. Ако вземаш наркотици, трябва да знам.
– Не, не вземам. Ако беше обратното, нещата щяха да са далеч по-лесни.
– Надявам се да си напълно откровена с мен!
Айви завъртя очи.
– Омъжех се за човек, който беше обвинен в убийство. Това не е ли достатъчно засега? Наистина ли трябва да добавим и употреба на наркотици към списъка с проблемите ми?
Майка й се позасмя леко.
– Добре тогава. Без наркотици. Един проблем по-малко остава.
– Мамооо, наистина се нуждая от помощ. Прибраха го. Полицията го отведе и аз не знам какво точно се предполага да направя!
– Веднага идвам при теб! Къде си?
Айви се изправи на крака, а вълна от адреналин премина през цялото й тяло.
– Идваш при мен?
– Не може да си сама точно сега. Първо на първо трябва да видим как да получиш бързо развод. От колко време сте женени?
– Почакай малко... – каза Айви, но майка й продължи да говори.
– Предполагам, че може да се анулира брака, особено при тези обстоятелства.
– Не искам да се развеждам с Кълън. Не ме ли чу да казвам, че искам да прекарам живота си с него?
– Това не ти е игра, млада госпожице! Очевидно е, че този мъж има власт над теб. Предполагам, че е много по-възрастен от теб и че те е убедил, че е умен и способен, а ти си просто едно малко сладко девойче.
Айви беше зашеметена от заключенията, които майка й си беше направила и това толкова близо до истината някои от тях бяха.
– Да, той е малко по-възрастен от мен, но това не...
– И как се срещнахте? Разкажи ми!
Айви се почувства като притисната в ъгъла.
– На работа.
– Шефска позиция ли заема?
– Мамо, казах ти, не искам да ме разпитваш точно сега!
– Защото си под влиянието на този човек. Знаех си, че нещо подобно можеше да ти се случи, Айви. Винаги си била податлива на хора със силна воля. Помниш ли приятелката си Алана и как на практика боготвореше земята върху, която стъпваше? И как после се промени и разкъса приятелския ти кръг? Винаги съм ти казвала, че Алана не е добър човек...
– Престани, мамо! – отвърна високо Айви.
Майка й замълча все едно й бяха спрели тока.
Айви изчака преди да продължи с колкото се може по-спокоен глас.
– Не става дума за приятелите ми от гимназията. Аз обичам Кълън и ще му помогна да се измъкне от тази бъркотия.
– Ако това е избора ти – добре. Очевидно, в края на краищата не се нуждаеш от помощта ми.
Айви усети напрежение в гърдите си.
– Може би наистина е така – отвърна тя, – и определено нямам нужда да ми припомняш грешките ми в миналото, само да за ми кажеш Нали ти казах!
Ударите от двете страни на слушалката ставаха все по-болезнени, но Айви не знаеше да ги спре. Сякаш нямаше избор във ситуацията и безброй стари рани бяха отворени.
– Айви, не очаквай от мен да ти кажа, че всичко е наред. Аз съм ти майка, и няма да ти кажа, че всичко ще се нареди, само защото искаш точно това да чуеш. Омъжила си се за шефа си и искаш да ти дам благословията си? Сега, след като ми каза, че е въвлечен в убийство?!
– Непредумишлено – уточни Айви.
– Каквото и да е, всичко е извън контрол и трябва да приключите нещата помежду ви колкото се може по-скоро.
– Разбира се, че не искаш да остана с него, защото ако съм семейна, то каква тогава ще бъде целта на живота ти?
Последва дълго мълчание, след като достигнаха целта си.
– Имам достатъчно цели в живота, миличка. За съжаление не можеш да ги видиш. Но както винаги имаш склонността да вярваш, че целия свят се върти около теб.
Сега беше ред на Айви да се почувства зле.
– Благодаря ти, мамо. Това беше един истински полезен разговор.
– Не знам какво друго да ти кажа.
– Добре – каза тя и стана като почувства хлад. – Трябва да тръгвам, мамо.
– Късмет – пожела й майка й, след което затвори без накрая да чуе нещо от рода на „Обичам те!“, просто нищо.
Айви впери поглед в телефона. Усещането за страх и отчаяние я завладя напълно.
