Ейдън Матюс е незаконна дъщеря на мафиотския бос Доминик Кассо. Който е чел "Порочен милиардер" и "Порочно момиче" веднага ще направи връзката, кой е баща й, и съответно кои са братята й ;) Та, винаги закриляна от баща си, който не й отделя много от вниманието си, Ейдън е живяла в позлатена клетка през целият си живот. Не й е позволено да има приятели, да излиза свободно да прави каквото и да е. Дори елементарни неща, като да отиде сама до магазина за нея са напълно забранени. Тя живее в малкия си изолиран свят, гледайки през прозореца как останалите хора живеят. Затова, след като в мафиотското семейство настава раздор, и баща й иска Ейдън да е далеч, докато борбата за власт не утихне, тя получава шанса си да разпери криле. Да живее, да отмята точки от купчината списъци, които си е правила. Така тя се оказва в Ню Орлянс, точно преди Марди Гра.
Меко казано нашето вечно закриляно птиче има доста проблеми, сблъсква се с какво ли не, и в този нов, цветен, малко страшен и много луд свят, тя открива един мъж, за който дори не е смеела да мечтае.
Бишъп е вълк единак. Той е грамаден, татиуран брадат мечок, който не обича много да общува с хора, въпреки, че професията му на татуировчик го принуждава да го прави. Той е мъж, който не пуска корени, който никога не се задържа дълго на едно място. Докато не среща една дребна, русокоса красавица, която е въплащение на всичко, което той смята, че не заслужава. Нежна, навина, очевидно богата и закриляна, той смята да стои колкото се може по-далеч от нея, но Ейдън непресттанно се забърква в какво ли не, и след като я спасява няколко пъти, Бишъп не може просто с лека ръка да й обърна гръб. Той изпитва невероятна нужда да я закриля, без значение дали тя иска да бъде закриляна или не.
Честно казано, въпреки, че съм чела първите 2 книги от тях не успях да добия особено голяма представа за Ню Орлянс. Тук обаче, все едно бях там. Града показан през очите на един екзалтиран турист, какъвто беше Ейдън, ме накара да се почувствам, че и аз съм там, че вървя по улиците на Френския Квартал или гледам парадите организирани за Марди Гра.
Обикнах Бишъп, който бе сладък, грижовен. Смеех се с глас на начина по който жените му се натискаха, а той се чудеше как да се отърве то тях. Бях съпричастна на дилемите и борбата му. А Ейдън бе толкова щастливо слънчево и объркано момиче. Обожавах как като се засрамеше започваше да бъбри без спир, обичах еуфорията й от всичко ново, дори малките обикновени неща които я караха да бъде щастлива правиха и мен щастлива.
Края не го очаквах. В смисъл, такова развитие, представях си всичко по коренно различен начин. Мегън отново ме изненада с въображението си. Това, което не харесах бе, че не се спомена много за батковците на Ейдън. Защо ги нямаше батковците. Да се появят да й ударят едно рамо да й метнат някой милион. Щеше де приятно. Ама нищо, и така книгата си е пълна прелест
______________________________
Той ми каза: "Избирай, мен или книгите..."
Понякога си спомням за него, като си купувам нова книга!
"По дърво, което не дава плодове, никой не хвърля камъни." - Саади
