Споделяйте необичайни случки, които приятели са ви разказвали или вие сте преживявали.

Тази тема я направихте да ме плаши ли :lmao:

има нещо верно..плашещо е,но ми са се случвали доста странни случки така,че... :pardon:

Оо време е да разказвам : Така един приятел ми разказваше, че на неговот село, веднъж когато станало така при вечер около седем часа и идвало голяма буря и небето изведнъж станало супер тъмно, и един гръм разцепил планината и всичко живо замлъкнало, дори и животните млъкнали.. На мен това ми се струва супер зловещо :unsure:

Или същия приятел разказваше как преди няколко години пак в същото село бил на балкана и си излязъл човека да си пикае през нощта и както си пикаел някой го потупал по рамото! Той каза, че е бягал до тях.. Аз щях да си умра от ужас

Ами ето една случка при мен...Събираме се няколко приятели и отиваме на питникв гората..време за тръгваме..изгасвяме огъня всичко, ок...после по ендо време едно от момчетата, се сетил, че забравил нещо..връщаме се и гледаме, оганя, гори в пълна сила, а ние го изгасихме преди това :wait: Пак го изгасяме и слагаме даже камани отгоре и пак тръгваме...решаваме пак да видим дали нещо не е наред и се връщаме и огъня пак гори, каманите преместени..Направо не знам...а преди това двама приятели се бяха разхойдали малко и бяха намерили някакви кости...луда работа...повече не се върнахме и не можахме да разберем, как така трипъти огънят сам се пали, дали някой не си прави анрочно шега..но пък чак толков абързо да го запали

Ами хъх, то не е точно странна.. абе ддз и аз как да я нарека. Значи навънка бяхме излезли няколко човека и играехме на криеница, бяхме по - малки. ;дд И аз отидох се скрих до неква къща, обаче изоставена, точно до пътната врата с гръб към нея, и както си стоях, имах чувството, че направо някой ми диша във врата, по - точно някаква жена, не знам, просто имах такова предчувствие, че беше жена. Направо се ужасих. ;х

А един път, бях сънувала някакво момиче, което се опитваше да ме убие, че стои до леглото ми, до краката, и се събуждам и гледам точно натам, имаше някакво черно кълбо, което избледня. Не знам дали аз откачам, но след това толкова ме хвана бъз, че се загърнах дори през глава. ;х ;дд

Аз съм пълна със странни случки : Последният път телевизора сам си сменяше програмите. Вечер го оставям на една програма, а сутрин като се събудя виждам друга и това продължаваше около 3-4 дена.
Другото което е, че неща, които изведнъж изникват в съзнанието ми и си помисля за тях се случват. Звучи адски странно, но е така.
Ето и друга странна случка - чичо ми се връща от Лондон и носи подаръци един от, които беше герданче с ройлери. Вечрта си помислих, че цвета на сърцето и звездата към ройлерите са розови и нали на другия ден отивам на училище и поглеждам към гердана и виждам, че сърцето и звездата са в оранжево. В този момент се сетих, че и преди съм си мислела същото, а такова нещо просто не си спомнях да съм си мислела или казвала...

На мене принтера ми понякога почва да чегърта нещо без да е включен.

И аз съм имала много такива случки. И съм се плашила сериозно...
Случвало ми се е вечер да оставя нещо на някакво място, през нощта да сънувам, че го местя и на сутринта като стана вече да е преместено. А нямам спомени да съм ставала, а и никой не ме е чувал. Понякога си мисля, че ходя насън :lmao2:

Друг път съм сънувала неща, които се случват. Или пък понякога се сещам за даден човек и го виждам скоро :evrika: Нещо като проблясъци :yess: ..

Абе, всеки си има някакви такива вълшебства в живота, не можете да го отречете :bigsmile: !!

Със сънищатата ми има нещо странно Някои дни имам чуството на дежа ву, сякаш съм го виждала преди, като накакви забравени спомени и съм сигурна, че съм ги сънувала. :unsure: И то не преди седмица или месец, а преди години! :dry:

Бях, чула някъдее че, душатаа преди да се преродии,виждаа бъдещия сии живот и,всичкоо ти преминаваа катоо филмоваа лента и виждаш, всичкоо коетоо ще ти сее случи катоо се преродиш,затоваа е толкоова честоо, срещан тозии феномеен с дежавютоо......
На,мен например, честоо ми сее случваало катоо направя дадено нещоо,след товаа ми изглежда твърдее познатоо сякаш,съм гоо правилаа и предии а,нее такаа..... :hmm:
Незнаам....достаа е странноо........ :hmm:

Хмм... историята ти е интересна, но глуповата, това са само кости. Вярно могат да са изпълнени с остатъчна енергия на Духовете, които са ги обитавали, но без очевидни причини те не биха ви наранили, което означава дефакто, че няма от какво да ви е страх. А вашия страх е точно като на хора, които дори себе си не могат да разберат

Ако голяма част от сънищата ти се сбъдват и получаваш"свиване" в сърдечната област ,когато някой много близък,но далече от теб е в опасност,брои ли се за странни случки?Както и това,че понякога си мисля нещо ,а не съм го казала или намекнала дори на глас и дъщеря ми след няколко минутки ме пита за това същото нещо?Защото често ми се случват такива неща .

Ами и аз да разкажа най-странната случка в живота си. Бях бременна с второто си дете. От самото начало бременността ми не беше съвсем наред и влязох в болница. Една вечер, както си лежах в леглото и си гледах телевизия, изведнъж видях починалата си майка да седи до мен и да ми се усмихва. Започна да ме гали по главата сякаш искаше да ми каже, че всичко ще се оправи. В следващата секунда пак си гледах телевизия. Пет минути след това получих такъв силен кръвоизлив, че загубих бебето си и едва не загубих живота си. На другият ден доктора ми каза: "Момиче, някой там горе, те обича!" Не разбрах тогава какво ми казва, но една от сестрите след няколко дни ми обясни, че едва са ми спасили живота. Кръвта ми е била отровена. И до днес вярвам, че майка ми е дошла, за да пази живота ми, за да ме предупреди, че нещо ще се случи, но тя бди над мен.

Преди около 10-12 години/може и малко повече/,когато отивах на работа на спирката,видях едно момченце на около 7-8 годинки.Беше мърляво,дрипаво,сополиво.Поиска ми стотинки.Загледах се в него.Въпреки,че изглеждаше ужасно беше най-красивото дете,което бях виждала-русо с големи сини очи.Дожаля ми за него.Не змаех откъде е .нито накъде отива.Попитах го,а то ми каза ,че имало баща който го чака някъде...Опитах се да му повярвам.Не му дадох парички,а му купих най-голямата закуска,която имаха.То седна до мене и си я изяде.Не знаех как да му помогна,нито какво да направя.То не искаше моята помощ.Огледах го добре,и не видях да има следи от побой и синини.Дойде ми автобуса и аз се качих.Повече не видях детето.Но толкова години минаха,и не мога да го забравя.Ако бях по-голяма самата аз тогава,може би щях да направя нещо повече за него.Имах чувството,че "обикнах"детето от пръв поглед като свое...
Минаха години и съдбата ме дари с едно прекрасно момченце със руса коса и големи сини очи и тръпчинки на бузките...
И все още продължавам понякога да мисля за онова дете и да си спомням очите му.Да си мисля,че може би/само може би/бих могла да си го взема като свое.
Но реално нямаше да мога...

Нищо чудно понякога съдбата да ни показва различни неща от живота ни като "случайност".