Операцията периодично мени наименованието си - от ”Зелен диамант” става ”Мюсюлманска дъга”, после за благозвучие е наречена ”Зелени Балкани”.
Всъщност планът за раздробяването на нашата страна и откъсването на територии от нея, които да бъдат присъединени към Гърция и Турция, първоначално е разработен в ЦРУ. Наречен е „Зеленият диамант“ и предвижда и разсичане на православната общност в региона чрез създаването на Ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия.
Операцията периодично мени наименованието си - от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после за благозвучие и за да прикрият истинските й цели, е наречена „Зелени Балкани“. Което изглежда съвсем мирно, че дори и екологично.
Но целта остава една и съща – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция.
След краха на социализма в Европа за американците този план постепенно става излишен. Но не и за турските служби, които са участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива.
Всички знаем как са излямизирани цели райони от българската територия по време на турското робство - чрез ятагана и преселването на компактни маси турско население от Анадола.
Сега такъв нецивилизован подход не е възможен, особено в момент, когато Турция се опитва да влезе в Европейския съюз. Но план от този род може да бъде реализиран и с други средства, още повече, че сегашното време предлага твърде богат инструментариум за това.
Какво характеризира планът „Ислямска дъга“?
Примерите са буквално пред нас. Първа беше Босна. В републиките от Югославия навлязоха вкарани няколко хиляди муджахидини и провокираха войната със сърбите. Когато това стана факт, под благовидния повод за правата на човека сърбите в ескалираща прогресия бяха изкарани престъпници, а световната медийна машина се зае усилено да представя албанците като мирни жертви на геноцид. И нито дума за зверствата и убийствата, извършени от албанците.
Всички знаем как завърши това в Сърбия - НАТО ги бомбардира през 1999 г.
После дойде редът на Косово и Македония. Когато бе дадена автономията на тази сръбска област, бежанците от нея бяха над 350 000 (между които и 120 албанци, което е парадоксално – албанци да бягат от албанци!). И изселилите се казаха следното: „Не албанците завоюваха Косово, ние им го продадохме.“
Схемата е проста – през 90-те години на миналия век масово се изкупуваха земя и имоти в тази област, и то на цени поне три пъти по-високи от нормалните. Сръбският селянин тогава си правеше следната проста сметка: „С тези пари мога да си купя апартамент в Белград и да осигуря децата си.“ И... продаваше... На мястото на сърбите се заселваха албанци и така техният етнически елемент в един момент надмина по брой сръбския.
После вече се появи Армията за освобождение на Косово и се подеха исканията за автономия. Поддържани между другото много категорично от Турция и САЩ.
В Македония сценарият бе малко по-различен, макар и там да се изкупуваха масово земи.
Армията за национално освобождение (АНО) най-неочаквано започна да се бори за правата на албанското малцинство, и то при положение че то бе толкова интегрирано както никой друг - петима министри, зам.-шеф на Генералния щаб, вицепремиер, зам-шеф на полицията и т.н.
После направиха гражданската война. Започнаха да избиват полицаи и когато македонската държава изпрати най-накрая срещу тях армията, САЩ ги обвиниха, че нарушават правата на албанците и ги изкараха борци за свобода.
След това САЩ буквално изнудиха Македония да приеме мирен план, който гарантира квоти във властта на албанските партии. Така фактически Македония се превърна във федеративна държава - с два официални езика и всичко друго по две.
Някой да не се заблуди от факта, че Косово и Западна Македония не бяха присъединени към Албания и че въобще не се говори за това? То няма как и да стане, защото тогава би се разкрил истинският смисъл на операцията „Ислямска дъга“, а това би довело и до съответното решително българско противодействие.
Такъв сценарий се подготвя и за България, която, както по всичко личи, е следващата спирка на радикалния ислям. Вече усилено се работи в районите на Кърджали, Хасково, Лудогорието, Североизтока и Якоруда. По няколко начина.
Първият е класическият – този с изкупуването на земите. Вторият е икономическият – прави се всичко възможно всяко производство в тези райони да бъде закрито. Когато това стане, младите сами почват да се изселват и на тяхно място се настаняват турски семейства. Старите остават все пак, но пък те измират...
Ето така тихо, но неотклонно се работи за промяна на етническия състав на цели области в нашата Родина. Знае се и какво следва – искания за повече права на малцинствата, после – автономия.
Пресен е и примерът в Каблешково, където човек от сирийски произход продава земя и 17 къщи на кувейтски граждани уж да прекарвали те лятото на хладинка... Интересно защо тези така богати хора не си купуват имоти в Швейцария, където би им било много по-комфортно включително и от чисто климатична гледна точка?...
Между другото, това бе темата и на последното издание на предаването „Паралакс“ по националната телевизия СКАТ.
Сега има нова фаза на инвазията и тя е съвсем видима – бежанската вълна, която ни е заляла напоследък. Както добре се знае, това не са само сирийци, но и граждани на други ислямски държави от Северна Африка и Близкия изток. Какво търсят те тук, след като стана ясно, че България е бедна страна, с лошо работещо правителство и не може да им осигури никакво бъдеще? И не е ли това Петата колона на исляма, която трябва отвътре да подготви присъединяването на цели български области към „Ислямската дъга“.
Всъщност тази Пета колона съществува у нас още от януари 1990 г. и се нарича ДПС. Да се говори за нейната истинска същност и цели е повече от излишно – те са известни на всички, които са запазили поне малко патриотизъм в себе си. Затова нека фактите говорят сами.
Според един доклад на българското контраразузнаване Ахмед Доган споделя следното пред турски дипломат: “Аз съм човек на делото. Посветил съм се на борбата за правата на турското население. По-скоро ще заложа главата си, отколкото да отстъпя и милиметър…
Това е съдържанието на действията ми, първата ми мисия. Непосредствено свързана с нея е и втората – да направя всичко възможно, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Аз съм длъжен да ги изуча на турски език и да ги приобщя към турската нация”…
И още: “За своето съществуване, за своята сила и постигнатите успехи ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите.”
Това е казано отдавна. Но е в сила и сега. И прави всякакви други коментари излишни.
Автор : Огнян Марков
Източник: Десант
______________________________
