Пещерите Могао
50 000 квадратни метра стенописи и 2000 скулптури, в които главен герой е Буда - звучи зашеметяващо, грандиозно и невъзможно да си го представиш. Още повече - когато разбереш, че това огромно чудо на човешката мисъл и умения се намира в пещери, сгушени в скалите на Миншашан - Планината на пеещите пясъци, в Китай. Любопитна подробност е, че пещерите, разположени на 2 километра една от друга и подредени в пет реда, не са естествени образувания! Дълбали са ги поколения китайци в продължение на седем века от IV до XI век. Наричат ги пещерите Могао и днес те са паметник на световното културно наследство – от 1987-а фигурират в списъка на ЮНЕСКО и са мечтана дестинация за всеки изкушен от източната култура.
Намират се в покрайнините на град Дунхуан, в провинция Гансу, и векове наред са светилище, което крие най-добре съхранената съкровищница на будистко изкуство на планетата.
Всяка фреска и фигура в тези пещери е с уникална физиономия и характер и отразява своеобразието на епохата, в която е сътворена. Най-често изобразявани са Буда и различни бодхисатви - хората, чиято същност е да постигнат пълно Просветление за доброто на всички чувстващи същества. Сред сюжетите са също митологични герои, както и илюстрации към нравоучителни истории - от свещените писания, картини от историята и легендите на Китай и Индия, на Централна Азия.
Пещерните стени разказват за живота на различните социални прослойки, за модата в облеклото, архитектурните стилове, музикалните инструменти, народните празници. Няколко големи момента от историята на Централна Азия са запечатани в тази „библиотека върху стените”. Единият е идването на власт през 7-и в. на династия Тан и разцветът на страната и заедно с това затягане на контрола по Пътя на коприната. Другият важен момент е окупацията на Дунхуан от тангутите (790-851).
Според изследователите пещерните изображения и архитектура се използват при медитация като визуално онагледяване на призива за просветление и пробуждане, като мнемонични средства и при обучение и просвещаване на неграмотното местно население. Световното научно внимание е привлечено от фреските, открити в пещера № 16. Две стенни рисунки от времето на династия Сун показват пътуващи бодхисатви. Това е най-късното и последно доказателство, че пещерата е била използвана. Когато тангутите превземат Дунхуан, монасите от Могао си тръгват. Запечатват пещерите и никога не се завръщат.
Девет века мястото е облято от тишината на забравата. До 1900-а година, когато проходът към пещерите е разчистен, а местен селянин попада случайно на тайното хранилище в пещера № 17. Части от находката си той продава на прочутия тибетолог Ауръл Щайн за 220 британски паунда. В първите години на ХХ век експедиция под ръководството на учения, финансирана от Британския музей, тръгва за Дунхуан. През 1910 г. е публикувана първата студия с изследвания върху наследството от Дунхуан; така се създава дунхологията.
Сред най-големите забележителности на Могао е„Пещерата със свещените писания” наричана „Енциклопедия на Средните векове” в Азия.
В тази малка „дупка”, висока и широка по 3 метра, били струпани най-различни ръкописи и редки предмети. Датировката им ги отнася към периода от 4-ти до 11-и век. Според съществуваща хипотеза килиите и храмовете в пещерите Могао били преградени след 11-и в. и превърнати в склад, където да се запазят древните и почитани, но повредени и употребявани ръкописи, както и най-разнообразни свещени предмети, защото с появата и широкото разпространение на книгопечатането ръкописните Трипитака от манастирските библиотеки трябвало да се заменят с печатни.
Старите свещени писания не се унищожават, а се изоставят заедно със свитъците от още по-древни времена и с ръкописите на тибетски, в т. ч. стари свитъци от конопена хартия, коприна и бамбук или обикновена хартия, многобройни натрошени фигурки на Буда и най-различни всекидневни предмети.
Заедно с каноническите творби са открити и оригинални коментари, апокрифни книги, молитвеници, конфуциански и даоистки съчинения, несториански християнски текстове, текстове, свързани с макиавейството и дори с юдаизма, сведения за управлението на китайските императори, административни документи, антологии, речници на специфични редки думи, календари, калиграфски ексерсизи. Освен религиозните съчинения има и писмени творби, които съдържат сведения в различни области на човешкото познание - от математика и астрономията през историята, военното дело, географията, политиката, обичаите и народните песни и танци, писмеността, литературата, изкуствата и медицината до развитието на технологията в Китай, Централна и Южна Азия, то дори и в Европа. Писани са на класически и простонароден китайски, турфански, юдейски, древен тюркски, санскрит, на тибетски, пали, согдиански и на неизвестни преди това езици като хотанския. Сред тях е и т.нар. Дунхуанска звездна карта – едно от първите известни графични небесни изображения от древната китайска астрономия от времето на династия Тан (618-–907), на което е посочен и районът около Северния полюс, създадена е приблизително около 700-ната година. Днес се пази в Британската библиотека.
САМО ФАКТИ
- Пещерите датират от 366 година. Един ден монах на име Лъ Дзуън отседнал в Дунхуан. Той забелязал златни лъчи над планината Миншашан и тогава сред лъчите се появили безброй образи на Буда. Монахът разбрал, че това е свещено място, затова поканил тук майстори да издълбаят пещери със статуи на Буда.
- Писмените реликви от Дунхуан са публикувани от Китайската национална библиотека в сборника. В хранилищата на институцията се пазят над 16 хиляди свитъка, а работата на нейните специалисти по проучването, реставрацията и съхраняването им започва още през 30-те години на 20-и в.
- Шедьоврите са достъпни и чрез международния дигитален проект „Дунхуан: Пътят на коприната онлайн”.
Легендата
В Планината на пеещите пясъци, Миншашан, слънцето бавно се отправя към нощното си леговище. Огненото му кълбо се търкаля от връх на връх. Златистите лъчи обливат в светлина пустинните песъчинки, пречупват ги през водното огледало на река Дачуан и оставят вятъра да ги понесе по склоновете на съседката й Сануей. Надолу-нагоре, после обратно – нагоре-надолу. Водни капки с жълт привкус на скърцаща между зъбите пустиня, къпещи се в палещите въглени на слънчевата жар. Срещу надвисналите над реката скали седи будистки монах и почти в транс съзерцава гледката. Погледът му се рее като свободна птица – нагоре-надолу - дорде не се издигнал до пещерните дупки по източния ръб на Минша. Там нейде около тях из златисто-пясъчното небе му се привидял самият Майтрея Буда (Буда от бъдещето), заобиколен от божествени девици, които свирели на различни инструменти и танцували, за да го развличат. Изправен между вятъра и водата, пустинята и слънцето, между земята и небето, будистът прозрял, че тези пещери са свещени, а той е богоизбраникът, призван да сътвори в тях паметник. Извикал майстори и се захванал от скалните дупки да гради каменни домове на Буда – зидали зидари килии, каменоделци изсичали скулптури в мекия пясъчник, рисувачи покривали стените с артистични фрески. Пясъчникът тук се оказал много мек, та затуй по-малките статуи на Буда, които се нуждаели от фино гравиране и нежност, са от теракота, измазана с хоросан и оцветена с минерални пигменти.
Годината била 366-а след рождението Христово.
Местните хора викат на пещерите Могаоку (на Запад са известни като пещерите Могао), но още и като Циенфодун (Хиляда пещери на Буда).
Галерия:
______________________________
50 000 квадратни метра стенописи и 2000 скулптури, в които главен герой е Буда - звучи зашеметяващо, грандиозно и невъзможно да си го представиш. Още повече - когато разбереш, че това огромно чудо на човешката мисъл и умения се намира в пещери, сгушени в скалите на Миншашан - Планината на пеещите пясъци, в Китай. Любопитна подробност е, че пещерите, разположени на 2 километра една от друга и подредени в пет реда, не са естествени образувания! Дълбали са ги поколения китайци в продължение на седем века от IV до XI век. Наричат ги пещерите Могао и днес те са паметник на световното културно наследство – от 1987-а фигурират в списъка на ЮНЕСКО и са мечтана дестинация за всеки изкушен от източната култура.
Намират се в покрайнините на град Дунхуан, в провинция Гансу, и векове наред са светилище, което крие най-добре съхранената съкровищница на будистко изкуство на планетата.
Всяка фреска и фигура в тези пещери е с уникална физиономия и характер и отразява своеобразието на епохата, в която е сътворена. Най-често изобразявани са Буда и различни бодхисатви - хората, чиято същност е да постигнат пълно Просветление за доброто на всички чувстващи същества. Сред сюжетите са също митологични герои, както и илюстрации към нравоучителни истории - от свещените писания, картини от историята и легендите на Китай и Индия, на Централна Азия.
Пещерните стени разказват за живота на различните социални прослойки, за модата в облеклото, архитектурните стилове, музикалните инструменти, народните празници. Няколко големи момента от историята на Централна Азия са запечатани в тази „библиотека върху стените”. Единият е идването на власт през 7-и в. на династия Тан и разцветът на страната и заедно с това затягане на контрола по Пътя на коприната. Другият важен момент е окупацията на Дунхуан от тангутите (790-851).
Според изследователите пещерните изображения и архитектура се използват при медитация като визуално онагледяване на призива за просветление и пробуждане, като мнемонични средства и при обучение и просвещаване на неграмотното местно население. Световното научно внимание е привлечено от фреските, открити в пещера № 16. Две стенни рисунки от времето на династия Сун показват пътуващи бодхисатви. Това е най-късното и последно доказателство, че пещерата е била използвана. Когато тангутите превземат Дунхуан, монасите от Могао си тръгват. Запечатват пещерите и никога не се завръщат.
Девет века мястото е облято от тишината на забравата. До 1900-а година, когато проходът към пещерите е разчистен, а местен селянин попада случайно на тайното хранилище в пещера № 17. Части от находката си той продава на прочутия тибетолог Ауръл Щайн за 220 британски паунда. В първите години на ХХ век експедиция под ръководството на учения, финансирана от Британския музей, тръгва за Дунхуан. През 1910 г. е публикувана първата студия с изследвания върху наследството от Дунхуан; така се създава дунхологията.
Сред най-големите забележителности на Могао е„Пещерата със свещените писания” наричана „Енциклопедия на Средните векове” в Азия.
В тази малка „дупка”, висока и широка по 3 метра, били струпани най-различни ръкописи и редки предмети. Датировката им ги отнася към периода от 4-ти до 11-и век. Според съществуваща хипотеза килиите и храмовете в пещерите Могао били преградени след 11-и в. и превърнати в склад, където да се запазят древните и почитани, но повредени и употребявани ръкописи, както и най-разнообразни свещени предмети, защото с появата и широкото разпространение на книгопечатането ръкописните Трипитака от манастирските библиотеки трябвало да се заменят с печатни.
Старите свещени писания не се унищожават, а се изоставят заедно със свитъците от още по-древни времена и с ръкописите на тибетски, в т. ч. стари свитъци от конопена хартия, коприна и бамбук или обикновена хартия, многобройни натрошени фигурки на Буда и най-различни всекидневни предмети.
Заедно с каноническите творби са открити и оригинални коментари, апокрифни книги, молитвеници, конфуциански и даоистки съчинения, несториански християнски текстове, текстове, свързани с макиавейството и дори с юдаизма, сведения за управлението на китайските императори, административни документи, антологии, речници на специфични редки думи, календари, калиграфски ексерсизи. Освен религиозните съчинения има и писмени творби, които съдържат сведения в различни области на човешкото познание - от математика и астрономията през историята, военното дело, географията, политиката, обичаите и народните песни и танци, писмеността, литературата, изкуствата и медицината до развитието на технологията в Китай, Централна и Южна Азия, то дори и в Европа. Писани са на класически и простонароден китайски, турфански, юдейски, древен тюркски, санскрит, на тибетски, пали, согдиански и на неизвестни преди това езици като хотанския. Сред тях е и т.нар. Дунхуанска звездна карта – едно от първите известни графични небесни изображения от древната китайска астрономия от времето на династия Тан (618-–907), на което е посочен и районът около Северния полюс, създадена е приблизително около 700-ната година. Днес се пази в Британската библиотека.
САМО ФАКТИ
- Пещерите датират от 366 година. Един ден монах на име Лъ Дзуън отседнал в Дунхуан. Той забелязал златни лъчи над планината Миншашан и тогава сред лъчите се появили безброй образи на Буда. Монахът разбрал, че това е свещено място, затова поканил тук майстори да издълбаят пещери със статуи на Буда.
- Писмените реликви от Дунхуан са публикувани от Китайската национална библиотека в сборника. В хранилищата на институцията се пазят над 16 хиляди свитъка, а работата на нейните специалисти по проучването, реставрацията и съхраняването им започва още през 30-те години на 20-и в.
- Шедьоврите са достъпни и чрез международния дигитален проект „Дунхуан: Пътят на коприната онлайн”.
Легендата
В Планината на пеещите пясъци, Миншашан, слънцето бавно се отправя към нощното си леговище. Огненото му кълбо се търкаля от връх на връх. Златистите лъчи обливат в светлина пустинните песъчинки, пречупват ги през водното огледало на река Дачуан и оставят вятъра да ги понесе по склоновете на съседката й Сануей. Надолу-нагоре, после обратно – нагоре-надолу. Водни капки с жълт привкус на скърцаща между зъбите пустиня, къпещи се в палещите въглени на слънчевата жар. Срещу надвисналите над реката скали седи будистки монах и почти в транс съзерцава гледката. Погледът му се рее като свободна птица – нагоре-надолу - дорде не се издигнал до пещерните дупки по източния ръб на Минша. Там нейде около тях из златисто-пясъчното небе му се привидял самият Майтрея Буда (Буда от бъдещето), заобиколен от божествени девици, които свирели на различни инструменти и танцували, за да го развличат. Изправен между вятъра и водата, пустинята и слънцето, между земята и небето, будистът прозрял, че тези пещери са свещени, а той е богоизбраникът, призван да сътвори в тях паметник. Извикал майстори и се захванал от скалните дупки да гради каменни домове на Буда – зидали зидари килии, каменоделци изсичали скулптури в мекия пясъчник, рисувачи покривали стените с артистични фрески. Пясъчникът тук се оказал много мек, та затуй по-малките статуи на Буда, които се нуждаели от фино гравиране и нежност, са от теракота, измазана с хоросан и оцветена с минерални пигменти.
Годината била 366-а след рождението Христово.
Местните хора викат на пещерите Могаоку (на Запад са известни като пещерите Могао), но още и като Циенфодун (Хиляда пещери на Буда).
Галерия:
______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. 
