Заради демографската криза през 2016 г. броят на студентите ще се стопи наполовина. Ако днес средно образование завършват около 70-72 хиляди младежи, потенциални кандидат-студенти, то след три години мераклиите за висше образование ще се сведат до около 35 хиляди. А капацитетът на вузовете е много по-голям.
За опасната тенденция алармира пред „Всеки ден" депутатът от БСП и бивш зам.-министър на образованието в кабинета „Станишев" проф. Ваня Добрева. Един от най-добрите експерти в сферата на висшето образование обясни, че безпрецедентната ситуация ще доведе и до безпрецедентни мерки. „Най-вероятно ще се наложи или да закриваме висши училища, или поне да прибегнем до окрупняването им, т.е. обединение на вузове", отсече проф. Добрева.
Проверка на „Всеки ден" показа, че в момента в България действат 51 висши учебни заведения, които имат акредитация към 1 май 2013 г. Задачата на властта и конкретно на образователното министерство е да реши кои от тях трябва да се закрият или пък обединят, за да оцелеят в кризисните години, които се задават.
Намаленият брой кандидати за най-високата образователна степен ще доведе и до жестока конкуренция между висшите училища, които ще трябва да се съревновават помежду си за всяко място на студентската скамейка.
Ако отчетем и международните изследвания PISA, според които 48% от българските ученици на 15-годишна възраст са функционално неграмотни, което ги прави неподходящи за студенти, става ясна драмата, с която тепърва ще се сблъскат родните вузове.
Децата ни много прости
Анелия Иванчева
26% от четвъртокласниците излизат от училище крайно неподготвени. Така всяко 4-то дете у нас влиза в по-високата образователна степен - в пети клас, направо неграмотно. Това показват стряскащите резултати от външното оценяване за децата от началния курс - „матурите" след 4-ти клас.
Тази година на изпитите се явиха 59 637 четвъртокласници. Випускът, който полага миниматури през тази година, се оказал с най-слабите постижения досега по български език. Диктовката тази година беше на „Катеричка и вълк" от Толстой. Едва 35% са успели да се справят например с правописа на думите с „й".
Резултатите показват още фрапиращи пропуски в знанията на децата и извън родния език. Едва 11% от четвъртокласниците знаят, че Земята се върти около собствената си ос и около Слънцето. Сред най-трудните въпроси е и кой е застанал начело на българската държава през 681 г. По-малко от 15% знаят, че става въпрос за хан Аспарух.
Пълнят университетите с чужденци
Чуждите студенти в родните университети скоро може да надхвърлят повече от половината от общия брой учащите се там, коментираха пред „Всеки ден" експерти. Чужденците предпочитат инженерните специалности и медицината. Най-голям е напливът от Турция и Гърция, както и от Македония и Молдова.
Всяка година около 5000 турски студенти идват да учат у нас. Сега над 1400 студенти в Техническия университет например са от Турция и учат най-вече индустриално инженерство или машиностроене. Гърците пък масово се насочват към Медицинския университет.
Студентите от Македония и Сърбия по-често избират Софийския университет и предпочитат специалности като психология и европеистика. Младежите от балканските страни идват у нас заради географската близост, но и защото в родината често оценките на изпитите им стигат само за да учат химия, но не и за специалности като фармация и медицина.
Линк към цялата статия
______________________________