Това се случило много отдавна, когато Светът още не бил изживял детството си, през годината Едно-Заек. първата от четирите години след като Слънцето угаснало и неспирният дъжд се изливал от небесата. Небесният свод се люлеел без опора под тежестта на звездите и заплашвал да се сгромоляса върху изтерзаното тяло на Земята, а тя надавала жални стонове и вопли.
Тогава боговете решили да подпрат небето; с такава цел те измайсторили четиримата могъщи Великани – кабите, на чиито огромни и силни мишци подпрели небесата. Бакабите били точно четири, колкото са основните посоки на Света и цветовете им отговаряли на тяхното ритуално естество.
Първият, Белият Бакаб, бил Северният. Той държал в подчинение лютия и безмилостен Северен вятър. На него се падала отговорността да крепи бойния дух на войните в битките и да подпомага всички дела да напредват и да се развиват. Символът на Белия Бакаб бил бойното копие.
Вторият, Червеният великан, бил Бакабът на Изтока. Той владеел Източния вятър, наситен с благоухания, същият, който довявал топли и благодатни, добри дъждове и подтиквал семената да кълнят; дърветата да се отрупват с цвят и плод, а сърцата на младите влюбени да бият лудо. Слънчогледът олицетворявал Червеният Бакаб на Изтока.
Третият от Бакабите - великани управлявал Юга и бел обагрен в Жълто - благородният цвят на Доброто според старинната традиция на ацтеките.
Жълтият, Южният Бакаб, отприщвал Южния вятър. Неговото призвание било да умилостиви жестоката твърда земя, да й предаде нежност и мекота, да извика милосърдие в душите на човеците, да ги прикани към смирение и молитвен унес. Затова символът на Жълтия великан бил кадилница, пръскаща кротък и благоуханен аромат.
Черният Бакаб бил устремен на Запад и обуздавал свирепия Западен вятър. Той бил мрачен и зъл, управлявал нощния мрак, довличал болестите и епидемиите и предвещавал смъртта.
Не стихвал спорът между четиримата великани за онези излишни дни, които се падали в повече веднъж на всеки четири години. Според това кой между четиримата надделявал дните били лоши, злощастни; носели суша, глад, болести и гибел или били добри, честити, носели светлина, благодат, веселие и здраве.
Тогава боговете решили да подпрат небето; с такава цел те измайсторили четиримата могъщи Великани – кабите, на чиито огромни и силни мишци подпрели небесата. Бакабите били точно четири, колкото са основните посоки на Света и цветовете им отговаряли на тяхното ритуално естество.
Първият, Белият Бакаб, бил Северният. Той държал в подчинение лютия и безмилостен Северен вятър. На него се падала отговорността да крепи бойния дух на войните в битките и да подпомага всички дела да напредват и да се развиват. Символът на Белия Бакаб бил бойното копие.
Вторият, Червеният великан, бил Бакабът на Изтока. Той владеел Източния вятър, наситен с благоухания, същият, който довявал топли и благодатни, добри дъждове и подтиквал семената да кълнят; дърветата да се отрупват с цвят и плод, а сърцата на младите влюбени да бият лудо. Слънчогледът олицетворявал Червеният Бакаб на Изтока.
Третият от Бакабите - великани управлявал Юга и бел обагрен в Жълто - благородният цвят на Доброто според старинната традиция на ацтеките.
Жълтият, Южният Бакаб, отприщвал Южния вятър. Неговото призвание било да умилостиви жестоката твърда земя, да й предаде нежност и мекота, да извика милосърдие в душите на човеците, да ги прикани към смирение и молитвен унес. Затова символът на Жълтия великан бил кадилница, пръскаща кротък и благоуханен аромат.
Черният Бакаб бил устремен на Запад и обуздавал свирепия Западен вятър. Той бил мрачен и зъл, управлявал нощния мрак, довличал болестите и епидемиите и предвещавал смъртта.
Не стихвал спорът между четиримата великани за онези излишни дни, които се падали в повече веднъж на всеки четири години. Според това кой между четиримата надделявал дните били лоши, злощастни; носели суша, глад, болести и гибел или били добри, честити, носели светлина, благодат, веселие и здраве.
______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.