След 1431 година и след победата на обединените племена на ацтеките (както вече се наричат мехиките) над силите на града държава Ацкапоцалко, те постепенно налагат своето пълно господство върху Мексиканската равнина и съседните й земи. Това става възможно отчасти и заради политическата проницателност на водача на мехикския елит, Тлакаелел, който подкрепя владетелите в Теночтитлан от 1431 година до смъртта си през 1480. На два пъти той се отказва от трона, решавайки, че ще придобие по-голяма власт, ако остане в сянка. През този период се проявява като хитър и безкомпромисен политик, който умее по брилянтен начин да манипулира както владетелите, така и обикновения народ.
Почти веднага след победата над Ацкапоцалко, Тлакаелел и ацтекският владетел на Теночтитлан, Ицкоатъл, присъединяват нови и нови територии и налагат данъци на покореното население. Двамата създават добре структурирана военна аристокрация, предана към властта в новата държава, упражнявана от централния град Теночтитлан. Те постигат това, първо, като дават земя и власт на населението на проявилите храброст по бойните полета; тези привилегии се запазват само до края на живота им. Второ, воинската смелост се награждава и с облаги, които могат да се предават и по наследство. Това бързо и стремително води до създаването на аристократична прослойка, лоялна към държавната власт.
Под управляващия елит на социалната стълбица се намират тези, на плещите, на които лежи издръжката на града държава - майеките, или слугите, които обработват земята и плащат данъци, както и робите, занаятчиите и търговците. За разлика от прилаганата в Европа форма на робство, ацтекските роби имат известни права. Така например те могат да откупят свободата си, а децата им се раждат като свободни хора. Индианската система на робството се отличава от европейската и по други показатели. Много от робите в Теночтитлан са престъпници, чиито провинения не са толкова тежки, за да бъдат наказани със смърт. За роби се смятат и военнопленниците, които не се принасят в жертва на боговете, както и хора, които не са в състояние да платят дълговете си (те си остават роби, докато се издължат).
Почти веднага след победата над Ацкапоцалко, Тлакаелел и ацтекският владетел на Теночтитлан, Ицкоатъл, присъединяват нови и нови територии и налагат данъци на покореното население. Двамата създават добре структурирана военна аристокрация, предана към властта в новата държава, упражнявана от централния град Теночтитлан. Те постигат това, първо, като дават земя и власт на населението на проявилите храброст по бойните полета; тези привилегии се запазват само до края на живота им. Второ, воинската смелост се награждава и с облаги, които могат да се предават и по наследство. Това бързо и стремително води до създаването на аристократична прослойка, лоялна към държавната власт.
Под управляващия елит на социалната стълбица се намират тези, на плещите, на които лежи издръжката на града държава - майеките, или слугите, които обработват земята и плащат данъци, както и робите, занаятчиите и търговците. За разлика от прилаганата в Европа форма на робство, ацтекските роби имат известни права. Така например те могат да откупят свободата си, а децата им се раждат като свободни хора. Индианската система на робството се отличава от европейската и по други показатели. Много от робите в Теночтитлан са престъпници, чиито провинения не са толкова тежки, за да бъдат наказани със смърт. За роби се смятат и военнопленниците, които не се принасят в жертва на боговете, както и хора, които не са в състояние да платят дълговете си (те си остават роби, докато се издължат).
______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.