Загадката на Петра

Разрастването на търговията с коприна дало отражения по целия търговски маршрут по пътя на коприната. В рамките на 300 години огромен град изникнал на другия край на веригата - отдалечен на повече от 6000 км. Скътан в отдалечено кътче на Йордания, древният пустинен град Петра е една от най-вдъхновяващите гледки в света. Градът изплува като едно откровение в края на тъмен, тесен пролом. Дори днес, 2000 години след създаването му, първата среща с Петра е незабравима. Петра е едно от величията на арабския свят. Издълбан в твърдата варовикова скала, внушителните му колони и статуи сияят в менящите се цветове на пустинното Слънце. Но Петра е една от най-големите загадки по пътя на коприната.
Какво прави този забележителен град по средата на никъде? Как се е издържал? И кои били загадъчните хора, които са го построили? "Петра" от гръцки означава "камък". И това име е особено подходящо, тъй като градът е бил крепост, управлявана 500 години от могъщ, но и забулен в загадка народ- Набатините. Набатините създали Петра в началото на първото хилядолетие. Градът се превърнал в главна спирка по пътя на коприната, ефективно контролирайки търговията между Арабия и Египет на юг и Ирак и Азия на север и изток. Камилски кервани, пренасящи всичко - от скъпоценни камъни и коприна до битумна смола и балсам - всички се точели в посока към Петра. Но защо? Пътниците трябвало да плащат такси - оттам идвало богатството на Петра, но какво получавали в замяна? Кое точно е привличало търговците към Петра? Никой не знаел отговора. Самите набатини били също толкова загадъчни. За тях и произхода им се знаело твърде малко. Най-вероятно те са били номадски месопотамски народ, който пръв се заселил в тази област около 500 г.пр.Хр. Но как една група скитащи номади се е превърнала в богатото изтънчено общество, построило Петра?

Екип археолози от Университета Браун в САЩ е решен да разреши загадката на Петра. Те са започнали разкриването на сложните структури, изобилстващи тук.


Петра заема огромна площ. Засега е разкопана само една малка част от нея. Но екипът на Университета Браун се е заел с големия храмов комплекс - едно зрелищно съчетание от тераси и колонади. Големият храм изглежда е бил центърът на живота на набатините. Това е най-голямата свободно стояща сграда в Петра - с внушителен вход и отделни помещения за публични и частни церемонии.

С напредването на разкопките екипът се натъква на малък скрит отвор под храма. За Кристиян Клоук това, което лежало отвъд него, било откритието на живота му. Отворът бил вход към хранилище. Съкровището в него било по-ценно от злато, сребро или скъпоценни камъни. Това била вода.

„Това бе нещо много изненадващо, когато го открихме. Очаквахме някаква по-малка структура, без определена форма. А открихме голямо правоъгълно помещение с размери от 7.5 м в двете посоки и дълбочина 6 м. В него можеха да се съхраняват големи количества вода. Не сме очаквали нещо, което да е точно под площадката на самия храм.”

Това очевидно било голямо водно хранилище. Но как водата влизала там? И как излизала? Скоро екипът проследил тръби, водещи до други подземни системи. Първото им откритие се оказало част от изобретателна водна система, създадена да поема, насочва и съхранява водата от зимните дъждове - единствените валежи в района и най-ценната му стока.

„За мен най-забележителното при водите на Петра е нивото на съвършенство и ефективността, с която са работили. Само за няколко седмици в годината те събирали дъждовната вода и не само предпазвали града от унищожение при потоп, но също я събирали и насочвали към места, където да се съхранява.”

Скоро станало ясно, че набатините са създали комплексна хидравлична система с керамични тръбопроводи, гравитационно захранване и резервоари, достигащи далече отвъд самия град. Те контролирали водата на целия регион. Но тази подземна пустинна водна система не била само изобретателна, тя била пазена в тайна. Само набатините знаели къде са скрити системите и само те имали достъп до водата. Не можело всеки просто да се включи във водната система и да получи вода. Тъй като водата там е толкова оскъден ресурс, достъпът до нея трябвало да се контролира, затова хранилищата и водопроводите били пазени в тайна от всички, които нямали право на достъп до тях.

Най-после тайната на набатините била разкрита - Петра осигурявала единствения целогодишен източник на вода в региона. Пътниците задължително спирали там, за да попълнят запасите си, а похарчените от тях пари отивали за града, правейки го още по-привлекателен за търговците. Над 500 години набатините поддържали славата на Петра. Накрая, около 550 г.сл.Хр. посоките на търговията започнали да се променят. Пътниците започнали да се топят и Петра и набатините бавно потънали в неизвестността, вземайки със себе си тайната, която останала заровена 1500 години.





http://www.occultism.biz

Една от дестинациите ми в бъдеще!