Тимбървил, щат Вирджиния, САЩ, 7 март 1996 г. В 20,45 ч. леден блок, голям колкото баскетболна топка, се стоварва върху покрива на една къща, пробива тавана и пада във всекидневната, стряскайки събралото се пред телевизора семейство. Чули грохота, съседите изскачат навън, за да разберат какво се е случило, когато друг леден блок пада от небето сред десетките свидетели. Жертви няма. Някои от очевидците си спомнят, че градушка от ледени грамади бе падала над района и през 1976 г. Официалното обяснение е, че става дума за вледенена вода, изтекла от резервоара на прелитащ самолет, въпреки че по данни на местното въздухоплаване самолети над района не са минавали. Вечерното небе е ясно и спокойно.
През 1963 г. във Виена мълния поразява избирателно футболистите на само един от играещите отбориПрез 1962 г. улиците на Лондон са залети от зловонен лепкав дъжд

През 1973 г. свидетел на подобна природна аномалия в Англия бе станал проф. Р. С. Грифитс от факултета по физика при университета в Манчестър. След силна светкавица на пътя пред него се разбил огромен леден къс. Грифитс събрал парчетата от небесния айсберг, поставил ги в университетските хладилни камери и ги изследвал, документирайки странното явление като фортиански феномен.

Изключително полярно сияние над антарктическите райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на борда на космическия кораб Дискавъри. Основата на полярното сияние е локализирана на стотина километра височинаПрез 1962 г. мълния поразява част от жокеите по време на конно състезание в Ню ДжърсиКакво представляват фортианските феномени? Експертите дефинират така всички изключителни физически явления и природни загадки, за които още няма научно обяснение. Феномените се наричат фортиански по името на един от пионерите в областта на неконвенционалните изследвания Чарлз Форт. И именно с Форт трябва да се запознаем, преди да се сблъскаме с широката казуистика по въпроса.

Изследователят на мистериозни събития Чарлз ФортГрафика от ХV в., изобразяваща дъжд от рибиЧарлз Хой Форт е роден през 1874 г. в Ню Йорк. Авантюрист по дух, през младежките си години той пътувал по света, отдаден на своето хоби да систематизира загадки на природата. После се върнал в родния си град, оженил се, започнал работа Корица на американското издание на книгата на Форт - Локато журналист и заживял в беден квартал на Бронкс. През 1916 г. получил неочаквано наследство и концентрирал всичките си сили върху необичайната си страст да търси сред световната преса съобщения, свързани с уникални факти и събития, които науката не успява да обясни. В обществените библиотеки той направил над 45 000 извадки за феноменални природни явления, обобщени в книгите му "Книга на прокълнатите" (1919 г.), "Нови земи" (1923 г.), "Ло!" (1931 г.) и "Диви таланти" (1931 г.), в които не се опитвал да търси обяснения на загадките, а просто съобщавал за тях по възможно най-акуратния начин. Той бил в определен смисъл хроникьор на неизвестното, не утолил жаждата си за уникални събития любопитен публицист, оспорил на науката монопола върху истината, защитник на правото на всеки човек да разсъждава със собствената си глава.


Сред природните мистерии, каталогизирани от Форт и от последователите му, има дъждове от кръв, дъждове от риби и насекоми, цветни снегове, градушки от предмети и животни, необясними изчезвания и телепортации, светлинни загадки, кълбовидни мълнии и хиляди атмосферни аномалии. Т.нар. невероятни дъждове, приети за класическите фортиански феномени, варират от падащи от небето земна пръст, кал и неизвестни тинести субстанции, падащи риби, птици и животни, до градушки от предмети, ледени блокове и камъни. Форт например дава данни за паднали от висините пирамидообразни гранитни блокове в Мексико, за дъжд от каменни кръстове в щата Джорджия, за дъждове от живи същества.


В броя си от 30 юли 1838 г. в."Таймс" публикува съобщение, че при силна буря в Лондон от небето са паднали хиляди жаби. В "Сайънтифик Америкън" от 12 юли 1873 г. също се съобщава за дъжд от хиляди жаби в Джеферсън сити, щат Мисури. През 1874 г. в Кембридж имало дъжд от мравки, а през 1892 г. в едно германско село паднал дъжд от миди.


Има хиляди свидетелства за необичайни дъждове и през целия ХХ век. Регистрирани са падащи от небето рояци от животни, риби, жаби, миди, охлюви, мишки, гущери, птици и насекоми, някои от които още живи, а други мъртви или дори замразени. Учените се опитват да обяснят феномените като следствия от торнада и въздуховъртежи, но хипотезата все още не е доказана. А най-вероятното обяснение за причинителите на цветни дъждове и снегове навярно е свързано с действието на микроорганизми или смесването на дъжда и снега с оцветен пустинен пясък и транспортирането му от силни ветрове на голямо разстояние.

През 1962 г. гъст и лепкав син дъжд със зловонен мирис пада над обширна зона от периферията на Лондон, създавайки доста проблеми на намиращите се на улиците. През пролетта на 1973 г. от небето завалява розова кал, която покрива пътищата на италианската област Пиемонте. Предположи се, че става дума за прах и пясък от Сахара, смесени със застояла вода. Подобен тинест дъжд падна отново през 1980 г. в обширни райони на Алпите, а през 1988 г. на Апенинския полуостров валя 25-сантиметров червен сняг. За виновник учените нарочиха някакъв микроорганизъм, вдигнат от вятъра в снежния облак и след това предизвикал суеверния страх на населението. Регистрирани са също сини и жълти снеговалежи, а в края на четиридесетте години над щатския парк Йосемит в Калифорния е валял многоцветен сняг. Почти при всички случаи феноменът е обясняван научно, но това не е отнемало нищо от неговата зрелищност.

Едни от най-загадъчните фортиански феномени са кълбовидните мълнии - топки от електричество и светлина, които се материализират от нищото и започват непредсказуем танц близко над земята. Ако бъдат засегнати, тези мехури от концентрирана енергия могат да избухнат в мощен взрив, но по-често те просто правят няколко обиколки около нас и внезапно изчезват. Изключително рядка фотография на кълбовидна мълнияСветкавицаКълбовидните мълнии нямат пряка връзка с бурите или с известните атмосферни смущения и още дълго време ще останат една голяма мистерия, защото са редки и не могат да бъдат изследвани експериментално при условията на лабораторен контрол.

По-чести са феномените, свързани със странното поведение на обикновените мълнии. През май 1963 г. по време на футболна среща между отборите на "Уинд ФК" и "Карасек" във Виена мощна мълния се разклони над терена и се стовари само върху телата на играчите, носещи червени фланелки. Футболистът Рудолф Видерман загина, а четирима други членове на отбора бяха обгорени. Година по-рано аналогична трагедия се случи в Ошън Рорт, Ню Джърси, по време на конно състезание, където седем жокея, намиращи се на различни места в състезателния керван, бяха поразени от подобна мълния.

А на въпроса възможни ли са интелигентни мълнии Форт навярно би отговорил: "Защо не?"

През 1962 г. мълния поразява част от жокеите по време на конно състезание в Ню Джърси.
През 1962 г. улиците на Лондон са залети от зловонен лепкав дъжд.
Изключително полярно сияние над антарктическите райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на борда на космическия кораб "Дискавъри". Основата на полярното сияние е локализирана на стотина километра височина.
През 1963 г. във Виена мълния поразява избирателно футболистите на само един от играещите отбори ...




http://www.kaldata.com