Подземните тунели на древните

by **Christina.** Пон 16 Юли - 11:26

Изследвания от Перу, Чили, Боливия и Еквадор

През 1976 година съвместна англо- еквадореска експедиция изследвала един от подземните тунели в района Лос Тайос, на границата между Перу и Еквадор. Там е намерено помещение , където също има маса , обкръжена със столове с облегалки, високи повече от два метра, направени от неизвестен материал. Другото помещение представлявало дълга зала, с тесен проход по средата. По стените и имало полици с древни книги, дебели фолианти - около 400 страници всяка. Листата на томовете от чисто злато били запълнени с неразбираем шрифт.
Безусловно, тунелите и залите създателите им използвали не само за придвижване, но и като хранилище на ценна информация, изчислена за продължително време . Разбираемо е, че сега тези помещения не се използват. Експедиция от учени - спелеолози през 1971 година на територията на Перу открила пещера, входът на която се прегражда от скални блокове. Преодолявайки ги, изследователите открили на дълбочина от около 100 метра огромна зала, подът на която бил покрит с блокове със специален релеф. На ( отново!) полираните стени се виждали непонятни надписи, напомнящи йероглифи. От различните страни на залата излизали многочислени тунели. Някои от тях водят по направление към морето, под водата и продължават на неговото дъно.
По такъва начин изглежда че отново се сблъскваме с поредната възлова станция.
От друга страна участъкът , намиращ се от Ла- Пома до Kayafate (Аржентина), недалеко от град Качо , е в процес на високо ниво на радиоактивност и електронизация на почвата, вибрации и микровълново излъчване, съгласно изследванията на учените от биофизическия институт Омар Хосе и Хорхе Дилетайн, проведени през 2003 година. Те считат , че това явление носи техногенен характер и се явява в следствие работата на някакви технически устройства (машини) , намиращи се под земята на дълбочина много километри.
Учудващо е съобщението от Чили. През ноември 1972 година в Чили, по молба на правителството на Салватор Алиенде, пристигнала съветска комплексна експедиция , със специалисти по планинско дело Николай Попов и Ефим Чубарин. Предметът на изследването им била възможността за възобновяване на работата на стари руднични шахти за производство на мед, от които се нуждаеле републиката. Специалистите се отправили в планината, на забравено място, разположено на 40 километра от град Чичуан. Разчиствайки затрупания вход на мината, специалистите преминали няколко десетки метра и открили проход, който водел под ъгъл 10 градуса надолу. Той бил с диаметър половин метър и бил с вълнообразна повърхност. Специалистите решили да го изследват и след като се спускали 80 метра, проходът преминал в хоризонтална галерия , която ги довела до голамо и разработено находище, богато на медни жили, които продължавали стотици метри.
Оказало се, че мястото е вече разработено, и то по високотехнологични методи. Местата, на които нямало руда били непокътнати, нямало никакви свлачища и боклуци. Малко по- нататък специалистите видели медни отливки, които по форма и размер напомняли щраусови яйца, събрани на купчинки по 40 – 50 броя, на разстояние 25 -30 крачки. След това видели змиеподобен механизъм - комбайн с диаметър около метър и с дължина 5 – 6 метра. „Змията” прилепвала към медната жила и буквално изсмуквала от тях медта от стените на тунела. Но те не успели дълго да наблюдават , тъй като се появили нови змиеподобни механизми с по- малък размер - диаметър около 20 см и дължина 1,5 до 2 метра. Видимо те прониквали в местата, които не са достъпни за големия механизъм, и изпълнявали защитна функция от нежелани посетители.
А сега да си спомним химическия състав на НЛО, който на 90% се състои от мед. И не е случайно руските специалисти случайно да са намерили едно от местонахожденията на мед, разработвани от представители на НЛО за своите нужди за ремонт и за създаване на нови типове апарати, една от базите на които се намира в планините на Южна Америка. Само че това също дава възможност да се разбере, по какъв начин се създават големите размери на тунелите, със своите блестящи , сякаш полирани стени.
По такъва начин легендата за наличие в Южна Америка на разгъната система от подземни тунели не е лишена от основание . Не е изключено златото и скъпоценностите, на търсенето на които конкистадорите са посветили стотици години, да са били скрити от инките в подземните тунели на Андите, центърът на които се намира под древната столица Куско. Те се простирали на стотици километри не само под територията на Перу, но и под Еквадор, Чили и Боливия. Но входа към тях запоядала да скрият със стена съпругата на последния вожд на инките. Така дълболото минало съседсва и се преплита със събитията от недалечното настояще.
***********************************************************************
В хода на неотдавнашно изследване , ръководено от професор Е. фон Деникен , под повръхността на пустинята Наска, са намерени многокилометрови тунели, по които и до сега тече чиста вода.
А през но 1965 година в Еквадор , от аржентинският изследовател Хуан Мориц в провинция Морона – Сантяго, в пределите на територия, очетана от градовете Галаквиза — Сан-Антонио — Йопи, е намерена и нанесена на карта никому не известна система от тунели и вентилационни шахти, с обща дължина от стотици километри. Входът в системата от тунели изглежда като внимателно направен прорез в скалите, с големина на врата на хамбар.
Спускането по последователно разположените хоризонтални платформи води до дълбочина 230 метра. Тук се намират тунели с правоъгълно сечение, изменящи широчината си със завои под ъгъл 90 градуса. Стените са гладки, сякаш покрити с глазура или полирани. Строго периодично са разположени вентилационни шахти, диаметърът на които е около 70 сантиметра, и помещения с размер на концертна зала. Открито е, че в центъра на една от тях е разположено съоръжение , наподобяващо маса, и седем „трона” от неизвестен материал, приличащ на пластмаса. Редом с „троновете” са намерени излети от злато големи фигури на изкопаеми гущери, слонове, крокодили, лъвове, камили, бизони, мечки, маймуни, вълци, ягуари и даже раци и птицечовки. В тази зала се намира и „библиотеката” от няколко хиляди релефни метални пластини с размер 98х48 см с някакви означения. Всяка пластина е щампована по особен начин. Мориц е намерил също и каменен „амулет” с размери 11х6 см, с изобразена фигурка на човек, стоящ на глобуса.
Тунелите и залите изобилстват от купища златни изделия ( дискове, пластини, огромни „огърлици”) с различни рисунки и символи. Срещат се и изображения на динозаври, изсечени по стените. На пластините се срещат изображения на пирамиди, изградени от блокове. А символите на пирамидите съседстват с летящи, а не пълзящи змии. Такива изображения са намерени стотици. На някои пластини са отразени астрономически понятия и идеи за космически пътешествия.
Без съмнение откритието, направено от Мориц до някаква степен открехва завесата по въпроса кой е направил тунелите, нивото на знания и ориентировъчно – епохата, когато това е станало ( те са видели динозаврите).

**********************************************************************
Американският континент също изобилства от съобщения за намерени древни тунели. Ендрю Томас, известен изследовател, е убеден, че под Америка са се запазили древни подземни хоризонтални и вертикални тунели, отново с обгорени стени, и някои от тях се намират в идеално състояние. Тунелите са прави като стрели и пронизват целия континент.
Един от възлите, където се събират няколко тунела, е планината Шаста в щата Калифорния. От нея пътищата водят към щатовете Калифорния и Ню Мексико. За потвърждение на това служи случая станал със съпрузите Айрис и Ник Маршал, които в покрайнините на не голямото калифорнийско градче Бишкоп, в гориста местност, наречена Казо Дябло, проникнали в пещера , стените на която били необикновено прави и гладки, като шлифовани до огледален блясък. По стените и на тавана били начертани странни йероглифи. На една от страните имало не големи отверстия, от които излизали слаби лъчи светлина. След това чули странен шум, идващ от под земята , в резултат на което спешно напуснали помещението. Възможно е, случайно да са намерили някой от входовете на един от тайните тунели , който се оказал действащ.
През 1980 година, отново край бреговете на Калифорния, било намерено огромно кухо пространство, простиращо се в дълбочина в континента няколко стотин метра. Не е изключено , да е намерена една от възловите станции на подземните тунели.

За наличие на тунели говори и факта, че проведените ядрени изпитания на голяма дълбочина на известния полигон в Невада, дали неочакван ефект. След два часа в Канада, на 2000 километра разстояние от полигона в Невада, било зарегистрирано ниво на радиация, надвишаващо 20 пъти нормата. Как е могло да стане това? Оказва се, че редом с базата се намира грамадна пещера, явяваща се част от огромна система тунели и пещери на континента. През 1963 година, при прокарване на тунел, се натъкнали на огромна врата, към която водели мраморни стъпала. Възможно е това да е бил поредния вход към системата от тунели.
За съжаление не се знае, на кое място е станало това.
А в щата Айдахо антропологът Джеймс Маккин изслевал голяма пещера и се придвижил по широк камемен тунел на няколко стотин метра, когато го спряла непоносима миризма на сяра, страшни остатъци от човешки скелети и отделни шумове от глъбините.В резултат на това се наложило изследванията да се прекратят.
На територията на Мексико, в една от най- пустинните и малко населени области, е отбелязана древната пещера - Сатаната де лас Golondrinas, чиято дълбочина е повече от километър и широчина няколко стотин метра. Нейните отвесни стени са абсолютно прави и гладки, а дъното и представлява истински лабиринт от различни „стаи”, „преходи” и тунели, отправящи се на тази дълбочина в различни страни, Дали не е един от възлите на междуконтиненталите тунели?...
През 2005 година Подмосковието (покрайнините на град Солнечногорск ) се прочу с мистериозно събитие. В езеро Бездънно, шофьорът на Верешенската селска администрация Владимир Сайченки, намерил щатна спасителна жилетка от Военноморските сили на САЩ с идентификационен надпис, потвърждаващ, че това имущество принадлежи на моряка Сам Беловски от плавателния съд «Коуел» ("Cowell"), взривен от терористи на 12 октомври 2000 година в Аденското пристанище.
Трагично загинали четирима моряци, а 10 са безследно изчезнали. А може информацията да е погрешна и да няма никаква загадка?
В резултат от разпита на непосредствените свидетели и участниците в описаното събите било изяснено, че спасителната жилетка била действително намерена и надписът, пряко показвал принадлежността и на матроса от „Коуел” - Сам Беловски.
Но как спасителна жилетка от Индийския океан е могла да попадне в езеро, загубено някъде из просторите на Централна Русия преодолявайки при това три години и 4000 километра по права линия? Какъв е бил нейния път? Следователно, съществуват някакви неизвестни за нас подземни пътища, някакви тунели, видимо свързавщи достатъчно отдалечени части на Земята.
**********************************************************************
Но от кого и кога са направени, и защо?

Нееднократно различни изследователи от различни континенти са отбелязвали, че до тунелите на метрото, до бункери, мини и до различни пещери, създадени от природата, съществуват подземни кухини, създадени от цивилизации, предшестващи човешката. Последните съществиват не само като гигантски подземни зали, стените на които са обработени чрез механизми, непознати за нас, със следи от вторични природни процеси (шлак, сталактити, сталагмити, пукнатини и пр.) , но и под формата на линейни съоръжения - тунели. В началото на ХХI век се ознаменува учестяване на намирането на фрагменти от тези тунели на различни континенти.
Да се идентифицират древните тунели не е лесна работа. Изискват се всестранни знания за техниката за провеждане на подземни работи, за механизмите на трансформация на земната кора и подземните пространства, в хода на историческото развитие на нашата планета.
Но тази процедура е напълно реална, ако се отчита, че основното отчличие на древните тунели от природните и съвременните подземни обекти се заключава в това, че колкото и да естранно, древните обекти се отличават със съвършенство и удивителна точност на обработка на стените на кухините ( като правило те са разтопени), с идеална насоченост и ориентация. Отличават се също и с грамадните, циклопически размери... и задпределната за човешките възможности способност за разбиране на древността. Но и не трябва да се твърди, че всички те са се появили едновременно....
*********************************************************************
В Крим е добре извесна пещерата Мраморная, разположена в планинския масив Чатир – Даг, на височина 900 метра над морското ниво. При спускане в пещерата многочислените посетители се оказват в грамадна зала във вид на тръба, с размер около 20 метра, наполовина запълнена по настоящем с каменни късове, съборени вследствие на многочислените земетресения и затрупани от картсови отлагания.
През пункнатините в свода провисват сталактити, а насреща им се надугат сталагмити, които направо очароват. Малко са тези, които обръщат внимание на това, че в началото това е бил тунел с идеално гладки стени, потъващ в глъбините на масива и с уклон към морето.
Стените са се съхранили добре и нямат следи от ерозионна дейност на течащата вода – карстови каверни, образуващи се от разтварянето на варовика. На практика това е тунел, водещ за никъде и започващ на височина един километър над нивото на Черно море. Като се има предвид че басейна на Черно море се е образувал на границата между еоцена и олигоцена (преди около 30 хиляди години) в резултат на падане на голям астреоид, срязал и разчупил основното било на Кримските планини, напълно уместно е да предположим, че Мраморната пещера представлява фрагмент от древен тунел, основната част от който се е намирала в разрушения от Астероида планински масив, който е на възраст не по - малко от 30 милиона години.
Според последните съобщения на кримските спелеолози, намерена е грамадна кухина под масива Ай - Петри, живописно надвесен над Алупка и Симеиз. Освен това са открити тунели, съединяващи Крим и Кавказ.
Уфолозите от Кавказкия регион по време на една от експедициите са установили, че под хребета Уваров, срещу планината Aрус има тунели, един от които е по посока на Кримския полуостров, а другият, през град Краснодар, Ейск и Ростов на Дон с е насочва към Поволжието. В района на Краснодар е фиксирано разклонение към Каспийско море. За съжаление, по-подробна информация, членовете на експедицията не предоставят.
В Поволжието се намира не безизвестната Медведицка верига , достатъчно детайлно е изследвана от експедицията „Kosmopoisk", започвайки от 1997 година. Намерена е и е нанесена на карта разгърната система от тунели, изследвани на десетки километри. Тунелите имат кръгло сечение, понякога овално, с диаметър от 7 до 20 метра, като то може да бъде с постоянна широчина по цялата си дължина и посока в дълбочина от 6 до 30 метра.
С приближаването си до издигащото се Медведитско било, диаметърът на тинелите се увеличава от 22 до 35 метра, по - натък - допълнително се увеличава до 80 метра, а при най- голямата си височина диаметърът на кухините достига до 120 метра и под върха на планината се превръща в огромна зала. От нея, под различен ъгъл, излизат три седем метрови тунели. Става ясно, че медведицкото било е възел, пресечна точка, където се пресичат тунелите от всички региони, в това число и от Кавказ. От тук може да се попадне не само в Крим, но и в северните региони на Русия, на Нова земя и алея на Сверноамериканския континент (данните са от контактьора Антон Анфилов).
Някои смятат, че и в настоящето тунелите са действащи и се използват като транспортни артерии и база за апаратите на НЛО, макар че съвсем не е задължително последните да са строители на тунелите.
Не е учудващо, че Миронченко в книгата си „Легенда на LFA” смята, че под цяла Русия, включително и под Крим, Алтай, Урал, Сибир и Далечния изток съществува мрежа от тунели. Остава само да се открие тяхното положение. А това в болшинството от случаите става случайно. Така жител на лискинското село Селявное, намиращо се във Воронежка област, Евгени Чесноков, пропаднал в дупка на ливада, а това се оказало пещера, с отиващи на различни страни тунели, на стените на които били изобразени символи.
В Кавказв, в дефилето Геленджик от далечни времена е известна вертикална мина, с диаметър около метър и половина и дълбочина повече от 100 метра. Освен това като нейна особеност се явяват равните, сякаш разтопени стени. Изучаването на стените показало, че на стените е направено едновременно механично и термичн въздействие, което създава корица с дебелина 1 – 1,5 мм и и придава изключителна здравина, която не може да бъде създадена дори със съвременната техника, а разтопяването на стените свидетелства за нейния техногенен произход. В същата мина е отбелязан и повишен радиационе фон. Възможно е, това да е една от вертикалните шахти за свързването с хоризонтален тунел, водещ от района в Поволжието към билото на Medveditskа.
Известно е, че в следвоенните години (1950) е било издадено тайно постановление (Указ) на Съвета на министрите на СССР за изграждане на тунел през Татарския пролив, който да свързва сушата, посредством железен път с остров Сахалин. С времето тайната е свалена, а докторът на физико - математическите науки Берман, който работел там по това време, разказва през 1991 година, че работещите там не толкова изграждали, колкото възстановявали вече съществуващи тунели, напаравени в дълбока древност изключително грамотно, с отчитане на геологичните особености на долната част на пролива.
Споменавало се за странни находки в тунела - непознати механизми и вкаменени останки от животни. Всичко това по - късно изчезнало в секретните бази на спецслужбите.
Но заявлението на вицепрезидента Мирошниченко не са лишени от основания, когато твърди, че страните на Далечния изток са пронизани от тунели. И този използван тунел не е изключено да води по - нататък през остров Сахалин, в Япония.
***********************************************************************
A сега да се преместим в района на Западна Европа, в частност, на границата със Словения и Полша , в планинския масив на Татрите и на Бескиди. Тук се извисява „кралицата на Бескиди” - планината Бабя, чиято височина е 1725 метра. От дълбока древност жителите на прилежащите местности пазят тайна, свързана с тази планина. Един от местните жители на име Винсент разказал, че през шестедетте години на XX век, заедно с баща си и по негово настояване, излезли от селото и отишли към Бабя (планина).
На височина 600 метра, те, заедно с баща си, отместили една от издадените скали и се открил широк вход, в който спокойно можела да влезе каруца с кон. Открилият се тунел с овална форма бил прав като стрела, бил широк и толкова висок, че в него би могло да се помести цял влак. Гладката и блестяща повърхност на стените и пода изглеждали като покрити със стъкло ( отново извънземни технологии?). Вътре било сухо. Дългият път по наклоненият тунел ги довел до огромна зала, чиято форма приличала на огромна бъчва. В нея се намирали няколко тунела, като някои от тях били с триъгълно сечение, а други- с кръгло. От думите на отец Винсент излизало, че по тунелите от тук можело да се попадне в различни страни и на различни континенти. Тунелът от ляво води до Германия, после в Англия и по- нататък на американския континент. Десният тунел водел към Русия, на Кавказ; после в Китай и Япония, а от там – в Америка, където се съединявал с левия.
Да се попадне в Америка е възможно и по други тунели, прокарани под Северния и Южен полюс на Земята. По пътя на всеки тунел има „възлови станции”, подобни на тази. Според думите му, и сега тези тунели се явяват действащи и по тях е отбелязано придвижване на апаратура на НЛО.
Съобщение от Англия свидетелства, че по време на прокарване на тунел за стопански нужди, миньорите чули донасящ се от долу звук на работещи механизми. Когато пробили каменната плоча, намерили стълба, водеща в кладенец, а звуците на работещи механизми се усилили. Истината е, че повече нищо не се съобщава за по- нататъшните им действия, но е възможно те случайно да са открили една от вертикалните шахти на хоризонталния тунел, идващ от Германия. А звуците на работещи механизми свидетелстват за неговото работно състояние.
********************************************************************
Югоизточна Азия също не страда от отсъствие на древни тунели. Знаменитата Шамбала, разположена в многочислените пещери на Тибет, съединени с подземни ходове и тунели, със своите „посветени”, с намиращите се в състояние „сомати” (нито жив, нито мъртъв), седящи в поза лотос в тях стотици хиляди години. Готовите тунели се използват и за други цели - съхранение на генофонда на Земята и на основните ценности.Нееднократно се е споменавало от „посветените”, имащи достъп до намиращите се в състояние „сомати”, за съхраняващи се там необичайни средства за придвижване и за тунели с идеално гладки стени.
В провинция Хунан в Китай, на южния бряг на езерото Дунтинху, югозападно от град Ухан, редом с една от кръглите пирамиди, китайските археолози са открили затрупан проход, който ги отвел в подземен лабиринт. Неговите каменни стени се оказали много гладки и щателно обработени, което дало основание на учените да изключат природния им произход. Един от множеството симетрично разположени проходи довел археолозите в голяма подземна зала, стените и таванът на която били покрити с множество рисунки.
На една от рисунките е изобразена сцена на лов, а най - отгоре се виждали същества (богове?) „в съвременно облекло”, седящи в кръгъл кораб, много приличащ на апарат на НЛО. Хора с копия преследват зверове, а летящите над тях „свръхчовеци” се целят в целта с предмети, приличащи на оръжие.
Друга рисунка представлява десет топки на еднакво разстояние една от друга , поместени около център и напомнят схема на Слънчевата система. При това третото кълбо (Земята) и четвъртото (Марс) са съединени помежду си с линия, подобна на примка. Това говори за връзка между Земята и Марс в някакво отношение. Възрастта на редом разположените пирамиди археолозите определят на около 45 000 години.
Но тунелите е могло да бъдат построени значително по - рано и да са използвани от следващите жители на Земята.
А пък в северозападен Китай, в пустинна и малко населена местност в провинция Цинхой, което е в Тибет, не далече от град Их - Цайдам се издига планина Байгонг, с разположени редом сладководни и солени езера. На южния браяг на соленото езеро Тосон, на 60 метра се извисява самотна скала с пещери, в една от тях с прави и гладки стени, явно с изкуствен произход на стените, под наколон се издига покрита с ръжда тръба, с диаметър 40 сантиметра; друга тръба влиза под земята, а на входа на пещерата са монтирани още 12 тръби с по - малък диаметър - от 10 до 40 сантиметра.
Те са разположени паралелно една на друга . На брега на езерото и близо до него може да се видят множество железни тръби, стърчащи от скалите и пясъка, с диаметър 2 - 4,5 сантиметра и ориентирани от изток на запад. Има тръбички и с по - малко сечение - само няколко милиметра. Такива тръби са намерени и в самото езеро - издигащи се нагоре или скрити в дълбочините. При изучаване състава на тръбите се оказало, че те имат 30 процентов железен окис, по- голямо количество силициев диоксид и калциеви окиси. Съставът говори за продължително окисляване на желязото и указва за много древния произход на тръбите.
Всичко това - и тръбите и пещерите, са остатъци от съоръжения, възможно – стартова площадка за изстрелване на ракети и космически кораби, издигната в дълбока древност от представителите на извънземна цивилизация, представителите на която не е изключени да имат връзка със строителството на подземните тунели ои целия свят след като, по някаква причина, (например разрушаване на стартовия комплекс по някакви причини), не са успели да напуснат Земята.
На всички са известни пирамидите и развалините на древни храмове на платото Гиза в Египет. Но на малко е известно какво се намира под повърхността на земята. Последните изследвания на учените показват, че под пирамидите, вътре в палтото, са скрити огромни, неизучени подземни съоръжения. Учените предполагат, че мрежата от тунели се разпростира на десетки километри и продължават както към Червено море, така и към бреговете на Атлантическия океан.
А сега да си спомним резултатите от изследваните в Южна Америка тунел, водещи под дъното на Атлантическия океан....Възможно е те да вървят един срещу друг.
В Близкия Изток, в Сирия, в района на град Алеппо, е изследвано малко известно на науката място, получило название от местните жители „провал”. Отнасяло се за хълмиста суха месност, но когато стигнали до един от хълмовете, се оказало, че там вместо връх , имало огромен вертикален тунел с отвесни стени и дълбочина 70 метра и диаметър 120 метра. И всъщност как е могло да се образува такова нещо?
Според местните жители срутването е станало мигновено, в един ден и то в дълбока древност. А на дъното останала дупка диаметър около 10 метра, ковто по - късно се засипала.
Очевидно е и това, че за да се получи такова срутване на земни маси, долу е трябвало да има кухина, обемът на която е не по малък от 1,6 милиона кубически метра земна маса, като се има предвид, че при разрохкване тя увеличава обема си поне 2 пъти. А и да си спомним принципа на иаграждана на другите известни подземни зали – Мedveditskо било, Babia гора, подземни помещения в Андите. Навсякъде те са направени във вътрешността на планина или възвишение. Възможно е тук също да се е намирал един от „възлите” на поредните тунели.

blogspot

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Hitskin.com

Подземните тунели на древните

Подземните тунели на древните