Гьобекли тепе
През 2006 г. близо до гр. Урфа в Турция, кюрдски овчари случайно попадат на мегалитния комплекс Гьобекли тепе.
Изследванията показват, че този т.нар. „Турски Стоунхендж” е по-стар с цели 7000 години от считания за класически паметник в Солсбърийската равнина на Уилширското графство на 130 км от Лондон. Археолозите го датират по радиовъглеродния метод на възраст 12 500 години, а изследващият го немски археолог Клаус Шмид е убеден, че е попаднал на т.нар. „Райска градина”.
Изглежда това неолитно светилище е сред най-загадъчните религиозни комплекси на земята, което преобръща най-ранната човешка история с главата надолу… Посетихме много от тези забележителни паметници и бяхме удивени от уменията на техните създатели. Тези изумителни прояви на човешко творчество и досега поставят пред науката много повече въпроси, отколкото са намерените точни отговори.
Археолозоте са открили останки от подове от негасена вар и глина вътре в каменните кръгове - най-ранните подове на сгради, откривани до сега в историята на човечеството. Номадите ловци и събирачи са използвали каменни сечива, за да да изработят човекоподобни изображения във вид на Т-образните колони. Много от рисунките изобразяват опасни животни като лъвове например. На пръв поглед изображението на лисица на повърхността на варовиковата колона изглежда като оптическа илюзия, създадена от слънчевите лъчи, но приближавайки се човек осъзнава, че иде реч за каменна гравюра, коствала значителни усилия и умения на древните хора. Бик и жерав, споделят пространството в парада на животните, на една от многото варовикови колони в Гьбекли Тепе. Пресата в Турция нарича местността турския Стоунхендж. В действителност първата постройка в Гьбекли тепе е издигната някъде около 10 000 г. пр.н.е., изпреварвайки Стоунхендж с около 7 000 години. Мегалитите, на чиито рамене някога са стоели покриви, са високи около 2,74 м.. Самите кръгове, които колоните описват, са с диаметър от 9 до 30 метра и са оградени от правоъгълни постройки. Повечето от колоните са гравирани с интересни изображения на животни. В допълнение към фигурите на биковете, лисиците и жеравите, животинското царство е представено от изображения на лъвове, патици, скорпиони, мравки, паяци и змии. Изправени скулптори на животни също са открити в рамките на кръговете, които колоните ограждат. При най-новите разкопки в местността, археолозите откриват статуя на човек и скулптори на глави на лешояд и на глиган. Учените смятат, че Гьобекли тепе е изграден на два етапа. Най-старите структури принадлежат към ранния пред-керамичен неолитен период А, който завършил някъде около 9 000 г. пр.н.е. По-късните останки, които спадат към пред-керамичен неолитен период B, са от около 8 000 г. пр.н.е. и са доста по-изкусно изработени. Към по-ранните конструкции спадат Т-образните колони и скулптори на животни.
Гьобекли тепе често е представян в пресата като райската градина Еден. За археолога Клаус Шмит това е светилище с огромна важност от епохата на Неолита, което е уникално с това, че отразява прехода от номадски към уседнал, земеделски начин на живот, както и преминаването от племенна религия към религия на регионално ниво.Шмит смята, че са били нужни поне 500 човека, които да откопаят от местната каменоломна тежащите от 10 до 50 тона каменни стълба, да ги пренесат на разстояние приблизително четвърт миля и да ги издигнат. За учените остава загадка как хората от каменната епоха са успели да извършат подобно колосално дело, изискващо добра организация и социална структура. Някои предполагат, че социалният елит от религиозни водачи е надзиравал работата на древните строители. Ако това предположение се окаже вярно, Гьобекли тепе ще бъде първият храм, построен много по-рано преди появата на социалното разделение, което възниква на по-късен етап от развитието на човечеството.
Клаус Шмит смята, че светилището в Гьобекли тепе е привличало малки номадски групи от няколко региона, разпръснати из Югоизточна Анадола. Преди откриването на храмовия комплекс в Гьобекли тепе учените смятали, че първите религизони практики са се установили в общности с уседнал, земеделски начин на живот. С присъщия си артистизъм и прецизност на детайлите, конструкциите в Гьобекли тепе напълно оборват тази теория. Шмит смята, че хората, които са създали тези масивни и загадъчни структури, са дошли от далечни земи. Очевидно, поклонниците, дошли в Гьобекли тепе, са правили тук жертвоприношения. Шмит и колегите му са открили кости от диви животни, разпръснати из местността - на газели, елен, глигани, кози, овце, вол, както и птичи кости-лешояди и патици. Повечето от тези животни присъстват и като изображения по каменните стълбове.
Учените не са наясно с характера на тези религиозни практики, но предполагат, че те са отразявали истории от живота и вярванията на хората, които са били ловци и събирачи. Скулпторите са били изображения, на живтните, които те са познавали или са били ритуални предмети за измолване на успешен лов при различните ритуали. Шмит има и една малко по-дръзка теория за Гьобекли тепе като за свещено място. Той смята, че първите каменни кръгове са маркирали територия, на която са се намирали гробовете на знатни хора. Това му предположение го навежда и на следващата хипотеза - Т-образните стълбове са били изображения на човешки фигури като горната част на "Т-то" е наподобявала човешка глава в профил. Веднъж издигнати, те са изобразявали среща на "каменни хора".
През 2006 г. близо до гр. Урфа в Турция, кюрдски овчари случайно попадат на мегалитния комплекс Гьобекли тепе.
Изследванията показват, че този т.нар. „Турски Стоунхендж” е по-стар с цели 7000 години от считания за класически паметник в Солсбърийската равнина на Уилширското графство на 130 км от Лондон. Археолозите го датират по радиовъглеродния метод на възраст 12 500 години, а изследващият го немски археолог Клаус Шмид е убеден, че е попаднал на т.нар. „Райска градина”.
Изглежда това неолитно светилище е сред най-загадъчните религиозни комплекси на земята, което преобръща най-ранната човешка история с главата надолу… Посетихме много от тези забележителни паметници и бяхме удивени от уменията на техните създатели. Тези изумителни прояви на човешко творчество и досега поставят пред науката много повече въпроси, отколкото са намерените точни отговори.
Археолозоте са открили останки от подове от негасена вар и глина вътре в каменните кръгове - най-ранните подове на сгради, откривани до сега в историята на човечеството. Номадите ловци и събирачи са използвали каменни сечива, за да да изработят човекоподобни изображения във вид на Т-образните колони. Много от рисунките изобразяват опасни животни като лъвове например. На пръв поглед изображението на лисица на повърхността на варовиковата колона изглежда като оптическа илюзия, създадена от слънчевите лъчи, но приближавайки се човек осъзнава, че иде реч за каменна гравюра, коствала значителни усилия и умения на древните хора. Бик и жерав, споделят пространството в парада на животните, на една от многото варовикови колони в Гьбекли Тепе. Пресата в Турция нарича местността турския Стоунхендж. В действителност първата постройка в Гьбекли тепе е издигната някъде около 10 000 г. пр.н.е., изпреварвайки Стоунхендж с около 7 000 години. Мегалитите, на чиито рамене някога са стоели покриви, са високи около 2,74 м.. Самите кръгове, които колоните описват, са с диаметър от 9 до 30 метра и са оградени от правоъгълни постройки. Повечето от колоните са гравирани с интересни изображения на животни. В допълнение към фигурите на биковете, лисиците и жеравите, животинското царство е представено от изображения на лъвове, патици, скорпиони, мравки, паяци и змии. Изправени скулптори на животни също са открити в рамките на кръговете, които колоните ограждат. При най-новите разкопки в местността, археолозите откриват статуя на човек и скулптори на глави на лешояд и на глиган. Учените смятат, че Гьобекли тепе е изграден на два етапа. Най-старите структури принадлежат към ранния пред-керамичен неолитен период А, който завършил някъде около 9 000 г. пр.н.е. По-късните останки, които спадат към пред-керамичен неолитен период B, са от около 8 000 г. пр.н.е. и са доста по-изкусно изработени. Към по-ранните конструкции спадат Т-образните колони и скулптори на животни.
Гьобекли тепе често е представян в пресата като райската градина Еден. За археолога Клаус Шмит това е светилище с огромна важност от епохата на Неолита, което е уникално с това, че отразява прехода от номадски към уседнал, земеделски начин на живот, както и преминаването от племенна религия към религия на регионално ниво.Шмит смята, че са били нужни поне 500 човека, които да откопаят от местната каменоломна тежащите от 10 до 50 тона каменни стълба, да ги пренесат на разстояние приблизително четвърт миля и да ги издигнат. За учените остава загадка как хората от каменната епоха са успели да извършат подобно колосално дело, изискващо добра организация и социална структура. Някои предполагат, че социалният елит от религиозни водачи е надзиравал работата на древните строители. Ако това предположение се окаже вярно, Гьобекли тепе ще бъде първият храм, построен много по-рано преди появата на социалното разделение, което възниква на по-късен етап от развитието на човечеството.
Клаус Шмит смята, че светилището в Гьобекли тепе е привличало малки номадски групи от няколко региона, разпръснати из Югоизточна Анадола. Преди откриването на храмовия комплекс в Гьобекли тепе учените смятали, че първите религизони практики са се установили в общности с уседнал, земеделски начин на живот. С присъщия си артистизъм и прецизност на детайлите, конструкциите в Гьобекли тепе напълно оборват тази теория. Шмит смята, че хората, които са създали тези масивни и загадъчни структури, са дошли от далечни земи. Очевидно, поклонниците, дошли в Гьобекли тепе, са правили тук жертвоприношения. Шмит и колегите му са открили кости от диви животни, разпръснати из местността - на газели, елен, глигани, кози, овце, вол, както и птичи кости-лешояди и патици. Повечето от тези животни присъстват и като изображения по каменните стълбове.
Учените не са наясно с характера на тези религиозни практики, но предполагат, че те са отразявали истории от живота и вярванията на хората, които са били ловци и събирачи. Скулпторите са били изображения, на живтните, които те са познавали или са били ритуални предмети за измолване на успешен лов при различните ритуали. Шмит има и една малко по-дръзка теория за Гьобекли тепе като за свещено място. Той смята, че първите каменни кръгове са маркирали територия, на която са се намирали гробовете на знатни хора. Това му предположение го навежда и на следващата хипотеза - Т-образните стълбове са били изображения на човешки фигури като горната част на "Т-то" е наподобявала човешка глава в профил. Веднъж издигнати, те са изобразявали среща на "каменни хора".