Тринадесет години след като напуска провинциална Гърция за кариера на графичен дизайнер, Спиридула Лака сега е на последното място, където е очаквала да бъде - поливайки маруля и подправки в родното си село.
След като Гърция изпадна в най-лошата си икономическа криза от Втората световна война насам, Лака вече се е отказала от мечтата си на уеб дизайнер. Дори да бъде сервитьорка се оказало невъзможно. Изправила се пред прост избор: да е без пари в Атина или да се върне в селото, от което преди години е планувала да избяга.
На 32 години, Лака, секретарка, минала през много странни работи, се присъединява към нарастващия брой гърци, които отиват в провинцията, за да се изхранват с това, което отглеждат. Това е един вид обратното пътуване, което техните родители и дядовци са направили през 60-те и 70-те години на миналия век.
Информацията за това, колкото хора са се преселили е оскъдна, но според проучване, което се проведе на 17 юни и интервютата с официални представители, въпросната тенденция набира сили. В проучване сред близо 1 300 гърци, проведено от "Капа Рисърч" през месец март, над 68% са отговорили, че са обмисляли да се преселят в провинцията, предпочитайки по-евтиния начин на живот. Повечето от тях са очаквали да преместването да е за постоянно.
Преди година не можех да си се представя да държа мотика или да се занимавам с градинска работа. Винаги съм искала да напусна селото. Никога не съм мислела, че ще прекарам целия си живот тук.
Опитът и е бил далеч от идиличен. Пристигането на млади хора, израснали в градовете, се наблюдава от тези, които никога не са напускали селата със смесица от съжаление и надежда.
Тези, които се завърнаха са отчаяни. Не се върнаха по собствено желание.
Стефано Вагелис - 50-годишен собственик на спиртна фабрика споделя, че от многото въпроси, които получил от хората, живеещи в градовете и са на почивка, поне 60 човка ще отиват в Коница, където повече от половината население, равняващо се на 3 000 човека, е над 60-годишна възраст.
"Обикновено питат дали има общински субсидии за земеделието и за отглеждането на нарове, охлюви и ароматни подправки.", споделя Вагелис, спомняйки си как 40-годишен негов познат се завърнал да развъжда овце на хълмовете. Гръцките фермери се занимават предимно с малки неща и разчитат на субсидии от Европейския съюз, за да оцелеят. Оплакват се, че за последните пет години субсидиите са намалени на половина.
______________________________
