Сигил магия

Сигил-магията, е основана от Остин Озман Спеър, и е основната техника за магия, в Хаос-Магията. В нея са събрани фондаменталните приложения в Хаос-метода, понеже е опростена и насочена към постигане на резултати –>, независимо от собствените ни възгледи или най-общите метафизични разсъждения. Много съвременници на Спеър са били убедени, че не може да се „прави” магия без всевъзможен реквизит, като магически оръжия, огледала, олтар и т. н., както и че е нужно добро познаване на магическите системи, например Кабала. Служейки си със сигили, Спеър доказва, че ефективната магия може да се прави на момента и практически навсякъде. Сигилизацията е една от най-простите и ефективни форми на резултатната магия, използвана от съвременните магьосници. Щом веднъж разберете основните принципи на сигилизация и изпробвате някои от най-популярните методи, можете да продължите да експериментирате с ваши собствени форми на сигил-магия.
Основният процес в сигил-магията може да се раздели на шест фази:

3 – Заявяване на намерението
И – Има ли начини за постигането му?
С – Свързване на намерението със символичен носител
И – Интензивен гносис/безразлична празнота на съзнанието
О – Огън 3 – Забравете!


Първата фаза от процеса е да изясните намерението си – възможно най-точно и в същото време, без да е прекалено сложно. Неясните намерения обикновено пораждат неясни резултати при работата със сигили. Колкото по-ясно заявите намерението си, толкова по-голяма е вероятността да постигнете съответните резултати. Една моя позната веднъж направи сигил, за да материализира любовник, като описа най-подробно как трябва да изглежда този идеал, каква кола трябва да кара и т. н. Излишно е да споменавам, че „желанието” й се материализира точно, както го беше формулирала и тя установи прекалено късно, че е забравила да включи „интелигентност” в своя сигил. Ето защо нейният „принц от приказките” можеше да говори само за себе си и за колата си до такава степен, че тя го намери за абсолютна досада! Един от страничните продукти на процеса на декондициониране, разгледан по-горе, е, че с него става все по-лесно да се освободите от собствените си привични модели на мислене и поведение, от желанията и фантазиите си. Според широко разпространената представа магьосниците непрекъснато правят заклинания и ритуали, за да получат всичко, което желаят. Това е погрешно разбиране за магията. Магьосниците обикновено са много селективни и внимателни при избора на желанията си, без да забравят, че прибързаните магии често водят до усложнения, за които са пропуснали да помислят, както показва горният пример. Ето някои полезни техники при подготовката за формулиране на намерение или желание.

Използването на система за предсказване на бъдещето е много полезно, когато изследвате собствените си мотиви, залегнали в основата на желанието. Каква система ще изберете е в голяма степен въпрос на лично предпочитание – изглежда най-популярни са Таро, руните и Идзин. Ето един пример за ползата от предсказването на бъдещето. Малко преди да напиша тази книга, компютърът ми изведнъж „изгърмя” и се налагаше да бъде ремонтиран. Изпаднах в онова достойно за съжаление състояние, на което всеки закоравял потребител на компютър със сигурност би съчувствал. Внезапно ме споходи мисълта, че това е идеалната възможност да „ъпгрейдна”, като да си купя нова система. Веднага започнах да пробвам и да генерирам стратегии, които биха ми позволили да си купя нов модел, без това да бъде прекалено голямо бреме за финансовите ми ресурси. В същото време започнах да се оглеждам за подходящ модел на добра цена. Бързо създадох ситуация, при която желанието за нов компютър стана водещо в съзнанието ми за доста дълго време. Скоро изпаднах в безпомощна ситуация. Банката отказа да ми отпусне кредита, който исках, а другите възможни пътища да придобия нужните пари не бяха достатъчно бързи – исках компютър сега! Впримчен в този възел от желания, фрустриран и ядосан, реших да видя какво имаха да кажат картите Таро по въпроса. Резултатът беше много ясен и шокиращ. Картите посочиха, че опитите ми да получа заем в момента ще имат неприятни дългосрочни последици, че всъщност изобщо нямам нужда от нов компютър и би било много по-реалистично да поправя стария. Предсказанието ми донесе голямо облекчение и същевременно видях колко смешно е поведението ми. Този инцидент ми даде и прозрение за това как оставяме желанията си „да поемат контрола” над ситуацията и как ни пречат да забележим алтернативните възможности. Ако се занимавате с предсказания, трябва да сте готови и за такива отговори или гледни точки, които не съответстват непременно на онова, което „искате” да видите. Полезно е да се отнасяте към предсказателните системи като към стари приятели, на които може да се доверите, като към хора, чиито гледища уважавате, и чиито съвети с готовност ще приемете. Ако игнорирате резултатите от предсказанията, лъжете не другиго, а себе си -така преди всичко показвате, че всъщност не се интересувате от друга гледна точка за ситуацията.



Съкращението SWOT означава силни и слаби страни (Strengths and Weaknesses), възможности (Opportunities) и опасности (Threats). Понякога е полезно, преди да се предприемете магически действия, да изследвате ситуацията в светлината на тези четири точки. Силните страни се отнасят до силата на позицията ви по отношение на желания изход на намерението, като налични пътища, информация, до която имате достъп и която би заздравила позицията ви, и всичко друго, което ви позволява да се концентрирате върху най-подходящия фактор, за да се опитате да упражните влияние. Трябва да направите списък на всички тези неща. В точката Слабости трябва да разгледате евентуалните слаби места, които могат да попречат за осъществяването на намерението ви. Когато разглеждате възможностите, обърнете внимание на фактора време – кой е оптималният момент за магия? Има ли ситуация, която би увеличила шансовете ви за успех? И накрая, опасностите се отнасят до всички възможни негативни последствия от вашата магия. За да използвате SWOT-анализ, първо формулирайте общо или повърхностно изявление на намерението и после го анализирайте в светлината на горните точки. Ако откриете, че във вашата магия има повече Слабости и Опасности, обмислете друг подход към проблема. Що се отнася до моето желание „Искам нов компютър веднага!”, когато го подложих на рационалната процедура на SWOT-анализа, бързо открих, че слабите страни и опасностите от успеха на магията за по-голяма сума пари, бяха повече от силните страни и възможностите. Тук очевидно се изискваше друг подход. В този конкретен случай направих сигил, за да потърся „помощ” от други хора, която наистина получих.

ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

Наред с предсказването на бъдещето и ситуационния анализ, има и други полезни източници на информация. Като начало потърсете мнението на други хора. С колкото повече информация разполагате за ситуацията, толкова по-гъвкави ще бъдете, когато подходите към нея от магически ъгъл. Например наскоро към мен се обърна посредник от името на клиент, който искаше магия, за да си намери партньор. В продължение на няколко часа разпитвах какви са навиците на клиента, социалната му среда, личните качества и т. н. – всичко това ми помогна не само да реша каква магия да направя, но и в каква степен заклинанието ще повлияе на нещата, за да доведе до желания резултат. Да се прави магия от името на други хора, е много полезно за собствената ви практика.


Общо взето, сигилите са отлично средство за постигането на прецизни краткосрочни или дългосрочни резултати и поради това са идеални за случаи, когато използвате резултатна магия – изцеление, промяна на навиците, вдъхновение, контрол над съня и т. н. Обикновено се смята, че е полезно да отворите „път”, по който да се прояви намерението. Съществува стандартен магически пример за набавяне на „пари”, който протича така: Фратер Батер прави заклинание за пари и чака мултиверсума да му осигури сумата. В следващите месеци той забогатява след внезапна смърт на роднини или получава компенсация за трудова злополука след падане в комбайн и т. н. Ако беше потърсил друг възможен път или маршрут за постигане на същия резултат, например да напише книга, да си потърси друга работа или да играе на тото, може би щеше да избегне тези нещастия. При магията такива неща често се случват и показват, че мултиверсумът, ако не друго, има доста грубовато чувство за хумор.


Щом веднъж решите какво е намерението ви, може да го преработите в символичен код – сигнал, върху който може да насочвате различни степени на внимание, без да извиквате в съзнанието си първоначалното желание. Двата най-разпространени подхода са: а) Монограм – записвате намерението си, зачерквате всички повтарящи се букви и правите глиф от останалите. б) Мантра – записвате намерението си, разбърквате буквите в безсмислена фраза или дума. която след това може да напявате. Или подреждате по нов начин буквите във формулировката на намерението си така, че да получите друго изречение, което да ви послужи за мантра. Например „Желая помощ в търсенето на жилище” може да стане „Жепом търлищ”. В допълнение към казаното по-горе, може да използвате и други средства като миризми, вкусове, цветове, езика на тялото и жестове с ръка.



Сигилите могат да се проектират в мултиверсума чрез акт на Гносис – обикновено, но не задължително, в рамките на някакъв ритуален/магически контекст. Популярните пътища към Гносис включват: въртене, напяване, танц, визуализация, свръхнатоварване или депривация на сетивата и сексуална възбуда. Другото „променено състояние” е безразличната пустота – състояние на нещо като „не съм особено загрижен”. Пример за сигилизация по този начин е да драскате сигили, докато слушате разговор, който ви е скучен, но се налага да си водите бележки за него. ОГЪН! Това означава да проектирате сигила в празното пространство или в мултиверсума, когато сте на „върха” на Гносис/Празнотата. Примерите включват оргазъм, достигане на точката на загуба на съзнание в резултат на хипервентилация или момента, в който ви зададат въпрос за скучния разговор, който сте се престрували, че следите. Разбира се, проекцията на сигил може да е основната тема на повече или по-малко ортодоксалния магически ритуал. Не толкова ортодоксалните методи включват визуализиране на сигила, като усетите, че в следващия момент ще кихнете. Или да проектирате сигил в момента, когато, след като сте се стискали, докато потребността да уринирате е станала физически болезнена, се облекчавате и изпитвате абсолютното блаженство на релаксацията. Популярен подход за зареждане на сигила със сила е при връхната точка на физическия оргазъм (или в точката, когато болката се превръща в удоволствие и обратното). Достигайки кулминацията на оргазма, визуализирайте яркосветещ сигил и го изстреляйте в дълбините на пространството като фотонно торпедо! Ако се опитвате да повлияете на определен човек, може да си представите как сигилът блести на гърдите му (или онази част от тялото му, която ви е най-лесно да визуализирате). Обърнете внимание, че сексуалните партньори не трябва да знаят какво става, но е полезно, ако могат да ви предоставят необходимата стимулация.

ЗАБРАВЕТЕ! След като „изстреляте” сигила, трябва да забравите първоначалното намерение и да оставите „ефектът на пеперудата” да се развива сам по себе си. Да забравите какво сте направили току-що, често е най-трудната част от процеса. То става лесно, ако намерението е свързано с нещо, което всъщност не ви интересува много (следователно добре е да се започне със сигили за неща, към които в действителност не сте особено привързани), но е по-трудно, ако е нещо, което наистина искате да се случи. Стига да не обръщате прекалено внимание на тези мисли, това не е толкова важно. Време е за друга аналогия. Вечно променящият се калейдоскоп от желания, пориви, страхове, фантазии и т. н., които се въртят в съзнанието ни, може да се оприличи на неподдържана градина с буйна растителност – цветя, плевели, пълзящи растения и тук-там забравени градински гребла. Преминаването през процеса на сигилизация може да се сравни с внезапно обзелия ви ентусиазъм да разчистите градината. Избирате едно растение (вашето желание), отделяте го от другите, грижите се за него, поливате го и го подрязвате, докато то не изпъкне сред другите и не започне да се вижда ясно сред пейзажа. После всичко това ви става скучно и се прибирате да гледате телевизия. В случая тайната на успеха е следващия път, когато погледнете „градината”, да не забележите растението, което неотдавна сте обсипвали с внимание. Ако намерението се вплете сред всички други неща в главата ви, ще сте склонни да проектирате различни фантазии резултати – какво ще направите с парите, когато те се появят, как ще се развият отношенията ви с момчето/момичето/мравояда на вашите мечти и т. н. Желанието се смесва с останалите и възможността то да се прояви така, както искате намалява. Полезно отношение към заклинанията със сигили е да сте сигурни, че след като вече сте изпратили един сигил до мултиверсума (който, също като Дядо Коледа, винаги получава писмото ви), сигилът ще подейства и затова не е нужно да хвърляте повече усилия за това конкретно желание. Подобна сигурност обикновено се ражда от предишни успехи със сигили. Често резултатът се появява, когато намерението е станало латентно – с други думи, когато напълно сте забравили за него и сте се отказали да чакате резултат. Преживяването прилича на това да чакате да ви вземат на стоп на пуст път посред нощ. Висите с часове, вали пороен дъжд и „знаете” с мрачна сигурност, че никой няма да спре, но въпреки всичко вдигате ръка. Все едно, какво има да губите? Пет минути по-късно момчето/момичето/мравоядът отпреди два сигила ви качва в поршето си и пита къде искате да ви закара. Влудяващо, нали! Само че изглежда сигилите често работят по този начин.



Полезно е, ако извършвате серия експерименти със сигили, да запишете всеки от тях така, че да не ви припомня веднага за първоначалното желание, свързано със сигила. След като запишете детайлите на експеримента си, залепете в дневника си листче хартия – на едната страна нарисувайте сигила, а на другата – напишете заявеното намерение.



Веднъж направих половин дузина сигили наведнъж, сложих ги в архива си и нарочно ги загубих. Когато седмици по-късно се натъкнах на тях, напълно бях забравил първоначалните желания. Взех един наслуки, за да го заредя със сила. Установил съм, че многократното рисуване на сигили, докато си мисля за нещо друго, може да е ефективно. Според мен най-подходящото време да правя сигил-магия е, когато съм наистина зает и много неща са ми на главата, така че да не се изкушавам да си мисля непрекъснато за желания ефект. Може да включвате сигилите и в снимки, касети, видео или рисунки. Други възможности са татуировки, обици, украшения на стената и дрехи.



Това е просто приложение на техниката на сигил-магията, което може да пробвате. Първо пригответе два сигила – един за нещо, за което искате да направите магия, и друг от типа на „искам да срещна една жена с дълга червена коса, която води кученце”. Стига да не сте особено префинен фетишист, това е нещо, което би трябва ло доста лесно да забравите. Първо „изстреляйте” втория сигил. Пригответе другия сигил и го носете със себе си (за предпочитане на малък лист хартия). Може спокойно да стане така, че докато тичате по ежедневни задачи, внезапно да забележите човека (или предмета), който отговаря на описанието, по което сте направили сигил. Разпознаването на предмета от първия сигил ще предизвика микроексплозия на Гносис – в този момент „изстреляйте” другия сигил; един от начините за това е чрез интензивна визуализация на сигила в завихрена черна хаосфера (или в друг предпочитан от вас символ).


Пнякога е полезно да намерите някой друг, който си служи със сигил-магия, и да си разменяте сигили с него. Това означава, че имате сигил, който за вас с напълно безсмислен и следователно лесно може да го забравите. Дори ако някой друг изпрати сигил, съставен от вас, обикновено резултатът съответства на първоначалното ви намерение. Това показва, че изглежда най-важната част от процеса на сигилизация е да оформите намерението си и после да не мислите за резултата. Именно това са елементите на процеса, които определят параметрите на успеха, а не някакви мистериозни сили, символизъм или магическа „енергия”. Това доказва една идея, възникнала в резултат на развитието на Хаос магията – начинът, по който някой си обяснява дадено явление, не трябва да се приема непременно като „истинно” описание на ставащото, но все пак въпросното обяснение поражда контекста, в който настъпва явлението. Казано с други думи, усложнената метафизика, която се е развила около голяма част от съвременната магия, предоставя контекста на вярванията, в рамките на който магьосникът се научава да релаксира. Както обсъдихме в трета глава, релаксацията и увереността са ключовете за успеха в магията.



http://versailles-bg.eu