Това е една история за една саможертва на майка от Съчуан, Китай през 2008 година. Когато спасителите стигнали до развалините на къщата на млада жена, те видели мъртвото й тяло през пролуките. Но позата й била някак странна. Жената била на колене все едно отдава почит. Тялото й било наклонено напред, а ръцете й държали някакъв предмет. Разрушената къща е смазала гърба и глава й. С много трудности, лидерът на спасителния екип промушил ръката си през тясна пролука в стената, за да достигне тялото на жената. Надявал се, че жената ще е жива. Като докоснал студеното и вцепенено тяло, обаче, му станал ясно, че жената със сигурност е мъртва. Той и екипът напуснали къщата и отишли да претърсят следващата разрушена сграда.
По някаква причина, лидерът решил да се върне обратно при къщата с мъртвата жена. Отново коленичил и промушил ръката си през тясната пролука, за да претърси малкото местенце под мъртвото й тяло. Изведнъж започнал да вика с въодушевление: "Дете! Има дете!". Целият екип работил задружно. Много внимателно премахнали останките от разрушени предмети около мъртвата жена. Там, под мъртвото тяло на жената, лежало увито в пелени 3-месечно бебе. Очевидно жената е направила изключителна саможертва, за да спаси сина си. Когато къщата й започнала да се срутва, тя използвала собственото си тяло, за да предпази сина си. Когато лидерът на екипа взел бебето, то спяло спокойно. Медикът веднага дошъл да прегледа малкото момченце. В одеялото, докторът открил мобилен телефон. На дисплея имало съобщение: "Ако оцелееш, трябва да помниш, че те обичам." Този мобилен телефон се предавал от ръка на ръка и всеки, който прочел съобщението се разплакал.
"Ако оцелееш, трябва да помниш, че те обичам." Такава е любовта на една майка към детето й!
______________________________