Призраци в Аладжа манастир

Със сигурност няма друга такава старина като Аладжа манастир, която реалното и митичното са толкова оплетени и неразделни, че създават един уникален и приказен свят. А интересът към неговото изследване не секва още от времето на братята Шкорпил. Доайените на родната археология записват първите легенди на местните хора край морето за старата монашеска обител. Според историците тя е възникнала в периода на раннохристиянската епоха.
100 страници в архивите на Карел Шкорпил са посветени само на Аладжа манастир. Половината от тях са за тайните и загадките, които крие, казва уредникът на комплекса Валери Кинов. Самият той за близо 2 десетилетия работа и живот в него се е слял с мистичния му свят. Защото, както казва, "предпочитам 300 пъти приказното, което е убедително и интересно, отколкото и най-скучната истина, която звучи неубедително" - мотивира се музейният уредник с цитат на Аристотел. И вероятно е прав. Защото британците направиха цяло състояние само докато разказваха на туристите скалъпените си легенди за обладани от духовете замъци.
Аладжа манастир обаче си има истински призрак. Той се казва Ром папа и се счита за покровител на горите и съкровищата на християнската обител. Според легендите, записани и от Шкорпил, духът се появява всяка пролет и пита когото срещне: "Има ли пръчки в Хачуката (местността - б.а., жените раждат ли още и кравите телят ли се?" Когато му отговорят с да, той веднага се скривал в тайните лабиринти.
Уредникът Кинов също е засичал привидението. Той казва, че не е виждал митичния покровител, но често усеща присъствието му. Като че ли силата на духа насочвала мислите му в определена посока и това ставало само там, в манастира. Това е като божествената енергия, която те зарежда. Така както в теорията на исихазма изричането на молитвата, изпълнена с любов към Христос, съвпада с ударите на сърцето, обяснява уредникът.
Още като начинаещ археолог в манастира през 90-те години посетителка от САЩ извадила пред него пътеводител, издаден в Ню Йорк през 1971 година. И какво било удивлението му, когато видял, че в него имало надълго и нашироко описание на митичния покровител на Аладжа манастир. Това провокирало Кинов да прерови архивите на Шкорпил в София и да разбули мистерията. Вече толкова години съм в старината и се чувствам отлично. Имам високо кръвно налягане и здравословни проблеми, които се задълбочиха напоследък, но стъпя ли в манастира, всичко се нормализира. Ставам по-здрав и силен и никъде не се чувствам така - нито вкъщи, нито в кабинета в Археологическия музей във Варна, не може да се нахвали шефът на комплекса. Един затрупан вход обаче му боде очите напоследък. Според Кинов той води към изчезналите галерии, за които има предания, че пазят несметни богатства. Отшелник или скитник живял там през последното десетилетие преди Освобождението от османско робство. Той попаднал на подземие с 49 дюгена (стаички). На последния имало желязна врата с огромен катинар, но чул гръмовен глас и избягал. Научили турските власти за това и местният паша тръгнал с 10 аскера да търси имането. Ровили, ровили, но нищо не намерили. Тогава ядосан, османският управник пратил скитника на заточение. След като изтърпял наказанието си, той се върнал и с приятел отишли и се спуснали в подземието. Според Шкорпил заточеникът се казвал Стоянчо, а ортакът му Янко Канарджи - майстор на воденични камъни, които вадел от близката кариера. Според легендата двамата извадили 3 чувала със златни монети. Имането от двата претопили за ризници на икони в местната църква, а третия си поделили. Стоянчо взел своя пай от съкровището и тръгнал да строи чешми в България.
"Според Шкорпил парите са византийска находка от XI-XII век. Смята се, че монета от находката е купена от царица Йоана - първата жена на княз Фердинанд, но никой не я е виждал. Друга монета според местните била скътана от баба Pена, наследничка на Янко Канарджи. За наличие на имане в мрачното и страшно подземие твърди и руският пътешественик, писател и доброволен сътрудник на руското имперско разузнаване - Виктор Тепликов. Той посетил Варна през далечната 1828-29 година и написал книгата "Письма из Болгарии". В три от писмата разказва за разходките си до манастира "Св. Константин и Елена" в едноименния сега курорт. Тогава срещнал монах, който му показал скалната обител, но го предупредил - никой да не смее да доближи там.
Цял музей на драгоценности има и който припари към входа му, изчезва, казал на пътешественика божият човек. Той после му разказал историята за млад и дързък монах, който, повлиян от легендата за съкровище, решил една нощ да се пусне в дълбините на зловещата пещера и да се добере до тайните й. На сутринта останалите монаси намерили своя брат на входа на прокълнатото място. Брадата му била навита на кичури и напъхана в ноздрите, а джобовете на расото му тежали от златни и сребърни антики и скъпи талисмани. Когато дошъл на себе си, разказал за своите удивителни приключения в подземието, но след време изчезнал.
Това се смята за най-старата легенда, казва уредникът на комплекса Валери Кинов. За да се изрази цялото фантастично видение - вземете няколко сцени от това, което разказва сър Томас Мор за тайнството на древните египтяни, прибавете няколко чудеса от омагьосаната пещера на Аладин. Накрая подправете цялата тази смес с няколко дузина древни Лари и източни духове и ето ви целия дяволски хаос, който обкръжил любопитния монах, пише руският пътешественик. В храма на един от стенописите грее ангел със загадъчната усмивка на Джокондата.





Кръстина Маринова/ http://paper.standartnews.com