© by Peter J. Carroll
Всички философии, вероучения, догми и вярвания, които човечеството е създало са варианти на три големи парадигми – трансценденталната, материалистичната и магическата. Няма човешка култура, в която една от тези парадигми да е липсвала и рядко някоя от тях е била напълно обособена от другите. Например, в съвременната ни култура, трансценденталната и магическата парадигма често биват обърквани една с друга.
Трансценденталните философии са в основата си религиозни и се проявяват в един спектър, простиращ се от покрайнините на примитивния спиритизъм през езическия политеизъм до монотеизма на Юдео-Християнско-Ислямската традиции и теоретически атеистичните системи на Будизма и Таоизма. Така или иначе се е вярвало, че някаква форма на съзнание или дух е създал и поддържа вселената и хората и понякога други живи организми съдържат някаква частица от това съзнание или дух, който се крие зад воала иди илюзията на материята. Същностtа на трансцендентализма е вярата в духовни същества, които са по-велики от човека или състояния на духовно съществуване, които са по-висши от това, на което човек се радва в момента. Земният живот често се счита само за форма на диалог между човека и неговото божество или божества или може би някаква нелична форма на по-висша сила. Материалният свят е театър за духа или душата или съзнанието, което го е създало. Духът е абсолютната реалност за трансценденталиста.
При материалистичната парадигма вселената се счита че се състои основно и изцяло от материя, а енергията е само форма на материята и заедно те запълват пространството и времето, в които става всяка промяна на строгата основа на причината и следствието. Човешкото поведение, се свежда до биология, биологията се свежда до химия, химията се свежда до физика и физиката се свежда до математика. По такъв начин умът и съзнанието са електрохимически събития в мозъка, а духа е дума без обективно съдържание. Причините за някои събития вероятно остават неясни или може би неопределени, но в основата стои вярата, че за всяко събитие трябва да има задоволителна материална причина. Всички човешки действия могат да се категоризират като служещи на някаква биологична нужда или като изрази на преди това прилагано обучение или просто като механични неизправности. Целта на материалиста, който се въздържа от самоубийство е преследването на лично удовлетворение, включващо при добро желание и алтруистични удовлетворения.
Главната трудност при разпознаването и описването на чистата магическа парадигма е това,че не достигат изразни средства. Магическата. философия се възроди съвсем скоро от грубото й объркване с трансцеденталната теория. Думата етер, която е тясно дефинирана в Хаос-Магичеката Теория, представена в раздела за Квантовата Метафизика в тази книга, ще се използва за да опиша фундаменталната реалност на магическата парадигма. Тя е повече или по-малко равнозначна с идеята за мана в шаманизма на Океания. В материалистичните описания етерът е Информацията, която структурира материята и която цялата материя е способна да приема и предава. В трансценденталната терминология етера е вид жизнена сила, присъстваща до известна степен във всички неща, Той дава както знание за събитията, така и способността да се влияе на подобни или сходни събития. Събитията или възникват спонтанно от само себе си или са стимулирани да следват определени пътища посредством влиянието на схемите в етера. Тъй като всички неща притежават етерична част, те могат в известен смисъл да се считат за живи. По такъв начин всички неща се случват посредством магия.
Широкомащабните характеристики на вселената имат много здрави етерични структури, което ги прави сравнително лесно предсказуеми, но е трудно да им се повлияе посредством етерични схеми създадени от мисълта. Магьосниците гледат на себе си, като на участващи в природата. Трансценденталистите предпочитат да мислят, че са някак си над нея. Материалистите обичат да я изпитват и манипулират.
И така, тази вселена има любезното свойство да е склонна да осигурява доказателство и потвърждение за всякаква парадигма, в която човек си избере да повярва. Вероятно на някакво по-дълбоко ниво съществува някаква скрита симетрия между тези неща, които наричаме Материя, Етер и Дух. Наистина е рядко да открием индивид или култура, действащи изключително по една единствена от тези парадигми и нито една от тях не отсъства напълно. Недоминиращите парадигми присъстват винаги като суеверия и страхове. Следващият раздел върху Еониката ще се опита да отдели влиянията на всеки от тези големи светогледи през цялата история, за да видим как те си взаимодействат една с друга и да предскажем бъдещите тенденции. Междувременно се предлага и един анализ на коренно различните представи за времето и аза във всяка парадигма, за да може по-цялостно да се разграничат основните идеи.
Трансценденталистите възприемат времето в хилиястични и апокалиптични термини.Счита се, че времето има определено начало и край, също както и че е въведено от дейността на духовни същества или сили. Краят на времето в личен и космичен мащаб се счита не толкова като преставане на съществуването, а като промяна към състояние на нематериално съществуване. Началото на личното и космическото време по подобен начин се счита за творчески акт на духовните служби. По такъв начин възпроизводителната дейност обикновено става тягостно контролирана и обградена с табу и ограничения в религиозните култури, тъй като това подразбира присвояване на привилегиите на божествата.
Възпроизвеждането подразбира също и че и до известна степен смъртта се преодолява. Колко страховита трябва да е силата на сътворението и колко окончателна трябва да земната смърт е подсъзнанието на едно безбрачно и стерилно духовенство.
Целият трансцендентализъм съдържа елементите на апокалиптизъм.Това обикновено се използва, за да предизвика подем, когато работата замира или вниманието е отклонено другаде. И така, внезапно се разбира че последните дни наближават или че някакъв земен спор е всъщност титанична битка срещу злите духовни служби.
Времето на материалиста е линейно, но неограничено. Теоретически, то може да се разпростре произволно далеч в едната или в другата посока от настоящето. За строгият материалист е очевидно безсмислено да размишлява за начало или за край на времето.По същия начин, материалистът се отнася с презрение към всякакви размисли за някакви форми на лично съществуване преди раждането или след смъртта. Материалистьт може да се страхува от болезнена или преждевременна смърт, но може да не се страхува от това да бъде умрял.
Магическият възглед за времето е, че то е циклично и че всички процес се повтарят. Дори циклите, които изглеждат че започват или завършват са всъщност части от по- големи цикли. По такъв начин, всеки край е начало и краят на времето е еднозначен с началото на времето в друга вселена. Магическият възглед, че всичко се повтаря е отразен в учението за прераждането. Привлекателната идея за прераждането често е упорствала в религиозната парадигма и много езически и дори някои монотеистични традиции са я запазили. Религиозните теории обаче, неизменно замърсяват първоначалната идея с вярата в лична душа. От строго магическа гледна точка ние по-скоро сме сраствания, отколкото разгръщащи се единства. Психиката няма никакъв специален център, ние сме колониални същества, богат колаж от много азове. Както телата ни съдържат фрагменти от безчетни предишни същества, така и психиките ни. Определени магически традиции обаче са запазили техники, които позволяват на адептите да прехвърлят доста големи количества от психиката си в едно парче, считайки това за по-полезно, отколкото да се разпръскват из цялото човечество.
Всяка от парадигмите има различен възглед за аза. Трансценденталистите гледат на аза като на дух, вкаран в материята. Като фрагмент или плод на божеството, азът се счита някакси поставен в света по непроизволен нани и надарен със свободна воля. Трансценденталният възглед за аза е относително стабилен и непроблематичен, ако се споделя в съгласие с всички други, които имат значимост. Обаче, трансценденталните теории относно положението и предназначението на аза и взаимоотношението му с божествата са взаимно изключващи се. Конфликтните трансцендентализми едва ли могат да съществуват съвместно,тъй като заплашват да отслабят образите на аз. Нерешителните сблъсъци клонят да доведат до взаимно обезсилване.
От трите възгледа за аза, чисто материалистичният е най-проблематичен. Ако умът е едно разширение на материята, той трябва да се подчинява на материалните закони и възникващия вследствие на това детерминистки възглед е в конфликт със субективния опит на свободната воля. От друга страна, ако се приеме, че ума и съзнанието са качествено по-различни от материята, то тогава аза е неразбираем за себе си в терм ните на материализма. Може би още по-лошо, материалистичното аз трябва да се счита за временно явление в противоречие със субективния опит за непрекъснатост на съзнанието. Тъй като един чисто материалистичен възглед за аза е толкова строг, малцина са готови да посрещнат такъв гол екзистенциализъм.
Хаос-магическият възглед за аза е, че той се базира на същия произволен и капризен хаос, който кара вселената да съществува и е същия като него. Магическото аз няма център, то не е единство, а струпване от части, всеки няколко от които може временно да се съюзят и да се нарекат “Аз”. Това съответства с наблюдението, че субективния ни опит не постоянен. Субективният ни опит се състои от взаимното преживяване на различните ни азове един с друг. Свободната воля възниква или в резултат на диспут между различните ни азове или като внезапно, произволно създаване на една нова идея или мнение. В магическия възглед за аза няма разделение дух/материя или ум/тяло и парадоксите на свободнага воля и детерминизма изчезват. Някои от нашите действия са обусловени, а други са произволни. Някои от действията ни възникват от произволните избори измежду обусловени предпочитания, а други от обусловени избори измежду произволно създадени предпочитания. На практика, повечето от действията ни са базирани върху доста сложни йерархични редувания на всички тези четири механизма. Веднага след като сме действали, един от азовете ни обявява толкова високо “Аз направих това”, че повечето от останалите мислят, че те също са го направили.
Всеки от трите възгледа за аза казва по нещо пренебрежително за другите два. От гледна точка на трансценденталното аз, материалистичното аз е станало плячка на гордостта на интелекта, на демона високомерие, докато магическия възглед за аза се счита за изцяло демоничен. Материалистичният аз гледа на трансценденталния като на вманиачен от предпоставки, лишени от фактологическа основа, а на магическия аз като на детински и несвързан. От гледна точка на магическото аз подбраните азове на трансценденталиста приписват едно грубо преувеличено значение на един или няколко от тях, което наричат Бог или богове, докато материалиста се опитва да подчини всички азове на аза на рационалното мислене. В края на краищата, това си а въпрос на вяра и предпочитание. Трансценденталистът вярва в един бог-аз, материалистът вярва в разсъждаващото аз, а азовете на магьосника си вярват взаимно. Естествено, всички тези форми на вяра подлежат на периоди на съмнение.
ПСИХОИСТОРИЧЕСКИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА ЕОНИТЕ
Едно повърхностно изследване на парадигмите, които са господствали през еоните на културното развитие показва, че три главни светогледа са възникнали и господстват последователно. Това са магическата, трансценденталната и материалистичната парадигма. Една проста картина на тези възгледи, възникващи един след друг, има описателна полза, но й липсва обяснителна или пророческа сила и не може да обясни продължителнста или възраждането на една отделна парадигма в някой друг момент от културното развитие. Поради тази причина се изисква един по-сложен модел, който да включва разглеждане на различните опозиционни философии, които неизменно допълват господстващата културна парадигма. Ако линейната схема на времето при материализма и трансцендентализма са съчетае с цикличната или периодичната схема на времето в магическата философия, може да се изведе една диаграма, която да представя както господстващата, така и опозиционните парадигми във форма, която показва значително обяснителна и пророческа сила и това е Психоисторическия модел.
Този модел е качествен, докато едно количествено разглеждане би подразбирало нелинейно градуиране на оста на времето със специфичните дати за отделните култури. В момента на писането на тази книга, може ясно да се забележи как различни човешки култури минават през отделен еон и че те се променят значително за времето, което им отнема преминаването от един еон към следващия. В култури, където еоничното развити е било бързо, е обичайно да се открият както следи от предишни еонични парадигми, така и доказателства за предстоящи еонични парадигми сред различните индивиди и подкултури. Това е особено осезаемо при Западните индустриални нации по време на писането на тази книга. Приливите и отливите на магическата, трансценденталната и материалистичната парадигма изглежда се дължат отчасти на съревнованието помежду им и отчасти на определени характерни черти на самите парадигми.
Всяка от тях има тенденцията да се превърне в ужасна тирания, когато е в зенита си, докато когато е в надира си, нейното отсъствие създава такива проблеми, че тя неизменно са запазва като една осмивана, едва търпима или напълно нелегална опозиционна философия.
Всяка парадигма се изразява в специфична физическа технология. По такъв начин, шаманският еон се е характеризирал с ловно-беритбени технолгии, докато земеделските технологии характеризират религиозния еон, а рационалистическия еон се характеризира с индустриализъм. Парадигмата на идващия еон ще съответства на пост-индустриалните култури.
Изглежда има малко полза да се екстраполира психоисторическия модел назад във времето отвъд шаманския еон, тъй като анимистичните вярвания очевидно характеризират най-ранните форми на всичко, което може да се нарече човешка култура. Всеки от еоните има тенденцията да се дели съвсем ясно на две по-малки фази, през които намиращата се в основата му парадигма печели или губи съответната си сила. Анимистичната фаза на шаманския еон е подвластна на магията и материализма. Магията дава прозрението, че всички явления въплъщават специфична сила или мана, която може да се пренася или използва за да манипулира или предугажда действията на тези явления. Системата е една съвършено рационална екстраполация от първоначалната мана-хипотеза и е напълно емпирична. Изпълняват се определени магически процедури и следват определени резултати, независимо от това, че света се възприема по прост материадистичен начин – такъв, какъвто се явява на сетивата. Трансцендентализмът не играе никаква роля в чистия анимизъм, който няма други претенции освен да помага на практикуващите го през настоящия им живот. Изглежда не са останали чисто анимистични култури на този свят, но антрополозите са забелязали някакви неясни следи от такива култури през спиритичната фаза на шаманизма, в която анимизма е започнал да запада. В тази фаза магическата теория става барокова /причудлива, своеобразна – б. пр./, докато упадъка на рационалния емпиризьм води до прогресивен разрив между магическите процедури и желаните им ефекти. Магическите теории и процедури клонят към пролификация /пъпкуване, процъфтяване – б.пр./, докато техният ефект и обяснителна сила стават все по-малко сигурни. По такъв начин, ритуалът, митът, фетишизмът и табуто излизат на преден план и започват да придобиват трансцендентални оттенъци.
Паганистките /езическите – б.пр./ и политеистичните култури възниква в една вече по- улегнала земеделска цивилизация от типа град-държава. Магическите теории и практики западат с антропоморфизирането на силите, познати през шаманизма, до превръщането им в човешки божества, паралелно с нарастващия трансцендентализъм, в който шаманския възглед за лична сила се усложнява във възглед за лична душа. Ритуалното преговаряне с боговете започва да замества директните магически процедури. Материализмът отсъства до голяма степен в езическото метафизично мислене, според което света се схваща главно с магически и трансцендентални термини. Ако има някакъв технически прогрес, той се развива на основата на опит и заблудата, като на всеки напредък се дава едно по-скоро митологическо отколкото рационално обяснение. Ограничената материалистична теория за света, която се среща в езическите култури, неизменно започва и завърша с митически обещания. Често това е забранена дейност и не малко езически философи заплащат скъпо за размишленията си, ако заключенията им се различават от жреческата ортодоксалност.
Езичеството клони към дегенериране в монотеизъм през религиозния еон, като магическите теории са заменени с трансцендентални. Редица фактори оказват влияние тук. Монотеизмът отговаря на нарастващото чувство за индивидуално аз, което трансцендентализма стимулира. Същевременно, монотеизмът допринася охотно за все по-широкия и ефективен социален контрол. Също така е далеч по-лесно да се обучи едно монотеистично духовенство или да се поддържа една монотеистична теокрация. Магията, която често с очаква от езическите жреци, е присъщо трудна и неблагонадеждна, освен при най-талантливите и общо взето не се очаква от монотеистичните свещенослужители. С напредването на монотеистичната фаза започва един подем в материалистичните теории за природата, но ако не са здраво подковани с теология, такива изследвания са крайно опасни.
Нещо повече,тъй като през този период и материалистичната и магическата теория са в опозиция на господстващата ортодоксия, науката и чародейството са често неотделими, както за тези които ги практикуват, така и за духовенството, което ги преследва. Причудливи хибриди на материализма и магията, такива като алхимията, се срещат често в опозиция на монотеизма, а магията често се прикрива като теургия, отчасти заради защитна маскировка и отчасти поради чисто метафизично объркване.
Постепенният възход на материалистичната философия в края на религиозния еон се съчетава с технологически напредък. Това от своя страна води до упадък на митическите аспекти на религията. По такъв начин, през атеистична фаза на рационалистическия еон трансценденталните теории отстъпват на материалистичните. Такива култури си остават привидно монотеистични, като религията избледнява пред лицето на техническите постижения и нарастващото надмощие на материалистичните описания на действителността. Чисто магическите теории почти изчезват през тази фаза, макар че често някой спиритуален окултист надига гротескната си глава. Това явление има твърде малко общо с магията. Всяка магия, която се прояви по този начин се обяснява с езика на трансценденталния материализъм, от който се състои спиритуализма. Фримасонството е характерно явление за този подеон на нарастващ материализъм и западащ трансцендентализъм. Привидно монотеистично, фримасонството се стреми към плавно извисяване, посредством разума в своя същински култ към рационалния архитект на материалната вселена. По същество, то е рожба на староевропейското просвещение и се запазва на една клубна основа, макар че неговите антицърковни и антимонархически цели са отдавна забравени. Философиите на хуманизма, комунизма и капитализма също се коренят в материалистичния трансцендентализъм на този еон.
С напредването на рационалистическия еон, атеизмът клони към упадък в нихилизъм. Трансцендентадизмът става все по-малко състоятелен като мироглед, докато обяснителната и техническата сила на материализма нараства. Когато материалистичната парадигма достига върха си, тя става стерилна /безплодна/ и тиранична в опитите си да обясни всичко с материални термини. В момента на писането на тази книга, много от текущите проблеми на света се дължат на това, че голяма част от господстващата Западна култура навлиза в нихилистичната си фаза. Първоначалният оптимизъм на капитализма, науката и социализма изчезва, тъй като вярата в продуктите на тези системи намалява и не се предлагат никакви алтернативи, докато все по-бързо навлизаме в глобално екологическо замърсяване.
Магията и трансцендентализмът съществуват в опозиция на господстващата материалистична парадигма и често биват обърквани една с друг поради тази причина, до голяма степен така, както магията и науката са били обърквани една с друга, докато са били в опозиция на монотеизма през религиозния еон. Магическите теории клонят към разпъпване отчасти в отговор на тиранията на материализма и отчасти, защото макар че материализмът сам за себе си да е непълен, празнините му немогат да се закърпят с трансцендентализъм, който добива все по-абсурдни нюанси. И така, в опозиция на нихилистичния материализъм ние намираме останките на един монотеистичен трансцендентализъм, който си отива и един чисто магически възглед, проявяващ се например в развитието на парапсихологията, което е в процес на ускоряване. Странни смесици на магия и трансцендентализъм възникват в различни съотношения през това време. Неопаганизмът, вещерството, белосветия окултизъм са характерни бунтовни философии по време на културното господство на нихилизма.
Магнетичните ревивалистки движения в края на един загниващ монотеизъм се опитват да усетят и инвокират мнимите магически сили на своите божества по един директен начин, за да подпомогнат един трансцендентализъм, който неумолимо зачезва в мракобесие. По същия начин, в началото на магическото възраждане, трансценденталните или неорелигиозните теми клонят да се смесват с магията. Все пак, психоисторическият модел предсказва,че те ще напуснат компанията и че оцеляващите, магически традиции ще бъдат онези без религиозни компоненти. Освен това, моделът предвижда, че нихилистичната фаза на рационалистическия еон ще направи път на един нов еон, в който относителните сили на трите парадигми ще бъдат в подобна конфигурация като онази през шаманския еон. Първоначално материалистичните и магическите вярвания ще доминират в културата на новия еон, а после ще остане да господства само магията. Новият еон е наречен Пандемонеон, а неговата първа фаза, Хаоистки подеон в признателност на нетрансценденталните магико-материалистични теории, които ще го характеризират.
От гледна точка на популярния рационален материализъм,който господства през нихилистичната фаза може да изглежда абсурдно, че философията на магията ще се надигне първо да допълни,а после и да надмине онази на науката и материализма. Все пак най-напредничавите научни теории са започнали вече да показват магически характеристики в своите нови описания на реалността. И в квантовата физика и в космогенезиса, на реалността се приписва една фундаментална акаузалност / непричинност – б. пр./, неопределяемост и субективна възприемаемост. Това са по- скоро магически, отколкото материалистични теории. Също така изглежда, че и в биологията, психологията и медицината материалистичните теории на строгата каузалност трябва да отстъпят пред някаква форма на непредвиден витализъм за организмите, които очевидно са нещо повече от сумата на техните части. Този непредвиден витален принцип или морфично поле е равнозначен на присъщата сила или мана в магическата теория.
Господстващата ортодоксия на идващата Хаоистка епоха ще представлява нещо като временно примирие между магията и науката, макар че отначало магическите аспекти може да приемат тежка научна маска за да станат по-приемливи. Трансцендентадните теории почти ще изчезнат и магическите явления вече няма да се приемат като доказателство за нещо духовно. Думата “Бог” ще стане безмислена както обективно, така и субективно, освен за неколцина клики и маниаци, макар че към края на пандемонеона ще се появят нови форми на магически трансцендентализъм, но би било прибързано да размишляваме върху точното им проявление. Моделът не предрича естеството на характерната постиндустриална технология на предстоящия еон. Упадъкът на материалистичните теории през еона само по себе си не означава загуба на напреднала технология. Когато технологията стане все по-сложна и. все по-малко разбираема, има тенденция тя да започне да се възприема и използва като магическо явление. Изобретения, които съчетават квантово-механични или директни псивзаимодеистващи компоненти могат да премахнат напълно всякаква разлика между магическата и материалистическата система. По такъв начин, настъпващият пандемонеон може да се характеризира с една извънредно сложна, все пак рационално неразбираема висока технология. Като алтернатива, моделът включва еднакво добре една посткатастрофална технология, достатъчна за да поддържа едно ново ловнобераческо общество на племенни начала, напомнящо първия шамански еон, когато съотношението на силите на парадигмите било подобно. По време на писането на тази книге е твърде рано да се правят изводи за втората фаза на пандемонеона, която е оставена без име.Остава да се види дали човечеството ще прекара тази фаза навън сред звездите или карайки се за консервирана храна сред димящи развалини. Все пак, всяка правдоподобна форма на звездно пътуване ще трябва да се базира по-скоро на принципи, подобни на текущите в момента в областта на магическите изследвания, отколкото на онези в областта на науката. Някои форми на машинно подсилена телепортация биха били адекватни, но явно не и средства на принципа на реактивен тласък.
Положението на магьосника спрямо еоничния цикъл зависи от неговото или нейното отношение спрямо промяната. Прогресът просто е механизъм, чрез който човечеството заменя една поредица от проблеми с друга, често по-голяма такава. Да се предприемат кампании за или срещу промяната, означава неизбежно въвличане в конфликт. Все пак, изглежда че по природа ние намираме за по-стимулиращо да се въвличаме в смут и раздор, отколкото да се въздържаме. Предимствата на това човек да има историята на своя страна, са че той може да се радва на компанията на по- скоро радикални, отколкото консервативни умове и че може да се радва на удовлетворението да се окаже прав още докато е жив. И удовлетворенията, получени от защитаването на ортодоксията и горчиво-сладката привлекателност на тщеславното поражение обаче не би трябвало да се подценяват. Политиката, като една обикновена кавга за второстепенна класификация на основните ценности на едно общество, има слабо въздействие върху еоничния цикъл. Всичко, което може да направи е да имитира навременност. Демокрацията например се дължи изцяло на индустриализма, военната технология и отслабването на монотеизма – тя не е нещо, което възниква от самата политика, нито пък по някакъв начин е абсолютната форма на социална организация. Ако има приливи и отливи в човешките дела,то те са причинени от дълбоките промени в нашите възгледи за аза и реалността, а политическите убеждения са само вързопчета и вълнички по тяхната повърхност.
Въоръжен с психоисторическия модел, магьосникът може лесно да види върху какви фактори би трябвало да работи за да ускори, спре или даде обратен ход на еоничното развитие в една култура или субкултура. Например, необходимо е да се окуражи както материализма, така и трансцендентализма, като се подкопават устоите на магията при една монотеистична мисионерска работа с езичници. Обратното, за да се спомогне борбата срещу ефектите от такава мисионерска работа или за да се съживи една езическа конспирация в една монотеистична или атеистична култура, той би трябвало да направи точно обратното. Все пак се очаква, че главния интерес на съвременната магия е да обезпечи сигурното и бързо раждане на пандемонеона от нихилистичната култура. За да спомогне за този преход, магическата философия трябва да се стреми към три неща. Първо, тя трябва да се стреми да елиминира всякакви остатъчни трансцендентални или религиозни концепции, които все още я омърсяват. Те са обречени на боклукджийската кофа на историята за дълъг период и когато изникнат отново, при всички случаи, това ще бъде в една напълно различна форма. Нито един полезен магически елемент не би трябвало да се изхвърля заедно с тях. Второ, тя трябва да се стреми да представя своите идеи и техники използвайки максимум рационален камуфлаж. Магията трябва да навлезе в популярното съзнание, използвайки поредица Троянски коне. Трето, като предпазна мярка, магията би трябвало да се опитва да подкопава прогнилите останки на монотеизма, без да се излага като мишена по време на този процес. Например, парапсихологията е заплаха за фундаментализма, тъй като тя може да покаже че “чудесата” не доказват нищо друго освен това, че някои хора могат понякога да упражняват чудотворни способности. От друга страна, съществуването на различни идиотски сатанински култове често осигурява удобни вражески образи за фундаменталистите, които често са склонни да си ги измислят, ако не съществуват действително.
Опасни времена предстоят. Хилиястичните апокалиптични вери, които присъстват в монотеизма, все още могат да предизвикват бедствия по време на предсмъртните гърчове на трансцендентализма. Свирепо действие откъм ариергарда може да се очаква от материалистичните философии, тъй като те все повече и повече затъват в нихилизъм и чиито поддръжници за известен период ще изискват все повече и повече от това, което вече не работи, все повече лукс и сензационализъм /или сенсуализъм? – б. пр./ в една екология, която повече не е в състояние да го понесе. Раждането на пандемонеона, като общоприета парадигма, може да се окаже дълъг и мъчителен процес. Ако нещата тръгнат зле, той може да е предшестван от катастрофа, която да ни запрати в една нова каменна ера, вместо в една междузвездна епоха. Макар че за магьосниците ще са отредени важни роли и в двете ситуации, аз бих предпочел моите потомци да вършат чародействата си сред звездите, отколкото сгушени в руините.
ИЗТОЧНИТЕ ТРАДИЦИИ В ПСИХОИСТОРИЧЕСКИ МОДЕЛ
Изворите на Будизма се крият в бунтовната мисъл по време на късния езически подеон на Изток. Подобен развой по време на първото хилядолетие пр. Хр. довело до Таоизма в Китай и някои сродни пред-Сократови размишления в Гръцката цивилизация, особено онези на Хераклит от Ефес. Същинските принципи на тези, в основата си не- теистични метафизически системи, имат някаква практическа приложимост за един зараждащ се магико-материалистичен синтез. Все пак, по време на по-късната си история и Таоизма и Будизма са били тягостно разкрасени от конкуриращите се философии, докато Хераклитовата философия потънала в неизвестност. Таоизмът показал силна тенденция да регресира в обикновен суеверен ритуал, докато Будизма понякога се появявал в монотеистична маска, като Буда дефакто бил Бога. Друг път се явявал под формата на същинско езичество, наслоено с неясни трансцецдентални теории, докато Зен-проявлението на Будизма се опитва да възстанови първоначалните учения чрез сурови аскетични мерки. В Тибет смесването на Будизма с местните шамански традиции довело до една степенувана система от вери наречен Тантра или Ваджрайана Будизъм. На различни нива той съчетава характерните черти на повечето еони. В него може да се намери чародейство, шаманизм, политеизъм, трансцендентален монотеизъм, учения за материалната причинност и нихилизъм. Това вероятно е благата етическа система в отговор на суровата Хималайска околна среда, която е попречила на всяка една от тези традиции да се наложи насилствено над нейните съперници. Ограниченията на климата и географията изглежда са попречили на развиването на една висока технология, все пак монашеската традиции и безкрайните зими са направили възможно процъфтяването на една необикновена култура, в която влиянията на всички еони съществуват едновременно до известна степен.
http://www.inchaos.org
______________________________
Всички философии, вероучения, догми и вярвания, които човечеството е създало са варианти на три големи парадигми – трансценденталната, материалистичната и магическата. Няма човешка култура, в която една от тези парадигми да е липсвала и рядко някоя от тях е била напълно обособена от другите. Например, в съвременната ни култура, трансценденталната и магическата парадигма често биват обърквани една с друга.
Трансценденталните философии са в основата си религиозни и се проявяват в един спектър, простиращ се от покрайнините на примитивния спиритизъм през езическия политеизъм до монотеизма на Юдео-Християнско-Ислямската традиции и теоретически атеистичните системи на Будизма и Таоизма. Така или иначе се е вярвало, че някаква форма на съзнание или дух е създал и поддържа вселената и хората и понякога други живи организми съдържат някаква частица от това съзнание или дух, който се крие зад воала иди илюзията на материята. Същностtа на трансцендентализма е вярата в духовни същества, които са по-велики от човека или състояния на духовно съществуване, които са по-висши от това, на което човек се радва в момента. Земният живот често се счита само за форма на диалог между човека и неговото божество или божества или може би някаква нелична форма на по-висша сила. Материалният свят е театър за духа или душата или съзнанието, което го е създало. Духът е абсолютната реалност за трансценденталиста.
При материалистичната парадигма вселената се счита че се състои основно и изцяло от материя, а енергията е само форма на материята и заедно те запълват пространството и времето, в които става всяка промяна на строгата основа на причината и следствието. Човешкото поведение, се свежда до биология, биологията се свежда до химия, химията се свежда до физика и физиката се свежда до математика. По такъв начин умът и съзнанието са електрохимически събития в мозъка, а духа е дума без обективно съдържание. Причините за някои събития вероятно остават неясни или може би неопределени, но в основата стои вярата, че за всяко събитие трябва да има задоволителна материална причина. Всички човешки действия могат да се категоризират като служещи на някаква биологична нужда или като изрази на преди това прилагано обучение или просто като механични неизправности. Целта на материалиста, който се въздържа от самоубийство е преследването на лично удовлетворение, включващо при добро желание и алтруистични удовлетворения.
Главната трудност при разпознаването и описването на чистата магическа парадигма е това,че не достигат изразни средства. Магическата. философия се възроди съвсем скоро от грубото й объркване с трансцеденталната теория. Думата етер, която е тясно дефинирана в Хаос-Магичеката Теория, представена в раздела за Квантовата Метафизика в тази книга, ще се използва за да опиша фундаменталната реалност на магическата парадигма. Тя е повече или по-малко равнозначна с идеята за мана в шаманизма на Океания. В материалистичните описания етерът е Информацията, която структурира материята и която цялата материя е способна да приема и предава. В трансценденталната терминология етера е вид жизнена сила, присъстваща до известна степен във всички неща, Той дава както знание за събитията, така и способността да се влияе на подобни или сходни събития. Събитията или възникват спонтанно от само себе си или са стимулирани да следват определени пътища посредством влиянието на схемите в етера. Тъй като всички неща притежават етерична част, те могат в известен смисъл да се считат за живи. По такъв начин всички неща се случват посредством магия.
Широкомащабните характеристики на вселената имат много здрави етерични структури, което ги прави сравнително лесно предсказуеми, но е трудно да им се повлияе посредством етерични схеми създадени от мисълта. Магьосниците гледат на себе си, като на участващи в природата. Трансценденталистите предпочитат да мислят, че са някак си над нея. Материалистите обичат да я изпитват и манипулират.
И така, тази вселена има любезното свойство да е склонна да осигурява доказателство и потвърждение за всякаква парадигма, в която човек си избере да повярва. Вероятно на някакво по-дълбоко ниво съществува някаква скрита симетрия между тези неща, които наричаме Материя, Етер и Дух. Наистина е рядко да открием индивид или култура, действащи изключително по една единствена от тези парадигми и нито една от тях не отсъства напълно. Недоминиращите парадигми присъстват винаги като суеверия и страхове. Следващият раздел върху Еониката ще се опита да отдели влиянията на всеки от тези големи светогледи през цялата история, за да видим как те си взаимодействат една с друга и да предскажем бъдещите тенденции. Междувременно се предлага и един анализ на коренно различните представи за времето и аза във всяка парадигма, за да може по-цялостно да се разграничат основните идеи.
Трансценденталистите възприемат времето в хилиястични и апокалиптични термини.Счита се, че времето има определено начало и край, също както и че е въведено от дейността на духовни същества или сили. Краят на времето в личен и космичен мащаб се счита не толкова като преставане на съществуването, а като промяна към състояние на нематериално съществуване. Началото на личното и космическото време по подобен начин се счита за творчески акт на духовните служби. По такъв начин възпроизводителната дейност обикновено става тягостно контролирана и обградена с табу и ограничения в религиозните култури, тъй като това подразбира присвояване на привилегиите на божествата.
Възпроизвеждането подразбира също и че и до известна степен смъртта се преодолява. Колко страховита трябва да е силата на сътворението и колко окончателна трябва да земната смърт е подсъзнанието на едно безбрачно и стерилно духовенство.
Целият трансцендентализъм съдържа елементите на апокалиптизъм.Това обикновено се използва, за да предизвика подем, когато работата замира или вниманието е отклонено другаде. И така, внезапно се разбира че последните дни наближават или че някакъв земен спор е всъщност титанична битка срещу злите духовни служби.
Времето на материалиста е линейно, но неограничено. Теоретически, то може да се разпростре произволно далеч в едната или в другата посока от настоящето. За строгият материалист е очевидно безсмислено да размишлява за начало или за край на времето.По същия начин, материалистът се отнася с презрение към всякакви размисли за някакви форми на лично съществуване преди раждането или след смъртта. Материалистьт може да се страхува от болезнена или преждевременна смърт, но може да не се страхува от това да бъде умрял.
Магическият възглед за времето е, че то е циклично и че всички процес се повтарят. Дори циклите, които изглеждат че започват или завършват са всъщност части от по- големи цикли. По такъв начин, всеки край е начало и краят на времето е еднозначен с началото на времето в друга вселена. Магическият възглед, че всичко се повтаря е отразен в учението за прераждането. Привлекателната идея за прераждането често е упорствала в религиозната парадигма и много езически и дори някои монотеистични традиции са я запазили. Религиозните теории обаче, неизменно замърсяват първоначалната идея с вярата в лична душа. От строго магическа гледна точка ние по-скоро сме сраствания, отколкото разгръщащи се единства. Психиката няма никакъв специален център, ние сме колониални същества, богат колаж от много азове. Както телата ни съдържат фрагменти от безчетни предишни същества, така и психиките ни. Определени магически традиции обаче са запазили техники, които позволяват на адептите да прехвърлят доста големи количества от психиката си в едно парче, считайки това за по-полезно, отколкото да се разпръскват из цялото човечество.
Всяка от парадигмите има различен възглед за аза. Трансценденталистите гледат на аза като на дух, вкаран в материята. Като фрагмент или плод на божеството, азът се счита някакси поставен в света по непроизволен нани и надарен със свободна воля. Трансценденталният възглед за аза е относително стабилен и непроблематичен, ако се споделя в съгласие с всички други, които имат значимост. Обаче, трансценденталните теории относно положението и предназначението на аза и взаимоотношението му с божествата са взаимно изключващи се. Конфликтните трансцендентализми едва ли могат да съществуват съвместно,тъй като заплашват да отслабят образите на аз. Нерешителните сблъсъци клонят да доведат до взаимно обезсилване.
От трите възгледа за аза, чисто материалистичният е най-проблематичен. Ако умът е едно разширение на материята, той трябва да се подчинява на материалните закони и възникващия вследствие на това детерминистки възглед е в конфликт със субективния опит на свободната воля. От друга страна, ако се приеме, че ума и съзнанието са качествено по-различни от материята, то тогава аза е неразбираем за себе си в терм ните на материализма. Може би още по-лошо, материалистичното аз трябва да се счита за временно явление в противоречие със субективния опит за непрекъснатост на съзнанието. Тъй като един чисто материалистичен възглед за аза е толкова строг, малцина са готови да посрещнат такъв гол екзистенциализъм.
Хаос-магическият възглед за аза е, че той се базира на същия произволен и капризен хаос, който кара вселената да съществува и е същия като него. Магическото аз няма център, то не е единство, а струпване от части, всеки няколко от които може временно да се съюзят и да се нарекат “Аз”. Това съответства с наблюдението, че субективния ни опит не постоянен. Субективният ни опит се състои от взаимното преживяване на различните ни азове един с друг. Свободната воля възниква или в резултат на диспут между различните ни азове или като внезапно, произволно създаване на една нова идея или мнение. В магическия възглед за аза няма разделение дух/материя или ум/тяло и парадоксите на свободнага воля и детерминизма изчезват. Някои от нашите действия са обусловени, а други са произволни. Някои от действията ни възникват от произволните избори измежду обусловени предпочитания, а други от обусловени избори измежду произволно създадени предпочитания. На практика, повечето от действията ни са базирани върху доста сложни йерархични редувания на всички тези четири механизма. Веднага след като сме действали, един от азовете ни обявява толкова високо “Аз направих това”, че повечето от останалите мислят, че те също са го направили.
Всеки от трите възгледа за аза казва по нещо пренебрежително за другите два. От гледна точка на трансценденталното аз, материалистичното аз е станало плячка на гордостта на интелекта, на демона високомерие, докато магическия възглед за аза се счита за изцяло демоничен. Материалистичният аз гледа на трансценденталния като на вманиачен от предпоставки, лишени от фактологическа основа, а на магическия аз като на детински и несвързан. От гледна точка на магическото аз подбраните азове на трансценденталиста приписват едно грубо преувеличено значение на един или няколко от тях, което наричат Бог или богове, докато материалиста се опитва да подчини всички азове на аза на рационалното мислене. В края на краищата, това си а въпрос на вяра и предпочитание. Трансценденталистът вярва в един бог-аз, материалистът вярва в разсъждаващото аз, а азовете на магьосника си вярват взаимно. Естествено, всички тези форми на вяра подлежат на периоди на съмнение.
ПСИХОИСТОРИЧЕСКИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА ЕОНИТЕ
Едно повърхностно изследване на парадигмите, които са господствали през еоните на културното развитие показва, че три главни светогледа са възникнали и господстват последователно. Това са магическата, трансценденталната и материалистичната парадигма. Една проста картина на тези възгледи, възникващи един след друг, има описателна полза, но й липсва обяснителна или пророческа сила и не може да обясни продължителнста или възраждането на една отделна парадигма в някой друг момент от културното развитие. Поради тази причина се изисква един по-сложен модел, който да включва разглеждане на различните опозиционни философии, които неизменно допълват господстващата културна парадигма. Ако линейната схема на времето при материализма и трансцендентализма са съчетае с цикличната или периодичната схема на времето в магическата философия, може да се изведе една диаграма, която да представя както господстващата, така и опозиционните парадигми във форма, която показва значително обяснителна и пророческа сила и това е Психоисторическия модел.
Този модел е качествен, докато едно количествено разглеждане би подразбирало нелинейно градуиране на оста на времето със специфичните дати за отделните култури. В момента на писането на тази книга, може ясно да се забележи как различни човешки култури минават през отделен еон и че те се променят значително за времето, което им отнема преминаването от един еон към следващия. В култури, където еоничното развити е било бързо, е обичайно да се открият както следи от предишни еонични парадигми, така и доказателства за предстоящи еонични парадигми сред различните индивиди и подкултури. Това е особено осезаемо при Западните индустриални нации по време на писането на тази книга. Приливите и отливите на магическата, трансценденталната и материалистичната парадигма изглежда се дължат отчасти на съревнованието помежду им и отчасти на определени характерни черти на самите парадигми.
Всяка от тях има тенденцията да се превърне в ужасна тирания, когато е в зенита си, докато когато е в надира си, нейното отсъствие създава такива проблеми, че тя неизменно са запазва като една осмивана, едва търпима или напълно нелегална опозиционна философия.
Всяка парадигма се изразява в специфична физическа технология. По такъв начин, шаманският еон се е характеризирал с ловно-беритбени технолгии, докато земеделските технологии характеризират религиозния еон, а рационалистическия еон се характеризира с индустриализъм. Парадигмата на идващия еон ще съответства на пост-индустриалните култури.
Изглежда има малко полза да се екстраполира психоисторическия модел назад във времето отвъд шаманския еон, тъй като анимистичните вярвания очевидно характеризират най-ранните форми на всичко, което може да се нарече човешка култура. Всеки от еоните има тенденцията да се дели съвсем ясно на две по-малки фази, през които намиращата се в основата му парадигма печели или губи съответната си сила. Анимистичната фаза на шаманския еон е подвластна на магията и материализма. Магията дава прозрението, че всички явления въплъщават специфична сила или мана, която може да се пренася или използва за да манипулира или предугажда действията на тези явления. Системата е една съвършено рационална екстраполация от първоначалната мана-хипотеза и е напълно емпирична. Изпълняват се определени магически процедури и следват определени резултати, независимо от това, че света се възприема по прост материадистичен начин – такъв, какъвто се явява на сетивата. Трансцендентализмът не играе никаква роля в чистия анимизъм, който няма други претенции освен да помага на практикуващите го през настоящия им живот. Изглежда не са останали чисто анимистични култури на този свят, но антрополозите са забелязали някакви неясни следи от такива култури през спиритичната фаза на шаманизма, в която анимизма е започнал да запада. В тази фаза магическата теория става барокова /причудлива, своеобразна – б. пр./, докато упадъка на рационалния емпиризьм води до прогресивен разрив между магическите процедури и желаните им ефекти. Магическите теории и процедури клонят към пролификация /пъпкуване, процъфтяване – б.пр./, докато техният ефект и обяснителна сила стават все по-малко сигурни. По такъв начин, ритуалът, митът, фетишизмът и табуто излизат на преден план и започват да придобиват трансцендентални оттенъци.
Паганистките /езическите – б.пр./ и политеистичните култури възниква в една вече по- улегнала земеделска цивилизация от типа град-държава. Магическите теории и практики западат с антропоморфизирането на силите, познати през шаманизма, до превръщането им в човешки божества, паралелно с нарастващия трансцендентализъм, в който шаманския възглед за лична сила се усложнява във възглед за лична душа. Ритуалното преговаряне с боговете започва да замества директните магически процедури. Материализмът отсъства до голяма степен в езическото метафизично мислене, според което света се схваща главно с магически и трансцендентални термини. Ако има някакъв технически прогрес, той се развива на основата на опит и заблудата, като на всеки напредък се дава едно по-скоро митологическо отколкото рационално обяснение. Ограничената материалистична теория за света, която се среща в езическите култури, неизменно започва и завърша с митически обещания. Често това е забранена дейност и не малко езически философи заплащат скъпо за размишленията си, ако заключенията им се различават от жреческата ортодоксалност.
Езичеството клони към дегенериране в монотеизъм през религиозния еон, като магическите теории са заменени с трансцендентални. Редица фактори оказват влияние тук. Монотеизмът отговаря на нарастващото чувство за индивидуално аз, което трансцендентализма стимулира. Същевременно, монотеизмът допринася охотно за все по-широкия и ефективен социален контрол. Също така е далеч по-лесно да се обучи едно монотеистично духовенство или да се поддържа една монотеистична теокрация. Магията, която често с очаква от езическите жреци, е присъщо трудна и неблагонадеждна, освен при най-талантливите и общо взето не се очаква от монотеистичните свещенослужители. С напредването на монотеистичната фаза започва един подем в материалистичните теории за природата, но ако не са здраво подковани с теология, такива изследвания са крайно опасни.
Нещо повече,тъй като през този период и материалистичната и магическата теория са в опозиция на господстващата ортодоксия, науката и чародейството са често неотделими, както за тези които ги практикуват, така и за духовенството, което ги преследва. Причудливи хибриди на материализма и магията, такива като алхимията, се срещат често в опозиция на монотеизма, а магията често се прикрива като теургия, отчасти заради защитна маскировка и отчасти поради чисто метафизично объркване.
Постепенният възход на материалистичната философия в края на религиозния еон се съчетава с технологически напредък. Това от своя страна води до упадък на митическите аспекти на религията. По такъв начин, през атеистична фаза на рационалистическия еон трансценденталните теории отстъпват на материалистичните. Такива култури си остават привидно монотеистични, като религията избледнява пред лицето на техническите постижения и нарастващото надмощие на материалистичните описания на действителността. Чисто магическите теории почти изчезват през тази фаза, макар че често някой спиритуален окултист надига гротескната си глава. Това явление има твърде малко общо с магията. Всяка магия, която се прояви по този начин се обяснява с езика на трансценденталния материализъм, от който се състои спиритуализма. Фримасонството е характерно явление за този подеон на нарастващ материализъм и западащ трансцендентализъм. Привидно монотеистично, фримасонството се стреми към плавно извисяване, посредством разума в своя същински култ към рационалния архитект на материалната вселена. По същество, то е рожба на староевропейското просвещение и се запазва на една клубна основа, макар че неговите антицърковни и антимонархически цели са отдавна забравени. Философиите на хуманизма, комунизма и капитализма също се коренят в материалистичния трансцендентализъм на този еон.
С напредването на рационалистическия еон, атеизмът клони към упадък в нихилизъм. Трансцендентадизмът става все по-малко състоятелен като мироглед, докато обяснителната и техническата сила на материализма нараства. Когато материалистичната парадигма достига върха си, тя става стерилна /безплодна/ и тиранична в опитите си да обясни всичко с материални термини. В момента на писането на тази книга, много от текущите проблеми на света се дължат на това, че голяма част от господстващата Западна култура навлиза в нихилистичната си фаза. Първоначалният оптимизъм на капитализма, науката и социализма изчезва, тъй като вярата в продуктите на тези системи намалява и не се предлагат никакви алтернативи, докато все по-бързо навлизаме в глобално екологическо замърсяване.
Магията и трансцендентализмът съществуват в опозиция на господстващата материалистична парадигма и често биват обърквани една с друг поради тази причина, до голяма степен така, както магията и науката са били обърквани една с друга, докато са били в опозиция на монотеизма през религиозния еон. Магическите теории клонят към разпъпване отчасти в отговор на тиранията на материализма и отчасти, защото макар че материализмът сам за себе си да е непълен, празнините му немогат да се закърпят с трансцендентализъм, който добива все по-абсурдни нюанси. И така, в опозиция на нихилистичния материализъм ние намираме останките на един монотеистичен трансцендентализъм, който си отива и един чисто магически възглед, проявяващ се например в развитието на парапсихологията, което е в процес на ускоряване. Странни смесици на магия и трансцендентализъм възникват в различни съотношения през това време. Неопаганизмът, вещерството, белосветия окултизъм са характерни бунтовни философии по време на културното господство на нихилизма.
Магнетичните ревивалистки движения в края на един загниващ монотеизъм се опитват да усетят и инвокират мнимите магически сили на своите божества по един директен начин, за да подпомогнат един трансцендентализъм, който неумолимо зачезва в мракобесие. По същия начин, в началото на магическото възраждане, трансценденталните или неорелигиозните теми клонят да се смесват с магията. Все пак, психоисторическият модел предсказва,че те ще напуснат компанията и че оцеляващите, магически традиции ще бъдат онези без религиозни компоненти. Освен това, моделът предвижда, че нихилистичната фаза на рационалистическия еон ще направи път на един нов еон, в който относителните сили на трите парадигми ще бъдат в подобна конфигурация като онази през шаманския еон. Първоначално материалистичните и магическите вярвания ще доминират в културата на новия еон, а после ще остане да господства само магията. Новият еон е наречен Пандемонеон, а неговата първа фаза, Хаоистки подеон в признателност на нетрансценденталните магико-материалистични теории, които ще го характеризират.
От гледна точка на популярния рационален материализъм,който господства през нихилистичната фаза може да изглежда абсурдно, че философията на магията ще се надигне първо да допълни,а после и да надмине онази на науката и материализма. Все пак най-напредничавите научни теории са започнали вече да показват магически характеристики в своите нови описания на реалността. И в квантовата физика и в космогенезиса, на реалността се приписва една фундаментална акаузалност / непричинност – б. пр./, неопределяемост и субективна възприемаемост. Това са по- скоро магически, отколкото материалистични теории. Също така изглежда, че и в биологията, психологията и медицината материалистичните теории на строгата каузалност трябва да отстъпят пред някаква форма на непредвиден витализъм за организмите, които очевидно са нещо повече от сумата на техните части. Този непредвиден витален принцип или морфично поле е равнозначен на присъщата сила или мана в магическата теория.
Господстващата ортодоксия на идващата Хаоистка епоха ще представлява нещо като временно примирие между магията и науката, макар че отначало магическите аспекти може да приемат тежка научна маска за да станат по-приемливи. Трансцендентадните теории почти ще изчезнат и магическите явления вече няма да се приемат като доказателство за нещо духовно. Думата “Бог” ще стане безмислена както обективно, така и субективно, освен за неколцина клики и маниаци, макар че към края на пандемонеона ще се появят нови форми на магически трансцендентализъм, но би било прибързано да размишляваме върху точното им проявление. Моделът не предрича естеството на характерната постиндустриална технология на предстоящия еон. Упадъкът на материалистичните теории през еона само по себе си не означава загуба на напреднала технология. Когато технологията стане все по-сложна и. все по-малко разбираема, има тенденция тя да започне да се възприема и използва като магическо явление. Изобретения, които съчетават квантово-механични или директни псивзаимодеистващи компоненти могат да премахнат напълно всякаква разлика между магическата и материалистическата система. По такъв начин, настъпващият пандемонеон може да се характеризира с една извънредно сложна, все пак рационално неразбираема висока технология. Като алтернатива, моделът включва еднакво добре една посткатастрофална технология, достатъчна за да поддържа едно ново ловнобераческо общество на племенни начала, напомнящо първия шамански еон, когато съотношението на силите на парадигмите било подобно. По време на писането на тази книге е твърде рано да се правят изводи за втората фаза на пандемонеона, която е оставена без име.Остава да се види дали човечеството ще прекара тази фаза навън сред звездите или карайки се за консервирана храна сред димящи развалини. Все пак, всяка правдоподобна форма на звездно пътуване ще трябва да се базира по-скоро на принципи, подобни на текущите в момента в областта на магическите изследвания, отколкото на онези в областта на науката. Някои форми на машинно подсилена телепортация биха били адекватни, но явно не и средства на принципа на реактивен тласък.
Положението на магьосника спрямо еоничния цикъл зависи от неговото или нейното отношение спрямо промяната. Прогресът просто е механизъм, чрез който човечеството заменя една поредица от проблеми с друга, често по-голяма такава. Да се предприемат кампании за или срещу промяната, означава неизбежно въвличане в конфликт. Все пак, изглежда че по природа ние намираме за по-стимулиращо да се въвличаме в смут и раздор, отколкото да се въздържаме. Предимствата на това човек да има историята на своя страна, са че той може да се радва на компанията на по- скоро радикални, отколкото консервативни умове и че може да се радва на удовлетворението да се окаже прав още докато е жив. И удовлетворенията, получени от защитаването на ортодоксията и горчиво-сладката привлекателност на тщеславното поражение обаче не би трябвало да се подценяват. Политиката, като една обикновена кавга за второстепенна класификация на основните ценности на едно общество, има слабо въздействие върху еоничния цикъл. Всичко, което може да направи е да имитира навременност. Демокрацията например се дължи изцяло на индустриализма, военната технология и отслабването на монотеизма – тя не е нещо, което възниква от самата политика, нито пък по някакъв начин е абсолютната форма на социална организация. Ако има приливи и отливи в човешките дела,то те са причинени от дълбоките промени в нашите възгледи за аза и реалността, а политическите убеждения са само вързопчета и вълнички по тяхната повърхност.
Въоръжен с психоисторическия модел, магьосникът може лесно да види върху какви фактори би трябвало да работи за да ускори, спре или даде обратен ход на еоничното развитие в една култура или субкултура. Например, необходимо е да се окуражи както материализма, така и трансцендентализма, като се подкопават устоите на магията при една монотеистична мисионерска работа с езичници. Обратното, за да се спомогне борбата срещу ефектите от такава мисионерска работа или за да се съживи една езическа конспирация в една монотеистична или атеистична култура, той би трябвало да направи точно обратното. Все пак се очаква, че главния интерес на съвременната магия е да обезпечи сигурното и бързо раждане на пандемонеона от нихилистичната култура. За да спомогне за този преход, магическата философия трябва да се стреми към три неща. Първо, тя трябва да се стреми да елиминира всякакви остатъчни трансцендентални или религиозни концепции, които все още я омърсяват. Те са обречени на боклукджийската кофа на историята за дълъг период и когато изникнат отново, при всички случаи, това ще бъде в една напълно различна форма. Нито един полезен магически елемент не би трябвало да се изхвърля заедно с тях. Второ, тя трябва да се стреми да представя своите идеи и техники използвайки максимум рационален камуфлаж. Магията трябва да навлезе в популярното съзнание, използвайки поредица Троянски коне. Трето, като предпазна мярка, магията би трябвало да се опитва да подкопава прогнилите останки на монотеизма, без да се излага като мишена по време на този процес. Например, парапсихологията е заплаха за фундаментализма, тъй като тя може да покаже че “чудесата” не доказват нищо друго освен това, че някои хора могат понякога да упражняват чудотворни способности. От друга страна, съществуването на различни идиотски сатанински култове често осигурява удобни вражески образи за фундаменталистите, които често са склонни да си ги измислят, ако не съществуват действително.
Опасни времена предстоят. Хилиястичните апокалиптични вери, които присъстват в монотеизма, все още могат да предизвикват бедствия по време на предсмъртните гърчове на трансцендентализма. Свирепо действие откъм ариергарда може да се очаква от материалистичните философии, тъй като те все повече и повече затъват в нихилизъм и чиито поддръжници за известен период ще изискват все повече и повече от това, което вече не работи, все повече лукс и сензационализъм /или сенсуализъм? – б. пр./ в една екология, която повече не е в състояние да го понесе. Раждането на пандемонеона, като общоприета парадигма, може да се окаже дълъг и мъчителен процес. Ако нещата тръгнат зле, той може да е предшестван от катастрофа, която да ни запрати в една нова каменна ера, вместо в една междузвездна епоха. Макар че за магьосниците ще са отредени важни роли и в двете ситуации, аз бих предпочел моите потомци да вършат чародействата си сред звездите, отколкото сгушени в руините.
ИЗТОЧНИТЕ ТРАДИЦИИ В ПСИХОИСТОРИЧЕСКИ МОДЕЛ
Изворите на Будизма се крият в бунтовната мисъл по време на късния езически подеон на Изток. Подобен развой по време на първото хилядолетие пр. Хр. довело до Таоизма в Китай и някои сродни пред-Сократови размишления в Гръцката цивилизация, особено онези на Хераклит от Ефес. Същинските принципи на тези, в основата си не- теистични метафизически системи, имат някаква практическа приложимост за един зараждащ се магико-материалистичен синтез. Все пак, по време на по-късната си история и Таоизма и Будизма са били тягостно разкрасени от конкуриращите се философии, докато Хераклитовата философия потънала в неизвестност. Таоизмът показал силна тенденция да регресира в обикновен суеверен ритуал, докато Будизма понякога се появявал в монотеистична маска, като Буда дефакто бил Бога. Друг път се явявал под формата на същинско езичество, наслоено с неясни трансцецдентални теории, докато Зен-проявлението на Будизма се опитва да възстанови първоначалните учения чрез сурови аскетични мерки. В Тибет смесването на Будизма с местните шамански традиции довело до една степенувана система от вери наречен Тантра или Ваджрайана Будизъм. На различни нива той съчетава характерните черти на повечето еони. В него може да се намери чародейство, шаманизм, политеизъм, трансцендентален монотеизъм, учения за материалната причинност и нихилизъм. Това вероятно е благата етическа система в отговор на суровата Хималайска околна среда, която е попречила на всяка една от тези традиции да се наложи насилствено над нейните съперници. Ограниченията на климата и географията изглежда са попречили на развиването на една висока технология, все пак монашеската традиции и безкрайните зими са направили възможно процъфтяването на една необикновена култура, в която влиянията на всички еони съществуват едновременно до известна степен.
http://www.inchaos.org
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●