Из “Хаос и чародейство”
Ник Хол
Един амулет или муска може да се приготви, за да изпълнява различни функции. Съществуват различни дефиниции за амулет. Лонгмановия Кратък Английски Тълковен Речник дава следната дефиниция: “Малък предмет, носен като муска срещу зло”. Тази дефиниция е прекалено ограничаваща и няма реално практическо приложение, тъй като разглежда амулетите само като защита. Следната дефиниция е по-подходяща за едно практическо разбиране за това, как амулетите могат да се използват в Хаос-чародейството.
“Амулетът е обект (предмет), който представлява предварително определено желание или воля на лицето, което го е направило. Когато е подходящо зареден със своя собствена жизнена сила, той може да се счита за притежаващ еднопосочно съзнание.”
По такъв начин, амулетът е материална база, заредена от чародея със своя етеричен двойник, за да изпълнява специфична функция.
Традиционно амулетите са били правени така, че да напомнят малък хуманоид или подобни на същество фигури. Не е необходимо съвременният Хаос-чародей да прави амулета да наподобява едното или другото. Материалната база, обаче, би трябвало да представлява волята или желанието на чародея, който я създава, дори ако амулета е направен да предпазва дома на чародея от обир или природни стихии /огън, въздух, вода, земя/, докато е празна. Когато е направен обаче, амулетът не е нужно да напомня непременно на въпросната къща. Трябва да се избягва това, което Питър Карол нарича страст за резултат, която може да провали първоначалното намерение за амулета или в същност – всякаква чародейска работа. Чародеят трябва да се научи да избягва постоянното мислене за предназначението на амулета, след като веднъж вече е бил направен и зареден.
Нужно е чародеят да създаде директна магическа връзка с материалната база, от която е направен амулета. По време на зареждането на амулета, чародея трябва да евокира етеричния двойник и да го вкара в амулета. Това може да се направи по прост начин, като се визуализира или почувства двойника на амулета като трептяща сила, спускаща се в материалната база. Да се върнем на примера за правене на амулет за защита на дома на чародея – за материална база може да се използва някой предмет от къщата – следващото е само пример, който илюстрира използваната техника. Вземи една стара китайска чаша или кана, такава, която е била използвана известен период от теб и я разбий на дребни парченца, казвайки властно: “Пази тази къща от /………………. Попълни/, всеки път, когато я напускам!”. При строшаването на чашата може да се използва гняв, който да евокира необходимата жизнена сила за постигане състояние на гнозис, за да се заредят отломките от чашата със защитна хаос енергия. След като веднъж вече чашата е била строшена на малки парченца, събери ги и ги сложи в едно малко шише, подобно на онези, които съдържат алкохолна инжекция и които могат да се намерят в съответните магазини за спиртни напитки и го носи на врата си или го носи със себе си всеки път, когато си далеч от дома си. За да се засили магическата връзка между чародея и амулета, в бутилката може да се прибавят кръв и плюнка. Вече е била създадена една магическа връзка, поради факта, че чародеят е използвал предмета преди това, в този случай – чашата, която е била унищожена и преродена, като амулет. Това не е вещерско шише, макар че може да напомня за такова – крайната цел е била амулет.
Ако амулетът е бил ефикасно зареден, чародеят ще узнае дали нещо лошо се е случило на неговото имущество, макар че това не би трябвало да става. В този случай амулетът ще действа като сервитор, чиято единствена функция е да защитава имуществото на чародея, когато е необитавано. За препоръчване е на амулета да се дава определена продължителност на живота, заради факта, че след продължителна употреба, подобно на батерия, енергията му ще започне да се изтощава. Когато определеният срок изтече, амулетът би трябвало да се унищожи чрез изгаряне, заравяне или хвърляне в река или в море. След като веднъж вече амулетът е направен и зареден, той би трябвало да се третира като бижу, а действителната му функция да се прогони от ума.
Християнският кръст и св. Кристофър се носят от милиони хора. Св. Кристофър може да се счита за особено защитен амулет срещу всяка опасност, която може да възникне по време на пътуване. Хаос-чародеят може да използва тези образи, но трябва да помни, че християнската религия е отговорна не само за смъртта на хиляди невинни хора, но също и за унищожаването на британските магически практики и племенните култури по целия свят. Един Хаос чародей не се нуждае от тези образи, изобрети свои собствени. Въображението може да унищожи религиозния контрол на ума и догмата.
Амулетът може също да се направи така, че да служи като щит с няколко предназначения. В този случай, амулетът пак може да се зареди, така че да има единично направление – заявяването на намерението трябва да включва заповедта, преди амулета да е зареден. Едно малко изобретение на чародея е идеално за този вид амулет и продължава обобщената преди това традиционна образност, макар и приспособено да подхожда на Хаос-чародейския подход. Например, фигурата можа да бъде направена от глина или издялана от дърво. Тя трябва да е достатъчно малка, за да може да се носи удобно около врата, в джоба или забодена в дрехите. Ако е направена от глина, една малка изрезка от нокът може да се втъкне в образа, докато все още е мек или да се добавят няколко косъмчета от гениталната област или от косата, за да се подсили магическата връзка. Ако е издялан от дърво, може да се намаже със споменатите вече свещени флуиди. Използването на телесни течности /флуиди/ е примитивна чародейска техника, която персонализира амулета и както бе уточнено преди, , създава могъща магическа връзка. Когато фигурата е готова, чародеят може да я зареди по ритуален маниер. Това се прави най-добре нощем и на усамотено място, за да се избегне безпокойство. Едно поле и гора ще позволи на чародея да влезе в контакт с природните стихии на работното място. Когато подходящото място е намерено, амулетът може да бъде зареден. Дръж подобието си /амулета/ над главата си и рецитирай следното заявление на намерението:
“Нека този образ мой ме закриля от всяка вреда за ума или за тялото ми, била тя магическа или друга!”
Това може да се промени, за да отговаря на личните нужди. След като заявлението на намерението е направено, поеми си дълбоко дъх и го издишай върху образа, за да го заредиш със собствената етерична жизнена сила.
Амулетът сега ще те пази, съгласно твоето заявяване на намерение. Той ще действа, макар и да не го съзнаваш. Макар че може да изглежда банален, следващият пример обяснява как действа амулета, за да те пази. Искаш да пресечеш уличното платно, но решаваш да повървиш още малко. Тази промяна в ума ти спасява живота. Ако беше пресякъл платното в този момент, една бърза кола щеше да те е блъснала и убила. Това, разбира се, не може никога да се докаже, но такъв е пътя на магията. Амулетът би трябвало да се унищожава след известен период употреба. Това е необходимо, тъй като след няколко месеца ще съдържа доста отрицателна енергия, която иначе би навредила на тялото и на ума. Първоначалният заряд също би могъл да е намалял, след изпълнението на специфичната задача. Ако чародеят намира за необходимо, може да направи друг образ. Недей да мислиш за предназначението на амулета, както вече бе обяснено, защото това психически ще съсипе енергията, която е била вложена при зареждането му.
Хаосът е могъща сила … нека сам върши работата си, задачата на чародея е само да го манипулира, за да постигне желания ефект или цел.
Амулети могат да се правят също, за да защитават и помагат на други хора. Една полезна техника да се реши как би трябвало да се направи амулета, е да се навлезе в трансово състояние, докато се постигне гнозис и се използва някаква форма на астрално гадаене, за да се открият съответните символи или образи, които може да се издялат в материалната база на амулета. Гнозис /магическо съзнание/ може да се постигне чрез множество различни техники, две от които са безсънието и екстатичния танц, който се използва в много магически системи, такива като вуду. Мънкането е алтернативен метод, който успокоява ума, позволявайки му да достигне до гнозис, както бе коментирано по-рано в тази глава. Полученият образ по време на транса може да бъде от геометрична фигура до животно или демон, за който чародеят не е имал предварителна представа. След като образите са вече получени, посредством астрално гадаене, чародеят можа да ги зареди, докато още подържа гнозиса. След завръщане в нормалното механично съзнание, амулетът можа да се направи така, че да съдържа етеричните символи или демоничните образи в избраната от чародея материална база.
Етнографските и антропологически изследвания са събрали широка и разнообразна информация относно използването на муски, амулети и фетиши от различните култури по целия свят.
Емил Тордей е донесъл в Британия огромна колекция от племенни изкуства, включващи муски, амулети и фетиши от района на Конго в Африка в началото на този век /1900 – 1909/. Хаос-чародеят може да види примери за такива племенни магически инструменти в Мусея на Човешкия Род, Бритиш Мюзиъм /и двата се намират в Лондон/ и Пит Ривърс Мюзиъм в Оксфорд. Музеят на Националната История в Лос Анжелис също съдържа част от оригиналната колекция на Тордей. Тези инструменти на чародейството все още съдържат остатъци от първоначалния си магически заряд и ритуална употреба, така че чародеят може да медитира върху изложените артефакти и да извлече полза от силата, използвана за тяхната направа.
Следващите муски и амулети съставляват част от колекцията на Тордей, също както и чародейските артефакти от други райони на света, където чародейството все още се практикува от туземците. Народът на Куилу Ривър използва хуманоидни фигури, като амулети срещу враждебни духове. Главатарският клан на Куилу дялали дървена муска във формата на ковашки мях /духало/, тъй като ковача се считал за чародей. На муската закачали кожен ремък, украсен със сини стъклени мъниста, така че да може да се носи на врата. Свирки от слонова кост били правени, за да служат като муски на ловците. Войните носели подобни муски за защита по време на война; свирката се използвала, за да призовава духа на животното по време на лов или за да призове духа-закрилник по време на битка, която в повечето случаи била ръкопашен бой.
Народът на Пенде дялали малки дървени глави, които понякога били с рога, използвайки ги като защитни муски по време на посветителната церемония /обряда на прехода/ на момчетата, които стават мъже. Пенде използвали кост и желязо, също както и дърво, за направата на своите амулети и муски и тъй като всички тези материални бази били естествени, а не изкуствени, Пенде вярвали, че съдържат своя собствена магическа сила.
В района Дживаро Ориенте, Южна Америка били носени съсухрени глави като мощни муски и също като символ за смелост и положение в племето. Тази практика е подобна на събирането на човешки скалпове от коренното население на Северна Америка. Най-забележителните практици в този специфичен метод за добиване на материални бази за муски, били войнствените народи, такива като Сиуксите. Наименованието Сиукси идва от френското произношение на една Chippewa дума за змия или враг, Nadowessiou. Войните на Апахите също скалпирали враговете си – думата Апах произлиза от apachi, Zini дума за враг. Апахите били преобладаващо номадско племе в американския юго-запад, те развили една страховита магическа култура, като събирането на човешки скалпове била само една от техните практики. Както при повечето американски шамански племена, собственото им название за самите тях било N’de, Inde или Tinde, което била тяхната дума за “хора”. Един от най-страховитите войнствени народи били Команчите, които били особено добри коневъдци, отглеждащи бързи и пъргави коне и които събирали скалпове като бойни трофеи, те ги използвали също и като защитни муски по време на бой. Спорело се, че практиката на скалпирането била въведена първоначално от европейските заселници, които знаели колко свещена била косата за индианците от равнините.
На Андаманските острови били носени черепи на умрели роднини в плетени торби. Тази практика на използване на череп на умрял роднина включвала и вярата, че черепа действал като мощен амулет, който защитавал духа на мъртвия. Това е друга проява на култа към предците, който е характерен за повечето примитивни култури и който все още се среща и днес.
Народът Куба в Африка дялали човекоподобни муски от дърво. Тези муски се зареждали чрез жертвоприношение, обикновено на млада ярка /кокошка/ (считана за най-нещастното животно в Африка заради честото й използване в жертвоприношенията), за да защити приносителите им от различни злонамерени духове.
ПОКАЗАЛКАТА (ЖЕЗЪЛ)
Думата “показалка” е по-подходяща в смисъла, в който се разбира в чародейството, отколкото думата “жезъл”, тъй като жезъла е по-подходящ да охарактеризира магическия инструмент, който се използва в магическите системи, свързани с висшата магия. Показалката няма никакво отношение към определен алхимичен елемент – това също я различава от жезъла, който се свързва с елемента огън в магическата система, развита в Златната Зора (Голдън Даун).
В африканското чародейство показалката е един от основните инструменти. За разлика от жезъла, показалката не трябва да се прави от клон, отсечен от специално дърво в предварително определено време. Ашици, привързани към края на пръчка били насочвани към някоя жертва, за да го/я сполети проклятие, което често водело до това, което технически се нарича психогенна или вуду смърт. За да се прокълне някого или за други чародейски заклинания, като ефикасна показалка могат да се използват човешки или животински кости, също както и крака от черно петле. Африканските племена Lokotos и Sindamos все още използват неотровни змии за показалки. За тези хора змията е свещено животно, символизиращо живота, плодовитостта и силата. Ако жена от племето е неспособна да забременее, тя отива при чародея, за да получи плодоносната сила на змията. По време на тази операция за плодовитост, чародеят вмъква жива змия във вагината на жената, за да увеличи възможността й да забременее. Чародеят й дава също една змийска муска, която тя носи на колан около кръста си. Змията символизира фалоса, по-скоро проникващата, отколкото възприемащата сексуална енергия в природата. Чародеят проектира енергията си в змията и я използва, за да лекува или унищожава. Локотос и Синдамос използват змията също и за посочване на правилния отговор по време на гадателски работи.
Хаос-чародеят може да използва показалката, за да насочва волята си в даден обект, такъв като муска или амулет, за да го зареди с хаос-енергия. Един амулет може да се зареди просто като се държи показалката в едната ръка и се използва показалеца на другата като показалка, съсредоточавайки енергиен заряд, който излиза от върха на показалеца към амулета. Правейки това, чародеят създава директна магическа връзка с амулета. Много хора изпитват неприятно усещане, когато някой ги посочва с пръст – тази реакция може да води началото си от нашето племенно минало, когато да посочиш с пръст някого било да го прокълнеш или омагьосаш.
Филипинските чародеи, макар и в днешно време да предпочитат да ги наричат лечители, за да спечелят доверие, използват пръстите си като показалки, за да насочват магическата си енергия, без да имат нужда от скалпел при хирургическа работа. След завършването на операцията, по тялото не остава никакъв белег или следа. По такъв начин ръцете са доста мощен магически инструмент. Показалецът може да се използва за ловко насочване на енергия към всеки обект по дискретен начин, за да се избегне привличането на внимание. Един чародей обаче, може да включи показалката в своето магическо снаряжение.
Показалката може да се направи от остатъка от клона, който е бил използван за направата на руните. Тя може да се украси с магически символи или сигили, измислени от чародея, издялани /гравирани/ върху показалката, за да я зареждат и може да бъде заострена в единия си край, така че да прилича на гладък шип. Върху показалката може да се издълбае хаосфера и да се намаже с кръв и/или семенна/вагинална течност, зареждайки готовата показалка по същия начин, както и гадателските инструменти.
Фалосът също е широко използван магически образ, излизащ извън чисто сексуалните подзначения.
http://www.inchaos.org
______________________________
Ник Хол
Един амулет или муска може да се приготви, за да изпълнява различни функции. Съществуват различни дефиниции за амулет. Лонгмановия Кратък Английски Тълковен Речник дава следната дефиниция: “Малък предмет, носен като муска срещу зло”. Тази дефиниция е прекалено ограничаваща и няма реално практическо приложение, тъй като разглежда амулетите само като защита. Следната дефиниция е по-подходяща за едно практическо разбиране за това, как амулетите могат да се използват в Хаос-чародейството.
“Амулетът е обект (предмет), който представлява предварително определено желание или воля на лицето, което го е направило. Когато е подходящо зареден със своя собствена жизнена сила, той може да се счита за притежаващ еднопосочно съзнание.”
По такъв начин, амулетът е материална база, заредена от чародея със своя етеричен двойник, за да изпълнява специфична функция.
Традиционно амулетите са били правени така, че да напомнят малък хуманоид или подобни на същество фигури. Не е необходимо съвременният Хаос-чародей да прави амулета да наподобява едното или другото. Материалната база, обаче, би трябвало да представлява волята или желанието на чародея, който я създава, дори ако амулета е направен да предпазва дома на чародея от обир или природни стихии /огън, въздух, вода, земя/, докато е празна. Когато е направен обаче, амулетът не е нужно да напомня непременно на въпросната къща. Трябва да се избягва това, което Питър Карол нарича страст за резултат, която може да провали първоначалното намерение за амулета или в същност – всякаква чародейска работа. Чародеят трябва да се научи да избягва постоянното мислене за предназначението на амулета, след като веднъж вече е бил направен и зареден.
Нужно е чародеят да създаде директна магическа връзка с материалната база, от която е направен амулета. По време на зареждането на амулета, чародея трябва да евокира етеричния двойник и да го вкара в амулета. Това може да се направи по прост начин, като се визуализира или почувства двойника на амулета като трептяща сила, спускаща се в материалната база. Да се върнем на примера за правене на амулет за защита на дома на чародея – за материална база може да се използва някой предмет от къщата – следващото е само пример, който илюстрира използваната техника. Вземи една стара китайска чаша или кана, такава, която е била използвана известен период от теб и я разбий на дребни парченца, казвайки властно: “Пази тази къща от /………………. Попълни/, всеки път, когато я напускам!”. При строшаването на чашата може да се използва гняв, който да евокира необходимата жизнена сила за постигане състояние на гнозис, за да се заредят отломките от чашата със защитна хаос енергия. След като веднъж вече чашата е била строшена на малки парченца, събери ги и ги сложи в едно малко шише, подобно на онези, които съдържат алкохолна инжекция и които могат да се намерят в съответните магазини за спиртни напитки и го носи на врата си или го носи със себе си всеки път, когато си далеч от дома си. За да се засили магическата връзка между чародея и амулета, в бутилката може да се прибавят кръв и плюнка. Вече е била създадена една магическа връзка, поради факта, че чародеят е използвал предмета преди това, в този случай – чашата, която е била унищожена и преродена, като амулет. Това не е вещерско шише, макар че може да напомня за такова – крайната цел е била амулет.
Ако амулетът е бил ефикасно зареден, чародеят ще узнае дали нещо лошо се е случило на неговото имущество, макар че това не би трябвало да става. В този случай амулетът ще действа като сервитор, чиято единствена функция е да защитава имуществото на чародея, когато е необитавано. За препоръчване е на амулета да се дава определена продължителност на живота, заради факта, че след продължителна употреба, подобно на батерия, енергията му ще започне да се изтощава. Когато определеният срок изтече, амулетът би трябвало да се унищожи чрез изгаряне, заравяне или хвърляне в река или в море. След като веднъж вече амулетът е направен и зареден, той би трябвало да се третира като бижу, а действителната му функция да се прогони от ума.
Християнският кръст и св. Кристофър се носят от милиони хора. Св. Кристофър може да се счита за особено защитен амулет срещу всяка опасност, която може да възникне по време на пътуване. Хаос-чародеят може да използва тези образи, но трябва да помни, че християнската религия е отговорна не само за смъртта на хиляди невинни хора, но също и за унищожаването на британските магически практики и племенните култури по целия свят. Един Хаос чародей не се нуждае от тези образи, изобрети свои собствени. Въображението може да унищожи религиозния контрол на ума и догмата.
Амулетът може също да се направи така, че да служи като щит с няколко предназначения. В този случай, амулетът пак може да се зареди, така че да има единично направление – заявяването на намерението трябва да включва заповедта, преди амулета да е зареден. Едно малко изобретение на чародея е идеално за този вид амулет и продължава обобщената преди това традиционна образност, макар и приспособено да подхожда на Хаос-чародейския подход. Например, фигурата можа да бъде направена от глина или издялана от дърво. Тя трябва да е достатъчно малка, за да може да се носи удобно около врата, в джоба или забодена в дрехите. Ако е направена от глина, една малка изрезка от нокът може да се втъкне в образа, докато все още е мек или да се добавят няколко косъмчета от гениталната област или от косата, за да се подсили магическата връзка. Ако е издялан от дърво, може да се намаже със споменатите вече свещени флуиди. Използването на телесни течности /флуиди/ е примитивна чародейска техника, която персонализира амулета и както бе уточнено преди, , създава могъща магическа връзка. Когато фигурата е готова, чародеят може да я зареди по ритуален маниер. Това се прави най-добре нощем и на усамотено място, за да се избегне безпокойство. Едно поле и гора ще позволи на чародея да влезе в контакт с природните стихии на работното място. Когато подходящото място е намерено, амулетът може да бъде зареден. Дръж подобието си /амулета/ над главата си и рецитирай следното заявление на намерението:
“Нека този образ мой ме закриля от всяка вреда за ума или за тялото ми, била тя магическа или друга!”
Това може да се промени, за да отговаря на личните нужди. След като заявлението на намерението е направено, поеми си дълбоко дъх и го издишай върху образа, за да го заредиш със собствената етерична жизнена сила.
Амулетът сега ще те пази, съгласно твоето заявяване на намерение. Той ще действа, макар и да не го съзнаваш. Макар че може да изглежда банален, следващият пример обяснява как действа амулета, за да те пази. Искаш да пресечеш уличното платно, но решаваш да повървиш още малко. Тази промяна в ума ти спасява живота. Ако беше пресякъл платното в този момент, една бърза кола щеше да те е блъснала и убила. Това, разбира се, не може никога да се докаже, но такъв е пътя на магията. Амулетът би трябвало да се унищожава след известен период употреба. Това е необходимо, тъй като след няколко месеца ще съдържа доста отрицателна енергия, която иначе би навредила на тялото и на ума. Първоначалният заряд също би могъл да е намалял, след изпълнението на специфичната задача. Ако чародеят намира за необходимо, може да направи друг образ. Недей да мислиш за предназначението на амулета, както вече бе обяснено, защото това психически ще съсипе енергията, която е била вложена при зареждането му.
Хаосът е могъща сила … нека сам върши работата си, задачата на чародея е само да го манипулира, за да постигне желания ефект или цел.
Амулети могат да се правят също, за да защитават и помагат на други хора. Една полезна техника да се реши как би трябвало да се направи амулета, е да се навлезе в трансово състояние, докато се постигне гнозис и се използва някаква форма на астрално гадаене, за да се открият съответните символи или образи, които може да се издялат в материалната база на амулета. Гнозис /магическо съзнание/ може да се постигне чрез множество различни техники, две от които са безсънието и екстатичния танц, който се използва в много магически системи, такива като вуду. Мънкането е алтернативен метод, който успокоява ума, позволявайки му да достигне до гнозис, както бе коментирано по-рано в тази глава. Полученият образ по време на транса може да бъде от геометрична фигура до животно или демон, за който чародеят не е имал предварителна представа. След като образите са вече получени, посредством астрално гадаене, чародеят можа да ги зареди, докато още подържа гнозиса. След завръщане в нормалното механично съзнание, амулетът можа да се направи така, че да съдържа етеричните символи или демоничните образи в избраната от чародея материална база.
Етнографските и антропологически изследвания са събрали широка и разнообразна информация относно използването на муски, амулети и фетиши от различните култури по целия свят.
Емил Тордей е донесъл в Британия огромна колекция от племенни изкуства, включващи муски, амулети и фетиши от района на Конго в Африка в началото на този век /1900 – 1909/. Хаос-чародеят може да види примери за такива племенни магически инструменти в Мусея на Човешкия Род, Бритиш Мюзиъм /и двата се намират в Лондон/ и Пит Ривърс Мюзиъм в Оксфорд. Музеят на Националната История в Лос Анжелис също съдържа част от оригиналната колекция на Тордей. Тези инструменти на чародейството все още съдържат остатъци от първоначалния си магически заряд и ритуална употреба, така че чародеят може да медитира върху изложените артефакти и да извлече полза от силата, използвана за тяхната направа.
Следващите муски и амулети съставляват част от колекцията на Тордей, също както и чародейските артефакти от други райони на света, където чародейството все още се практикува от туземците. Народът на Куилу Ривър използва хуманоидни фигури, като амулети срещу враждебни духове. Главатарският клан на Куилу дялали дървена муска във формата на ковашки мях /духало/, тъй като ковача се считал за чародей. На муската закачали кожен ремък, украсен със сини стъклени мъниста, така че да може да се носи на врата. Свирки от слонова кост били правени, за да служат като муски на ловците. Войните носели подобни муски за защита по време на война; свирката се използвала, за да призовава духа на животното по време на лов или за да призове духа-закрилник по време на битка, която в повечето случаи била ръкопашен бой.
Народът на Пенде дялали малки дървени глави, които понякога били с рога, използвайки ги като защитни муски по време на посветителната церемония /обряда на прехода/ на момчетата, които стават мъже. Пенде използвали кост и желязо, също както и дърво, за направата на своите амулети и муски и тъй като всички тези материални бази били естествени, а не изкуствени, Пенде вярвали, че съдържат своя собствена магическа сила.
В района Дживаро Ориенте, Южна Америка били носени съсухрени глави като мощни муски и също като символ за смелост и положение в племето. Тази практика е подобна на събирането на човешки скалпове от коренното население на Северна Америка. Най-забележителните практици в този специфичен метод за добиване на материални бази за муски, били войнствените народи, такива като Сиуксите. Наименованието Сиукси идва от френското произношение на една Chippewa дума за змия или враг, Nadowessiou. Войните на Апахите също скалпирали враговете си – думата Апах произлиза от apachi, Zini дума за враг. Апахите били преобладаващо номадско племе в американския юго-запад, те развили една страховита магическа култура, като събирането на човешки скалпове била само една от техните практики. Както при повечето американски шамански племена, собственото им название за самите тях било N’de, Inde или Tinde, което била тяхната дума за “хора”. Един от най-страховитите войнствени народи били Команчите, които били особено добри коневъдци, отглеждащи бързи и пъргави коне и които събирали скалпове като бойни трофеи, те ги използвали също и като защитни муски по време на бой. Спорело се, че практиката на скалпирането била въведена първоначално от европейските заселници, които знаели колко свещена била косата за индианците от равнините.
На Андаманските острови били носени черепи на умрели роднини в плетени торби. Тази практика на използване на череп на умрял роднина включвала и вярата, че черепа действал като мощен амулет, който защитавал духа на мъртвия. Това е друга проява на култа към предците, който е характерен за повечето примитивни култури и който все още се среща и днес.
Народът Куба в Африка дялали човекоподобни муски от дърво. Тези муски се зареждали чрез жертвоприношение, обикновено на млада ярка /кокошка/ (считана за най-нещастното животно в Африка заради честото й използване в жертвоприношенията), за да защити приносителите им от различни злонамерени духове.
ПОКАЗАЛКАТА (ЖЕЗЪЛ)
Думата “показалка” е по-подходяща в смисъла, в който се разбира в чародейството, отколкото думата “жезъл”, тъй като жезъла е по-подходящ да охарактеризира магическия инструмент, който се използва в магическите системи, свързани с висшата магия. Показалката няма никакво отношение към определен алхимичен елемент – това също я различава от жезъла, който се свързва с елемента огън в магическата система, развита в Златната Зора (Голдън Даун).
В африканското чародейство показалката е един от основните инструменти. За разлика от жезъла, показалката не трябва да се прави от клон, отсечен от специално дърво в предварително определено време. Ашици, привързани към края на пръчка били насочвани към някоя жертва, за да го/я сполети проклятие, което често водело до това, което технически се нарича психогенна или вуду смърт. За да се прокълне някого или за други чародейски заклинания, като ефикасна показалка могат да се използват човешки или животински кости, също както и крака от черно петле. Африканските племена Lokotos и Sindamos все още използват неотровни змии за показалки. За тези хора змията е свещено животно, символизиращо живота, плодовитостта и силата. Ако жена от племето е неспособна да забременее, тя отива при чародея, за да получи плодоносната сила на змията. По време на тази операция за плодовитост, чародеят вмъква жива змия във вагината на жената, за да увеличи възможността й да забременее. Чародеят й дава също една змийска муска, която тя носи на колан около кръста си. Змията символизира фалоса, по-скоро проникващата, отколкото възприемащата сексуална енергия в природата. Чародеят проектира енергията си в змията и я използва, за да лекува или унищожава. Локотос и Синдамос използват змията също и за посочване на правилния отговор по време на гадателски работи.
Хаос-чародеят може да използва показалката, за да насочва волята си в даден обект, такъв като муска или амулет, за да го зареди с хаос-енергия. Един амулет може да се зареди просто като се държи показалката в едната ръка и се използва показалеца на другата като показалка, съсредоточавайки енергиен заряд, който излиза от върха на показалеца към амулета. Правейки това, чародеят създава директна магическа връзка с амулета. Много хора изпитват неприятно усещане, когато някой ги посочва с пръст – тази реакция може да води началото си от нашето племенно минало, когато да посочиш с пръст някого било да го прокълнеш или омагьосаш.
Филипинските чародеи, макар и в днешно време да предпочитат да ги наричат лечители, за да спечелят доверие, използват пръстите си като показалки, за да насочват магическата си енергия, без да имат нужда от скалпел при хирургическа работа. След завършването на операцията, по тялото не остава никакъв белег или следа. По такъв начин ръцете са доста мощен магически инструмент. Показалецът може да се използва за ловко насочване на енергия към всеки обект по дискретен начин, за да се избегне привличането на внимание. Един чародей обаче, може да включи показалката в своето магическо снаряжение.
Показалката може да се направи от остатъка от клона, който е бил използван за направата на руните. Тя може да се украси с магически символи или сигили, измислени от чародея, издялани /гравирани/ върху показалката, за да я зареждат и може да бъде заострена в единия си край, така че да прилича на гладък шип. Върху показалката може да се издълбае хаосфера и да се намаже с кръв и/или семенна/вагинална течност, зареждайки готовата показалка по същия начин, както и гадателските инструменти.
Фалосът също е широко използван магически образ, излизащ извън чисто сексуалните подзначения.
http://www.inchaos.org
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●