Сексхолик, нимфоман, сексуално зависим – няма значение как точно ще се обърнете към един пристрастен и болестно влюбен в секса човек. За един сексхолих сексът е част от сутрешното, обедното, следобедното и вечерното меню в леглото.

Докъде се разпростират границите на естествената сексуална нужда и любов към секса и кога сексът се превръща в зависимост, пречеща на нормалния начин на живот?

Сексхолиците рядко стават от леглото или поне си мечтаят през по-голямата част от времето да се намират там, като това съвсем не означава, че бездействат. Креватната гимнастика, т.е. сексът, е жизненоважна необходимост за един сексохолик. Сексът е наркотикът на сексхолика и е условието за един нимфоман да чувства живота си пълноценен. За сексхолика сексът е лекарство срещу стрес, напрежение, несполуки, страх, самота, тревога, болка от социално отхвърляне.

Видове сексхолици:
- изнасилвачи

- предофили

- ексхибиционисти

- воайори

- проститутки и сексхолици, които ходят на проститутки

- сексхолици, които изневеряват и често сменят партньорите

- сексхолици пристрастени към порно филмите и мастурбацията

- сексхолици, които ежеминутно се отдават на секс фантазии


За сексхолика няма неудобно време и неудобно място за секс. Макар и с натоварена програма, един заклет нимфоман със сигурност ще ви вмести в графика си, щом става дума за секс. За сексхолика е абсолютно без значение къде се намира (спалня, парк, кола, заведение), тъй като изцяло е обладан от мисълта за секс.

За нимфоманите във всичко има сексуален подтекст – сладолед, близалка, сламка, начин на походка, седене, отмятане на косата. И всичко е в състояние да ги провокира да демонстрират сексуалния си апетит. Не винаги обаче прекаленото желание за секс може да се назове сексуална зависимост. Един истински сексхолик е прикрит, често мастурбира, гледа порно, ходи на прoститутки (ако става въпрос за мъж) и не иска това да излиза на яве. Сексхолиците са неспособни на различна от секса интимност. За тях няма значение кой ще е следващият им сексуален обект, тъй като нимфоманите правят секс заради самия секс. От тук произхожда и понятието „бройкаджии“ по отношение на сексхолиците, тъй като те сменят партньорите си като носни кърпички. Често обаче сексуалните им желания и нужди остават само във фантазиите им и заради недостига на „бройки“ те се отдават на порното и мастурбацията. Поради липсата на чувства често след сексуалния контакт сексхоликът изпада в отчаяние. Този вид секс не носи удовлетворение, а дори чувство за вина според психолозите. И често същият този безчувствен и безскрупулен секс носи огромна болка, но не за сексхолика, а за сексуалните му обекти, а именно, жертвите на изнасилвачи и педофили например. Воайорството (гледането през прозорци) и ексхибиционизма (да се показваш гол) са също форми на сексзуална зависимост.

Когато говорим за сексуалната зависимост като болестно състояние, а не просто като по-силно от нормалното влечение към секса, трябва да се има предвид, че тя се засилва с всеки изминал ден. Както алкохолика с времето се нуждае от по-голямо количество алкохол, за да се напие, така и сексхоликът изпитва желание за още и още секс, за да задоволи нуждите си. Първоначално сексхоликът изразява своята сексуална зависимост с фантазии, сънища, желания, докато се стигне до момент, в който сексхоликът търси начин да осъществи нечистите си помисли. При повечето сексхолици неутолимото желание към секс и то насилствен се заражда от порно филмите и списанията. Сексуално зависимите хора изпитват липса на каквито и да било задръжки по отношение на секса, което устремено ги води към много грешни помисли и действия. Сексхоликът изпитва пристрастеност към порното, която постепенно прераства в сексуална зависимост. Сексхолиците често минават и през фаза, която включва фетишизъм или телефонен или интернет секс.

Не е изключено един сексхолик да има връзка, но почти сигурно е, че той ще кръшка, тъй като чувства невъзможност да съществува без непрекъснати и все нови сексуални авантюри. Присъщи за сексхолика са формите на садизъм и мазохизъм, тъй като желанията му за нови секс усещания непрекъснато ескалират и сексхолика търси нови начини да задоволи сексуалния си глад.

При жените сексуалната зависимост има по-лека форма или поне такава, която не води до жертви. При жените сексхолизмът се изразява в романтични фантазии, пристрастеност към флирт, нужда от сексуално привличане. Сексуално зависимите жени изпитват възбуда от факта, че някой е бил привлечен от тях.

Другата форма на сексуална зависимост при жените е желанието за обвързване. Това е заветната цел на сексхоличките, но често след като вече имат партньор, установяват, че той не е това, което искат и сексуалното им желание изчезва, а ловът на мъже продължава. Eдна от най-прочутите жени, пристрастени към секса, е римската императрица Месалина, която често изневерявала на съпруга си Клавдий, а за една нощ спала с 50 мъже, което начинание ражда понятието „месалинов комплекст“, познат днес като нимфомания.

Според прочувания 80% от сексхолиците са станали жертва на сексуално насилие в детството си. Причина за сексуалната зависимост е и социалното отхвърляне, проблеми в семейството, ниското самочувствие и страха от самота, а според някои психолози голотата и все по-натрапчивото сексуално съдържание на всичко около нас също водят до сексуална зависимост.

Сексуалната зависимост се счита за психически проблем, който трябва да бъде лекуван. Така например Дейвид Духовни се е подложил на специална терапия за възвръщане на нормална сексуалност. Сексхолизмът се оказал доста полезен на Духовни в ролята му на Ханк Мууди в сериала с открита сексуална тематика „Californication“, но в реалния живот хиперсексуалността представлявала сериозен проблем за актьора. Други известни мъже, които се предполага, че имат или са имали проблем със сексуалната зависимост са Чарли Шийн, Майкъл Дъглас, Ерик Бенет.


12.04.2010/Ели Йорданова/ http://rozali.com/