Най-любимият ми поет и текстописец -
Недялко Йорданов, човекът с точните и истински рими.
Песните му съм чувала предимно в изпълнения на
Хайгашод Агасян, Михаил Белчев, Ваня Костова и
Клуб НЛО, но със сигурност и други хора са ги пели масово.
Няма значение.
ВаничкаВозят ме днес с мерцедеса по Руски
два бодигарда и всеки - с пищов.
Гледам отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка, суперталант,
десетокласничка в осма гимназия,
а аз - бивш затворник и хулиган.
Ваня се казваше,
казвах ѝ Ваничка,
носеше дънки и къси поли.
Тя във сърцето остави ми раничка
и тази раничка още боли.
Беше през зимата, срещна ни случая,
моето гадже ни запозна.
И на тавана след кратко проучване
аз я направих зряла жена.
Ала баща ѝ го хвана амбиция
как да опази детето от грях.
Даде адреса му,
дойде милиция
и опандизен отново лежах
Пишеше стихове моята Ваничка,
доста известна казват била.
Тя във сърцето остави ми раничка,
белег от стара любовна стрела.
Ала сега аз се движа по Руски
с два бодигарда и всеки - с пищов,
а пък отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Мисля, да спра ли или да отмина
тази ошмулена жалка жена?
Глупава среща, след толкоз години.
Аз я познах, тя дали ме позна?
Туй е животът, такъв е подбора,
този на воля, а друг във хендек.
Тя поетеса, а аз във затвора
попаднах на хора и станах
човек!
Хайде, здравей и довиждане, Ваничка,
бързам, защото летя за Париж!
Дръж хилядарка, и дай една баничка
ресто не искам, задръж го бакшиш!
______________________________
Every fairytale needs a good old-fashioned villain.