Черното ти тефтерче: Колко бройки са прекалено много?

Независимо дали си спала с един-единствен мъж, или с около 30 по толкова, много лесно можеш да се почувстваш като в небрано лозе при въпроса: "С колко си била?" Как да излезеш с чест от положението?

"Всъщност... ти... такова... с колко мъже си била?" Заедно с: "Колко тежиш?", това е изненадваща атака – удар под кръста, която те сгащва в ъгъла. Дали за всеки случай да снижиш скромно цифрата от черното тефтерче, или нарочно да я раздуеш, за да изглеждаш вряла и кипяла? Има ли изобщо правилен отговор на въпроса за бройките?

Вярно, че днес ние жените разполагаме със свободата да си легнем с когото и с колкото си поискаме. И мнозина от нас са успели да се позабавляват доста добре. Обаче това не означава, че трябва веднага да изнесем на бял свят статистическите данни от личния си живот пред жадната аудитория, особено в лицето на... настоящата ни бройка. Защото независимо дали ни се иска да си го признаем или не, прастарият стереотип за количеството на нечии любовници си е още жив: колкото повече "чертички" има един мъж, толкова по-вървежен е той. Колкото повече "чертички" обаче има една жена, с толкова по-съмнителна репутацията се ползва. И макар че отдавна няма да ни пребият с камъни за бурното ни еротично минало, да си признаеш, че притежаваш богат палав опит, си е като да ходиш по доста тънък лед. Затова трябва внимателно да прецениш пред кого да развееш гордо и демонстративно флагчето с любовните си завоевания. Дори когато знаеш, че другата страна не пасе трева. И е пределно наясно със следващия

Факт
В света на секса с непознати онлайн, зайчета-вибратори с приставки като кухненски роботи и свалките-20-минутки, ние, жените, не си седим пасивно, чудейки се откъде ли ще благоволи да дойде следващият оргазъм. Ако го искаме, днес просто си го набавяме. По един или друг начин. И нерядко се оказва, че сме далеч по-ненаситни от пословично развратния силен пол. Както признава Соня (24 г.), стажант в адвокатска фирма: "Знам, че съм преспала с повече хора, отколкото гаджето ми. Понеже той е имал една много дълга връзка преди мен, а аз бях в отбора на необвързаните, фенове на фриволните изпълнения без траен ангажимент. Когато се запознахме с него, бях правила секс с 18 души, обаче никога няма да му го призная. За щастие, той не е настоявал да знае. Но ако един ден го направи, ще смаля до едноцифрено число - 8, да кажем. Макар че аз самата съм ОК със сексуалното си минало, ако го разкрия, ще се притеснявам дали гаджето ми няма да спре да ме вижда като някой, когото би представил на родителите си и с когото би искал да се задържи сериозно. Ако бройката ми би го наранила и би го накарала да се чувства неуверен в мен, бих излъгала с чиста съвест. Както и не бих го питала той с колко жени е преспал. Подозирам, че са 2-3, но не искам да знам. Понеже, ако открия, че е бил само с една, ще ме хване параноята дали не е била първата му и единствена любов. А ако е имал много повече любовници, отколкото съм очаквала, ще започна да се чудя дали наистина го познавам толкова добре, колкото си мисля. Така че наистина не съм наясно какво бих искала да ми отговори, ако изобщо някой ден превъртя дотам да му задам въпроса."

Бели лъжи
Проблемът с въпроса за "заветната цифра" е, че всъщност няма правилен или грешен отговор. Много зависи от конкретния човек – това, което за един е много, за друг ще е нормално, а за трети - даже недостатъчно. Същото е, все едно да ти пуснат анкета: "С кого би предпочела да се озовеш на четири очи - Брад Пит или Дейвид Бекъм?". Най-вероятно ти би предпочела единия, а твоята приятелка - другия. Разнообразие на вкусовете - това му е забавното на живота. И най-сладкото в цялата работа е, че за всеки влак си има пътници. А щом си жена, даже ще ти се наложи да оставиш част от тълпата желаещи на перона – предвид слабия ангел на силния пол, от теб се иска едва ли не само да посочваш "ти - да, ти - не" (добре де, мъничко преувеличаваме). Весело е, няма спор. Тъжната част обаче идва, когато установиш, че мъжете в преобладаващото си мнозинство си остават предубедени към прекомерната фриволност на една жена и продължават тайно да прилагат кофти двойни стандарти. Докато за тях е напълно нормално да си имат богат списък със завоевания, не са очаровани, щом открият, че гаджето им въобще не пада по-назад. Както се изрази наскоро един познат, да го наречем Коста (25 г.), който принципно е много далече от консервативния тип мислене: "Абе, определено ще си имам едно на ум с жена, която има много бройки. Това говори доста за нея, и то недобре.". Тук се сещам как един мъж след първата ни целувка изтърси спонтанно, със странна смесица от възхищение и укор: "Кой те е научил да се целуваш така, а?!". Един парадокс, който е добре да запомниш: мъжете обожават да сме развратни, обаче предпочитат да не разбират откъде сме се научили на това.

Следователно, трябва ли да настояваме, че сме овладели до съвършенство изкуството на френската любов например, благодарение на старателно четене на Cosmo? Ако се вярва на Траян (21 г.), втора година студент стоматология, това е една прекрасна идея: "Истината е, че ако наистина държим на гаджето си, ние не можем да понесем мисълта, че тя е била с друг мъж. А за цял отбор други мъже да не говорим! Естествено, че е наивно. Обаче вместо да се самоизмъчвам като отворя темата, а после нонстоп да ровя за още информация и да продължа да се депресирам, аз предпочитам да тъна в блажено неведение. И да си мисля, че в „най-добрия" сценарий двамата сме на едно и също дередже, вместо да рискувам да открия нещо, което ще ме изненада неприятно. След като опознаеш и обикнеш една жена, миналото й няма значение. И все пак ще ми е по-лесно да се доверя на някой, който е имал 3 дълги връзки, отколкото 30 бройки за по една нощ."

На другия полюс
Забавното е, че не само тези с дългите списъци се страхуват да не бъдат преценени грешно и осъдени, когато се стигне до момента с трънливите откровения. На другия еротичен полюс също се възцарява паника - просто няма угодия! Личностите със скромни еротични CV-та пък се притесняват, че липсата на бляскав похотлив живот в стил Сексът и градът автоматично ги прави безинтересни и "задръстени". Достатъчно е да се поразровиш из нашия интернет форум, за да установиш колко много млади жени днес смятат, че липсата на сексуален опит е нещо като срамна болест, предавана по несексуален път. Това, мили дами, е пълна глупост! Далеч по-добре е да изчакаш мъж, с който да те теглят и сърцето, и тялото да си легнеш, отколкото да се хвърляш да залягаш наляво и надясно само за идеята, че е cool! Много внимателно с тези неща, защото сърцето и либидото също се амортизират от прекалена и безразсъдна употреба! И когато дойде Правилният, няма да има какво да му предложиш и с какво да го задържиш. Нещо повече – мъжете те уважават и се разтапят безкрайно, ако влязат в ролята на Първия, и това е факт, доказан от практиката. Не се притеснявай, че имаш малко или нулев "стаж", просто не го споделяй, за да не травмираш напразо самочувствието си.

И задължително не се измъчвай излишно като Галя (23 г.): "Смятам никога да не признавам на сегашното ми гадже, че ми е само вторият. Мисля, че ако разбере, няма вече да му изглеждам така секси. Пък и мистерията около миналото ми ме кара да се чувствам по-самоуверена, защото околните винаги са ми приписвали какви ли не подвизи", признава тя. "А истината е, че аз много рядко си харесвам някой мъж, а не мога да правя секс без чувства. Но ако приятелят ми го разбере, ще умра от срам." Впрочем, на гаджето ти в тоя момент на откровение също не му е никак лесно – защо, ще разбереш ей сега.

Малко психология
На който и еротично-бройкови полюс да се намираш, имай предвид следната чисто статистическа тенденция: "цепнатината" в бройките между двата пола става все по-малка и по-малка. Не на последно място защото мъжете вече са се научили да си стоят пасивно и да чакат да бъдат свалени, а това значително затруднява трупането на завоевания. Що се отнася до цитираните цифри, забавното е, че те проявяват склонност да преувеличават номерата в списъка си по същата причина, поради която ние смаляваме своите – от несигурност. И от несигурност са в състояние да реагират доста агресивно на твоята бройка, независимо каква е тя.

Така че, какъв смисъл има да отваряте темата изобщо? Нито ти ще кажеш нещо, което да го изпрати на седмото небе от щастие, нито ще получиш истинен отговор отсреща. Ако все пак Въпросът ти бъде зададен, измисли си предварително някаква шега, с която да се измъкнеш елегантно, но в никакъв случай не произнасяй цифри, защото после ще има да береш ядове! Аз лично съм имала... е, не, няма да ти кажа колко, но достатъчно за мен самата любовници. И въобще нямам намерение да ги споделям с настоящето си гадже. Нито с когото и да било. По простата причина, че това си е само моя работа и никой няма право да се рови в личния ми живот. Дори от удобната позиция на собственото ми легло в особено размекващата следоргазмена фаза. Даже тогава си държа езика и бройките зад зъбите, понеже опитът ми е показал, че след като параноята се настани в нечия мъжка глава, съвсем лесно може да развали една връзка буквално от нищото. Освен това, когато един мъж отвори темата за бройките, той не го прави, понеже си умира от желание да си те представи с целия набор други мъже. А защото има нужда от потвърждение, че той е твоята звезда. Колкото и да не ти се вярва, е точно толкова просто. Всъщност точно толкова просто, колкото е и твоят номер с въпроса: "Скъпи, нали не изглеждам дебела с тези дънки?". Ти де факто искаш да чуеш, че си най-сладкото, сексапилно и слабо същество на света, независимо какви са фактите, нали? Така че в идеалния сценарий, след като той те попита "Колко?", ти му извърташ едно "Ами, не знам... но има един, който се целува страхотно. Я да се уверя пак..." И нещата приемат такъв обрат, че той си забравя и питането, и името...

Запечатано с целувка. И с комплимент.
За жалост, има и личности-патологични инати. Които не приемат „Не” за отговор и ще ти извадят душата... преди да получат информацията, с която после ще си самоизвадят душата. Какво правиш, ако той си настоява на своето? Пак нищо. Вярно, че директно формулираният въпрос те оставя с усещането, че си притисната към стената. Обаче това въобще не е така. И отново имаш възможност да си шикалкавиш на воля. Просто го целуни пак, както само ти можеш (и както само един господ знае кой те е научил). И го питай защо толкова му трябва да знае, след като очевидно си в неговите ръце и нямаш намерение да ги сменяш, понеже си ти е то-о-олкова добре там. "Няма значение с колко мъже съм била, защото въобще не съм знаела какво е това хубав секс, преди да срещна теб. Но ако толкова държиш на статистиката... едноцифрено число е и това е всичко, което ще ти кажа.". Така хем ще погъделичкаш егото му, хем ще излезеш с чест от деликатното положение. В крайна сметка бройките по време на командировка, след петата чашка и само във френската стилистика по техните стандарти не се брояха, нали така? Като прибавим и факта, че ти си жена и си на Вие с математиката... е, значи даже не си и излъгала много!

Какво мислят мъжете за цитирането на бройки?
Правилен отговор няма, а и най-невинно звучащата цифра може да крие до-о-ста грехове, твърди Калоян (бранд мениджър в частна фирма). Ето цялата му версия.

"Не знам какво ни кара нас мъжете да задаваме тоя въпрос. Той спада към оня набор глупости, които изстрелваш, без да се замислиш, докато си във фаза на следоргазмено или високопромилно безгрижие. И се мислиш за безсмъртен. Обаче в мига, в който се чуеш, рязко се приземяваш без парашут. Все едно си се изцепил пред колега с: "Абе, ти колко вземаш?" - уж не искаш да знаеш, обаче те човърка. Ужасно те човърка даже.
Проблемът е, че правилен отговор на въпроса с бройките няма, но пък бъка от грешни такива. Обикновено аз като мъж очаквам, че една жена на приблизително моята възраст ще има по-голям улов, понеже вие принципно имате повече възможности. Ако цифрата е прекалено ниска, ще си помисля, че трябва да я уча и че има проблеми с доверието и обвързването, както и твърде много претенции. Ако пък е прекалено висока, ще се измъквам към вратата с потънали гемии и вбесен, че е трябвало да раздуя моята бройка. Като ще съм сигурен, че тя е намалила своята.

А що се отнася до мен... ами, когато бях на 18, равносметката беше нула. Шест години по-късно беше 4. Преди три години беше 36. Днес, когато съм на 32, бройката е 39. Като погледнеш графиката, вече получаваш по-ясна представа за какво става дума. Сигурен съм, че моята не е типичната - аз започнах със секса късно, после имах една много голяма любов и дълга връзка, после се втурнах да я забравя с безразборни изпълнения, после се кротнах. Бих искал гаджето ми да знае това, а не една гола цифра.
Точно затова играта на бройки е гадно нещо според мен: тя трансформира цялата ти емоционална история в числа, като не прави разлика между 3-годишната ти моногамна връзка и случайните партньори, забърсани под влиянието на алкохола. И единствените хора, които размятат бройки наляво и надясно, без да се задълбочават в подробностите, са или патологично тъпи, или невероятни мръсници.
При всички положения за мен бройката няма значение. Когато срещна правилната жена, мен не ме интересува дали съм й петият, двадесетият или 22-ият. Интересува ме да съм й Последният."
Източник: http://www.cosmopolitan.bg/