Въведение в Нордическата митология

Викингите произхождат от Дания, Швеция и Норвегия. Те завладяват постепенно огромна територия, която включва първоначално по-голямата част от Британските острови. По-късно прекосяват дръзко северната част на Атлантическия океан, порейки вълните със своите просторни, красиви и с много изчистени форми кораби, наречени "дракони". През 825 г.сл.Хр. населяват Исландия, а през 985 г.сл.Хр. завладяват части от Гренландия. Пет века преди Христофор Колумб, през 922 г.сл.Хр. малки групи се настаняват в отделни области на Северна Америка. "Корабите-дракони" имат плоско дъно, което им позволява да се приближават до всеки бряг и да плуват по пълноводните реки. Викингите притежавали невероятни навигаторски умения и изумителна дързост. През 845 г.сл.Хр. те атакуват френските брегове и даже дръзват да обсадят Париж, а по-късно масово се настаняват по двата бряга на Сена. През 911 г.сл.Хр. френският крал Шарл Простодушният, с договора от Сен-Клер сюр Епт, признава Ролон за първи херцог на Нормандия. На френски "норд" означава "север" т.е. страна на хората от Север. Други викинги основават градове по поречието на руските реки, а малки групи достигат бреговете на Сицилия. Културата на викингите достига своя апогей между VII-ми и IX-ти век сл.Хр.

Нордическа митология, скандинавска митология, викингска митология, всички тези наименования се отнасят към езическия период от историята на норвежци, шведи, исландци и датчани. Финската митология формира отделна традиция, която има доста паралели с нордическата. Скандинавската митология има голямо влияние и върху германските народи от предхристиянските времена като дори в голяма степен именно германските саги и народни предания са допринесли за съхраняването и пренасянето до по-късни времена на много от елементите и.
Автентичните източници, от които най-вече се черпи информация за някогашните вярвания и традиции на скандинавските народи са предимно Едите - колекции от поетически преразказани митове, които са писани само няколко века след християнизацията на севера. Това са два текста - Старата Еда, известна още като Поетическата Еда, писана приблизително през 1275г. от Сеймунд, съдържаща 29 поеми. Другата е Младата Еда, известна още като Еда в проза, която независимо от наименованието си е писана приблизително 50 години преди Старата Еда от Снори Стурлусон - известен исландски поет от онова време. Неговата Еда е създадена като наръчник за амбициозни поети, в който чрез преразказване на редица предания се обясняват модерните тогава изразни средства - кенинги. Кенингът представлявал перифраза, метафора, препращаща понякога към някой от нордическите митове, към известни качества на скандинавските богове и др. Правени са редица изследвания, които са се опитвали да осветлят истината около древната религия, в допълнение към достигналите до нас писмени източници. Информация се черпи и от скулптури, амулети и фрески, представящи отделни моменти от митовете, за чието съхраняване има значение факта, че много от тях се изобразявали върху стените, вратите и пр. на християнските църкви в Скандинавия - факт колкото невероятен, толкова и благоприятен.
Християнството, в стремежа си да изтласка езичеството, налагало поголовно своя дуалистичен мироглед и принизявало паганизма до демоническо вярване, в което се набъркват силите на Сатаната, магии и пр. За съжаление не малко от съвременните "последователи" на нордическата традиция се обръщат предимно към тези интересни сили, които според тях се крият в руните, магиите, без да вникнат по-дълбоко в значението им. Като изключим тълкуванията и изопачаването, което новата религия е наложила върху скандинавската митология, последната представлява многопластова, често противоречива система от възгледи, с многочислени паралели между нея и други митологически системи. В нея няма място за Сатаната, той е част от християнския мироглед. Паганизмът не е догматичен, не е дуалистичен. Той е религия на природата, в него основното е вярата, че всичко е живо, че всяко нещо на земята има свое въплъщение в света на боговете, (т.е. в християнския смисъл - земята е свята), че боговете са достъпни, с тях може да се разговаря директно. Той е вяра в целостта, хармоничността и целесъобразността на всичко, което се случва.
Боговете на викингите са груби и жестоки. Те се вписват съвършено точно в представите на моряците-завоеватели. Викингите били от една страна безрасъдно смели, но от друга - много суеверни. Винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ниорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта. В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече - над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Аегир, заедно с жена си - Ран и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекът в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей - Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и че той предизвиквал силните морски бури. Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също (деветте дъщери на Ран) - магията, която винаги са упражнявали над хората.
Интересно е обаче, че до сега не са открити никакви значими светилища или храмове. Не съществуват следи от религиозна архитектура на викингите. Открити са само няколко големи гробници, заобиколени с камъни. Изглежда те не са изпитвали необходимост да издигат специални сгради, за да упражняват религията си или за жертвоприношения. Най-често големите дървета и особено ясените, са служели за място, където се събирали. Празниците и съветите обикновено се провеждали в подножието на гигантски дървета. Огромният ясен, наречен Игдрасил, е смятан от тях за ос на света. Вероятно пак под тези дървета се събирали, за да се молят, но със сигурност не са строили нищо, наподобяващо египетските или елинските храмове. Това се обяснява с факта, че викингите живеели всред природата и в хармония с нея. Те не са имали духовенство, нито каквато и да е църковна йерархия, тъй както не са имали и крале. Възрастните мъже, старейшините на семействата или най-смелите войни се ползвали с голям морален, а може би и религиозен авторитет. Всеки се молел според разбиранията си, без да следва установени правила. Едва през 966 г.сл.Хр. Харалд Синият зъб се покръстил, а след това, малко по малко, всички викинги приели християнството, под влияние на католическите мисионери.


Източници:
http://www.mythology.tribak2007.com
http://asl-bg.com