Космическата площадка Баалбек

Величествените руини на Баалбек се намират в Ливан, в плодородната долина Бекаа, на 85 километра североизточно от Бейрут. Някога Баалбек бил едно от най-свещените места, а храмовете му се смятали за чудеса на древния свят. В наше време обаче, Баалбек е забравен от всички. Той е разрушен и почти изтрит от лицето на Земята. Най-древната му история е неизвестна. При император Октавиан Август, градът станал римска колония (Соlonia Julia Augusta, Felix). Най-величествени са развалините на големия храм на Юпитер, построен през римския период. Храмът започнал да се руши от пагубното влияние на времето и войните, кото са се водели в този район. Окончателното му разрушаване станало през 1759 година, след земетресение. Зданието на главния храм, в дъното на големия двор, имало правоъгълна форма с размери 89х49 метра. Покривът бил подпрян на 54 коринтски колони, от които са се съхранили само 6. Обиколката им била 7 метра, а на височина достигали 19,8 метра (заедно с пиедестала - 24метра). Площта, на която са разпръснати обломките от разрушения храм е 5 кв. километра. В сравнение с този храм, Партенона в Атина е миниатюрен.
Но колкото и да е величествен храма на Юпитер, основата върху която е издигнат, съставена от колосални каменни блокове, е още по-грандиозна. Югоизточната основа на храма е изградена от девет реда такива блокове, с размери 11х6х3 метра и тежина повече от 300 тона всеки. Върху тях са положени три колосални мегалитни блока, наречени "Трилитон", с размери 21х5х4 метра и тегло по 800 тона(!). За тях Мишел Алуф пише: "... независимо от грандиозните си размери, те са положени прецизно и са съединени толкова точно, че между тях не може да се вкара игла ..." В кариерата, намираща се на половин километър разстояние, лежи още по-голям блок, наречен "Южният камък", чиито размери са 23х5х4 метра и тегло около 1000 тона(!). Независимо от краткото разстояние, истинска загадка е, как са били транспортирани тези 800-1000 тонни блокове до мястото на строежа и още повече - по какъв начин са били издигнати на повече от 7 метра височина! При това, положени с изумителна точност. Римляните не са имали технология, с която да пренесат и да положат на такава височина каменни блокове с такива размери и такова тегло. Нещо повече - до сега, няма известни факти, че която и да е от познатите цивилизации е разполагала с подобна технология. Кой тогава е построил този гигантски фундамент и с каква цел? Арабите смятали, че Баалбек принадлежал на митичния Нимрод. В един арабски манускрипт, намерен тук, се казва, че Нимрод изпратил гиганти, за да възстановят Баалбек след Потопа. Местните мюсюлмани смятат до днес, че пренасянето на гигантските блокове, е извън възможностите на човека. Според тях, това било дело на демони и джинове. Понякога построяването на Баалбек се свързва с библейския Каин, синът на Адам. Вярвало се, че той построил Баалбек, като убежище, след като бил прокълнат от бог Яхве (Йехова). Нека все пак, разгледаме хипотезите за пренасяне на блоковете и изграждане на гигантския фундамент със средствата, с които са разполагали строителите в онова време. Обичайното предположение е, че огромните мегалити са били пренасяни с помощта на дървени ролки (валци). Съвременните експерименти показват обаче, че такива ролки се разрушават при тежест, значително по-малка от 800 тона. А дори и да било възможно използването на този способ, според направени изчисления, за преместването на "Южния камък" щяха да са необходими усилията на 40 хиляди души(!).
Друг въпрос, на който не е намерен задоволителен отговор е - защо било нужно на древните строители да се измъчват с такива тежести, след като би било по-просто, да разрежат гигантските монолити на части, с по-малки размери? Според мнението на съвременни стрителни инженери, и най-малката пукнатина в гигантски блок, може да доведе до сериозно отслабване на цялата конструкция, докато подобен дефект в по-малки блокове, не би се отразил на здравината й. Следователно, древните строители били напълно уверени, че гигантските блокове били без дефекти. А явно използвали такива блокове от чисто конструктивни съображения, предполагайки, че по този начин ще обезпечат сигурен фундамент, способен да издържи колосални вертикални натоварвания. Но доставянето на един гигантски каменен блок, вместо два по-малки, предполага, че в древността са разполагали със строителна техника на високо, съвременно ниво(!). А и за какво е бил необходим толкова здрав фундамент? Дали това не е бил древен космодрум? До някъде отговор на този въпрос дават древните гърци, наричайки Баалбек Хелиополис - Град на Слънцето. Според легендата, Хелиос - богът на Слънцето, обикалял небето на огнена колесница, а Баалбек-Хелиополис бил мястото, където спирал за отдих. Огнена колесница, слизаща от небето и отново излитаща във висините(!). Има и още един интересен факт, свързан с географското разположение на Баалбек. Огромният фундамент е еднакво отдалечен от пирамидите в Гиза и от планината Света Екатерина на Синайския полуостров. Света Екатерина е едно от най-свещенните религиозни места в света и е най-високата точка на Синайския полуостров - 2900 метра. На юг от Света Екатерина е Синайската планина, издигаща се на 2500 метра. Двете планински възвишения образуват внушителен двуглав масив, съответстващ на двете големи пирамиди в Гиза. Възможно ли е това геометрическо съответствие (Синай-Баалбек-гиза) да е възникнало случайно? Първоначално, пирамидите в Гиза били облицовани с полирани бели варовикови плоскости, поради което се виждали с невъоръжено око от огромно разстояние. Според Морис Шатлен, бивш научен сътрудник в НАСА, ведущ раработчик в проекта "Аполо-Луна", Великата пирамида се виждала от космоса върху екрана на радара изумително ясно, благодарение на наклона на стените си, отразяващи светлинните лъчи като необикновено мощен рефлектор(!). Възможно ли е Великите пирамиди да са изпънявали функцията на маяк, насочващ за приземяване пристигащите космически кораби кън гигантската платформа в Баалбек? Ще бъде ли даден някога отговор на този въпрос?



http://www.tribak2007.com