Вуду

Вуду е религия с Афро-Карибски произход. Изповядва се в Хаити, Куба, Доминиканската република, някои части на САЩ и Африка.

Корените на тази духовна традиция се свързват с шаманизма. Думата вуду — воодоо означава дух. Вуду е култура, философия, изкуство, музика и танци, език, народна медицина, правосъдие, власт над отвъдното, устна традиция и ритуали. Важно място във Вуду заемат груповите ритуали за връзка с предците, при които се изпада в транс посредством ритми, музика, танци и наркотици. При някои от вуду практиките се използва контагиозна магия.

Като духовна традиция Вуду се появява в Хаити по време на френското колониално робство. Африканци от различен етнически произход биват закарани в хаити, като селскостопански роби. При пристигането им в Хаити през 1503 година, робовладелците им забраняват да практикуват собствената си религия. Налагат им Католичеството. Робовладелците не посветили изцяло робите в своята вяра, а искали просто да ги държат под контрол, затова робите използвали Католицизма за прикритие. Използвали неговите символи, но се покланяли на своите божества. Робите включили различни аспекти на Християнство в религиозните си традиции. Те вярвали в съществуването на един Бог, в живот след смъртта и в помощта на духовни същества - ЛОА.

Историята на вуду започва с пристигането в Санто Доминго през втората половина на 17 век, на първите товари роби. В плантациите са докарвани роби от племената фулбе, бамбара, киамба, арада, мин, каплау, фон, махи, наго, майомбе, мондонг, анголци, сенегалци и др. Преглеждайки тези списъци човек може да си помисли, че цяла Африка е допринесла за заселването на Хаити.И все пак основния приток на роби е идвал основно от Дахомей и Нигерия. Самият термин вуду означава бог, дух, неговият образ. Служителките на божеството се наричат хунси (на езика фон: хун – божество и си – съпруга), първожрецът се нарича хунган, а първожрицата мамбо. гите божества Вуду са от пантеона на племената фон и йоруба. Наистина в каталога на хаитянските лоа (духове) фигурират и конгоански и судански божества, но повечето от тях заемат в народните вярвания много по – малко място от отреденото на великите лоа на „Африка – Гвинея”. Освен това основните божества и сега се класифицират според африканското племе или областта, от които произхождат.

Има богове наго, синига (сенегалски), анмин (минас), ибо, конго и уангол (Ангола). Аксесоарите на култа продължават да носят дахомейските имена: гови (кани), зен (гърне), асон (свещена дранкалка), асейн (свещени емблеми), хунто (тъпани) и т.н. Дахомейският култ се отличава с безброй тънкости. Геромантията на Фа или гадаенето на кокосови орехи, толкова сложна и с толкова изтънчена символика, е могла да бъде създадена само от образовано духовенство разполагащо с много свободно време за религиозни церемонии. Когато анализираме представата на дахомейците за свръхестествения свят, намираме един върховен бог с неопределен пол – Маву и сродни богове, събрани в пантеон и понякога подредени в йерархичен ред. В тази митология първостепенно място е отредено на Фа, олицетворение на съдбата.

Към великите природни божества се присъединяват множество божествени същества: предци на кланове, богове на покорени народи, чудовища, членове на царски династии и др. Музиката и танците са така неразривно слети с култа, че почти можем да говорим за танцувални религии. Танцът е свързан на свой ред с божествените обладавания – обичайният механизъм, с който божеството установява връзка с вярващите. Боговете са представни от фетиши – камъни, растения, вази, железни предмети и други символи. В Дахомей представянето на божеството чрез изображения е много по – рядко, отколкото в Нигерия, което обяснява защо идолите са редки в Хаити, докато в Бразилия, където йоруба са многобройни, изображенията на богове са сравнително чести. Ритуалите вуду се извършват от свещенослужители, много от които претендират да са потомци на самото божество или от родословието на първожреци – негови служители още при появяването му.

Всяко божество е обслужвано от вуду – си (съпруги на вуду). Това са жени, които са посветени на божеството. Те танцуват за вуду, обладани са от него, носят неговите цветове и обслужват светилището ву. Доколкото може да се съди от стари документи, съвременната дахомейска религия не се отличава много от тази на дахомейците от 17 и 18 век, с изключение разбира се на човешките жертвоприношения, широко практикувани по онова време. Присаждането в Хаити на култа вуду повдига редица въпроси. Дълго време търговците на роби са се стремели да утвърждават мисълта, че човешкия товар се състои само от тинята на африканското население, а то се е радвало да се отърве от нея. В действителност повечето роби били военопленници или хора извършили „престъпление”, но под тази дума трябва да разбираме наред с обичайните престъпления също и „оскърбление на величеството”, както и магьосничество.

Следователно в трюмовете на корабите с роби е имало представители на всички класи на дахомейското общество. Възникването на вуду в Хаити би могло да се обясни само с присъствието в плантациите на свещеници или първожреци на божествата, познаващи ритуала. Без тях дахомейската или нигерийската религиозни системи щяха да деградират в несвързани ритуали или най – обикновена черна или бяла магия. А какво намираме в Хаити? Светилища, организирано духовенство, сложен ритуал, изкусни танци и ритми. Въпреки бруталното им изтръгване от родната им социална среда, робите са могли да възтановят религиозната атмосфера, в която са били възпитани. Боконо (прорицатели) и вуду-нон, роби като всички, са научили поколенията родени в робство, на имената на боговете, техните атрибути и жертвите, които изискват.

Една от особеностите на религиите в Западна Африка е домашният им характер. Всеки род или негов клон има наследствени богове, които почита, за да си спечели благоволението или да избегне гнева им. Някои богове вуду, които и сега се призовават в хаитянските светилища са от царската династия на Абомей. Например бог Агасу, който обладае ли вярващ, го кара да свива пръстите на ръцете си като нокти. Агасу е плод на връзката между жена и пантера. В Хаити той е присъединен към водните божества и понякога приема облика на рак, едно от митичните животни, помагали някога на родоначалника на династията и станали поради това табу. В Хаити почитат и трирогия Босу, който е токсосу или свещено чудовище от царското семейство – недъгаво дете или абортиран ембрион с формата на костенурка с три израстъка на черупката.




Религиозна сфера

1. Вярва се в един Бог- Bondy.
2. Вярва се в свещенността, отдават се дарове.
3. Вяра в задгробния живот, погребалната церемония е пищна.
4. Невидимият свят на ЛОА и духовете на починалите предци са постоянно присъстващи.
5. Жертвопринушението е израз на разкаяние и жертвоготовност пред Бог.


Ритуална сфера

Различните обреди са съществена част от социалният живот, винаги се призовават ЛОА и мъртвите. Сезонните цикли и стадиите от живота на хората се освещават от ритуали. В ритуала човек участва тялом и духом. Има обреди за: опрощение на грехове, лечение, дъжд, слънце и др..


Морална сфера

Свещенността на човешкия живот се охранява от табута и ритуали. Уважава се достойнството на човека, неговата съдба и индивидуалност. Грехът се възприема както в лично, така и в обществено измерение.


Културна сфера

Традицията се предава чрез истории, стихове, песни, пословици, гатанки и изкуство. Предаването на опита от старите на младите има голямо значение.


Социална сфера

Уважение към бедните, болните, слабите, сираците и др..

Вуду е религия на болните и слабите.


Основни елементи и понятия във Вуду

Като религиозна система във Вуду няма централизирана система (църква). Всеки храм функционира самостоятелно. Няма ортодоксалност. Затова съществуват много вариации в теорията и практиката.

Човешката душа е състои от две части: - Грос бон анге - Голям добър ангел — основната жизнена енергия на човека, която се вселява при раждането и след смъртта се слива с Бог. Непреходна и безсмъртна. -Ти бон анге - Малък добър ангел — има отношение към индивидуалността и съдбата на човека в едно негово прераждане (живот). След смъртта слиза завинаги в царството на мъртвите.

Централен аспект във Вуду - изцеление на хората от болести и проблеми в живота. Трябва да съставлява над 60% от дейността на жреца на Вуду - хунган (бокор) или мамбо.

Общото във всички религиозни обреди във Вуду е използването на барабани и танци. Участниците в церемонията пеят песни за ЛОА и Африка, която се приема за свещена земя. В песните тя се нарича Гвиниея. На церемонията се отслужва ритуал за ЛОА и за умрелите предци. ЛОА могат да обладаят участник от церемонията. Жизнената енергия от даровете захранват ЛОА.


Церемония в Дахомейското Вуду

Церемонията започва с молитва за Гвинея - ритуално приветствие за събралите се хора с ритъма на барабани и танци. След това се призовават ЛОА. За всяко ЛОА се пеят песни, в определени случай се принасят дарове — храни или животни. За всяко ЛОА се пеят по 3 песни и се повтарят по 3 пъти. Първи се призовават ЛОА от групата Рада. Ритуалния цвят на групата е бяло, като всяко ЛОА от тази група има отделен цвят. Това са добри духове, те символизират доброто в човека, неговите положителни стремежи, топлотата и стабилността на Африка. Ритуала за Рада се провежда на дървени барабани наречени танбу кон. Големият барабан се нарича маман, изработен от дърво и кожа от крава. По-малкият барабан се нарича танбу фей и е изработен от козя кожа. Барабанният ритъм звучи като марш — силно и величествено. ЛОА Рада обикновено не искат жертви. Те изпълняват волята на човека, само когато тя няма вредни последици върху другите хора. Имат голяма духовна сила, обикновено се свързват с лечителство и духовна подкрепа за някоя добра кауза. Имат следния ритуален порядък: Легба, Мараса, Локо, Айзан, Дамбала Ведо, Аида Ведо, Собо, Бадеси, Агасу, Силибо, Агуе, ла Сирен, Ерзули Фреда, Босу, Агару, Азака и група Огун — Огун Осанге, Огун Бадагри, Огун Фер, Огун Шанго, Огун Балинджо, Огун Бализаж, Огун Йемсен. След Рада идва ред на групата Геде. В нея се включват Барон Самеди, Барон Ла Кроа, Барон Симитие, Маман Бригит. Тази група отговаря за смъртта и духовете на починалите предци. Не се правят жертвопринушения за тях. За Барон се дарява силоен и качествен алкохол, подправен с 40 люти пиперки, които символизират 40-те дни след смъртта, за които духът преминава през царствата на смъртта. Алкохолът с лютите чушки, понеже не може да бъде изпит от нито един жив човек, символизира преклонение пред смъртта и молба за отсрочка от нея. Ритуала за тези духове включва неприлични жестове и танци, вулгарни песни и шеги, които символизират преходността на живота и духовното изчистване след смъртта. Следва ритуал за група Петро. Този обред се провежда на барабани петро и конго, изработени от козя кожа и обвити с въжета. По бараваните се бие с ръце. Ритъмът е бърз и често променящ се. Ритуалът не се провежда в храм. За тях се предлагат обилни жертвопринушения с много кръв. Тези духове са млади, но много силни! Изпълняват дела за всеки, който работи за тях. Носят опасност, отмъщение и смърт! Приемат се за жестоки, кръвожадни и агресивни по отношение на враговете. Приемат всякакви жертви. Ритуалният им ред е следният: Легба Петро, Мараса Петро, ВаванГоу, Ибо, Сенегал, Конго, Каплау, Канга, Такия, Зоклимо, Симби Дло, Гран Симба, Мет Керфу, Симитие, Гран Бва, Конго Саван, Ерзули Дантор, Маринет, Дон Петро, Принц Зандор(Ти Жан Петро), Грос Пойнт, Симби Андезо, Симби Макая. След последното повтаряне на песните за Симби Макая церемонията се счита за приключена.

В други традиции на Вуду се отслужват ритуали за групите Бизанго (оглавявана от ЛОА Кошон Мавон) и Санпвел( оглавявана от ЛОА Мет Санпвел). Тези две групи се отслужват само от тайни секти, които се занимават с човешки жертвопринушения, култ към смъртта и зомбиране. Вярващите във Вуду ги избягват.




Последната промяна е направена от escapingthesun на Вто 4 Окт - 18:18; мнението е било променяно общо 1 път

Характеристики на ЛОА

Рада

Легба - контролира достъпа до света на ЛОА. При всеки ритуал първо той се призовава. Ако той не е съгласен, ниаккъв контакт с ЛОА не може да бъде осъществен! Изобразяват го като възрастен старец с дълга тояга в ръце, който налива вода от извора. Когато имаме конкретно желание, но не знаем към кое ЛОА да се обърнем, винаги правим ритуал в чест на Папа Легба. Хората отдали живота си на Легба имат идеален контакт с отвъдния свят. Призовава се чрез изобразяване на неговото веве върху земята с брашно или бял тебишир. Приема се за дух на Слънцето, добрите духове и силите на деня. Цветовете на Легба са бяло, зелено или ярко жълто.

Мараса - свещенните близнаци в религията Вуду. Символизират двойнственото начало на всичко. Заместват Ин и Ян. Затова техни двойници присъстват в групата Петро. Крият в себе си мъдрост и сила. Призовават се на всяка цереминия и техният символ пази децата от болести и нещастие.

Локо - е духът на растителността и нейната сила. Обикновено дадено дърво се определя за дърво на Локо и там се оставят дарове. Когато тези дарове бъдат изядени от горски животни се приема че Локо ги е приел. В негова власт е лечебната сила на растенията. Хората посветили живота си на него, обикновено стават много добри лечители. Повелител на бялата магия.

Айзан - женски дух, счита се за съпруга на Локо. Основно нейната сила е насочена към предпазване от черната магия. Нейният символ е палмово листо. осигурява безопасност при контакт с отвъдния свят. От най-старите духове на Вуду.

Дамбала и Аида Ведо - Най-старите духове във Вуду. Дамбала е известен като змията, а Аида, като змията дъга. Много мъдри духове, които имат власт върху раждането на деца, плодовитостта при животни и всичко свързано с ново начало. При обладаване никога не говорят, но разпръскват силна енергия на оптимизъм и увереност. Хората послветили живота си на тях обикновено се свързват с децата или проповедническа дейност. Техен символ е змията. За тях се принасят в жертва яйца, зехтин, пресни храни с бял цвят или малки бели пиленца.

Собо и Бадеси - са небесните богове. В тяхна власт са вятърът и гръмотевиците. Собо най-често е изобразяван като войн.

Агасу - в миналото е бил хунган загинал при отстояване на вярата си във Вуду. Отговаря за създаването на талисмани и амулети.

Мет Агве (Агуе, Папа Агве) - господар на морето, рибарите, мореплаването. Неговият ритуален знак е кораб или лодка. Отговаря на Християнските Св. Илия и Св. Никола.

Ла Сирен - Жената на Мет Агве. Покровител на кокетните жени и изневярата.

Ерзули Фреда (Езили) - господарка на любовта в най-красивия ѝ и романтичен вид, на танците, романтичните преживявания и усещания, и всичко най-красиво в живота. Нейният символ е сърце. Даровете за нея са вкусни сладкиши.

Агару - покровител на талисманите, усилва тяхната сила и я запазва за по-дълго време.

Азака (Папа Зака) - ЛОА на фермерите, земеделието и реколтата. Към него отправят земеделците молитви за дъжд. Негови символи са торба, нож за тръстика и кука.

Огун - цяла група от ЛОА символизиращи силата на войните, желязото, огъня и мъжествеността.


Петро

Легба Петро - силен и властен дух, по-млад от Легба Атибон, който ни допуска до света на духовете Петро.

Мараса Петро - Тъмната страна на Мараса.

Вавангол - отговаря за жертвопринушенията за ритуала Петро и за прехвърляне на енергията от убитото животно.

Сенегал - символизира войнствената и непримирима част от Африка.

Конго - силен и злобен дух, но много муден и мързелив.

Каплау - покровител на тези, които пътуват през нощта.

Канга, Такия и Зоклимо - едни от най-бързодействащите духове в света на Вуду.

Мет Керфу (Мет Калфу, Мет Карефур) - властелин на кръстопътя. Това е най-силният дух от групата Петро. Символ на бедствия, нещастия, изкупления и наказания. Брат на Легба Петро. Той владее всички духове от групата Петро. Неговият символ е кръстопътя.

Симитие (Гробарят) - той комбиниран със силата на Керфу може да предизвика смърт. Отговаря за мъртвите.

Конго Саван - много зъл и силен дух. Приема човешки жертвопринушения. Обича да бъде призоваван отделно от другите ЛОА.

Ерзули Дантор (Ерзули Зиевуж) - представлява тъмният аспект на любовните отношения, дивият секс, ревността, омразата, разочарованието. Нейният символ е сърце прободено с кама.

Принц Зандор (Ти Жан Петро) - много силен и зъл дух, покровител на магьостниците и черната магия. Изобразяван е като малко джудже подскачащо на един крак. Нощем дебне невнимателни пътници по кръстопътищата, като скача от някое дърво върху тях и ги изяжда.

Гран Бва (Гранд Боа) - най-доброто ЛОА от групата Петро. Сроден на Локо дух. Живее в дълбоката гора, където по цял ден се храни с горски плодове. Не обича да се показва пред хората. Появява се най-често нощем. Наричат го горянинът от дълбоката гора.

Маринет - пали се огън и в него се хвърлят сол, спирт, бензин, лют пипер — това доста ясно представя характерът на това ЛОА. Предпазва злия магьостник от обратия ефект на черната магия. Наричат я още Маринет Бва Чече — Маринет суха гора.

Дан Петро - духовен баща на всички ЛОА от групата Петро. Отговаря на Дамбала Ведо, но е много по-млад дух.

Гран Симба - основно ЛОА в митологията на Хаити. Известен е като Водната змия. Третата змия от Трите космически змии. Свързан е с водата, езера, блата, реки и извори. В негова сила е водният кръговрат на Земята. Родоначалник на огромното семейство Симби.

Симби Дло- Водният Симби, живее в извори и потоци, господар на всички магическ иработи свързани с вода.

Симби Андезо - Симби на двете води. Отговаря за превръщането на сладката вода в солена. Покровител на магическтие работи свързани с вода.

Симби Макая - последният представител на семейство Петро. Много силно ЛОА, което заедно с Мет Керфу и Симитие образуват Великата магическа тройка - патрон на всеки уважаващ себе си магьосник.


ЛОА не влизащи в церемониалния ред

Аджасу Лингетор - живее в коренищата на дърветата, край извори. Популярен е с мощният си глас и лошото си чувство за хумор. Като дарове приема вермут, коняк, ром. Представител на група Петро.

Бакалу - ужасяващ дух, който много малко магьосници смеят да извикат. Неговият символ е череп с кръстосани кости. Обитава гората. Не обладава тези, които го викат. Хората най-често оставят даровете за него в гората. Повелител на духовете бака, които обикалят нощем под формата на различни животни и всяват ужас и страх у хората. Представител на група Петро.

Босу Кобламин - Босу Трите Рога - силен дух от групата Петро. Известен е със своята жестокост, безкомпромисност по време на война. Покровител на пътуващите през нощта. Обикновено се явява като мъж с три рога, символизиращи — сила, непокорство и жестокост. Понякога помага на свойте последователи, но не е от най-отзивчивите ЛОА.

Брис - обитател и покровител на хълмистите местности. Призоваван се явява доста бързо. Има широка душа и обича децата. поверието гласи, че живее в хралупи на дървета и приема вида на сова. От група Петро. Приема за дарове печени кокошки.

Крабиней - представител на група Петро. Той се явява облечен в червено и пристигащ на дълги скокове. Хората се страхуват от него. Рядко го викат. Обикновено оставят доста богата трапеза като дарове на него. Характерното държание на това ЛОА е просто дяволско — при обладаване ръси цинизми, по-големи от тези на Барон Самеди.

Лемба - предводител на голямо семейство ЛОА свързани с войната и силата на Африка. Символът ме е железна пръчка.

Линто - дете на Барон Самеди и Маман Бригит. когато обладае човек, той ходи трудно и подобно на прохождащо дете плаче и иска храна.

Линглесу - ЛОА от групата на Петро с голяма свобода на действие. когато се приготвят дарове за него обилно се посоляват. Приема уши, опашки, копита от козел. Обладаният от него човек има много висок и писклив глас.

Момбу - силно ЛОА причиняващо заедно със семейството на Симби наводнения и проливен дъжд.

Наго Шанго - лоа на гръмотевиците. Силен дух от фамилията Рада.

Пай - ЛОА чиято сила е в причиняването на наводненията. Неговият символ са 3 палмови листа.

Сусон Панан - това е един от дяволите в Хайтянската митология. Видът му е уродлив, тялото му е покрито с рани. Приема ликьор примесен с кръв. основната му роля е да създава страх у враговете. Един от слугите на Мет Керфу.

Ти Жан Куинто - вярва се че живее под мостовете и знае тайните на хората. Приема формата на полицай.

Бюджит Уай-Айба - ЛОА на войната известен в Хайти и Пуерто Рико.