Така... Не знам кой как се е разгорещил, но аз пък не виждам смисъл да опровергавам, нито да влизам в спор с хора, които не могат да разберат позицията ми. За мен дискусия не може да протича така - и двете страни трябва да могат да разберат доводите на другия и да оправдаят до някъде позицията му. Така или иначе моята нагласа за нещата е много различна от всички хора, с които някога съм имала честта да общувам.
До тук се изказаха мисли за "първите седем години" и колко били важни. Не оспорвам това, но трябва да се вземе впредвид, че дори семейството да ти е нормално и да си получил добро възпитание, това не те прави човек. Зах, не знам дали си чувала за случая на Джефри Дамър, който е наричан още Чудовище. Парадоксът при него е, че няма лошо възпитание, нито е бил малтретиран в детството си. Имал е добър баща, добра майка, добри приятели, добра работа... и въпреки това когато го арестуват, откриват в хладилника му отрязани глави на мъже и супичка от човешки карантии на печката. Така че нито семейството, нито обкръжението може да гарантира, че от тебе ще стане човек, а не чудовище. Приказките са хубави, но са казани "на аба", както обича да казва дядо ми. От онова, което съм чела за психологията, мога да отсъдя, че тя не е точна наука, тя си борави с предположения и догадки и не може напълно да обясни човешките аномалии. Има няколко важни фактори и стотици маловажни, които обуславят крайният продукт.
Мхм, Чикатило наистина е бил жертва. Не знам кой колко е запознат с неговия случай, но когато го разпитват психолози, той разкрива тайна от детството, която наистина е травмираща. За това как брат му е отвлечен и консумиран и тази история я разказва майка му. До колко е вярно, се спори. Но подобна история, разказана в подобно време, когато хората са нямали какво да ядат, може да травмира всеки, какво остава за едно малко дете. Не защитавам такива хора, просто отсявам обективно факти. А тези факти показват криви на аномалии, за които хората не смеят да говорят, защото засягат най-голямото табу на човечеството - канибализмът. Не само да бъдеш убит, но и изяден... Грозно, отвратително или напълно нормална човешка реакция, предизвикана от определени обстоятелства?
Отклоних се от темата, но основната ми теза е, че никой не може да знае какво ще бъде детето му, когато порасне. Колкото и добро възпитание да му е дал, на колкото и неща да го научи, никой не може да гарантира дали после момчето или момичето няма да се превърнат в чудовища. Но това не пречи да обсипваш с внимание, наука, спорт или книги... Въпросът тук е доколко то ще е способно да приеме това. :pardon:
Започнах тезата за казармата и после я опровергах. Как така никой не го забеляза? Вместо това ме обвиниха и се изказаха теории, че казармата не превъзпитава. Това да, но и училището не превъзпитава и родителите по тази логика. Те само насочват, показват пътя... Дали ти ще се отклониш или ще продължиш по него е въпрос на личен избор. Но така или иначе казармата не е лош избор. До преди стотина години мъжете са се коригирали от приказката: "Мъжът не е мъж, докато не хване оръжие!". Това че тук има феминистки си е отделен въпрос. Погледнато отстрани и света е феминистки. Погледнете колко права вече имат жените, те изземват функциите на мъжете - как да не се появят коментари като по-горните? :pardon:
Така или иначе не желая да влизам в спор, в който няма да променя позицията си. Основното, което исках да кажа е, че момчето се превръща в мъж, когато се научи да поема отговорност. Това, че неправилно се разбраха думите ми, си е проблем на другите.
Е, пожелавам ви приятен спор с парите и до колко те правят момчето мъж. Имам си мнение, разбира се, и по този проблем, но не мисля да го споделям. Току-виж думите ми пак ще бъдат изкарани от контекста и някой ще започне да ме убеждава в неща, за които не искам да си губя времето. Моето участие в спора приключи. Пожелавам ви приятни дебати! :cvete:
______________________________
That's what life is, it's a series of rooms, and who we get stuck in those rooms with, adds up to what our lives are.
~House MD~