И толкова проклето старомодна. Хората чуват ‘демон’ и си припомнят целия безпорядък от произведенията на Йеронимус Бош… или дори по-лошо, онзи боклук "Ад" от Данте. Честно казано. Пламъците и измъчваните души и всеки да ридае.
Добре, може би в Ада е било леко затоплено. И ако на мястото имаше дворцови художници, Бош щеше да е начело на екипа.
Но не в това е въпросът. Демонът вижда себе си повече като треньор на свободна практика. Много по-добре, много по-модерно. Като борбата срещу Опра, ако имаше изобщо нещо общо.
Всичко бе свързано с влиянието.
Нещата опираха до това, че качествата на душата не са свързани с различните части на човешкото тяло. Телесните форми бяха колкото броя на закърнелите части, като апендикса, мъдреците и опашната кост… всички, от които бяха най-вече ненужни и най-лошото, че са способни да направят проблеми с функционирането на цялото тяло.
Душите са същите. Те също имат безполезен багаж, които възпрепятства правилното им действие, тези досадни, повече от всичките ни почивки, закачени вътре неща, също като апендикса, който само чака инфекция. Вяра и надежда, и любов... предпазливост, въздържаност, справедливост и сила на духа... всичко това безполезно и разбъркано, инжектира единствено прекалено много морал в сърцето, заставайки на пътя на вроденото желание на душата за пагубност.
Ролята на демона е да помогне на хората да видях тяхната вътрешна истина, без за бъдат замъглявани от всички тези глупости, забавящи човечността. Докато хората останат верни на същността си, нещата се развиват в правилната посока.
И в последствие това се оказва най-правилното. Заради всички войни на планетата и престъпността, незачитането на околната среда и помийната яма на финансите, позната като Уолстрийт, както и неравнопоставеността в момента, нещата бяха наред.
Но това не е достатъчно и времето изтича.
За да направя аналогия със спорта, Земята е като игрално поле и играта е започнала, откакто е построен стадиона. Демоните са домакините. Вън от стадиона е мястото на Ангелите, разгласявайки химерата на щастието, Раят.
Къде беше художникът на терена Томас Кинкейд, дяволите да го вземат.
Всяка душа беше куотърбек на терена, участник в универсалната борба на доброто срещу злото, а таблото отразява неговите или нейните морални ценности, които са извършвали на земята. Раждането е началото на мача, а смъртта е краят, при което точките ще бъдат добавени в по-голям списък. Треньорите трябва да останат по периферията на игрището, но могат да вкарват различни допълнения към играчите на полето, за да влияят на хората… и също така ги викат за почивки, за да възвърнат енергията си.
Известни са като „близки до смъртта изживявания”.
И ето го и проблема: като зрител, гледал плейофите на студена седалка, с прекалено много ходдози в корема му и някой, крещящ точно зад ухото му, Създателят наблюдаваше изхода.
Прекалено много несполучливи опити. Твърде много почивки. Твърде много връзки, които са довели до нерешителни извънредни действия. Това, което започваше като увлекателен конкур, губи своята привлекателност и отборите са подстрекавани: Сграбчете играта, момчета!
Така и двете страни трябва да се споразумеят с един конкретен защитник. Един защитник и седем играча.
Вместо един безкраен парад от хора, те са намалели на седем души в баланс между добро и зло... седем шанса да определят дали човечеството е добро или лошо. Равният брой гласове беше невъзможен, а залозите... всичко. Ако отбора на Демоните спечелеше, щяха да вземат уменията и всички играчи, които някога са били или ще бъдат. А Ангелите стават роби за вечността.
Което ще превърне измъчването на човешките грешници в нищо друго, освен в досада.
Ако спечелят Ангелите, цялата Земя няма да е нищо друго, освен една огромна откачена коледна сутрин, със задушни вълни от щастие и топлина, и грижа, и споделяне, които ще стоят над всичко друго. Под този отвратителен сценарии, Демоните биха престанали да съществуват не само във вселената, но и в сърцата, и в умовете на човечеството.
Въпреки че, имайки предвид всичкото щастие, радост, това беше най-добрия изход в този сценарий. Внезапно си намушкван неколкократно в очите с кол.
Демоните не понасяха загубите. Това просто не беше опция. Седем възможности не бяха много и гостуващия отбор бяха спечелили метафизичния жребий - така че те трябваше да се заемат със защитника, които щеше да управлява седемте ‘топки’, така да се каже.
Ах, да... защитникът. Не беше изненада, че изборът на тази ключова позиция щеше да доведе до разгорещени дискусии. В крайна сметка, обаче, един беше избран, който се считаше за приемлив и от двете страни... този, който щеше да играе в съответствие с правилата и целите на двамата треньора.
Бедния глупак дори не знаеше в какво е замесен.
Въпросът обаче беше, че Демоните не бяха подготвени такава важна отговорност да падне върху раменете на човек. Свободната воля беше податлива, в края на краищата - кое беше в основата на цялата игра.
Така че те щяха да изпратят някого на полето като играч. Беше против правилата, разбира се, но и типично за природата им - и нещо, което противникът не бе в състояние да стори.
Това беше острието на домакините: Единственото хубаво нещо на ангелите е, че те винаги играеха в рамките на линиите.
Налагаше им се.
Загубеняци.

Интересно - започна някак филофско.
Вкарва те дирекно в историята на Демоните и Ангелите. Как е започнало всичко и на какво се дължи. Как да играе...
Ваня, предполагам, че ти е било малко трудничко да го преведеш по начин, разбираем за нас. Браво, справила си се великолепно.

Да, беше доста мъчително. Сега се мъча над първа глава. Стила наподобява изключително много Братството на черния кинжал. Със същите изрази и обиди, сцени и т.н. Просто авторката е невероятна жена :lmao:

Благодаря за превода.

Много благодаря за превода, а и спорна работа за останалата част от книгата! Щом не можем сами да четем на английски, ще се запасим с търпение! Още веднъж - Благодаря! :happybirthday2

Превод на книгата няма да има.
Прологът беше преведен, защото участваше в анкета, в която потребителите трябваше да изберат следващия ни
Превод

Звучи страхотно. Очаквам с нетърпение цялата книгал

Covet [Откъс]

Преводи
Това е подразделът, в който ще намерите преведени откъси от неиздадени на български език книги или разкази.

Renesita написа:Превод на книгата няма да има.
Прологът беше преведен, защото участваше в анкета, в която потребителите трябваше да изберат следващия ни
Превод

Така че цялата книга на български ще видим евентуално ако от издателство Ибис я преведат, а те имат предвид поредицата, но към момента си напредват с Братството и другите им поредици, пък ще поживеем, ще видим.

На мен умът ми още не побира защо в анкетата ни за избиране на нов превод преди време Covet събра толкова малко гласове при все, че е подобно на Братството и от същата авторка...
Наша е грешката, че не предоставихме преведена някоя еротична сцена от Covet. Все пак именно така бе избран текущия превод Магьосници на елементите, която поредица не е лоша и можете да погледнете, след като така и така Covet при нас няма да има. :pardon:

Дали все пак няма да се издава или превежда цялата книга някъде. Струва ми се доста интересна. Щом е в стила на Братството няма как да не е. Моля, ако някой има информация да сподели.

Защо Ибис не превежда тази поредица? :headbang:

Благодаря за превода

Благодаря за превода дано се преведе цялата книга

Откъса е чудесен. Аз съм фен на „Братството на черния кинжал“ и на авторката. Нямам търпение да прочета цялата книга.

Превод няма да има,само дразните с откъси.Ако не преведете този автор, кой тогава? Някоя лигава книжка без смисъл от тоя тип, дето сега ги има на килограм?!

Lilibrava написа:Превод  няма да има,само дразните с откъси.Ако не преведете този автор, кой тогава? Някоя лигава книжка без смисъл от тоя тип,  дето сега ги има на килограм?!

Коя беше ти, извинявай, и какво те кара да мислиш, че може да държиш сметка на хората за какво избират да полагат безвъзмезден труд? Силно те съветвам да внимаваш с тона и да започнеш да спазваш правилата, защото тези глупости няма да търпя! Не стига, че плеска с безумни и безсмислени мнения из целия форум, карайки ме да вървя подире й и да чистя, ами и ще ми наглее...

Здравейте, по принцип не обичам да коментирам, но не се здържах да отговоря на Lilibrava.
Като не ти харесва да четеш /лигави книжки/ и всичко друго, което момичетата са превели не влизай в такива сайтове ,а още по-малко всички ние не сме длъжни да ти четем коментарите.
А на всички които се трудите неуморно за да ни зарадвате с чудесни преводи едно огромно БЛАГОДАРЯ!

Изключително съм благодарна за превода..мисля,че това беше тласъка,който ми трябваше за да я подхвана на английски.Дано все пак я видим и на родния език