Напоследък много хора споделят тезата, че следващият балон, който е на път да се спука ще е този, отнасящ се за по-високото образование. Идеята е, че хората харчат прекалено много за по-високо образование, като задлъжняват прекалено много, а в същото време не получават това, което са очаквали. Балонът е на път да се спука и ще остави американските колежи и университети с огромно количество студенти. Един от силните защитници на тази теза е Питър Тийл, легендарен инвеститор в социалната мрежа Фейсбук, който се появи и във филма "Социалната мрежа". Той казва"
Според следните числа, записването в колеж продължава да е истински бум, а заедно с това влизането в университет също се отплаща. Според информацията от миналогодишното преброяване на населението, средните доходи през 2008 година са $83,144 за тези с по-висока степен на образование ( магистър или доктор), сравнение с $58,613 за тези със степен бакалавър. Хората, чието най-високо ниво на образование е гимназиалната диплома имат средни доходи от $31,283.
Ето таблица:
Нортън гръб, професор в универиситета в Калифорния - Бъркли, отговаря, че хипотезата за балон е "абсурдна":
Добре, но не се ли превръща по-високото образование за по-бедните деца в невъзможно, за разлика от тези, които са на върха на йерархията?
Не сме сигурни точно до каква степен можем да си позволим колеж. Фредерик Хес от Американски предприемачески институт изразява две мнения:
Образованието е балон в класическия смисъл. За да наречеш нещо балон, то трябва да е надценено и в него трябва да има силна вяра. Жилищата бяха класически балон, както и техниката през 90-те години, защото и двете бяха надценени, но имаше широко разпространено вярване, което почти не можеше да бъде оборено - трябваше да имаш свой дом през 2005 година и трябваше да притежаваш някакви акции на пазара през 1999 година.
Може би единственият кандидат за балон - поне в развития свят (може би сливащите се пазари също са балон) - е образованието. То е изключително много надценено. Обективно, когато хората си направят сметките, те не получават същото, за което са платили. Но в същото време това е нещо, в което безпрекословно се вярва. Има един психо-социален компонент, когато хората вземат огромни кредити и заеми, когато отидат в колеж, просто защото това правят всички останали.
За мен това е дори по-лошо от балона за жилищата. Има няколко неща, които го правят по-лошо. Първото е, че когато хората направят грешката да вземат заем за образованието си, те много по-трудно се покриват отколкото заемите за жилища. Жилищните кредити обикновено са безвъзмездни - можеш просто да си излезеш от къщата. Но тези за образованието са възмездни и те обикновено оцеляват след банкрут. Ако сте заели пари и отидете в колеж, където образованието не е стойностно, това е потенциално наистина голяма грешка.
Според следните числа, записването в колеж продължава да е истински бум, а заедно с това влизането в университет също се отплаща. Според информацията от миналогодишното преброяване на населението, средните доходи през 2008 година са $83,144 за тези с по-висока степен на образование ( магистър или доктор), сравнение с $58,613 за тези със степен бакалавър. Хората, чието най-високо ниво на образование е гимназиалната диплома имат средни доходи от $31,283.
Ето таблица:
Нортън гръб, професор в универиситета в Калифорния - Бъркли, отговаря, че хипотезата за балон е "абсурдна":
Проблемът е, че вече няма други начини за по-добра работа или по-високи заплати, освен за тези, притежаващи дарби (атлети, изпълнители, актьори) - каквито повечето от нас нямат. Образованието не е спряло да се отплаща на хората, не и що се отнася до доходи и работа. То просто вече не може да "обещае" една средно платена работа по професията и директорски длъжности, за които през 60-те бе нужна просто бакалавърска степен, а сега е необходимо да имаш магистърска. Това води до инфлация на образованието - средно статистическите деца искат магистърска и професионална степен, докато при миналото поколение бе нужно само бакалавърска степен. Не виждам нежелание в родителите да се жертват за децата си.
Добре, но не се ли превръща по-високото образование за по-бедните деца в невъзможно, за разлика от тези, които са на върха на йерархията?
Възможно е по-високото образование да е станало твърде скъпо за някои хора - работническата класа с посредствени доходи - и те няма да могат да си го позволят. Много от тези потенциални студенти сега посещават колежи, но те доста ще оредят, когато регионалните университети намалят приемните места, а колежите не могат да да се разширят за повече студенти. Но това е проблем за недостатъчно място, а не за такова в излишък. В Калифорния всички са разтревожени за това, как да се приспособят за всички, които искат/нуждаят се от по-висока степен на образование и досега не съм чул за някакви страхове от излишък на студенти. Вижте, Публичния политически институт в Калифорния - от дълго време се оплакват за недостиг на места за студентите. Така че като цяло, агрументът за излишък е абсурден, въпреки че може да се отнася до определени места.
Не сме сигурни точно до каква степен можем да си позволим колеж. Фредерик Хес от Американски предприемачески институт изразява две мнения:
Първо, доларите всъщност не са толкова много. Проектът по студентските заеми, показва, че в национален план средният заем на завършващите, които са вземали заеми е $23,200 през 2008 година. Изплащането на такъв размер заеми е обикновено по 200 долара на месец, или това, което наскоро завършилите ще плащат месечно за кабелна телевизия и телефонни услуги. Това е повече сравнение с 2004 година, когато средният заем е бил $18,650. Което показва, че покачването е с около 6% годишно. Около една трета от студентите пък завършват без никакви заеми, но те не са включени в тези сметки.
Второ, докато медиите се фокусират върху очебиините такси в университети като Харвърд и Станфорд, големият брой студенти посещават институции, които изобщо не са толкова скъпи. През 2010 година, бордът на колежа обяви, че годишната такса и сметки са средно $2,713 за двугодишен колеж, $7,605 в публичен четиригодишен колеж за студенти от щата и $11,990 за публичен четиригодишни училища за чуждестранни студенти. Приятните частни четиригодишни колежи със средна такса и сметки от $27,293 правят колежите да изглеждат толкова скъпи.
