First topic message reminder :

Призовавам всички майки и татковци/ако има такива,моля да не се крият/ да напишат за проблемите с децата си,това което ги интересува и искат други гледни точки.Нека споделим опита си.

Тинейджъри и млади хора питайте тука всичко,което не може да питате родителите си.Ние ще отговорим.


А ето и моя първи проблем-той е с 6 годишната ми дъщеря.Мисля,че е в нещо като "детски пубертет"-нервна е,плаче за глупости,отговаря ми,мисли си че никой не я разбира и такива неща.Аз говоря с нея и обяснявам,разискваме проблемите и,но мисля,че не ме слуша особено.Тя е от типа:"Вятър я вей на бял кон"/т.е. е много разсеяна/.Но не ме слуша и все викам след нея.Прави каквото си иска.Когато я оставям сама с бабите или други роднини те казват,че тях ги слуша,но когато аз се появя и веднага се обръщат нещата.Говорим си за много неща и понякога тя прави,точно това за което сме говорили,че не трябва да го прави.Като например в големите магазини или на открити места/паркове,площади/като и хрумне нещо и избягва някъде,а аз трябва да викам.Ето за това сме говорили,че децата така се загубват или ги отвличат лоши хора.
Как да се държа с нея,за да ме слуша повече?

Голям е сладур!Я виж какво усмихнато и лъчезарно дете...
Не знам доколко може да се вярва на различните там психолози и педагози в детските градини.Да,възможно е да е по-интровертен,затворен,но това не означава че е аутист!Ти си майка и най-добре познаваш детето си.Ти сама може да усетиш дали детето ти има проблем.Никога не подценявай майчинския инстинкт.Според мен потърси в твоя град организация или психолози занимаващи се КОНКРЕТНО с деца а аутизъм.Ако има лека форма наистина-те най-добре могат да ти дадат насоки как да се грижиш за него.
А ако е просто по-затворено детенце-пак те могат да установят разликата.Имам една съседка,която обучава и се занимава точно с такива деца-аутисти.Има специалисти,които най-добре знаят как да се грижат за децата.
Аз мога само да ти кажа:КУРАЖ,не се отчайвай,мисли позитивно,защото ТИ си опората на това дете.Ти най-добре знаеш как да се грижиш за него.


Аутизъм

Препоръки към родителите
Дискусията за аутизма започва през 1943 година със статията на Kanener “ Autistic Disturbances of Aggective Contact”.Авторът отбелязва следните особености:затвореност и индиферентност;неспособност за влизане в контакт с други хора;некомуникативна реч;стереотипи на прости форми на игра;деца “с вродена неспособност да създават обикновения,биологично определен,емоционален контакт с хората”.

Според МКВ-10 : “Детския аутизъм е вид генерализирано разстройство на развитието,което се определя от абнормно и/или нарушено развитие,възникнало преди 3-годишна възраст и проявяващо се в анормален тип функциониране в три области:на социалните взаимоотношения,на комуникацията и на поведението”.

Не съществува медицински тест,който може да определи дали едно дете е аутист.

Обикновено диагнозата се базира на наблюдение на поведенията на децата.Тези поведения са в широк диапазон,от умерени до тежки.Названията,описващи наблюдаваните поведения,варират между “близко до аутистичното”,”с аутистични склонности”,с “високо и ниско ниво на функциониране” и т.н.

Аутизмът може да се появи скоро след раждането и винаги преди третата година.Той се среща приблизително при 1 на 2000 деца.Смущаващото е,че аутизма има тенденция да нараства с тревожна бързина.Според един доклад от щата Калифорния от 1987 до 1998 г.честотата на случаите на аутизъм се увеличила с 300 пъти.

Според статистиката на Министерството на здравеопазването на Република България, В страната ни има над 16 000 деца,страдащи от състояние/синдром на аутизъм,като броят им расте постоянно.Предполага се,че има лица без диагноза,тъй като трудно се диагностицира.

Причини:

Относно причините за аутизма,мненията варират като повечето автори приемат ,че те са многообразни.За произход на аутизма има главно теории:психогенетична (предпочитана повече във Франция) и органична (харесвана повече е Америка).

Според д-р Бърнард Римланд,доктор по философия и директор на Autism Research Institut в Сан Диего,Калифорния,”аутизмът не е заболяване със специфична причина,а по скоро синдром с комбинация от характерни аномални поведения.Макар,че за повечето случаи на аутизъм учените допускаха,че причините са на генетична основа,едва отскоро те могат да определят точно гените на аутизма”.

При някои случаи на аутизъм бяха открити нарушения в метаболизма.Освен това,след откриване на повишеното съдържание на пептиди в урината на децата аутисти,бе установена аномалия на храносмилателния процес при разграждане на пептидите (прости протеини като инсулина,ендофрина и невромедиаторите),както и ваксините.В научната литература се изтъкват и други причини,като отравяне с олово,алкохолен синдром,вирусни инфекции,хранителни алергии и други.

Характеристика:

В последните години темата за аутизма се обсъжда активно в научните среди вече и във България.Знанията за този проблем се обогатяват постоянно,макар ,че все още липсва изчерпателен медицински тест за диагностициране и модел за терапевтична дейност.Следователно диагностицирането е трудно и предимно на базата на наблюдения.а терапията на тези деца е продиктувана от индивидиалните особености и ниво на развитие.

Детето-аутист не разполага с инструменти на комуникация с материалната и социалната среда.То не може да достигне преживаванията,които му позволяват в ранно детство да се изгради като личност.Според Бернадет Роже “аутиста не умее да се ориентира в лабиринтите на нашия свят и първата помощ,която трябва да му се окаже,е да го упътим,както бихме направили с човек,изгубен в непозната страна”.



Предполагам си изчела всичко за тази болест,което си могла да намериш.Не знам от кой град си-не си посочила,аз видях че има центрове на много места-София,Пловдив,Варна,Габрово,Русе..УСПЕХ!

Хм, познавах го много добре и знам, че бе тотална грешка на педагожката да твърди така. Но понеже бях прекалено субективно настроена спряло именно този проблем, предпочетох да го заведна при психолог, който да си каже мнението обективно. Дали сгреших или не, не знам! Важното е, че след думите му останах облекчена, въпреки, че диагнозата, която постави не бе ниак радваща.

Предполагам, че се случват и такива неща. Има хора, които нямат проблем с децата си, но пък аз няма да съм от тяхната категория. Това съвсем не ме отчайва. Голяма работа, така или иначе разбрах, че аутизмът е сложна болест, която не може да бъде обяснена с няколко реда. Попаднах на публикации в нета, като това Теория на нормалността, което ме успокои.

Децата са за това в крайна сметка - носят и радост, и сълзи! Но пък без тях светът ни щеше да бъде по-празен. Не мислиш ли така? :slynce:

ДАА!Когато станеш майка светът ти се обръща на 180 градуса...Вече живееш за малкото същество,носещо част от тебе!

И не само част от теб. Имам чувството, че носи всичко, което може да си помислиш - радост, тревога, щастие, усмивки, сълзи... Предполагам като майка знаеш как след родилните болки ти го дават за първи път да го прегърнеш. То е едно такова, грозновато с дълга глава и вдлъбнати фонтанели и безформено тяло, но погледът ти е друг, сякаш си сляпа и не виждаш това.

Пък може би разсъждавам така, защото при мен бременността и раждането бяха желание. Три години ходехме с мъжа ми и когато решихме да имаме бебче, беше съгласие и на двамата. Забременях за два месеца, изкарах девет месеца без никакви проблеми и раждане, което бе с много шевове след това, но това бе защото вагината ми бе малка и тясна, а той се роди огромен - близо 4 кг.

Но така или иначе никога няма да забравя тези мигове и въпреки болката, която той ми причини, идвайки на този свят, аз продължавам да го обичам неимоверно много. Няма такава обич, както казах по-рано. Дали е по инстинкт или просто защото съм маниакални вкопчена в него, не знам, но той е единственото нещо, което може да ме накара да се усмихна, дори когато ми се плаче.

Ммм, да... Чувала съм неведнъж, че онова, което ти причинява най-голяма болка е онова, което би могла да обичаш до смъртта си. Или по точно: най-хубавото нещо на този свят се постига с цената на най-голяма болка!

Разбирам те напълно.Аз вече два пъти минах по този път.НИКОГА няма да забравя болките и раждането.И Никога няма да забравя първите мисли и първия поглед когато видях бебетата си.Първо беше момичето,то се роди сравнително лесно-3кг. и 50см.След 5 години се роди момченцето.Много трудно-4,100гр. и 53см.Все едно бебе на 1 месец.Като чух мерките му и се облещих точно като на анимационите филмчета-дето очите им стават на понички .
Не може да се опише радостта от раждането след това.Да вземеш за първи път малкото същество дето толкова време те е ритало вътре и създава дискомфорт,да се запознаеш с него.Започваш да търсиш на кого прилича,от кого какво е "взело".А тези очички като ги отвори,макар че знаеш че не вижда добре,и сякаш потъваш в тях и осъзнаваш че за тази жива кукла ти си АБСОЛЮТНО всичко на света.Друго не познава.Само твоя глас,твоя мирис,твоето докосване...
Няма по-прекрасно нещо на света от това да дариш или да спасиш живот.Защото е безценен.И моите деца бяха желани-не станали"случайно".
Сега разбирам как някои семейства имат 6-8 деца,образовани хора,пристрастени са към бебетата и децата и радостта и щастието,което носят.
Аз също съм вманиачена майка.Все се оглеждам,все викам по тях,все си мисля какво лошо би могло да се случи и се старая да ги предпазя.Макар че ясно осъзнавам как не може да растат в клетка и да ги предпазвам.Трябва сами да решават проблемите си ,за да растат и се развиват пълноценно.
Поне си намерих още едно маниакално майче,да се "гипсираваме"заедно за децата

О, то има и още ама не са се обадили още. :lmao:
А какво е чувството да си омъжена!? Исках да ви попитам вие кога сключихте брак? Първо живяхте няколко години заедно и после или .. !? :unsure:

Нашето бе договорка. Да живеем една година на семейни начала и ако се понесем да продължим да мислим за по сериозни неща. Първата година, колкото и романтична да е, си бе решаваща. Поне за нас. Характерите ни са доста различни, но изглежда и двамата знаехме какво точно искахме. Мъжът ми имаше една приказка тогава: "Първо трябва да бъдем приятели и чак след това любовници!" Може да ви се струва смешно, но ако размислиш малко, трябва да разбереш истината, че няма все да се любите като в първата година, ще дойдат проблеми с деца, с пари..., които евентуално убиват желанието за секс. За това в такива моменти е хубаво да имаш контакт с мъжа си, основан на привързаност и приятелство, на отговорност и обич. Колкото и невярващо да ви звучи, любовта и обичта се две различни неща!

Доволна съм и досега от избора си на мъж. Минаха вече девет години, преживели сме какви ли не трудности, имаме пет годишен син..., а аз продължавам да го обичам така, както в деня, в който се запознахме!

Имам една дилема.Много моля,майките,които имат момченца да ми дадат съвет.
Моето момченце е на 1година и 10 месеца.От скоро му махнах памперса през деня и сега стои по пликчета само.Но когато сяда на цокала да пиша/не иска прав,не знам защо/и все си гледа бубата,дърпа я,заиграва се с нея.Понякога го прави и през гащичките си,или когато е в банята да го къпя.Казаха ми ,че може да се замърси по този начин,защото не винаги ръцете му ще бъдат чисти.Осъзнавам,че му е интересно и иска да го разглежда,но се притеснявам това да не му стане като навик.Когато му се скарам и той се сърди или понякога почва да плаче.Не знам дали да го оставя и да се надявам ,че е някакъв период,който ще си отмине с времето.Или да му се карам и да не давам да си играе толкова,но пък може да му повлияе психически и на по-късен етап от развитието си да го смята за нещо твърде срамно ...или и аз не знам...
Всяко дете е различно,но бих искала съвет от майки с опит по този въпрос,защото наистина не знам как да постъпя:дали да го оставя с риск да стане неприятен навик/и да се надявам само да си отмине като период от развитието му/,или да му се карам и да не давам да се пипа толкова/но може да не влияе добре този метод/.
Бих се радвала на съветите ви.

Една приятелка от София-Yovka Hristova има дете аутист,занимава се много с него и с други деца с такъв проблем.Работят трудо терапия-картички,глина,плетива,апликаций.Кандидатства със свой проект за дневен център за деца аутисти.Много е добра и има супер идей.Може да я намерите във фейса.Тя знае много оп въпроса от първа ръка.

Нормално е майките да се хвалят с децата си.Синът ми който е на 11 години мрази да се хваля с него целият се изчервява.Но просто не мога да се спра. А малката какво да кажа тя е на 2 и за сега не се кара на мама че се хвали с нея.Като порасне ще видим.

Когато баткото беше на 5 изведнъж започна да заеква.Опитахме логопеди говорихме какво ли не .Само ставаше по лошо.Накрая попаднах на една моя позната която ме посъветва просто да го оставим на мира.Слава богу това подейства само когато се развълнува или притесни се усеща някаква разлика.Някой знае ли дали и при малката ще се прояви.Четох много форуми и лекарски мнения но само се обърках.Решила съм малката да не бързам да я водя по логопеди ако се появи проблем.Много благодаря предварително.

Много сладки дечица имате на колко са сега.

Честно казано не е нищо особено да си омъжена поне аз не почувствах разлика когато сключих брак ,след като 3 години бяхме живели заедно.Вътрешно за мен имам предвид продължих да си го обичам .От тогава минаха 12 години .Пожелавам го на всеки.

Здравейте и от мен.Съвсем нова съм тук.И видях тази тема,та реших,че точно тук ще бъде първата ми публикация.Имам две прекрасни момчета!Големият в неделя става на 4,а малкият другия месец ще навърши 2.Едва ли ще се учудите ако ви кажа,че вкъщи е пълната лудница! Особено сега,когато са болни и двамата са си вкъщи.Тропане,лопане,викане,рев,истерии,драми,шамари си раздават,а аз влизам в ролята на звероукротител.С комшийката от долния етаж не се понасяме...защо ли?Много ми били шумни децата!Винаги от 1 до 4 е тишина тук,защото спят,но през останалото време...абе коне има вкъщи.Но са деца,играе им се.А и са момчета,страшно щури и буйни!Прочетох,че на Butterfly without wings детенцето са го взели за еди-какво си...Аман от крайно-разбиращи хора!И моят син(големият) проговори късно.Това лято посещавахме логопед и вече му се разбира.Пак изостава от другите,но вече му се разбира.Проблемът започна от там,че му позволихме да гледа BabyTv.А то е само на английски.Та взе,че проговори на английско-български език.Доста криво и развалено.Сега в градината не са доволни,че не наваксвал с уроците и много се разсейвал.Ще работи с ресурсен учител.Да видим какво ще стане.Вкъщи рисуваме,редим пъзели,четем само
"Трите прасенца". Ще видим как ще се развият нещата в бъдеще.Малкият тепърва ще тръгва на ясла.Надявам се да се адаптира бързо и лесно.Общо взето,всеки ден с моите две зверчета е едно голямо приключение.Ще ми бъде приятно да обменяме съвети и опити с нашите деца!

Добре дошла Deltta! Ииии, само ако знаеш колко ми е позната ролята на звероукротитеел...не знам дали е заради голямата разлика в годините или заради това че, са момче и момиче, но знам че никога не ми е скучно! За малкият не се притеснявай, моята дъщеря, до 4-та година говореше предимно на английски. Сега е на 6 и вече няма проблем, на английски говори само с играчките си или с батко си. А при големият ми син така и си остана говорен дефект, леко заеква когато се притесни, а вече е на 15, от посещенията при логопед се влошаваше, и от 7-та година го спрях. А разбиращите хора нека си дават съветите, майката най-добре познава децата си и знае кое как им се отразява.