НЛО в текстовете от древна Индия
Много от изследователите на феномена НЛО пропускат един много важен факт. В повечето случаи се приема, че НЛО е проект на военната индустрия или космически кораб на извънземни. Има обаче още една възможност за произхода на НЛО - древна Индия или Атлантида. Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцеляли до наши дни...
Много от изследователите на феномена НЛО пропускат един много важен факт. В повечето случаи се приема, че НЛО е проект на военната индустрия или космически кораб на извънземни. Има обаче още една възможност за произхода на НЛО - древна Индия или Атлантида.
Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцеляли до наши дни. Няма съмнения за автентичността на тези текстове. Повечето от тях са на добре известни древноиндийски епици и има буквално хиляди текстове, повечето от които все още не са преведени от санскрит на английски.
Индийският император Ашока основава "Тайното братство на деветимата незнайни мъже". Мъжете са велики индийски учени, които трябва да съберат знанията от много науки на едно място. Ашока държал тяхната работа в тайна, защото се боял, че знанията, събрани от мъдреците, може да бъдат използвани за зли цели и за война. Ашока бил твърдо против войната след като бил приел вярата на будизма след като разгромил своя съперник в кървава битка. "Деветимата незнайни мъже" написали общо девет книги, вероятно всеки по една. Една от книгите има интересното за нас заглавие "Тайните на гравитацията" ! Тази книга е известна на историците, макар никой от тях да не е успял да я види с очите си. Книгата вероятно все още се пази в някоя тайна библиотека в Индия, Тибет, а може и да е попаднала и в Северна Америка. Някои може да обвинят Ашока, че е държал такива велики научни постижения в тайна, но каква е разликата между него и американското правителство, например. Повечето от откритията, на които ще станем "свидетели" през следващите 15 години, по всяка вероятност вече са разработени в секретните лаборатории на САЩ. Изобретателят на картечницата също си е мислел, че като видят разрушителната й мощ, хората ще спрат да се избиват, но уви. Ашока предвиждал опустошителните последици, които би имала една война с такива напреднали технологии, война като тази, разрушила древната индийска империя "Рама" няколко хиляди години преди Ашока.
Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в универстета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна каза наскоро, че документите съдържат указания за построяването на междузвездни космически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил анти-гравитационен и бил основан на система, аналогична на тази на "лагима", незвестната сила на егото, съществуващо в човека, което според древните текстове е достатъчно силно за да се противопостави на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога именно "лагима" е силата, която позволява на човек да левитира. Д-р Рейна казва, че според документа от преди хиляди години, на борда на тези машини, които в текста били наречени "астра", древните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.
Смята се също, че документите разкриват тайната на "антима" или "шапката невидимка" и на "гарима" или "как да станем тежки като скала".
В началото съвременните индийски учени не взели тесктовете на сериозно, но след като китайците обявили, че използват част от информацията в тяхната космическа програма, ги подложили на сериозни проучвания. Това беше един от първите случаи, в които правителство официално обявява, че прави експерименти с антигравитация. Ръкописите не казват точно дали са били правени междузвездни пътешествия, но съобщават за планувано пътуване до Луната, макар че не става ясно дали в действителност е било осъществено. Единия от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа доста подробна история за пътуване до Луната, осъществено с вимана ( "астра" ). Всъщност в епоса е описана битка с атлантски кораб на Луната.
Но всичко това е само част от доказателствата за анти-гравитационните технологии, използвани от древните индийци. За да разберем цялостната картина трябва да се върнем доста по-назад във времето.
Така наречената империя "Рама" се развивала поне петнадесет хиляди години на индийския субконтинент и в днешен Пакистан. Населението било организирано предимно в големи градове, някои от които все още може да се открият в днешен Пакистан, Северна и Западна Индия. Рама е съществувала паралелно с Атлантската цивилизация в Атлантическия океан и бил управлявана от просветени царе-жреци, които управлявали градовете. Седемте големи столични града в Рама са известни в класическите хиндуистки текстове като "Седемте Града Риши".
Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени "вимани". Те са описани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо подобно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели "по-бързо от вятъра" и издавали мелодичен звук. Имало поне четири вида вимани. Някои били с формата на чинии, а други били във формата на цилиндри. Древните индийци, направили виманите, написали и различни упътвания за летене с виманите. Много от тези текстове все още съществуват и дори са преведени на английски. Самара Сутрадхара е научен труд, занимаващ се с всеки възможен ъгъл на летене с вимана. Има около 230 други текстове, описващи констрункцията, излитането, пътуването на хиляди километри, нормални и аварийни кацания, дори напътствия в случай на сблъсък с птици.
През 1875, в храм в Индия, е открит Вайманика Састра, ръкопис от 4-ти век пр. н. е. Написан от Барадвай Мъдрия, ръкописът използва дори по-стари документи за източнци. В него има информация за управлението, подготовка за дълги полети, защита на корабите от бури и светкавици и указания за превключване на слънчева енергия от енергиен източник, който звучи като анти-гравитация. Ръкописът е съставен от осем глави с диаграми, описващи три вида кораби, включително апарати, които не могат да горят нито да се счупят. Той също описва 31 основни части на тези машини и 16 материала от които са строени. Материалите поглъщали светлина и топлина, заради което били използвани при построяването на виманите.
Схема на вимана, начертана по древноиндийските текстове
Няма съмнение, че виманите са задвижвани от някакъв вид анти-гравитация. Те се излитали вертикално и били способни да висят във въздуха като съвременните хеликоптери и дирижабли. Барадай Мъдрия споменава не по-малко от 70 авторитета и 10 експерта по въздухоплаването в древността. Виманите стояли във Вимана Гриха, нещо като хангар. Споменава се, че са задвижвани от някаква жълто-бяла течност, а понякога и от живачна течност, но изглежда писателите не са били много наясно със същността на течността. Много вероятно е по-късните писатели на тази тема просто да са преписвали от по-древни текстове и съвсем разбираемо, да не са били наясно с начина на задвижването на виманите. Жълто-бялата течност прилича много на газьол, но много вероятно е виманите да са имали няколко начина за задвижване, включително двигатели с вътрешно горене и дори реактивни двигатели
Интересно е да се отбележи, че нацистите първи вкарват в употреба реактивен двигател за тяхната ракетна система фау. Хитлер и част от неговите приближени се интересували от Индия и Тибет и изпратили експедиции дотам още в началото на 30-те и е много възможно някои от древните текстове да са се оказали накрая в ръцете на създателите на реактивния двигател
В Рамаяна и Махабхарата са описани машини, които при движението си изхвърлят голяма струя от задния си край
Друга книга, наречена Самаранганасутрадара, описва как са построени виманите. Възможно е живакът да е имал нещо общо със задвижването или по-вероятно с насочващата система
Съветски учени откриха в пещери в Турменистан и пустинята Гоби нещо, което нарекоха "прастари инструменти използвани при навигацията на космически кораби". Устройствата са във форма на полусфери от стъкло или порцелан, завършващи с конус на другия край и имат капка восък в тях. Вероятно древните индийци са летяли около света на виманите си
Ръкопис от Мохенджо-Даро в Пакистан ( смята се, че това е един от "Седемте Града Риши" ), който все още не е дешифрован, е бил намерен и на друго място - Великденските острови. Ръкописът от Великденските острови, наречен Ронго-Ронго, също не е дешифриран и изглежда почти по същия начин както този от Мохенджо-Даро
В един тибетски текст четем: "Бима прелетя в своята колесница, блестяща като Слънцето и гърмяща като гръмотевица... Летящата колесница светна като пламък в лятното небе... тя профуча като комета... Беше все едно светеха две слънца. После колесницата се издигна и цялото небе се освети."
В Махавира от Бавабути, джайнски текст от осми век, преписан от по-стари текстове пише: "Въздушна колесница, Пушпака, съпровождаше много хора до столицата Ауодия. Небето е пълно с изумителни летящи машини, тъмни като нощта, но вдигани във въздуха от светлини с жълтеникав пламък
Ведите, древни хиндуистки поеми, смятани за най-старите индийски текстове, описват вимани от най--различен вид и форма, наречени на различни животни. За нещастие, виманите, както и повечето научни открития, се използват за военни цели. Атлантите използвали техните летящи машини, "вайликси", подобни на виманите, за да поставят света под техен контрол, ако може да се вярва на индийските текстове. Атлантите очевидно са били технологично по-напреднали от индийците и със сигурност са били по-войнолюбиви. Въпреки че не са известни текстове, описващи атлантските вайлакси, частична информация получаваме от езотерични и окултни източници, които описват тези машини
Подобно на виманите, вайлаксите били с цилиндрична форма и можели да се движат както под вода, така и в атмосферата и дори в открития космос. Други машини имали форма на чиния и също можели да се потапят под вода
Рамаяна, Махабхарата и други текстове разказват за жестоката война, която се разразила между Атлантида и Рама преди около 12.000 години. И двете страни използвали оръжия, които човек живял преди първата половина на 20 век не би могъл да си представи. Текст от Махабхарата гласи : "...( оръжието представляваше ) един единствен снаряд, зареден с цялата сила във Вселената. Нажежен стълб от дим и пламъци светъл като хиляди слънца се издигна в цялото си великолепие..
Железен гръм,
Гигантски пратеник на смъртта,
Който превърна в пепелища цялата раса на вришните
И на андаките
...телата бяха обгорели
До неузнаваемост
Косите и ноктите окапваха;
Съдовете се чупеха без видима причина,
И птиците станаха бели
...След няколко часа
Цялата храна беше заразена..
...за да избягат от този огън
Войниците се хвърляха в потоците
За да измият себе си и въоръжението си..."
Изглежда Махабхарата описва атомна война! Описването на подобни сцени не е рядкост, но описанията на битки, в които се използва фантастично разнообразие от оръжия са доста често срещани в индийските епоси. В един от тях се описва дори битка между вимана и вайликс на Луната!
По-горе написаното доста точно описва как би изглеждала атомна експлозия и какви биха били последиците от радиацията върху населението. Скачането във водата е единствения начин да отложиш смъртта. Когато през по-миналия век археолози откриват Мохенджо-Даро, те откриват трупове, лежащи по улиците, някои от тях държащи се за ръце, все едно внезапно ги е сполетяло нещо ужасно. Тези скелети са сред най-радиоактивните скелети намирани някога, заедно с тези, намерени в Хирошима и Нагасаки. Няма логично обяснение за превръщането на каменни градове и крепости в стъкло, освен ядрен взврив. Освен това, в Мохенджо-Даро, добре планиран град с прави улици и канализационна система по-добра от тази в съвременна Индия и Пакистан, по улиците били "открити буци черно стъкло". Тези парчета стъкло вероятно са от глинени съдове, които са се стопили от високата температура
След унищожението на Рама от ядрено оръжие и потъването на Атлантида, светът потъва в каменната епоха, а модерната история започва няколко хилядолетия след това. Изглежда обаче, че не всички вимани и вайликси от Рама и Атлантида са изчезнали. Построени да се употребяват хиляди години, много от тях може би все още се използват, както свидетелстват "Деветимата незнайни мъже" и ръкописа от Ласа. Тези тайни общества или братства от изключителни, просветени човешки същества са помагали за откриването на много от технологиите, които познаваме сега
Интересно е да се отбележи, че когато Александър Велики нахлува в Индия преди 2000 години, неговите историци записват, че на едно място били атакувани от "летящи огнени щитове", които прелетели над неговата армия и изплашили конницата. Тези летящи чинии не използвали оръжия срещу Александър, може би от милост, и Александър продължил похода си в Индия
Предполага се, че част от виманите и вайлаксите се съхраняват в Тибет или някое друго място в Азия. Пустинята Лоп Нор в западен Китай е известна с голяма активност на НЛО. Все пак не всички НЛО-та може да се отнесат към виманите. Без съмнение някои са притежание на армиите на различни държави, а други са от извънземен произход.
http://www.fenomenibg.com
______________________________
Много от изследователите на феномена НЛО пропускат един много важен факт. В повечето случаи се приема, че НЛО е проект на военната индустрия или космически кораб на извънземни. Има обаче още една възможност за произхода на НЛО - древна Индия или Атлантида. Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцеляли до наши дни...
Много от изследователите на феномена НЛО пропускат един много важен факт. В повечето случаи се приема, че НЛО е проект на военната индустрия или космически кораб на извънземни. Има обаче още една възможност за произхода на НЛО - древна Индия или Атлантида.
Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцеляли до наши дни. Няма съмнения за автентичността на тези текстове. Повечето от тях са на добре известни древноиндийски епици и има буквално хиляди текстове, повечето от които все още не са преведени от санскрит на английски.
Индийският император Ашока основава "Тайното братство на деветимата незнайни мъже". Мъжете са велики индийски учени, които трябва да съберат знанията от много науки на едно място. Ашока държал тяхната работа в тайна, защото се боял, че знанията, събрани от мъдреците, може да бъдат използвани за зли цели и за война. Ашока бил твърдо против войната след като бил приел вярата на будизма след като разгромил своя съперник в кървава битка. "Деветимата незнайни мъже" написали общо девет книги, вероятно всеки по една. Една от книгите има интересното за нас заглавие "Тайните на гравитацията" ! Тази книга е известна на историците, макар никой от тях да не е успял да я види с очите си. Книгата вероятно все още се пази в някоя тайна библиотека в Индия, Тибет, а може и да е попаднала и в Северна Америка. Някои може да обвинят Ашока, че е държал такива велики научни постижения в тайна, но каква е разликата между него и американското правителство, например. Повечето от откритията, на които ще станем "свидетели" през следващите 15 години, по всяка вероятност вече са разработени в секретните лаборатории на САЩ. Изобретателят на картечницата също си е мислел, че като видят разрушителната й мощ, хората ще спрат да се избиват, но уви. Ашока предвиждал опустошителните последици, които би имала една война с такива напреднали технологии, война като тази, разрушила древната индийска империя "Рама" няколко хиляди години преди Ашока.
Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в универстета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна каза наскоро, че документите съдържат указания за построяването на междузвездни космически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил анти-гравитационен и бил основан на система, аналогична на тази на "лагима", незвестната сила на егото, съществуващо в човека, което според древните текстове е достатъчно силно за да се противопостави на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога именно "лагима" е силата, която позволява на човек да левитира. Д-р Рейна казва, че според документа от преди хиляди години, на борда на тези машини, които в текста били наречени "астра", древните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.
Смята се също, че документите разкриват тайната на "антима" или "шапката невидимка" и на "гарима" или "как да станем тежки като скала".
В началото съвременните индийски учени не взели тесктовете на сериозно, но след като китайците обявили, че използват част от информацията в тяхната космическа програма, ги подложили на сериозни проучвания. Това беше един от първите случаи, в които правителство официално обявява, че прави експерименти с антигравитация. Ръкописите не казват точно дали са били правени междузвездни пътешествия, но съобщават за планувано пътуване до Луната, макар че не става ясно дали в действителност е било осъществено. Единия от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа доста подробна история за пътуване до Луната, осъществено с вимана ( "астра" ). Всъщност в епоса е описана битка с атлантски кораб на Луната.
Но всичко това е само част от доказателствата за анти-гравитационните технологии, използвани от древните индийци. За да разберем цялостната картина трябва да се върнем доста по-назад във времето.
Така наречената империя "Рама" се развивала поне петнадесет хиляди години на индийския субконтинент и в днешен Пакистан. Населението било организирано предимно в големи градове, някои от които все още може да се открият в днешен Пакистан, Северна и Западна Индия. Рама е съществувала паралелно с Атлантската цивилизация в Атлантическия океан и бил управлявана от просветени царе-жреци, които управлявали градовете. Седемте големи столични града в Рама са известни в класическите хиндуистки текстове като "Седемте Града Риши".
Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени "вимани". Те са описани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо подобно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели "по-бързо от вятъра" и издавали мелодичен звук. Имало поне четири вида вимани. Някои били с формата на чинии, а други били във формата на цилиндри. Древните индийци, направили виманите, написали и различни упътвания за летене с виманите. Много от тези текстове все още съществуват и дори са преведени на английски. Самара Сутрадхара е научен труд, занимаващ се с всеки възможен ъгъл на летене с вимана. Има около 230 други текстове, описващи констрункцията, излитането, пътуването на хиляди километри, нормални и аварийни кацания, дори напътствия в случай на сблъсък с птици.
През 1875, в храм в Индия, е открит Вайманика Састра, ръкопис от 4-ти век пр. н. е. Написан от Барадвай Мъдрия, ръкописът използва дори по-стари документи за източнци. В него има информация за управлението, подготовка за дълги полети, защита на корабите от бури и светкавици и указания за превключване на слънчева енергия от енергиен източник, който звучи като анти-гравитация. Ръкописът е съставен от осем глави с диаграми, описващи три вида кораби, включително апарати, които не могат да горят нито да се счупят. Той също описва 31 основни части на тези машини и 16 материала от които са строени. Материалите поглъщали светлина и топлина, заради което били използвани при построяването на виманите.
Схема на вимана, начертана по древноиндийските текстове
Няма съмнение, че виманите са задвижвани от някакъв вид анти-гравитация. Те се излитали вертикално и били способни да висят във въздуха като съвременните хеликоптери и дирижабли. Барадай Мъдрия споменава не по-малко от 70 авторитета и 10 експерта по въздухоплаването в древността. Виманите стояли във Вимана Гриха, нещо като хангар. Споменава се, че са задвижвани от някаква жълто-бяла течност, а понякога и от живачна течност, но изглежда писателите не са били много наясно със същността на течността. Много вероятно е по-късните писатели на тази тема просто да са преписвали от по-древни текстове и съвсем разбираемо, да не са били наясно с начина на задвижването на виманите. Жълто-бялата течност прилича много на газьол, но много вероятно е виманите да са имали няколко начина за задвижване, включително двигатели с вътрешно горене и дори реактивни двигатели
Интересно е да се отбележи, че нацистите първи вкарват в употреба реактивен двигател за тяхната ракетна система фау. Хитлер и част от неговите приближени се интересували от Индия и Тибет и изпратили експедиции дотам още в началото на 30-те и е много възможно някои от древните текстове да са се оказали накрая в ръцете на създателите на реактивния двигател
В Рамаяна и Махабхарата са описани машини, които при движението си изхвърлят голяма струя от задния си край
Друга книга, наречена Самаранганасутрадара, описва как са построени виманите. Възможно е живакът да е имал нещо общо със задвижването или по-вероятно с насочващата система
Съветски учени откриха в пещери в Турменистан и пустинята Гоби нещо, което нарекоха "прастари инструменти използвани при навигацията на космически кораби". Устройствата са във форма на полусфери от стъкло или порцелан, завършващи с конус на другия край и имат капка восък в тях. Вероятно древните индийци са летяли около света на виманите си
Ръкопис от Мохенджо-Даро в Пакистан ( смята се, че това е един от "Седемте Града Риши" ), който все още не е дешифрован, е бил намерен и на друго място - Великденските острови. Ръкописът от Великденските острови, наречен Ронго-Ронго, също не е дешифриран и изглежда почти по същия начин както този от Мохенджо-Даро
В един тибетски текст четем: "Бима прелетя в своята колесница, блестяща като Слънцето и гърмяща като гръмотевица... Летящата колесница светна като пламък в лятното небе... тя профуча като комета... Беше все едно светеха две слънца. После колесницата се издигна и цялото небе се освети."
В Махавира от Бавабути, джайнски текст от осми век, преписан от по-стари текстове пише: "Въздушна колесница, Пушпака, съпровождаше много хора до столицата Ауодия. Небето е пълно с изумителни летящи машини, тъмни като нощта, но вдигани във въздуха от светлини с жълтеникав пламък
Ведите, древни хиндуистки поеми, смятани за най-старите индийски текстове, описват вимани от най--различен вид и форма, наречени на различни животни. За нещастие, виманите, както и повечето научни открития, се използват за военни цели. Атлантите използвали техните летящи машини, "вайликси", подобни на виманите, за да поставят света под техен контрол, ако може да се вярва на индийските текстове. Атлантите очевидно са били технологично по-напреднали от индийците и със сигурност са били по-войнолюбиви. Въпреки че не са известни текстове, описващи атлантските вайлакси, частична информация получаваме от езотерични и окултни източници, които описват тези машини
Подобно на виманите, вайлаксите били с цилиндрична форма и можели да се движат както под вода, така и в атмосферата и дори в открития космос. Други машини имали форма на чиния и също можели да се потапят под вода
Рамаяна, Махабхарата и други текстове разказват за жестоката война, която се разразила между Атлантида и Рама преди около 12.000 години. И двете страни използвали оръжия, които човек живял преди първата половина на 20 век не би могъл да си представи. Текст от Махабхарата гласи : "...( оръжието представляваше ) един единствен снаряд, зареден с цялата сила във Вселената. Нажежен стълб от дим и пламъци светъл като хиляди слънца се издигна в цялото си великолепие..
Железен гръм,
Гигантски пратеник на смъртта,
Който превърна в пепелища цялата раса на вришните
И на андаките
...телата бяха обгорели
До неузнаваемост
Косите и ноктите окапваха;
Съдовете се чупеха без видима причина,
И птиците станаха бели
...След няколко часа
Цялата храна беше заразена..
...за да избягат от този огън
Войниците се хвърляха в потоците
За да измият себе си и въоръжението си..."
Изглежда Махабхарата описва атомна война! Описването на подобни сцени не е рядкост, но описанията на битки, в които се използва фантастично разнообразие от оръжия са доста често срещани в индийските епоси. В един от тях се описва дори битка между вимана и вайликс на Луната!
По-горе написаното доста точно описва как би изглеждала атомна експлозия и какви биха били последиците от радиацията върху населението. Скачането във водата е единствения начин да отложиш смъртта. Когато през по-миналия век археолози откриват Мохенджо-Даро, те откриват трупове, лежащи по улиците, някои от тях държащи се за ръце, все едно внезапно ги е сполетяло нещо ужасно. Тези скелети са сред най-радиоактивните скелети намирани някога, заедно с тези, намерени в Хирошима и Нагасаки. Няма логично обяснение за превръщането на каменни градове и крепости в стъкло, освен ядрен взврив. Освен това, в Мохенджо-Даро, добре планиран град с прави улици и канализационна система по-добра от тази в съвременна Индия и Пакистан, по улиците били "открити буци черно стъкло". Тези парчета стъкло вероятно са от глинени съдове, които са се стопили от високата температура
След унищожението на Рама от ядрено оръжие и потъването на Атлантида, светът потъва в каменната епоха, а модерната история започва няколко хилядолетия след това. Изглежда обаче, че не всички вимани и вайликси от Рама и Атлантида са изчезнали. Построени да се употребяват хиляди години, много от тях може би все още се използват, както свидетелстват "Деветимата незнайни мъже" и ръкописа от Ласа. Тези тайни общества или братства от изключителни, просветени човешки същества са помагали за откриването на много от технологиите, които познаваме сега
Интересно е да се отбележи, че когато Александър Велики нахлува в Индия преди 2000 години, неговите историци записват, че на едно място били атакувани от "летящи огнени щитове", които прелетели над неговата армия и изплашили конницата. Тези летящи чинии не използвали оръжия срещу Александър, може би от милост, и Александър продължил похода си в Индия
Предполага се, че част от виманите и вайлаксите се съхраняват в Тибет или някое друго място в Азия. Пустинята Лоп Нор в западен Китай е известна с голяма активност на НЛО. Все пак не всички НЛО-та може да се отнесат към виманите. Без съмнение някои са притежание на армиите на различни държави, а други са от извънземен произход.
http://www.fenomenibg.com
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
