Легендата за сродната душа
Вярваш ли на 100% в нея? И ако да, замисляла ли си се дали точно тя не ти причинява големи главоболия в личния живот?
Признавам си, че и аз съм го вършила неведнъж. Зачитала съм се в интернет статии, тип „Еди-колко си признака, че той е Човекът за теб” и тайничко съм нанасяла отметки за мъжа до себе си, също така съм решавала тестове „Открий дали гаджето ти е Истинската ти сродна душа” и съм сменяла/поддържала връзки според убеждението ми дали „сме създадени един за друг, или не”. Въпросът е, че в един прекрасен момент открих, че митът как някъде там има определен човек, с когото перфектно ще си паснете, е колкото красив и романтичен, толкова и опасен. Понеже...
„Сродната душа” вдига твърде високо летвата
Прекрасно е да си мислиш, че за да имаш пълно щастие в любовта, трябва само да срещнеш Сродната си душа. А след като успееш да я откриеш, отношенията ви сами ще се подредят по мед и масло: ще си прекарвате невероятно заедно, тръпката и взаимното уважение никога няма да ви напуснат, няма да изпитвате съмнения дали това е Човекът и да се заглеждате по други, няма да се отегчите... И въобще с любовта ви ще стане точно като в приказките - „яли, пили и се веселили”, докато смъртта ви раздели. Просто няма начин да не се случи точно така, понеже вие сте Сродни души, следователно ще си паснете идеално. При това положение – защо да губиш още време?! – ти се втурваш да търсиш въпросната перфектна своя половинка с целия този куп предварителни изисквания към нея. Хлътваш по някого, започвате връзка и в началото всичко помежду ви изглежда точно толкова розово, колкото би трябвало да е според теорията за Сродната душа. После обаче в идилията ви се появяват сериозни пукнатини. „Аз не исках да се държим като пенсионери, които си стоят вкъщи и кътат по 100 лева на месец за кола и жилище, а той искаше точно така да облекчим заема, който един ден в светлото бъдеще щяхме да вземаме. Какво бъдеще да имам с човек, който го дава толкова на дребно?!” - финансовият проблем в бившата връзка на Силвия (22 г.) може да ти е адски близък, а може и да няма нищо общо с търканията, с които си се сблъскала в романсите си ти. Пък и не това е важното. Важното е, че във всички достатъчно дълги отношения, дори да са подплатени с най-голямата любов на света, рано или късно се появява някакво сериозно разминаване във възгледите. И ако си сляп последовател на мита за Сродната душа, точно тук идва катастрофата.
Легендата за сродната душа„Сродната душа” е вечно някъде другаде
Щом толкова генерално се разминаваме и не можем да се разберем, значи всичко е ясно, ние просто не сме един за друг, решаваш ти след поредния сблъсък. И вместо да положиш усилия да оправиш кашата на връзката ви и да задържиш любовта ви, възобновяваш Търсенето. Въпреки че имаш чувства към този мъж - иначе нямаше да си с него, нали така - и че те боли, че се разделяте. Но като не ви е писано, значи не ви е писано, обобщаваш философски, преди да продължиш напред. Всъщност митът за Сродната душа се оказва супер удобно извинение да избягаш от отговорностите и усложненията на сериозните отношения. И така може да си продължаваш спринта напред до безкрай. С една приятелка, с която в един период здраво се бяхме хванали на хорото на Търсенето, към края на първи курс имахме следния лаф: „Да му се не види, пак ли?!”, което значеше: „Пак се излъгах. Пак страдам. И пак ще се почва отначало”. Много бири изпи тоя лаф, много цигари изпуши и много сълзи проля. Но това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че по едно време цялото това „пак ли” ни доведе дотам, че с Ирина все по-често започнахме да употребяваме фразата „мъжете sucks” (ако трябва да сме максимално точни, понеже действието се развива преди около 10-ина години, тогава тя звучеше като „мъжете са гадове/ говеда”). Както прекрасно знае всяка от нас, макар че надали би си го признала, или поне не и преди 6-ата водка, зад въпросната фраза се крият много разбити надежди, чувства, нерви и най-вече отчаяние. Защо така голяма част от хората около нас бяха успели да си намерят половинките, а нашите Сродни души явно се мотаеха по съвършено различни географски ширини... или, не дай си, боже, измерения?... се чудехме с Ирина и един „прекрасен“ ден, след края на поредните нейни отношения, седнахме да си направим сериозна равносметка. Ето какво открихме.
„Сродната душа” за всеки е нещо различно
Даваш ли си сметка, че колкото хора има на тоя свят, толкова различни разбирания „що е то сродна душа” има? Да, всички цитираме едно и също определение: „Това е човекът, с когото ни е адски хубаво, който перфектно ни допълва и по някакъв странен, необясним начин усещаме адски близък, все едно сме го познавали от ужасно много време”. В тази обобщена и мъглява дефиниция обаче всеки си влага свое си значение, което да задоволява неговите потребности и желания. И което много често няма нищо общо с това доколко сме сродни души с другия в пряк смисъл, а понякога - даже с факта доколко добре го познаваме. Два нагледни примера:
А) Сродните души, тип две капки вода
Когато седнахме да си направим равносметката с Ирина, тя последно беше опитала връзка с най-добрия си приятел от години, защото: „Би трябвало със Сродната си душа да се разбирате перфектно, нали така?”, философстваше в началото. „Значи в идеалния случай трябва да си приличате и да сте си адски близки. Следователно няма начин с Милен да не се получи, ние сме като две капки вода, а и винаги сме се харесвали.” С други думи, Ирина беше от класическото течение на Школата за сродните души, според което търсената половинка трябва да се приближава максимално по характер, темперамент и светоглед до теб самия, за да „си съвпаднете и паснете”, както обичаше да се изразява. Е, оказа се, че като приятели с Милен си „съвпадат и пасват” перфектно, но като гаджета – изобщо не. „Не мога да съм с него, след като нямам грам тръпка и ми е адски скучно. Освен това той е патологично ревнив, а аз се заглеждам по други, след като не го харесвам по този начин”, ядосваше се тя, докато той й звънеше за 20-и път да поговорят и да оправят нещата. „И какво като имаме общи интереси и схващания, разбираме се от половин дума и си споделяме всичко? На теория той би трябвало да ми е перфектната Сродна душа, обаче връзката ни не се получава! Не искам да съм с някого, към когото нямам тръпка! Искам тръпка!” След раздялата с тази Сродна душа не се поздравяваха даже, камо ли да си останат приятели.
Легендата за сродната душаБ) Сродните души, тип огън и жупел
Аз бях от крилото на екстремистите в Школата за сродните души: смятах, че и бездруго ми е трудно да постигам помирение със собствените си чепати характер и душевност, така че ако трябва да се сдружа с още един като мен, 1. това ще завърши трагично и за двамата. И 2. Ако все пак ще е чепат, което може и да опитам да преглътна някак, то категорично не искам да е с интереси в моята хуманитарна сфера. Защото ако събереш повече от един филолог на едно място, единственият сигурен резултат, който получаваш, е огромен брой високопарни фрази и цитати, изречени за единица време... плюс стабилно количество алкохолни единици, погълнати за единица време. От любовна гледна точка това не ми звучеше съблазнително и интригуващо, още по-малко романтично. Та по същото това време аз бях в 9-ия кръг на ада на връзката си с един прясно дипломиран финансист, в която нямаше почти нищо друго, освен невероятна тръпка – естествено, за това си дадох сметка мно-о-го по-късно. Тогава бях убедена, че той е Сродната ми душа (която ми пишеше „лиБсваш ми” и не беше влизала в библиотека през живота си, ако не броим клуб „Библиотеката”). Защо бях убедена ли? Ами, много просто. Понеже можеше да ни е несравнимо хубаво един с друг (както можеше и да ни е супер гадно, разбира се), нямаше начин да не ни е писано да сме заедно, това си беше пръст на съдбата. А сега, ако ме питате, ще кажа, че е било пръст на феромоните и патологията... при това не нечия друга, а моята собствена. Като се върна назад, чак ми става смешно – защото си давам сметка, че въпреки точка 1. от собствената си теория за Сродната душа, тогава съм избирала само... именно „чепатия” тип мъже – властни и своенравни характери, с които вечно си мерехме ината и не можехме да се разберем кой да е отгоре. И на практика аз тайничко си бях свикнала да влагам в определението Сродна душа следното: някой, който непрекъснато ме предизвиква, държи нащрек, подклажда тръпката помежду ни и прави така, че нонстоп да има някаква силна емоция – независимо дали е отрицателна, или положителна. Държах си на това и ако мъжът до мен не ме караше да се люшкам в двете крайности на емоционалната гама, значи можеше и да е най-сладкият мъж на света, но просто не беше Сродната ми душа и толкоз. Не си правех труда да го опозная по-добре и да ни дам още един шанс. Затова и тогава ми беше трудно да проумея как някои хора могат да претърпят генерална промяна на възгледите и да постъпят като Диана.
„Сродната душа“ е... цяла тълпа?!
Диана беше хлътнала до ушите в Мишо и беше убедена, че той е Единственият, Сродната й душа. Те се разделяха и събираха около сто пъти, докато накрая той обяви, че е срещнал друга и иска сериозна връзка с нея. Тя беше съсипана, защото до последно се надяваше, че в крайна сметка един ден ще стигнат до брак (въпреки верижните му изневери). „Няма начин да се мъчим толкова време вече, без да имаме силни чувства и да не ни е писано да сме заедно, повтаряше често. -Знам, че това е Той!“ Затова когато Мишо си хвана новото официално гадже, всички бяхме подготвени да се наложи да я измъкваме от голяма дупка. Нищо подобно не се случи обаче. След първата седмица Диана започна да излиза с един младеж, който я харесваше още от времето на Мишо... и който беше доста различен от него. „Трябва да се дава шанс на хората, обясни спокойно една вечер тя. - След като това, което си мислиш, че е Любовта на живота ти, се окаже пълен провал, нищо чудно онова, за което смяташ, че няма да стигне доникъде, да се окаже Сродната ти душа. Това само времето може да го покаже.“ Е, с въпросния мъж не успяха да се задържат много дълго, както и с още двама-трима след него. Но с днешна дата Диана (29 г.) е щастливо омъжена и има син на 2 годинки от любимия си човек. Когато я попитах как мисли, дали той е истинската й Сродна душа и как гледа сега на далечното минало с Мишо, тя се усмихна: „Знаеш ли, смятам, че човек има много потенциални Сродни души, с които може да направи сериозна, стабилна връзка. И не е задължително да си приличате като темперамент, натура, интереси и светоглед. Ти просто или се научаваш да приемаш другия такъв, какъвто е, или не успяваш да се мотивираш достатъчно, за да го направиш. Именно това се има предвид, когато се казва, че трябва да правиш компромиси и отстъпки. А не че трябва да свикнеш с навика му да ходи всеки втори уикенд по мъжки на хижа например.” Впрочем това се връзва перфектно с теорията на един приятел за лошите мом(и)чета „Няма лоши и добри момчета, респективно момичета. Има такива, с които можеш да се научиш да се разбираш и такива, с които не можеш. Ако имаш силна емоция към другия, се получава. И според мен винаги е по-добре във връзката си да имаш силни положителни емоции, макар и да са много малко на фона на кофти моментите, отколкото да гониш максимата да ти е спокойно, удобно... и безразлично. Уви, последното се получава с много хора, които са се отказали да търсят любовта. А човек рано или късно я среща и хубавото е, че тя не е само една.” Категорично съм „За” – независимо дали ще наречем явлението Любовта, или Сродната душа.
Във всички достатъчно дълги отношения, дори да са подплатени с най-голямата любов на света, рано или късно се появява някакво сериозно разминаване във възгледите. И ако си сляп последовател на мита за Сродната душа, точно тук идва катастрофата.
Не бива да очакваш от Сродната си душа да:
1. взема всички решения вместо теб.
2. се грижи за доброто ти настроение нонстоп.
3. е винаги на твоето мнение и на твое разположение.
4. се разбира идеално с приятелите и роднините ти.
5. мисли за теб по 24 часа в денонощието.
6. не се заглежда в нито една друга жена дори за секунда и да се прави, че не е имал бивши гаджета.
7. е в супер настроение винаги, когато е в компанията ти.
8. ти е кошче за душевни отпадъци.
9. съгласува с теб абсолютно всичките си решения и да ти споделя всичко.
10. не може да диша или да отиде някъде без теб.
______________________________
Вярваш ли на 100% в нея? И ако да, замисляла ли си се дали точно тя не ти причинява големи главоболия в личния живот?
Признавам си, че и аз съм го вършила неведнъж. Зачитала съм се в интернет статии, тип „Еди-колко си признака, че той е Човекът за теб” и тайничко съм нанасяла отметки за мъжа до себе си, също така съм решавала тестове „Открий дали гаджето ти е Истинската ти сродна душа” и съм сменяла/поддържала връзки според убеждението ми дали „сме създадени един за друг, или не”. Въпросът е, че в един прекрасен момент открих, че митът как някъде там има определен човек, с когото перфектно ще си паснете, е колкото красив и романтичен, толкова и опасен. Понеже...
„Сродната душа” вдига твърде високо летвата
Прекрасно е да си мислиш, че за да имаш пълно щастие в любовта, трябва само да срещнеш Сродната си душа. А след като успееш да я откриеш, отношенията ви сами ще се подредят по мед и масло: ще си прекарвате невероятно заедно, тръпката и взаимното уважение никога няма да ви напуснат, няма да изпитвате съмнения дали това е Човекът и да се заглеждате по други, няма да се отегчите... И въобще с любовта ви ще стане точно като в приказките - „яли, пили и се веселили”, докато смъртта ви раздели. Просто няма начин да не се случи точно така, понеже вие сте Сродни души, следователно ще си паснете идеално. При това положение – защо да губиш още време?! – ти се втурваш да търсиш въпросната перфектна своя половинка с целия този куп предварителни изисквания към нея. Хлътваш по някого, започвате връзка и в началото всичко помежду ви изглежда точно толкова розово, колкото би трябвало да е според теорията за Сродната душа. После обаче в идилията ви се появяват сериозни пукнатини. „Аз не исках да се държим като пенсионери, които си стоят вкъщи и кътат по 100 лева на месец за кола и жилище, а той искаше точно така да облекчим заема, който един ден в светлото бъдеще щяхме да вземаме. Какво бъдеще да имам с човек, който го дава толкова на дребно?!” - финансовият проблем в бившата връзка на Силвия (22 г.) може да ти е адски близък, а може и да няма нищо общо с търканията, с които си се сблъскала в романсите си ти. Пък и не това е важното. Важното е, че във всички достатъчно дълги отношения, дори да са подплатени с най-голямата любов на света, рано или късно се появява някакво сериозно разминаване във възгледите. И ако си сляп последовател на мита за Сродната душа, точно тук идва катастрофата.
Легендата за сродната душа„Сродната душа” е вечно някъде другаде
Щом толкова генерално се разминаваме и не можем да се разберем, значи всичко е ясно, ние просто не сме един за друг, решаваш ти след поредния сблъсък. И вместо да положиш усилия да оправиш кашата на връзката ви и да задържиш любовта ви, възобновяваш Търсенето. Въпреки че имаш чувства към този мъж - иначе нямаше да си с него, нали така - и че те боли, че се разделяте. Но като не ви е писано, значи не ви е писано, обобщаваш философски, преди да продължиш напред. Всъщност митът за Сродната душа се оказва супер удобно извинение да избягаш от отговорностите и усложненията на сериозните отношения. И така може да си продължаваш спринта напред до безкрай. С една приятелка, с която в един период здраво се бяхме хванали на хорото на Търсенето, към края на първи курс имахме следния лаф: „Да му се не види, пак ли?!”, което значеше: „Пак се излъгах. Пак страдам. И пак ще се почва отначало”. Много бири изпи тоя лаф, много цигари изпуши и много сълзи проля. Но това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че по едно време цялото това „пак ли” ни доведе дотам, че с Ирина все по-често започнахме да употребяваме фразата „мъжете sucks” (ако трябва да сме максимално точни, понеже действието се развива преди около 10-ина години, тогава тя звучеше като „мъжете са гадове/ говеда”). Както прекрасно знае всяка от нас, макар че надали би си го признала, или поне не и преди 6-ата водка, зад въпросната фраза се крият много разбити надежди, чувства, нерви и най-вече отчаяние. Защо така голяма част от хората около нас бяха успели да си намерят половинките, а нашите Сродни души явно се мотаеха по съвършено различни географски ширини... или, не дай си, боже, измерения?... се чудехме с Ирина и един „прекрасен“ ден, след края на поредните нейни отношения, седнахме да си направим сериозна равносметка. Ето какво открихме.
„Сродната душа” за всеки е нещо различно
Даваш ли си сметка, че колкото хора има на тоя свят, толкова различни разбирания „що е то сродна душа” има? Да, всички цитираме едно и също определение: „Това е човекът, с когото ни е адски хубаво, който перфектно ни допълва и по някакъв странен, необясним начин усещаме адски близък, все едно сме го познавали от ужасно много време”. В тази обобщена и мъглява дефиниция обаче всеки си влага свое си значение, което да задоволява неговите потребности и желания. И което много често няма нищо общо с това доколко сме сродни души с другия в пряк смисъл, а понякога - даже с факта доколко добре го познаваме. Два нагледни примера:
А) Сродните души, тип две капки вода
Когато седнахме да си направим равносметката с Ирина, тя последно беше опитала връзка с най-добрия си приятел от години, защото: „Би трябвало със Сродната си душа да се разбирате перфектно, нали така?”, философстваше в началото. „Значи в идеалния случай трябва да си приличате и да сте си адски близки. Следователно няма начин с Милен да не се получи, ние сме като две капки вода, а и винаги сме се харесвали.” С други думи, Ирина беше от класическото течение на Школата за сродните души, според което търсената половинка трябва да се приближава максимално по характер, темперамент и светоглед до теб самия, за да „си съвпаднете и паснете”, както обичаше да се изразява. Е, оказа се, че като приятели с Милен си „съвпадат и пасват” перфектно, но като гаджета – изобщо не. „Не мога да съм с него, след като нямам грам тръпка и ми е адски скучно. Освен това той е патологично ревнив, а аз се заглеждам по други, след като не го харесвам по този начин”, ядосваше се тя, докато той й звънеше за 20-и път да поговорят и да оправят нещата. „И какво като имаме общи интереси и схващания, разбираме се от половин дума и си споделяме всичко? На теория той би трябвало да ми е перфектната Сродна душа, обаче връзката ни не се получава! Не искам да съм с някого, към когото нямам тръпка! Искам тръпка!” След раздялата с тази Сродна душа не се поздравяваха даже, камо ли да си останат приятели.
Легендата за сродната душаБ) Сродните души, тип огън и жупел
Аз бях от крилото на екстремистите в Школата за сродните души: смятах, че и бездруго ми е трудно да постигам помирение със собствените си чепати характер и душевност, така че ако трябва да се сдружа с още един като мен, 1. това ще завърши трагично и за двамата. И 2. Ако все пак ще е чепат, което може и да опитам да преглътна някак, то категорично не искам да е с интереси в моята хуманитарна сфера. Защото ако събереш повече от един филолог на едно място, единственият сигурен резултат, който получаваш, е огромен брой високопарни фрази и цитати, изречени за единица време... плюс стабилно количество алкохолни единици, погълнати за единица време. От любовна гледна точка това не ми звучеше съблазнително и интригуващо, още по-малко романтично. Та по същото това време аз бях в 9-ия кръг на ада на връзката си с един прясно дипломиран финансист, в която нямаше почти нищо друго, освен невероятна тръпка – естествено, за това си дадох сметка мно-о-го по-късно. Тогава бях убедена, че той е Сродната ми душа (която ми пишеше „лиБсваш ми” и не беше влизала в библиотека през живота си, ако не броим клуб „Библиотеката”). Защо бях убедена ли? Ами, много просто. Понеже можеше да ни е несравнимо хубаво един с друг (както можеше и да ни е супер гадно, разбира се), нямаше начин да не ни е писано да сме заедно, това си беше пръст на съдбата. А сега, ако ме питате, ще кажа, че е било пръст на феромоните и патологията... при това не нечия друга, а моята собствена. Като се върна назад, чак ми става смешно – защото си давам сметка, че въпреки точка 1. от собствената си теория за Сродната душа, тогава съм избирала само... именно „чепатия” тип мъже – властни и своенравни характери, с които вечно си мерехме ината и не можехме да се разберем кой да е отгоре. И на практика аз тайничко си бях свикнала да влагам в определението Сродна душа следното: някой, който непрекъснато ме предизвиква, държи нащрек, подклажда тръпката помежду ни и прави така, че нонстоп да има някаква силна емоция – независимо дали е отрицателна, или положителна. Държах си на това и ако мъжът до мен не ме караше да се люшкам в двете крайности на емоционалната гама, значи можеше и да е най-сладкият мъж на света, но просто не беше Сродната ми душа и толкоз. Не си правех труда да го опозная по-добре и да ни дам още един шанс. Затова и тогава ми беше трудно да проумея как някои хора могат да претърпят генерална промяна на възгледите и да постъпят като Диана.
„Сродната душа“ е... цяла тълпа?!
Диана беше хлътнала до ушите в Мишо и беше убедена, че той е Единственият, Сродната й душа. Те се разделяха и събираха около сто пъти, докато накрая той обяви, че е срещнал друга и иска сериозна връзка с нея. Тя беше съсипана, защото до последно се надяваше, че в крайна сметка един ден ще стигнат до брак (въпреки верижните му изневери). „Няма начин да се мъчим толкова време вече, без да имаме силни чувства и да не ни е писано да сме заедно, повтаряше често. -Знам, че това е Той!“ Затова когато Мишо си хвана новото официално гадже, всички бяхме подготвени да се наложи да я измъкваме от голяма дупка. Нищо подобно не се случи обаче. След първата седмица Диана започна да излиза с един младеж, който я харесваше още от времето на Мишо... и който беше доста различен от него. „Трябва да се дава шанс на хората, обясни спокойно една вечер тя. - След като това, което си мислиш, че е Любовта на живота ти, се окаже пълен провал, нищо чудно онова, за което смяташ, че няма да стигне доникъде, да се окаже Сродната ти душа. Това само времето може да го покаже.“ Е, с въпросния мъж не успяха да се задържат много дълго, както и с още двама-трима след него. Но с днешна дата Диана (29 г.) е щастливо омъжена и има син на 2 годинки от любимия си човек. Когато я попитах как мисли, дали той е истинската й Сродна душа и как гледа сега на далечното минало с Мишо, тя се усмихна: „Знаеш ли, смятам, че човек има много потенциални Сродни души, с които може да направи сериозна, стабилна връзка. И не е задължително да си приличате като темперамент, натура, интереси и светоглед. Ти просто или се научаваш да приемаш другия такъв, какъвто е, или не успяваш да се мотивираш достатъчно, за да го направиш. Именно това се има предвид, когато се казва, че трябва да правиш компромиси и отстъпки. А не че трябва да свикнеш с навика му да ходи всеки втори уикенд по мъжки на хижа например.” Впрочем това се връзва перфектно с теорията на един приятел за лошите мом(и)чета „Няма лоши и добри момчета, респективно момичета. Има такива, с които можеш да се научиш да се разбираш и такива, с които не можеш. Ако имаш силна емоция към другия, се получава. И според мен винаги е по-добре във връзката си да имаш силни положителни емоции, макар и да са много малко на фона на кофти моментите, отколкото да гониш максимата да ти е спокойно, удобно... и безразлично. Уви, последното се получава с много хора, които са се отказали да търсят любовта. А човек рано или късно я среща и хубавото е, че тя не е само една.” Категорично съм „За” – независимо дали ще наречем явлението Любовта, или Сродната душа.
Във всички достатъчно дълги отношения, дори да са подплатени с най-голямата любов на света, рано или късно се появява някакво сериозно разминаване във възгледите. И ако си сляп последовател на мита за Сродната душа, точно тук идва катастрофата.
***
Не бива да очакваш от Сродната си душа да:
1. взема всички решения вместо теб.
2. се грижи за доброто ти настроение нонстоп.
3. е винаги на твоето мнение и на твое разположение.
4. се разбира идеално с приятелите и роднините ти.
5. мисли за теб по 24 часа в денонощието.
6. не се заглежда в нито една друга жена дори за секунда и да се прави, че не е имал бивши гаджета.
7. е в супер настроение винаги, когато е в компанията ти.
8. ти е кошче за душевни отпадъци.
9. съгласува с теб абсолютно всичките си решения и да ти споделя всичко.
10. не може да диша или да отиде някъде без теб.
______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. 
