От какво се страхувате?

Като бях малка от баба яга.. Това говорим до 6 годишна възраст : Общо взаето цял живот се страхувам да ходя на зъболекар :lmao: Винаги искам упойка иначе почвам да рева : Отстрани може да е забавно, но изпитвам ужас буквално! От тъмното също съм се страхувала, но сега го обожавам и се чувствам много по добре на тъмно :pardon:
Също така може да сънувам кошмари, ако гледам някой наистина страшен филм

И мен ме е страх от зъболекари, въпреки че вуйна ми е зъболекар :lmao: От тъмното в некви истерии чак съм изпадала ужасен страх имах, сега се превъзмогва ама е имало моменти когато почвам да си фантазирам, че чувам шумове, стъпки и некви такива и идва паниката :

Мен ме е страх от насекоми и влечуги. Като видя нещо такова, бягам със 100 км/ч :lmao: :lmao:

Изпадам в ужас от хлебарки. Много ми е противно.

Изпитвам ужас когато около мен почнат да летят насекоми като жетварки или миризливки, пищя и бягам. Преди ме беше страх от паяци, но вече даже им се радвам. :

Страх ме от зъболекари,т.е.от манипулациите на зъболекарите,а не от самите тях,както веднъж ме попита един зъболекар.
Ужасявам се от скакалци и щурци,противни са ми богомолките,а паяци си оставям понякога вкъщи като дом. любимец,защото ми ловят мушичките, особенно през лятото.

Има три неща, от които се ужасявам - електричество, чак половин час след като съм имала досег с вода и съм се подсушила, се престрашавам да пипна какъвто и да е електрически уред; паяци - от малка изпитвам някакъв ужас от тях и от големи кучета - никакво обяснение за това, няма абсолютно никаква логика при положение, че имам две - азиатска овчарка и хъски, но всяко друго голямо куче, освен тези двете, ме побърква, буквално, и нищо не мога да направя по въпроса, казва се психика и подсъзнание, все пак.

Е, гледам че повечето имаме страх от зъболекари :Д Стига ми само да стоя пред вратата на кабинета и ми се иска направо да се обърна и да избягам с 100 км/ч :lmao: Друго нещо от което изпитвам ужас е тъмнината :Д но само когато съм сама :Д Постоянно ми се причуват някакви звуци и се оглеждам очаквайки нещо да изкочи :Д Но пък е съвсем друго като има някой с мен, така се чувствам по-удобно, но това е друга тема :Д И последното нещо, което мога да сложа в група 'страхове' е теорията за извънземни форми на живот :Д още от малка ми остана може би защото майка ми обожаваше да гледа 'Досиетата Х' :Д тръпки ме побиват при мисълта за зелени човечета със странни оръжия готвещи се да унищожат планетата :pardon:

Оо, да аз имам фобия от зъболекарските инструменти. И то най-вече от тези наподобяващи игли, с които бъркат в устата ти. Не ме е страх от самия човек :lmao: .. даже моя зъболекар е много секси :wasnotme: !!
Да, имам фобия от игли, видя ли и започват да се панирам. Особено в лекарски кабинет, иначе в тези от нас не ме е страх.
А също така и от червей. Колкото и да е странно, обичам да си играя с буболечки, змии, гущери .. но червейте .. тези гадни, слузести, безполезни същества .. не сте виждали паника!!
:lmao: .. и общо взето това е, също така ме е страх да не остана сама, да изгубя семейството си, приятелите .. сам човек не може да живее. Всеки има нужда от любов ..

Ще ви прозвучи странно,но най-много се страхувам от един сън,който ми се присънва почти всеки месец от както бях на 4 години.Сънят е много странен,без никакъв смисъл и не мога дори да го обясня,но винаги когато го сънувам се събуждам през ноща треперейки. :_:

Като малка (3-4 годишна) и мен ме беше страх от тъмното, ама сама се излекувах. Това инатът е страшна работа. Та от тогава ми е любимото време от денонощието.
А сега ме е страх от високо. Имаше си и научен термин, ама не го помня. :pardon: Та, голямо ми е шубе, вкопчва се в първото стабилно нещо, което докопам и трябва да ме изкъртят буквално.


ПП: А най-шантавите страхове, които съм срещала в учебниците са фобофобията (страх от страха) и панофобията (стах от всичко).

Мен все още си ме е страх от тъмното и то по-скоро не от него,а от духовете,които на тъмно излизат Но въпреки това най-големия ми страх е да не загубя някой,който обичам

Като се замисля,най-големият ми страх е от.... смъртта. :cryy:

От тъмното, стоножки, хлебарки (всички в това семейство на насекоми xD ) и от сънищата, понеже могат да бъдат доста реалистични и изкарват наяве най - големите подсъзнателни страхове :otec:

Нямам много фобии,но истински от какво се страхувам....да не се случи нещо на някой който обичам.

От всякакви буби и то малки, големите не ме плашат

страхувам се, че отдавна вече не ме е страх от нищо ...
което , всъщност, е тъжно ..
:(

Най-сериозно - от провал и от загуба на близък човек... във всякакъв аспект.
По-несериозни - от височини, но ако си наложа мога да го преодолея. И имам известна непоносимост към клоуни.
Няма майтап.

Страхувам се от височини.