Интервюта

Майкъл Тревино и Кандис Акола за трансформациите си

"Чувствах се късметлийка, Вики се трансформира и аз си взех бележка от това, нещо като пищов", споделя Акола. "Имам предвид, че имах някакъв пример, който да ми даде някаква представа за какво става въпрос, като не мога да кажа същото за трансформацията при върколаците."

За щастие, Тревино не трябваше да се справя сам. Новата приятелка на Тайлър и евентуална бъдеща любов е плътно до него през целия мъчителен процес. "Беше много интересно. Заснехме го за 2 дни. Кандис беше с мен през цялото време", отговаря Тревино. Но дори с Каролайн до себе си надали му е било лесно.

Когато Мейсън (Тейлър Кини) се превърна във върколак, ние успяхме да видим само това, което беше преди и след трансформацията. Видяхме как се опита да вземе успокоителни и да се окове, а също така чухме и вик на агония... но по-голямата част от трансформацията бе след като скочи в камиона. Когато Тайлър се превръща ще можем да видим всичко.

"Ще видите всичко от началото до края", потвърждава Тревино. "Не е бързо. Не е нещо, което просто се случва, а се развива с времето, особено като е първата му трансформация."
Разбира се, новият ни любим дует от чудовища не поиска да разкрие всички тайни, но ни казаха колкото можаха, без да си развалят забавление. "Как бихте го обяснили?" пита Тревино. "Това е Тайлър, който преминава през това нечовешко мъчение. Сякаш се преражда, защото това е Тайлър и пътешествието, по което поема преди тази трансформация, преди това проклятие, и не иска нито една част от него, но няма избор - то просто се случва. Той е сам и трябва да се справя сам, защото Мейсън не е наоколо, така че остава само това постоянно мъчение, което го изяжда отвътре."

Акола е също толкова ентусиазирана да види крайния резултат колкото сме и ние. "Дори прочитайки го, сценаристите са свършили страхотна работа, представяйки това, което си мислиш, че ще бъде", споделя актрисата. "Поемат рискове с тази трансформация и всичко, което се случва, също и с продължителността на нещата. Уникално е да се гледа и чете на страницата едновременно. Много съм развълнувана."

В тазвечершният епизод (2-ри декември), Тайлър и Каролайн започват да се приготвят за първото пълнолуние откакто Тайлър активира проклятието си. В мазето на имението Локууд, те ще намерят доказателство за миналото на върколаци и ограниченията, използвани с векове от фамилията Локууд... и ще направят ужасяващо разкритие, от което и двамата ще започнат да се страхуват за живота си.

Превръщането само по себе си, звучи достатъчно страшно. "Ще видите, че това е нещо постоянно, с което той се бори, докато го превъзмогва", разказва Тревино. "Продължително е и е болезнено."

Лорън Коен за последните сцени на Роуз и какво се случи с разговора с Елена

Оказва се, че не можеш да спиш, дори когато си мъртъв. Е, не поне ако си героиня, която получи такова изпращане, каквото получи Роуз в Дневниците на вампира.

Лорън Коен каза, че е знаела, че нейната роля е кратко, но не е предполагала, че ще бъде убита от Деймън, заради вълчето ухапване от Джулс, докато не е прочела сценария и на се е разплакала. ”Много драматично”- каза тя. ”Когато си гост-звезда в едно шоу не очакваш точно това. Помислих си, че ще бъде нещо кратко. На първо място, тя е в сцената със съня и е толкова щастилива. Този момент, в който тя се наслъждаваше на слънцето. Уоу. Господи. Това беше огромно нещо за нея. Тя беше поразена от това, а след това осъзна защо Деймън го прави. Тя беше спокойна, знаейки, че той прави последните й минути поносими и й дава възможност да им се наслади.”

За момента на убийството на Роуз, Коен сподели, че е имало много разговори за това, как трябва да изглежда сцената. ”Дали Деймън да я гледа докато я убива, или тя да умре, докато той я държи.” Тя и Сомърхолдър е трябвало да се справят с малко повечко драма при забиването на кола. ”Понякога в една сцена за убиване на вампир се използват няколко вида колове. Понякога използват гумени, а понякога се използват колове със гумен връх. Понякога се използва и кол с прибиращ се връх. И ако пред камерата изглежда зле се налага да използваме обикновен, солиден кол. Нашият кол беше с прибиращ се връх. Под дрехите си имах подплата това място, на което той щеше да забие кола в гръдния ми кош, изрепетирахме го няколко пъти. Когато тръгнеш да забиваш кола, той се прибира вътре. Иън трябваше да го направи така, че наистина да изглежда, че е забил колът надълбоко,” казва тя смеейки се. „След 10 минути, в които се успокоявахме, вече си мислехме, че всичко ще е наред и когато трябваше да забие кола, върхът му не искаше да се прибере. Реакцията ми беше от рода: ”Боже мили, спри, спри, спри!” Така че, наистина се почуствах сякаш е реално. Очевидно никой нямаше да пострда, но си беше забавно.”

Друга забавна случка. Попитахме Коен за разговоа на Роуз и Елена, който беше в промото на епизода, но не беше в епизода – и най-вече за тази част от разговора, в която Роуз каза на Елена, че е нормално да обича и двамата братя. Тя каза, че са снимали куп неща съобразени с времето, включително ”сцената с убийството на хората на паркинга, в която се чувствах така, сякаш наистина имам деменция” когато Роуз убива чистача и двойката, и разговора с Елена. ”Харесва ми тази част между Елена и Роуз, защото мисля, че Роуз гледаше на Елена, като на по-малка сестра. Наистина е хубаво, че Елена обича различни неща в двамата братя. Като това не я прави лош човек. Тази сцена беше нещо, като напомняне на Елена от страна на Роуз да не бъде строга със себе си и да не се предава. Беше наистина сладко, защото Елена се опита да прикрие факта, че обича и двамата. В този момент един вид Роуз я притисна, за да си признае. Казва и: „Просто си признай.Не трябва да се чувстваш зле,заради това,” на един дъх, като от рода на: ”Знай коя си. Нормално е да ги оставиш да се бият за теб. Разбираемо е, че искаш да живееш. И това противоречие си е нормално. Просто продължавай напред.” (Добре ни разказа за какво се отнася, въпроса е къде отиде тази сцена и ще я видим ли някога??? бел. Мокка)

Коен сподели,че ако има някаква възможност да се върне в шоуто, то тя би го направила – ако авторите решат да покажат, какво всъщност Деймън е направил с тялото на Роуз, след като го показа на шериф Форбс в багажника на колата му в гората. Междувременно тя се наслаждава на времето, което прекарва в снимките на сериала „Чък.”

Превод: Ika
Източник: twifun-bg.com

Интервю с Пол Уесли



Очакваше ли с нетърпение да играеш Стефан като абсолютен гадняр този сезон?

Да, повече от всичко. Искам да играя множество различни герои през живота си и не исках да остана в териотипа, така че за мен е чудесна възможност да направя нещо различо.

Надяваше ли се за това развитие на героя, знаеше ли че ще се случи или беше голяма изненада?
Не. Казах на продуцентите Джули Плек и Кевин Уилямсън „Вижте, наистина бих се радвал да направя нещо.“, и те ми отговориха „Чудесно“ и се съгласиха. Не искаме да се повтаряме – искаме за зрителите да бъде свежо за зрителите.

Ти си изиграл и други фентъзи герои преди Стефан…
Играх Лукас Лутър в „Смолвил“. Участвах в сериал за върколаци на име „Wolf Lake”. А след това участвах в пилотен епизод, който не беше одобрен.

Стефан е голяма промяна от предишният ти герой – Арън в „Паднали ангели“. Когато направи този телевизионен филм, мислеше ли, че ще се превърне в сериал.
Когато заснехме пилотния епизод знаех, че ще е двучасов филм. Знаех, че ще се излъчи и, че качеството на продукцията не е наистина забележително. Не бях сигурен дали могат да си позволят сериал, защото имаше много специални ефекти и екшън сцени. Но не бях напълно изненадан. Беше петият ми пилотен епизод и беше един от добрите.

Беше ли запознат с всички романи на Томас Сниеговски, върху които е базиран „Паднали ангели“?
Признавам си, не бях запознат въобще с книгите. Но побягнах към магазина и взех всичките, за да ги прочета, повечето и той е невероятен писател. Това са хубави книги.

Как би описал Арън?
Един вид затворен, малко мрачен, чувства се неудобно в кожата си, не е сигурен кой е. Не е сигурен в себе си. Той е добра душа, добър човек и е млад. Все още иска да порастне и има отговорности на възрастен, така че според мен има доста на плещите си. Но като цяло мисля, че е силен.

Правиш ли нещо различно в работата си в този жанр в сравнение с работата в обикновена драма?
Мисля, че се свежда повече до собственото ти състояние и до това колко се базираш на реалността. В каквито и ситуации да попадаш, трябва да се базираш на реалността. Трябва да бъдеш човешко същество на Земята, което преживява всичко това. Ако гледаш на ролята си като „О, това е само фантазия,” тогава не влагаш истинска емоция. Не можеш да гледаш предубедено, трябва някакси да се впишеш в нея.

Когато играеш тези неща, правиш ли си аналогии в ума си, примерно „Е, аз не хапя хора, но ако налитах на някого…” или „Не летя, но пък ако карах мотоциклет…” или си мислиш, „Ок, ако съм някой, който лети или хапе хората, така ли ще се
чувствам?”
Интересно е. Не знам дали някога съм го анализирал по такъв начин. Мисля, че много от това е инстинктивно. Наистина се опитвам да си представя какво би било, не за героя ми, а за Пол, какво би било да преживявам тези неща. Затова да, може би използвам аналогии. Мисля, че методите ми се променят, наистина зависи.

Физически, кое е най-трудното нещо, което си правил като актьор? Каскадите, където героят ти стига до свръх височини?
Каскадите с въжета са гадни, мразя ги. Няма да ви лъжа, наистина било. Имате сцена, в която трябва да играете, трябва да сте в роля, а заедно с това изпитвате невероятна болка, където са въжетата, защото цялата ви тежест е на тях. Ужасно е. Всеки, който ви казва, че е забавно ви лъже. Но бих ли го преглътнал и бих ли бил щастлив, когато видя крайния продукт? Да. Но ако питате мен, не е забавно.

Изненадан/доволен/благодарен ли си за огромната фен база, която Дневниците има?
О, господи. Това е сбъдната мечта. Никой не иска да е в шоу за седем години и да няма фенове. Това искаме да правим – да вълнуваме хората от всяка възраст и имам чувството, че Дневниците го прави. Не е само за деца или момичета – да, много го гледат, но го гледат и хора на моята възраст и е хубаво.

Какво би искал хората да очакват от Дневниците на този етап?
Искам просто никой да не предполага какво следва, да не знае какво да очаква от нас или от сценаристите.


Превод: yan4etolp & Mokka
Източник: assignmentx.cоm