Лично за мен крайният срок е 35-38. Не ме разбирайте погрешно, не че и след това не може. Всичко е възможно, просто в случай, че нещата вървят нормално и никой от предполагаемите родители няма здравословни проблеми.
Някои жени слагат кариерата си на първо място, а след това не успяват да открият правилния човек и нещата лееко отиват на майната си. Аз обаче винаги съм била на мнението, че ако до гореспоменатата възраст не си го открила, то няма смисъл от чакане, ако наистина искаш дете. Просто избираш някой важен човек за теб, че дори и приятел или познат. Има такива открили човекът, но смятащи се за неготови или страхуващи се от голямата отговорност. А процента на жените, които нямат никакво намерение да раждат деца расте всеки ден.
Водейки се от количеството акъл, което имам в момента, смятам, че бременността е най-подходяща за жените между 20-25 години. Генекологът ми пък казва, че след това възможността от нежелани болести нараства значително. Може би това е една от причините да мисля по този начин :pardon:
За сега се спирам на 23-28 :pardon:

По принцип винаги съм си мислила да имам дете между 19-21 години. Но сега, когато порастнах, смятам да родя малко по късно, може би след 22 год, стига да намеря подходящия човек.
Не искам да избрързвам, защото имам планове да уча висше образование Архитектура, което си е сериозна и трудна професия и ще отнема много от времето ми. За това след година две в университета, ще съм свикнала с този живот и ще мога да поема и други отговорности. Няма да изпадам в паника и да се чудя кое по-напред да захващам. Хем ще имам добро образование, хем детето ми ще е възпитано правилно още от малко. Защото нали всички казват, че първите 7 години от развитието са най-важни и определено искам аз да се погрижа за това.
Говорила съм с приятелки, повечето от тях искат да родят след първата година и да дадат децата си на своите родители, които да ги отгледат, но аз съм твърдо против този вариант, детето ми да не знае чия е майка му.
За това решението е 22-24 години за първо дете, а след това искам и още едно. Но тъй като има голяма възможност да имам близнаци, ген в семейството, може да се реша и на трето, но някъде към 30г. Естествено зависи от мъжа ми и финансовото положение, но каквото и да става :pardon: смятам да реализирам плановете си )

Vania написа:
Говорила съм с приятелки, повечето от тях искат да родят след първата година и да дадат децата си на своите родители, които да ги отгледат, но аз съм твърдо против този вариант, детето ми да не знае чия е майка му.

Наще са доста навити на този вариант :lmao: Просто им завиждам за това колко много искат внуци :laugh:
Колкото до мен, не съм сигурна доколко ще се възползвам от услугите им. Със сигурност винаги е нужна помощ за отглеждането на едно дете, но и аз съм на мнението, че детето трябва да знае коя е майка му. Не искам да се превръщам в майка, която прехвърля грижите на майка си :lmao:
Абе доста лесно звучи сега - imaginary situation...

Ами аз лично искам кариера и искам да успея, но ако родя детето си на 40 да кажем, като порасне сигурно ще съм баба му едва ли не... Искам кариера, но не искам първото ми дете да го родя след 23.. Все пак по малката разлика дава и някакво предимство - да се разбираш по добре с детето си, да може дори да ходите на сам на там като стане по голямо. Ето примерно аз моята майка никъде не ходя, а разликата ни е 25 години. Е то това си зависи от самия родител де : Но примерно имам една приятелка, която майка и я е родила на 18 и са доста близки мога да кажа. Смисъл искам детето ми да ме възприема като приятел на първо място и после като родител да може да ми има доверие и тн., което е много важно.
Колкото до кариерата наистина съм готова да достигна върха : Имам си някакви планове, дори и да нямам мъж до мен... Ако родя дете няма да го давам на мойте родители да го отглеждат! Аз ще си се грижа за него, все пак си е моя отговорност... Но между другото ме е страх от самия факт да раждам или да забременея :pardon:
Ако някой ден се случи и не съм омъжена сигурно ще го родя... И пак няма да се омъжа :
Ама за всичко си има време.. Първо ще се постарая да оцелея в колежа :pardon:

Хеи момичета радвам се,че дотук прочетените коментари искате първо да завършите образованието си.Много правилно.Не слушаите родителите си колко много искат внуци.Когато се почувствате готови,тогава се решете на тази стъпка.Това "обръща"целия ви живот.Ще трябва да избирате или да го гледате предимно вие/може бабите да помагат/,или напълно да го дадете на техни грижи.Запомнете,че всяко детенце искаМАЙКА си.Вочите на едно дете майката е "бог".Няма нищо по-прекрасно от това да видиш как създаваш нов живот.Всеки път,когато погледна децата си и си казвам,че има чудеса,защото раждането на едно дете е наистина чудо.Трябва да го изпитате,но само когато сте готови за това.
Иначе аз родих първото си дете на 27год./момиче/,а второто-на 32/момче/.Сега съм на 33 и съм по маичинство

Ами аз 21 ги минах...мисля първа да се устроя,да завърша образованието си,да поработя,да се насладя на мъжа койт още е до мен и тогава да родя...от опита на мама знам,че да родиш малка не е най-удачно макар ,че и сега тя и тати са щастливи с мени сестра ми..но ме е родила на 20 години...се едно аз сега..не мерси

Според мен кога ще родиш е личен избор на всяка жена и най-вече трябва да си намерила подходящия татко.Ако го срещнеш на 20 тогава това е подходящия момент, но аз гто срещнах на 30 и не съжалявам, че съм изчакала.Сега съм на 32 и вече ще имаме бебе,което ни радва много.

О!Първите трепети от мърдането на бебето са неповторими.Сякаш си "слята"с друго същество.Има много неприятни усещания,тревоги,лудории на хормони,но и много прекрасни усещания.Ако се отдавах на копнежите си-бих била вечно бременна ,заради начина по който се чувствам "изпълнена".След раждането изпитваш празнина.Радвай се сега на моменти за почивка,че после няма да можеш...
И аз късно си родих децата.Е,не прекалено късно,но мисля че няма значение толкова от възрастта,колкото от психическата нагласа за готовност да се грижиш за друго същество.
А напоследък се забелязва тенденция жените да раждат след 30 си година.Но мисля,че с този прогрес на медицината се удължава живота на хората като цяло,от което следва че и бебетата може да се раждат на по-късен етап.
Уф,пак написах роман...

За всяка жена е индивидуално-според мен зависи от това дали има мъж до себе си, който да е наистина мъжът. Дали е готова психически, финансово дори. За мен 25-35 е идеалния период. Под 25 години още се оформя характер, калкото и да не искаме да го признаем, докато сме в тази възраст. Сменят се предпочитания, дори към мъжа до теб, склонен си към глупости, живее ти се твърде много, имаш да учиш и т.н. След 35 вече си улегнал, иска ти се малко спокойствие, а не само детски крясъци около теб,а и тялото вече не е това, което беше.
Разбира се животът често поднася точно това, което не очакваш.
Все пак първото ми дете е родено на 27г., живот и здраве второто ще е на 30г.

Zolka написа:Под 25 години още се оформя характер, калкото и да не искаме да го признаем, докато сме в тази възраст.

+1

~ Mystery writer ~ написа: Все пак по малката разлика дава и някакво предимство - да се разбираш по добре с детето си, да може дори да ходите на сам на там като стане по голямо.

Не мисля, че това е вярно. И 15 години да ви е разликата, ако нямаш подход като родител, това не може да ти помогне. А и какво имаш предвид под това "да ходите насам-натам?" Аз, например, имам доста голяма разлика с майка ми (28години), но това не ми пречи да си излизам с нея. Все пак това си е индивидуално решение, всеки решава кога е подходящият момент за него, но според мен до 25 е крайно неподходящо.

Първото дете родих на 25,а второто на 27 години но то не беше планувано-беше най- хубавия коледен подарък.Винаги съм искала деца,но първото го правихме 5 години (той за това е много красив-дълго е правен).Не ми се е налагало да избирам м/у кариера и деца защото винаги съм знаела и искала да бъда в къщи с децата.И сега съм на 33 а ми се иска и трето детенце.Не е важно на колко си важното е как го чувстваш и дали можеш да се справиш защото това си е ангажимент 24 часов 7 дни в седмицата и без почивни дни и болничен,но знайте това е най-хубавата професия.

Според мен първо трябва да намериш подходящ мъж на който да родиш деца ,ако такъв е налице възрастта 25-26 години е перфектна.

Винаги съм мислела, че ще бъда млада майка , но с човека с когото бях, когато бях на двайсетина + се разделихме след 6 годишна връзка . Последваха глупави краткотрайни връзки . И все не бях готова за бебе . Ако не беше таткото на детето ми да настоява , сигурно нямаше да съм готова и сега , а също фактор беше , че станах на 30 . Нямаше за кога да чакам , въпреки , че и тогава не се чувствах готова . Скоро станах на 31 и имам на почти четири месеца бебе.

Родих на 24г. Не мисля,че има подходящо време. Никога няма да имам точно в този момент 2 апартамента,2 парахода,2 кучета и 2 свободни години,в които да се посветя на майчинството.Аз съм динамичен човек - харесва ми да правя няколко неща едновременно,за това забременях планово,завършвам второ висше,заедно с детето и се опитвам да подобря хранителните си навици и да спортувам повече. С мъжа ми сами си гледаме детето и нямаме помощ от никъде - това ни изгражда като семейство всеки ден.
А,иначе като малка си мислех да родя на 21 ... ( на 21 определено не бях психически готова ,нито зряла за дете). За мен няма преклонна възраст ,ако жената на 40 се почувства готова - Защо не? Не на всички животите трябва да минават еднакво..друг е въпросът за медицинското и състояние и трудното забременяване.

Исках да родя на 28, но родих на 29