Стоунхендж

Наричат го осмото чудо на света. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя. Строеж му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати.
Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ЗАЩО? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”.

Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо-норманът Васе обявил, че името му се превежда като “висящите камъни”, а Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй като “камъните, все едно висят във въздуха”. “Стоунхендж - където камъни с учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Стоунхендж бил посетен от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. Английският архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и доказвал, че това е римски храм: “Споменът за великолепието, което древните Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и теории.

И все пак, какво в действителност представлява Стоунхендж? Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.







Някои по-нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение…

Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на “вълшебна дума” или под музиката на Орфей. Професорът по астрономия Герард Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци.

За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Когато започнало детайлното изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременната цивилизация, в района на “Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Стоунхендж.

И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се намира аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчевия диск.

Голяма сензация става и необичайната активност на НЛО именно в този район, както и появяването на множество пиктограми в житните поля. Идеята, че жители от далечни планети ни напомнят за себе си и за историческото значение на Стоунхендж става все по-съблазнителна.



e-l.hit.bg

Стоунхендж се оказа гробище

Мистерията около Стоунхендж в Англия поне частично е разбулена. Мистичният древен олтар с издигнати в кръг камъни е гробище, съобщава Ню Йорк Таймс.

Британски археолози оповестиха, че около мрачните монолити издигащи се на платото Салисбъри са открити останки от кремирани човешки тела датиращи от 3000пр.Хр. Археолозите предполагат, че мястото е използвано за гробище поне до 2500пр.Хр., когато са били издигнати първите камъни.

В един от гробовете е открит каменен скиптър, вероятно принадлежал на владетел от династията, която е издигнала монолитите.

"Сигурно е, че погребалните церемонии са били основна част от обредите извършвани в Стоунхендж през по-голямата част от съществуването му", казва Майк Паркър Парсън, от Университета в Шефилд, Англия. Доскоро някои учени настояваха, че енигматичните кръгове от концентрично разположени камъни обкръжени от ров и земен насип са били светилище използвано за лечебни ритуали и предсказания. Тази идея е застъпена още в средновековната литература, но в същото време съществуват и текстове описващи Стоунхендж, като гробница. Вероятно има елемент на истина и в двете хипотези, коментират британските археолози.

В телевизионна конференция организирана от National Geographic Society, д-р. Парсън описва кремираните останки от три отделни погребения - обгорели кости и зъби, датирането на които е извършено през последните седмици. Според изследователите, в Стоунхендж са били кремирани и погребани най-малко 240 души. Данни от други археологически проучвания показват, че на Британските острови погребенията са били рядкост в древността и че кремацията е била широко разпространен обичай сред елита на обществото.

Според Андрю Чембърлейн, археолог от Шефилд може да се предположи, че погребенията в Стоунхендж са на поколения представители от един и същ знатен род. В подкрепа на подобно предположение са сравнително малкият брой погребения от ранния период на гробницата, сравнени с големия брой кремации от по-късните векове, когато се предполага, че семейството се е разраснало. Като се вземе под внимание величието на монумента, може да предположим че кремираните на Стоунхендж са били видни личности.", казва д-р Паркър Парсън.

Най-ранното погребение датира от 3000пр.Хр. Второто погребение е от 2900пр.Хр., а последното е от 2500пр.Хр. - времето когато са положени първите камъни.

В миналото учените предполагаха, че Стоунхендж е използван за гробище само за кратък период от време – около 2700пр.Хр. - много преди да бъдат издигнати отличителните монолитни камъни. Въпреки, че повечето от кремираните останки са открити преди десетилетия, д-р. Паркър Парсън казва, че едва през последните години методите за датиране чрез въглероден анализ са усъвършенствани достатъчно, за да се извърши прецизна оценка на възрастта им.

При разкопки в близост до Стоунхендж, са открити парчета от еленови рога, които са били използвани като инструмент за копаене. Находката е открита в така наречения широк Циркус около Стунхендж - продълговата елипса дълга над 3км., за която се предполага, че е имала ритуално значение.

Джулиан Томас, археолог от университета в Манчестер каза, че с откритието на инструмента изработен от еленови рога, чиято възраст се определя между 3630 – 3375прХр. доказва, че мястото е имало специално значение най-малко 1000 години преди издигането на монолитните камъни.



http://www.dnevnik.bg

National Geographic: Стоунхендж е част от по-голям ритуален център

Финансирани от National Geographic разкопки в Дурингтън Уолс, в близост до легендарния мегалитен паметник Стоунхендж, са разкрили голямо древно селище с население от стотици жители. Археолозите вярват, че къщите са построени и са били обитавани от строителите на Стоунхендж, намиращ се в равнината Солсбъри, Англия.

"Магнетометричното изследване на English Heritage е открило десетки огнища," казва археологът Майк Паркър Пиърсън от университета в Шефилд, Великобритания, "изглежда цялата долина е пълна с къщи. Върху подовете на древните постройки открихме очертанията на легла и дървени долапи."

Къщите са датирани по радиовъглеродния метод и е установено, че са построени през 2600-2500 г. пр. Хр. - по същото време е построен и самият Стоунхендж. Това е и един от фактите, заради които археолозите заключили, че хората, живели в къщите от Дурингтън Уолс, са отговорни за строежа на Стоунхендж. Къщите образуват най-голямото селище от епохата на неолита, откривано някога във Великобритания. Няколко подобни къщи от същата епоха са били намерени на островите Оркни, недалеч от бреговете на Шотландия.

Паркър Пиърсън казва, че скорошните открития допълнително доказват теорията, че Стоунхендж не е бил изолиран, а всъщност е представлявал част от доста по-голям религиозен комплекс, използван за погребални ритуали.

Комплексът в Дурингтън Уолс е и най-големият известен в света "хендж" - заградено пространство с външен насип и вътрешен ров, обикновено разглеждани като церемониални. Има диаметър от 427 м и обгражда поредица от концентрични кръгове от огромни дървени стълбове. Само малки части от Дурингтън Уолс, който се намира на по-малко от 3 км от по-известния Стоунхендж, са били изследвани от археолозите.

Осем от останките на къщите са били разкопани през септември 2006 г. като част от проекта Стоунхендж Ривърсайд, ръководен от Паркър Пиърсън и петима други британски археолози. Шест от подовете са били намерени в добро състояние. Къщите са били квадратни със страна около 5 м и са имали глинен под и централно огнище. Екипът открил върху подовете отломки от преди 4600 години, а също и дупки за дървени стълбове и ниши за покъщнина, която отдавна се е разложила.

В отделна част в западната част на комплекса, Джулиън Томас от Манчестърския университет открил още две къщи от неолитната епоха, всяка от които заобиколена от дървена ограда и дълбок ров. В същия район вероятно съществуват поне три други подобни постройки. Томас смята, че тези къщи, които са отделени от останалите, може би са били жилища на старейшини на общността, вождове или жреци, живеещи изолирано от останалите хора. Заради липсата на битови отпадъци, обикновено съпътстващи такива постройки, друга възможност е те да са били храмове или култови къщи с ритуални функции, които не са били обитавани, а в тях единствено е бил поддържан огън.

Останалите къщи са струпани от двете страни на широк път с каменна настилка, широк 27 м и дълъг 171 м. Той е открит през 2005 г., а допълнителни разкопки са извършени през 2006 г. Пътят свързва останките на огромен дървен кръг с реката Ейвън.

Съществуването на такъв път, който повтаря още един подобен при намиращия се наблизо Стоунхендж, предполага, че хората някога са се придвижвали между двата мегалитни комплекса по реката. Откриването на пътя спомогнало на екипа учени да разберат предназначението на целия комплекс Стоунхендж.

Паркър Пиърсън вярва, че Стоунхендж и Дурингтън Уолс са били тясно свързани, като целта на Дурингтън била да възхвалява живота и да изпраща мъртвите към отвъдното по реката, докато Стоунхендж бил мемориален комплекс и дори място за последен покой на някои от починалите. Пътят на Стоунхендж, открит през XVIII век, е ориентиран по изгрева на лятното слънцестоене, докато пътят в Дурингтън е ориентиран спрямо залеза на лятното слънцестоене. Също така, дървеният кръг в Дурингтън е разположен спрямо изгрева на зимното слънцестоене, а огромният каменен трилитон на Стоунхендж е ориентиран към залеза на зимното слънцестоене.

Той вярва още, че Дурингтън привличал хора от целия регион, които пристигали за големите пиршества за честване на зимното слънцестоене, на които били консумирани огромни количества храна. За това свидетелстват и множеството животински кости и грънчарски изделия, намерени в количества, нямащи равни на себе си в цяла Великобритания по това време.

Изследвания на свински зъби от мястото на разкопките показват, че животните са били заколвани, когато са били на девет месеца, което предполага, че пиршествата са били в средата на зимата.

Паркър Пиърсън счита, че след пиршествата хората тръгвали по широкия път, за да пуснат своите покойници в р. Ейвън, която тече в посока Стоунхендж. След това вървели по пътя на Стоунхендж до самия паметник, където кремирали и погребвали избрани членове на своята общност. За тези хора, които почитали своите предци, Стоунхендж бил мястото, където те общували с духовете на мъртъвците.

Пътят в Дурингтън води до стръмна скала над реката. "Предполагам," споделя Паркър Пиърсън, "че са хвърляли останки, човешки кости и дори цели тела в реката - практика, която е засвидетелствана и на други места в близост до реки."

Счита се, че Стоунхендж съдържа 250 кремации
Паркър Пиърсън и Томас вярват, че Дурингтън Уолс е построен от дърво, защото първоначалният замисъл - както символичен, така и практичен - бил постепенно да се разруши. За Стоунхендж пък е използван камък, за да се запази паметта на предците.
Според Паркър Пиърсън, Дурингтън изглежда "е било място, изпълнено с живот". За разлика от него, каменният кръг в Стоунхендж никога не е бил обитаван. Той е най-голямото гробище от този период в цяла Великобритания. Счита се, че Стоунхендж съдържа 250 кремации.

През 2006 г. разкопки в намиращия се малко по на юг от Дурингтън Уолс Уудхендж, направени от Джоушуа Полард от Бристолския университет, разкрили, че първоначалните дървени стълбове в комплекса били заменени с каменни, след като изгнили. Провежданите по същото време изследвания на Колин Ричардс от Манчестърския университет на каменните останки северозападно от Стоунхендж утъпкали пътя на бъдещата изследователска работа тук.

Ръководители на проекта Стоунхендж Ривърсайд са Майк Паркър Пиърсън от Шефилд, Джулиън Томас от Манчестър, Джоушуа Полард от Бристол, Колин Ричардс от Манчестър, Крис Тили от Университетския колеж в Лондон и Кейт Уелам от Борнмутския университет. Проектът е ръководен от университетите в Шефилд, Манчестър, Борнмут, Бристол, Университетския колеж в Лондон и Кеймбридж.

Разкопките се спонсорират от Националното географско дружество и Съвета по изследване на изкуствата и хуманитарните науки, с подкрепата на организациите English Heritage и Wessex Archeology.



www.actualno.com