„Вълчата болест" - ликантропия
„Бедата започва с ухапване от животно. След известно време у жертвата започват да се проявяват първите симптоми: нещастниците се страхуват от дневната светлина, водата и започват да се нахвърлят срещу всеки, хапят и се мятат. Върху техните неподвижни лица със спазми на мускулатурата устните се издължават напред и откриват езика и зъбите, от устата излиза пяна и тези измъчени създания издават ужасяващи, гърлени звуци" - така лекарят Йозеф Клавдий Роугемонт описал през 1798 г. поведението на болни от недъг, известен днес под названието ликантропия.
Терминът „ликантропия" има гръцки корени: lycos - вълк, и anthropos - човек. Днес той официално се използва в психиатрията за обозначаване на форма на умопобъркване, при която човек си въобразява, че е животно. В психиатрията са известни многобройни примери на ликантропия, случаи на хора, усещащи се като вълци, котки, кучета и т.н. Класически пример е случаят с японска девойка от 1921 г, живееща в австрийското градче Визеншафт. Девойката била обладана от образа на лисица, след това нейното поведение започнало изцяло да съответства на поведението на лисица. При децата, родени от болната, се проявили признаци на вълча ликантропия.
По-рано науката напълно отричала възможността за съществуване на хора, превръщащи се във вълци. Но след това възгледите на медицината съществено се изменили - тя признава факта на съществуване на някаква форма, условно наречена „върколак", разбирайки не само хората, страдащи от разстройство на психиката, но и признавайки научно потвърдените факти за чисто физически изменения у страдащите от ликантропия.
От научна гледна точка, ликантропия е диагнозата, която се поставя на хора, страдащи от манията, че са вълци и жадуващи кръв. Те си въобразяват, че им никне козина и вълчи нокти и зъби. Заболяването ликантропия се характеризира и с повишена сексуалност, често неконтролируема, и слухови халюцинации. Болният не е в състояние да обуздава илюзиите и халюцинациите си и става жертва на изблици на животинско (вълче) поведение. Понякога симптоми на ликантропия проявяват параноидните шизофреници. Както шизофренията, така и ликантропията може да се лекува чрез специализирана медикаментозна терапия.
______________________________
„Бедата започва с ухапване от животно. След известно време у жертвата започват да се проявяват първите симптоми: нещастниците се страхуват от дневната светлина, водата и започват да се нахвърлят срещу всеки, хапят и се мятат. Върху техните неподвижни лица със спазми на мускулатурата устните се издължават напред и откриват езика и зъбите, от устата излиза пяна и тези измъчени създания издават ужасяващи, гърлени звуци" - така лекарят Йозеф Клавдий Роугемонт описал през 1798 г. поведението на болни от недъг, известен днес под названието ликантропия.
Терминът „ликантропия" има гръцки корени: lycos - вълк, и anthropos - човек. Днес той официално се използва в психиатрията за обозначаване на форма на умопобъркване, при която човек си въобразява, че е животно. В психиатрията са известни многобройни примери на ликантропия, случаи на хора, усещащи се като вълци, котки, кучета и т.н. Класически пример е случаят с японска девойка от 1921 г, живееща в австрийското градче Визеншафт. Девойката била обладана от образа на лисица, след това нейното поведение започнало изцяло да съответства на поведението на лисица. При децата, родени от болната, се проявили признаци на вълча ликантропия.
По-рано науката напълно отричала възможността за съществуване на хора, превръщащи се във вълци. Но след това възгледите на медицината съществено се изменили - тя признава факта на съществуване на някаква форма, условно наречена „върколак", разбирайки не само хората, страдащи от разстройство на психиката, но и признавайки научно потвърдените факти за чисто физически изменения у страдащите от ликантропия.
От научна гледна точка, ликантропия е диагнозата, която се поставя на хора, страдащи от манията, че са вълци и жадуващи кръв. Те си въобразяват, че им никне козина и вълчи нокти и зъби. Заболяването ликантропия се характеризира и с повишена сексуалност, често неконтролируема, и слухови халюцинации. Болният не е в състояние да обуздава илюзиите и халюцинациите си и става жертва на изблици на животинско (вълче) поведение. Понякога симптоми на ликантропия проявяват параноидните шизофреници. Както шизофренията, така и ликантропията може да се лекува чрез специализирана медикаментозна терапия.
______________________________
Even if the path is a little blurry, KEEP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.