Hitskin.comThis is a Hitskin.com skin preview
Install the skin • Return to the skin page
Поредица: Пророчеството на сестрите
+2
~ i.LLusion
~ Mistery writer ~
6 posters
BGWorld :: Книги :: Преводна литература :: ИК Колибри
Страница 1 от 1
Поредица: Пророчеството на сестрите
by ~ Mistery writer ~ Вто 27 Юли - 11:49
Шeстнайсeтгoдишната Лия Милтoрп и нeйната близначка Aлис тoку-щo са oстанали пълни сираци. Bърxу близначкитe тeгнe дрeвнo прoрoчeствo, oбърналo пoкoлeния сeстри eдна срeщу друга. За да избeгнe мрачната съдба и да oстанe в oбятията на любимия си Джeймс, Лия трябва да дoвeдe прoрoчeствoтo дoкрай, прeди тoва да стoри Aлис. Eдва тoгава щe разгадаe мистeриoзнитe oбстoятeлства oкoлo смъртта на рoдитeлитe си и значeниeтo на странния бeлeг на ръката си, щe разбeрe и дoкъдe мoжe да стигнe сeстра и, за да я пoбeди.
C "Прoрoчeствoтo на сeстритe" амeриканската писатeлка Мишeл Зинк пoвeжда читатeля на нeзабравимo пътeшeствиe, пo врeмe на кoeтo eдната oт сeстритe взeма съдбoвнo рeшeниe, а въздeйствиeтo му излиза извън рамкитe на нoрмалнoтo.
______________________________
Even if the path is a little blurry, KEEP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
~ Mistery writer ~- VIP
- Чете : Всичко, но не и това, което трябва.
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 6584
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Around the world
Бранителката на портата
by ~ Mistery writer ~ Вто 27 Юли - 11:50
Биткaтa между cеcтpите е в paзгapa cи, a изхoдът й мoже дa имa кaтacтpoфaлни пocледици. Дoкaтo шеcтнaйcетгoдишнaтa Лия Mилтopп тъpcи нaчин дa cлoжи кpaй нa дpевнoтo пpopoчеcтвo, нейнaтa близнaчкa изпoлзвa зaлoжбите cи, зa дa я пoбеди. Aлиc нямa дa cе cпpе пpед нищo, зa дa нaкapa cеcтpa cи дa изпълни poлятa cи нa Пopтa, oтpеденa й в пpopoчеcтвoтo. Нo тoвa не е единcтвенaтa й цел. Тя cе дoмoгвa и дo Джеймc, пpиятеля нa Лия.
Тaзи poмaнтичнa иcтopия, изпълненa c гoтичеcки ужac, ще cе хapеca и нa млaди, и нa cтapи. Aмеpикaнcкaтa пиcaтелкa Mишел Зинк увеpенo вoди читaтеля пo cлoжнaтa и зaплетенa cюжетнa линия нa пoетичния paзкaз зa Лия и Aлиc, кaтo cъздaвa интеpеcни и пълнoкpъвни геpoи и ни кapa дa пpимиpaме oт нaпpежение.
"Бpaнителкaтa нa Пopтaтa" е втopият poмaн oт тpилoгиятa зa пpopoчеcтвoтo, тегнещo нaд двете cеcтpи близнaчки.
______________________________
Even if the path is a little blurry, KEEP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
~ Mistery writer ~- VIP
- Чете : Всичко, но не и това, което трябва.
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 6584
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Around the world
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by ~ Mistery writer ~ Вто 27 Юли - 11:52
Както обикновенно съм си купила втората книга 
: Естествено, да защо не, е писана в сегашно време на отивам, аз предпочитам да чета на отидох... Но няма голямо значение, като игнорираме това книгата става :pardon:
: Естествено, да защо не, е писана в сегашно време на отивам, аз предпочитам да чета на отидох... Но няма голямо значение, като игнорираме това книгата става :pardon: ______________________________
Even if the path is a little blurry, KEEP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
~ Mistery writer ~- VIP
- Чете : Всичко, но не и това, което трябва.
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 6584
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Around the world
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by ~ i.LLusion Съб 25 Сеп - 17:28
О, да!! Времето ме издразни максимално, но за сметка на това ми хареса идеята и действията. Останах с добри впечатления, макар че не ме удиви толкова, за да дам пари и за 2ра книга :))
______________________________
.. Hell is a teenage girl ..
~ i.LLusion- Администратор
- Пол :
Брой мнения : 4294
Регистрация : 15.07.2010
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by ~ i.LLusion Съб 20 Ное - 21:29
Оригиналните корици:
______________________________
.. Hell is a teenage girl ..
~ i.LLusion- Администратор
- Пол :
Брой мнения : 4294
Регистрация : 15.07.2010
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by devil degu Нед 21 Ное - 15:11
Започнах да я чета, стигнах до средата, спрях, сега пробвам да е дочета, безоспешно. Идеите наистина са добри но не представени както трябва. Времето дразни. Нз дали че я прочета цялата. Няма да купувам втората. С една дума книгата не си струва много. :dry:
______________________________
Алоооооо днес събират боклука....!!! Скрий се...!!!
devil degu- Пристрастен
- Пол :
Брой мнения : 275
Регистрация : 18.07.2010
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by liusi Пет 27 Апр - 2:21
Хмм ,така и не разбрах за това време...?? 
______________________________
liusi- Маниак
- Чете : fanGtasy ;)
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 631
Регистрация : 20.02.2012
Местожителство : The Fires of Hell
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by Thea Пет 27 Апр - 7:04
liusi написа:Хмм ,така и не разбрах за това време...??
Какво за времето? В книгите действието се води в сегашно време, обаче не мисля, че то им е единственият проблем (с него се свиква, както вече установих от толкова други книги) :wasnotme:
______________________________
Thea- Администратор
- Чете : Танц с дракони
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by Thea Съб 2 Юни - 14:26
Намерих я днес съвсем случайно за пет лева и си я купих (първата книга). След като я прочета ще видим чак толкова ли е зле, колкото се твърди из интернет пространството. Моя приятелка, която също като мен е книжен плъх, каза, че я е харесала. Не знам какво да очаквам, но се реших да й дам шанс. 
______________________________
Thea- Администратор
- Чете : Танц с дракони
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House
Re: Поредица: Пророчеството на сестрите
by Christina. Съб 23 Юни - 12:33
Огненият кръг
Заглавие: Огненият кръг
Поредица: Пророчеството на сестрите
Книга: Трета (последна)
Автор: Мишел Зинк
Издателство: Колибри
Формат: 13/20
Страници: 288
Мека корица
ISBN: 978-954-529-986-5
Дата на издаване: 2-07-12
Превод: Мария Донева
Цена: ???
Анотация:
Hапрегнатото повествование от „Пророчеството на сестрите“ и „Бранителката на Портата“ продължава и в последния том на трилогията. Лия вече има съюзници в своята борба срещу зловещото древно проклятие, тегнещо над нея и нейната сестра близначка. Докъде ще стигнат отношенията ѝ с Димитри? Има ли изобщо бъдеще пред нея, или ужасният демон ще успее да проникне в нашия свят? Все повече неща стават ясни около Обреда, който трябва да бъде извършен от Лия и девойките ключове... и все по-неясно е как ще завърши той.
Откъс от книгата:
Заглавие: Огненият кръг
Поредица: Пророчеството на сестрите
Книга: Трета (последна)
Автор: Мишел Зинк
Издателство: Колибри
Формат: 13/20
Страници: 288
Мека корица
ISBN: 978-954-529-986-5
Дата на издаване: 2-07-12
Превод: Мария Донева
Цена: ???
Анотация:
Hапрегнатото повествование от „Пророчеството на сестрите“ и „Бранителката на Портата“ продължава и в последния том на трилогията. Лия вече има съюзници в своята борба срещу зловещото древно проклятие, тегнещо над нея и нейната сестра близначка. Докъде ще стигнат отношенията ѝ с Димитри? Има ли изобщо бъдеще пред нея, или ужасният демон ще успее да проникне в нашия свят? Все повече неща стават ясни около Обреда, който трябва да бъде извършен от Лия и девойките ключове... и все по-неясно е как ще завърши той.
Откъс от книгата:
- Spoiler:
- Роклите в ръцете ми натежават, когато излизам от стаята си. Няма прозорци, през които да нахлува светлина, и аз внимателно си проправям път надолу по богато украсения с хартиени тапети коридор, покрай светлината от стенните свещници, която трепти по стените. Милторп Менър е собственост на моето семейство вече много поколения, ала не ми е толкова близък като Бърчуд, дома ми в Ню Йорк, където съм родена и където израснах. Но пък тук не витаят призраците от миналото. В този дом не ми се явява образът на братчето ми Хенри такъв, какъвто го знам преди смъртта му. Не се питам дали ще чуя шепота на моята сестра близначка Алис откъм Тъмната стая, докато прави ужасяващи, забранени неща. Няма да я виждам как дебне из коридорите по всяко време на деня и нощта.
Във всеки случай не от плът и кръв.
Да поискам съвет от Соня и Луиса коя рокля да облека за бала с маски довечера, бе идея на леля Върджиния. Знам, че леля ми иска да ми помогне, но това е и изпитание за промененото естество на моето приятелство с двете момичета, в чието присъствие сега доста се притеснявам. Най-вече в присъствието на Соня. Макар че двете с Луиса се бяха върнали от Алтус преди няколко седмици, напрежението от първите дни след завръщането им не бе изчезнало. Всъщност с всеки изминал ден то сякаш се повишаваше. Опитах се да простя на Соня за предателството й в гората по пътя за Алтус. Все още се мъча да й простя. Ала колчем зърна студенината в сините й очи, спомените нахлуват в съзнанието ми.
Спомням си как се събудих, а Соня бе надвесила милото си лице над мен и притискаше с топлите си ръце омразния медальон към нежната кожа от вътрешната страна на китката ми. Спомням си как гласът й, тъй познат от месеците, през които споделяхме всичките си тайни, трескаво шепнеше словата на Душите, желаещи да ме използват като Порта, през която да влезе Самаил.
Спомням си всичко и усещам как сърцето ми става твърдо като камък.
Балът с маски, организиран от Дружеството, е сред най-значимите събития през годината. Двете с Луиса го очакваме от самото им завръщане от Алтус, но докато двете бързо решиха какво да облекат, аз все не мога да избера.
С маската, отдавна изработена и одобрена, нещата бяха лесни. Моментално си представих как ще изглеждам с нея, въпреки че през живота си не съм ходила на маскарад и никога не съм проявявала творческо въображение по отношение на модното облекло. Независимо от всичко маската ми се удаде с лекота, сякаш я бях виждала на някоя витрина. Така че побързах да я поръчам на шивачката, като й я описах най-подробно и наблюдавах как тя я скицира върху тънкия пергамент, докато накрая рисунката й прие вида на маската от моето въображение.
Но докато идеята ми за маска узря бързо и лесно, аз проявих нерешителност и се отказах от възможността да си ушия нова рокля за случая. Вместо това подбрах две от по-старите, окачени в гардероба ми. Както предложи леля Върджиния, ще помоля Соня и Луиса да ми помогнат в избора, но докато преди това бе желан ритуал между приятелки, сега се ужасявам от него. Налага се да погледна Соня в очите.
И ще трябва да лъжа, да лъжа, да лъжа до безкрай.
Изправям се пред вратата на Луисината стая и вдигам ръка да похлопам, ала щом чувам гласовете отвътре, се разколебавам. Разпознавам Сониния глас и я чувам да споменава името ми. Навеждам се напред и дори не крия, че се каня да подслушвам.
– Няма какво повече да направя. Извинявах й се милион пъти. Понесох без оплакване ритуала на Сестрите в Алтус.
Но каквото и да сторя, Лия няма да ми прости. Започвам да мисля, че никога няма да го стори – казва Соня.
Шумоленето от плат е последвано от шума от отварянето на гардероба, а после чувам и отговора на Луиса:
– Глупости. Защо не опиташ да прекараш известно време насаме с нея? Покани я на езда в Уитни Гроув.
– Канила съм я неведнъж, но тя винаги намира някакво извинение. Не сме яздили отпреди да пристигнеш от Ню Йорк. Преди Алтус. Преди... всичко.
Не мога да разбера дали Соня е сърдита, или пък тъжна и за миг чувствам вина, когато си спомням колко пъти ме е викала в Уитни Гроув. Отказвах й дори когато отивах сама да се упражнявам с лъка.
– Просто й дай време, това е. – Луиса е делова. – Тежко й е с този медальон, като добавим и бремето от разчитането на последната страница на пророчеството.
Поглеждам към китката си, която се подава изпод слоевете коприна и дантели. Черното кадифе ми се присмива изпод ръкава на роклята ми. Соня е виновна, че трябва да нося медальона си сама. Нейна е грешката, задето трябва да се тревожа, че медальонът би могъл да си проправи път към знака на Йоргуманд, змията, която е налапала собствената си опашка с изписаното „Х“ по средата, върху другата ми китка.
Няма значение колко извинения ще изрече Луиса пред Соня, това са истинските факти.
Неспособността ми да простя носи със себе си богата палитра от емоции като възмущение и отчаяние.
– Е, уморих се да търся по-добрата част на характера й. Ние сме партньорки в пророчеството. Всичките. Не само тя усеща тежестта му.
Негодуванието в Сониния глас подклажда гнева ми. Нима има право да се възмущава? Нима е толкова лесно да й простя?
Луиса въздиша толкова шумно, че я чувам дори в коридора.
– Да се опитаме да се насладим на Маскарада, какво ще кажеш? Хелене пристига след два дни. Тази вечер за последно ще се чувстваме приятелки като преди.
– Не аз съм проблемът – мърмори Соня от някой ъгъл на стаята.
По страните ми избиват червени петна и аз се мъча да запазя самообладание, преди отново да вдигна ръка, за да почукам на голямата дървена врата.
– Аз съм – извиквам, като се опитвам да прикрия треперенето в гласа си.
Вратата се отваря и в рамката й се изправя Луиса, от светлината на лампата и огъня зад нея тъмната й коса искри като бургундско вино.
– Ето те и теб!
Радостта й е пресилена и аз си представям как тя се опитва да отпъди и последната сянка от разговора, който току-що е провела със Соня. За миг ми хрумва, че и Луиса е част от Сониното предателство. Но си спомням колко вярна бе тя, представям си болката, която сигурно усеща, задето е между Соня и мен. Лошото ми настроение изчезва, ала аз с удивление откривам колко ми е трудно да се усмихна.
– Ето ме и мен. Донесох да огледате две рокли.
Луиса насочва поглед към обилната материя в ръцете ми.
– Вече разбирам защо не можеш да избереш. И двете са красиви! Влизай.
Тя отстъпва назад, за да вляза. Щом прекрачвам прага, срещам погледа на Соня.
– Добро утро, Лия.
– Добро утро.
Докато прекосявам стаята към резбованото махагоново легло по средата, аз се мъча да почувствам усмивката, с която я дарявам. Свенливостта на най-близката ми приятелка е нещо ново за мен, тъй като преди двете можехме да разговаряме за всичко и за нищо. Преди двете със Соня бяхме заедно в Лондон, а Луиса бе останала в Ню Йорк с леля Върджиния и Едмънд, нашия кочияш и доверен приятел. Като се сещам колко много дни прекарвахме със Соня в Уитни Гроув, където яздехме, разговаряхме за изпълненото ни с надежди бъдеще и се присмивахме на твърде безукорното поведение на момичетата от лондонското общество, аз се опитвам да си спомня колко я обичам.
– Нося роклите!
Мятам ги върху покривката на леглото и тя се приближава.
– Разкошни са!
Отстъпвам назад и критично оглеждам роклите. Едната е виненочервена – дързък избор за една млада дама, но другата е тъмнозелена и много ще отива на очите ми. Не е възможно да не мисля за Димитри, щом си се представя облечена в една от тях. Сякаш прочела мислите ми, Луиса казва:
– Която и от двете да избереш, Димитри няма да може да откъсне очи от теб, Лия.
Настроението ми леко се повишава, щом си представя очите му – тъмни и изпълнени с копнеж.
– Е, да, предполагам, че точно това е целта.
Соня се навежда да докосне плата и през следващите трийсет минути ние говорим само за рокли и маски, докато накрая аз решавам в полза на тъмночервената коприна. През тези трийсет минути ние се преструваме, че нищо не се е променило и че действието на пророчеството не е застанало помежду ни. Преструваме се, защото, ако изречем на глас онова, което е известно на всички ни – че вече нищо няма да е както преди, – ще стане още по-лошо.
Седя пред тоалетната масичка в моята стая само по комбинезон и чорапи и се готвя за Маскарада.
Отказът ми да използвам корсети и камериерки след завръщането ми от Алтус преди близо три месеца не мина без скандали в къщата. Нямах намерение да избягна уловките на съвременната мода. Известно време позволявах на камериерката да ми помага в обличането за официални случаи, както бе прието за млада дама с потекло като моето. Стоях, мълчалива и сърдита, докато ме стягаха и увиваха в корсета, докато напъхваха краката ми в натруфените обувки, които ме убиваха тъй силно, че с мъка преодолявах желанието си да ги запратя в другия край на стаята.
Но нямаше смисъл.
Можех само да мечтая за коприната на Алтус, която усещах като полъх върху кожата си, и за лукса да ходя боса или най-много със сандали.
Най-после, след една особено дълга нощ на общуване със спиритистите Друиди и с екстрасенсите от Дружеството, аз се върнах у дома в Милторп Менър и обявих решението си отсега насетне сама да се обличам, без ничия помощ. Възраженията бяха символични. Всички бяха забелязали промените в мен. Постъпките ми бяха престанали да удивляват персонала и той се примири с факта, че господарката им е ексцентрична.
Протягам ръка да взема пудриерата и се взирам в огледалото, докато нанасям финия прашец по челото, страните и брадичката си. В младата жена, която се взира в мен, с мъка разпознавам момичето, което пристигна за първи път в Лондон. Момичето, което избяга от къщи, от сестра си, от мъжа, когото обичаше.
И все пак аз познавам най-добре тъкмо това ново лице. Смарагдовозелените му очи имат израза на очите на мъртвата ми майка, острите скули изпъкват, сякаш да ми напомнят за жертвите, които бях направила в името на пророчеството.
Нищо чудно, че кръглоликото момиче, което бе дошло в Лондон, е останало в миналото само като спомен.
Матовият отблясък на камъка на леля Абигейл в огледалото привлича погледа ми. Протягам ръка, сключвам пръсти около него и се питам дали топлината, която усещам, не е плод на въображението ми.
Това се бе превърнало в ритуал – всеки ден пробвах температурата на могъщия камък, който леля Абигейл ми беше дала, защото, докато собствената ми сила нараства, аз се убеждавам, че между Душите и мен не остава почти нищо, което да ни дели. Леля Абигейл си даде живота, за да ме закриля, и вдъхна на камъка последните си сили като Стопанка на Алтус. Когато най-после камъкът престане да излъчва топлина, той ще престане и да ме закриля.
А той охладнява с всеки изминал ден.
Извръщам поглед от огледалото. Не си струва да мисля за неща, върху които нямам власт. Започвам да крача изот пророчеството. Самата страница, която открих в свещеното скривалище в Шартр, завинаги изчезна в пламъците, превърна се в пепел, за да не може никога да попадне в ръцете на Самаил или на неговите Изгубени души. Но въпреки това изписаните на нея думи са като мантра, която никога не ще забравя. За да ми напомня, че все още съществува възможност да изградя бъдеще, в което пророчеството не ще застрашава моите надежди и мечти.
Спомням си ги почти механично и ги изричам наум, като размишлявам върху смисъла им.
И все пак от хаоса и безумието един ще се въздигне,
ще поведе древните и ще освободи камъка,
забулен в неприкосновеността на Сестринската общност,
държан на безопасно разстояние от звяра и
освобождаващ зависимите от пророчеството,
от неговото минало и неизбежната съдба.
Свещен камък, пуснат от храма,
„Слиаб на Каили“,
Портал към Отвъдните светове.
Сестри на Хаоса,
върнете се в утробата на змията
в навечерието на Нос Галон-Маи.
Там, в огнения кръг,
запален от камъка, съберете
четирите ключа, белязани от Дракона,
Ангела на Хаоса, знака и медальона.
Звяра, прогонен единствено през
Общността на Сестрите до вратата на Бранителката
с обреда на падналите.
Разтвори обятия, господарке на Хаоса,
за да вкараш опустошението на вековете,
или ги затвори и
отхвърли Неговата жажда за вечност.
Има неща, които знаем. Знаем, че съм онази, която е призована да намери Камъка, скрит от Сестрите на Алтус. От моите предци. Знаем, че освобождавайки обвързаните с пророчеството, ще освободя самата себе си, както и ключовете – Соня, Луиса, а сега и Хелене. Че това означава да освободя идните поколения Сестри и цялото човечество от мрачния хаос, който ще настъпи, ако Самаил влезе в нашия свят.
Знаем също, че дори в този миг Алис работи усърдно, за да попречи на освобождението ни.
Ала тъкмо местонахождението на Камъка е тайната, която двамата с Димитри не успяваме да разгадаем, а аз трябва да получа достъп до него, за да извърша обреда в Ейвбъри. Вече приехме, че „забулен в неприкосновеността на Сестринската общност“ означава, че е скрит на място, смятано за значимо от духовна гледна точка. Възможно е и да грешим, но тъй като последната страница на пророчеството се оказа скрита в Шартр – там, където се намира и подземен храм, тачен от Сестрите, – това изглежда най-доброто предположение.
Часовникът над камината удря седем пъти и аз се отправям към гардероба и измъквам тъмночервената рокля отвътре, докато продължавам да мисля за възможните места, които отхвърлихме, и за деветте, които останаха. Навличам роклята през главата си и като се мъча да не си разваля прическата, усещам раздразнение от факта, че не можем изцяло да пренебрегнем дори местата, които вече сме зачеркнали в списъка. Търсили сме място, смятано от предците ни за важно – място, което може да се свърже с историята на нашия народ или с пророчеството. Ала разполагаме единствено с изследванията си, върху които основаваме нашите заключения. И най-незначителният факт от някоя отдавна забравена история би могъл да промени всичко.
______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. 
Christina.- Администратор
- Чете : Първото правило на магьосника
Пол :
Брой мнения : 3499
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Пловдив
Similar topics» Поредица "Сестрите Чанс"
» "Пророчеството от Валхала"
» Сестрите Прескът
» Со Джи Соб + сестрите Хонг = непредвидим резултат?
» Поредица: The 100
» "Пророчеството от Валхала"
» Сестрите Прескът
» Со Джи Соб + сестрите Хонг = непредвидим резултат?
» Поредица: The 100
BGWorld :: Книги :: Преводна литература :: ИК Колибри
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
