Дракони
Драконите (лат.draco, гръцки δράκος- змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни — главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т. н. В българските легенди техен еквивалент са змейовете или ламите - кръвожадни и огнедишащи митични същества.
Разграничават се два основни типа дракони- европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.
Европейските дракони
Тези дракони представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco и означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън.
В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон. В християнството е популярна легендата за Св. Георги- със своето копие той убива змей, който в Западна Европа е наричан дракон.
Далекоизточните дракони == Драконите Brada
В света на митологията нашата фантазия е повече от богата и съчетанието "суеверие/въображение" ражда невероятни образи. Драконът е сред тях… Не е изключено една от най-логичните причини за появата на драконовите легенди да се търси в заобикалящата ни природа. Ако не днес, то преди векове хората все още не са познавали добре отдалечените кътчета на света и всяка среща с непознатото се епревръщала в събитие. Когато някой хищник като амазонската анаконда или естуарния крокодил е бил видян за пръв път сигурно веднага е билвъзприет като неземно чудовище с огромни размери. По-смела би била теорията, че все някъде по света съществуват или доскоро сасъществували праисторически животни, а те безспорно приличат на приказни създания и биха убедили всеки, че митът е действителност. Спомнете си за чудовището от Лох Нес, което според мнозина е оцелял плезиозавър. Или дори за по-скромния представител на влечугите - варанът от островите Комодо, който и до днес е наричан комодски дракон. Образът на дракона се появява в Шумер, Египет, Гърция, Китай, Япония, Индия и Мексико. Той се материализира в различни култури, без те да имат връзка помежду си; дракони има дори и в Африка. В повечето от изброените места, откъдето идват тези легенди, стопанството се е основавало на изкуствено оросяване - акведукти, диги и др. Благодарение на това драконите биват свързвани с култа към водоемите. Явявят се като владеещи водните стихии, но даряващи ги на хората. От това идва идеята, че те носят плодородие, има поверие според което там откъдето драконовата опашка изоре земята, трябва да се прокопае напоителен канал. Освен това те носели на хората богатство и мъдрост. Смята се, че образът на дракона се обособява по времето, когато митологичната символика на животните отстъпва място на боговете. Драконовите изображения са обединени образи на различни животни с човешки характер. Това вече ги определя като митологични създания, защото не могат да бъдат сравнени с нищо реално. В тялото на дракона често са вплетени елементи взети от най-различни животни - риба, вълк, пантера, коза, лъв и куче. Крилете се комбинират с люспесто тяло, горният свят среща долния, ражда се драконът - повелител на водните стихии, който бълва огън; от тази комбинация идва и неговата сила. В началото драконите са били образ на доброто и са носели плодородие, богатство и мъдрост - образ, който впоследствие търпи промяна. Има една интересна черта, която обединява драконите, когато те участват в легендите като персонажи - тази характеристика е отвличането на най-красивата девойка. Този мотив идва от култа към водоемите. Маите пускали жени в свещените извори Чичен-Ину, в Египет - в Нил, за да обезпечат разливите му и т.н. По този начин обредите бавно навлязли в поверията за драконите. Логично, в тези разкази се появяват и герои драконоубийци, които освобождават девойката и заграбват съкровището, което драконът е пазел. Тези митове получават широко разпространение, което довежда до обособяването на злия характер на дракона. Така от старите легенди за дракони, в които те са добри и мъдри, се стига до вярванията, където те са зли. Интересно е да се спомене, че освен героите, змейовете имат и друг свой митологичен враг. В индийската митология съществува едно създание, наречено Нага - то е техен смъртен враг. Винаги е изобразявано със змей в своя клюн. Родните славянски традиции също приютяват дракони - в приказките, вярванията и преданията. Но по типично наш обичай ние преименуваме дракона на змей или ламя. Основните признаци и митологични мотиви, свързани с дракона в общи линии съвпадат с темите, характеризиращи змея - змеят може да се смята за славянския дракон. На свода на Троянския манастир самият Захари Зограф е изрисувал стенопис, изобразяващ Апокалипсиса, а самата душа на Апокалипсиса е представена от жена, възседнала многоглав дракон. Всички знаем и легендата за Св. Георги и убийството на гърчавия змей. Драконът в китайската митология е най-близо до първоначалния си облик: добър и справедлив съдник на хората, носещ мъдростта и познанието. Като символ на властта, образът му е бил поставян върху облеклото на императорското семейство и на благородниците. Китайските дракони биват два вида - гладки и люспести, за които в китайския език си има две различни думи. Но за разлика от другите части на света, китайският дракон не е с криле. Така нареченият "крилат дракон" по китайските рисунки е изобразяван с придатъци, които повече приличат на рибешки перки отколкото на могъщите криле, познати ни от западните рисунки. Едно от уменията на дракона според китайските митове е намирането на перли или по-точно бълването им, така че перлите обикновено са представени обгърнати в пламъци. Според речника "Шуоуън", написан през II век сл. Хр. драконът е цар на всички люспести създания и ако поиска може да бъде невидим; половин година живее във водата, а през пролетта се издига в небето, когато съзвездието "Дракон" е в своя зенит. В Пекин (Бейдзин) се намира прочутата стена на деветте дракона, направена от тухли и фаянс. Тези различни видове дракони са описани в китайската литература - небесен дракон, защитаващ царството на безсмъртните, драконът на духа, на дъжда и др. Говори се също, че тялото на дракона е съставено от девет части на животни: глава на камила, рога на елен, очи на заек, уши на крава, шия на змия, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър. В Китай драконите също се смятат за водни създания, обитаващи реки, морета и езера. Колкото по-голяма е водната площ, толкова по-могъщ е той. Все пак някои дракони обитават небето, една четвърт от което било назовано "Двореца на зеления дракон", намеквайки за звездите, които в китайската митология представляват съзвездието "Дракон". Появата на това съзвездие се приемало за начало на дъждовния сезон. От митологията черпят вдъхновение редица съвременни писатели - от патриарха на приказната фантастика Джон Толкин и неговите чудовища с колосални размери и неутолим гняв до също толкова популярния Тери Пратчет и малките блатни дракони, населяващи Света на Диска (както и онзи огромен страховит дракон от 'Стражи! Стражи!', с когото Ваймс и стражата трябваше да се справят). Образът на драконите, както и останалата част от приказния свят на Толкин, е вдъхновен предимно от западноевропейската митология. Драконите са свирепи, интелигентни същества, които живеят хиляди години. Те имат необикновената способност да омагьосат всекиго, които има нещастието да срещне взора им, думите им са коварни и гибелни. Интересно е, че при Толкин се различават три вида дракони - 'Уролоки', крилати дракони и не-огнедишащи дракони. Към уролоките спада чудовището на севера Глаурунг. Отгледан от Моргот в тъмниците на Ангбанд, той е 'тежката артилерия' на злите сили и взима участие в много битки. Единствено джуджета са били в състояние да не отстъпят пред гнева му и да ранят люспесото му туловище. Впоследствие Глаурунг е убит от Турин - героят, който самия дракон омагьосва преди време. Неслучайно той е наричан 'Великият червей' - уролоките бълват огън, но не умеят да летят. Те са най-разпространените дракони през първата епоха. За разлика от тях, крилатите дракони, бълващи огън се споменават дори и в третата епоха - най-известният от тях се появява в 'Хобитът'. Това е Смог - драконът, наречен от Билбо 'златния'. Звярът разгромява царството на джуджетата в сивите планини и в продължение на почти двеста години се радва на съкровищата им, докато не е обезпокоен от Торин, Билбо и спътниците им. Битката със Смог завършва над Езерния град - той е убит от стрелеца Бард. Третата група дракони, които не бълват огън, се срещат само в Еред Митрин (сивите планини, на север от Мраколес). Стивън Кинг, Джоан Роулинг, Робърт Джордан, Роджър Зелазни и много други също се вдъхновяват от тези приказни създания. Масовата култура ентусиазирано приветства драконите и ги превръща в свои звезди: така не само в литературата, но и в киното ние ставаме свидетели на зрелищни змейови авантюри. В киното драконът живее вече десетки години, но едва отскоро можем да му се радваме в пълния му блясък. Техническите нововъведения му позволиха да се превърне от гумен бутафорен макет в опасен и свиреп герой от фентъзито и фантастиката. Днес филмите, в които има дракони могат да бъдат както жалки опити за забавление, така и наистина достойни постижения на екранната магия. Към първите спада провалилата се адаптация по компютърната игра "Dungeons & Dragons", а също и "Царството на огъня", който смесва различни компоненти от жанровете фентъзи и научна фантастика; истинските хитове се оказаха ленти, като "Шрек" - блокбастър, който се опитва чрез остроумен хумор и авангардна 3D-анимация да ни припомни чара на приказките, и "Сърцето на дракона", в който Шон Конъри озвучи крилато огнедишащо чудовище. Темата за драконите е с драконов размер, информацията е повече от неизчерпаема. Изображенията им се срещат навсякъде и в разнообразни форми, но най-важно е да знаете, че в общи линии са се обособили два начина за тяхното представяне; едните са източни (със змиевидно тяло), другите - западни (с животинско тяло). Днес образът на това могъщо митологично създание продължава да се мени. Еволюцията му е непрекъсната и със сигурност ще остане неизменен спътник на човешката култура, независимо колко се променяме.
Факт е, че китайците навсякъде по света са известни като предани "потомци на Дракона". Приема се, че Азиатският дракон, наричан от китайците lung, произхожда от Китай. Тези дракони също бълват огън, някои могат и да летят, но са по-издължени в тялото от европейските си събратя и в по-голяма степен биха могли да бъдат оприличени на змии. Също така често се изобразяват с рога и мустаци. В повечето култури се смята, че обичат съкровища и ги събират. Те притежават мъдрост, сила, живеят над 1000 години, имат и големи магически познания. Някои обичат да се преобразяват на малки животнинки и да наблюдават хората, а други приемат образа на старци и им помагат.
Китайските дракони притежават огромна мъдрост, но са съгласни да я споделят само след дълги разговори, убеждения, а понякога и подаръци.
Известни са няколко различни вида Китайски Дракони:
*Рогатият Дракон се счита за най-силният.
**Небесният Дракон поддържа Небесата и е защитник на Боговете.
***Земният Дракон властва над цялата Земя.
****Свещеният Дракон контролира ветровете и дъжда.
*****Съкровищният Дракон е пазач на ценните метали и скъпоценните камъни.
******Крилатият Дракон е единствен имащ крила.
*******Спиралният Дракон живее в моретата и океаните.
********Жълтият Дракон е известен с висока образованост и широки познания.
*
**
***
****
*****
******
*******
********
Други дракони
Северноамериканските индианци също имат свой дракон — асоциират го със мъдрост и огромна сила. Често в техните легенди природните явления се обясняват именно с намесата на дракон — според някои племена, например, при слънчево затъмнение сълнцето изчезва, погълнато от дракон.
В митовете на маите присъства еднокракият дракон Хуракан, който владее силата на бурята и вятъра. Оттук произлизат и думите ураган и оркан - съвременни названия на видове бури.
Родени летци
Драконите снасят яйца, които не се излюпват в продължение на три хиляди години. Когато дойде времето да се излюпи дракон, в черупката на яйцето се появява дупчица и от нея излиза малка змия. Само за няколко минути тя се превръща в огромен дракон, който полита към небето, съпроводен от силна вихрушка. За разлика от драконите на западната цивилизация, китайските дракони нямат крила. Те летят от силата на своята вътрешна мощ. Много често драконите биват изобразявани държеейки или гонейки малко кълбо, което може да е Луната, или перлата на мъдростта, или яйце, което се смята за извор на живота. Кълбото често има назъбени контури, от него излизат пламъци, което го свързва със символа на гръмотевиците и мълниите.
______________________________
Драконите (лат.draco, гръцки δράκος- змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни — главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т. н. В българските легенди техен еквивалент са змейовете или ламите - кръвожадни и огнедишащи митични същества.
Разграничават се два основни типа дракони- европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.
Европейските дракони
Тези дракони представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco и означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън.
В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон. В християнството е популярна легендата за Св. Георги- със своето копие той убива змей, който в Западна Европа е наричан дракон.
Далекоизточните дракони == Драконите Brada
В света на митологията нашата фантазия е повече от богата и съчетанието "суеверие/въображение" ражда невероятни образи. Драконът е сред тях… Не е изключено една от най-логичните причини за появата на драконовите легенди да се търси в заобикалящата ни природа. Ако не днес, то преди векове хората все още не са познавали добре отдалечените кътчета на света и всяка среща с непознатото се епревръщала в събитие. Когато някой хищник като амазонската анаконда или естуарния крокодил е бил видян за пръв път сигурно веднага е билвъзприет като неземно чудовище с огромни размери. По-смела би била теорията, че все някъде по света съществуват или доскоро сасъществували праисторически животни, а те безспорно приличат на приказни създания и биха убедили всеки, че митът е действителност. Спомнете си за чудовището от Лох Нес, което според мнозина е оцелял плезиозавър. Или дори за по-скромния представител на влечугите - варанът от островите Комодо, който и до днес е наричан комодски дракон. Образът на дракона се появява в Шумер, Египет, Гърция, Китай, Япония, Индия и Мексико. Той се материализира в различни култури, без те да имат връзка помежду си; дракони има дори и в Африка. В повечето от изброените места, откъдето идват тези легенди, стопанството се е основавало на изкуствено оросяване - акведукти, диги и др. Благодарение на това драконите биват свързвани с култа към водоемите. Явявят се като владеещи водните стихии, но даряващи ги на хората. От това идва идеята, че те носят плодородие, има поверие според което там откъдето драконовата опашка изоре земята, трябва да се прокопае напоителен канал. Освен това те носели на хората богатство и мъдрост. Смята се, че образът на дракона се обособява по времето, когато митологичната символика на животните отстъпва място на боговете. Драконовите изображения са обединени образи на различни животни с човешки характер. Това вече ги определя като митологични създания, защото не могат да бъдат сравнени с нищо реално. В тялото на дракона често са вплетени елементи взети от най-различни животни - риба, вълк, пантера, коза, лъв и куче. Крилете се комбинират с люспесто тяло, горният свят среща долния, ражда се драконът - повелител на водните стихии, който бълва огън; от тази комбинация идва и неговата сила. В началото драконите са били образ на доброто и са носели плодородие, богатство и мъдрост - образ, който впоследствие търпи промяна. Има една интересна черта, която обединява драконите, когато те участват в легендите като персонажи - тази характеристика е отвличането на най-красивата девойка. Този мотив идва от култа към водоемите. Маите пускали жени в свещените извори Чичен-Ину, в Египет - в Нил, за да обезпечат разливите му и т.н. По този начин обредите бавно навлязли в поверията за драконите. Логично, в тези разкази се появяват и герои драконоубийци, които освобождават девойката и заграбват съкровището, което драконът е пазел. Тези митове получават широко разпространение, което довежда до обособяването на злия характер на дракона. Така от старите легенди за дракони, в които те са добри и мъдри, се стига до вярванията, където те са зли. Интересно е да се спомене, че освен героите, змейовете имат и друг свой митологичен враг. В индийската митология съществува едно създание, наречено Нага - то е техен смъртен враг. Винаги е изобразявано със змей в своя клюн. Родните славянски традиции също приютяват дракони - в приказките, вярванията и преданията. Но по типично наш обичай ние преименуваме дракона на змей или ламя. Основните признаци и митологични мотиви, свързани с дракона в общи линии съвпадат с темите, характеризиращи змея - змеят може да се смята за славянския дракон. На свода на Троянския манастир самият Захари Зограф е изрисувал стенопис, изобразяващ Апокалипсиса, а самата душа на Апокалипсиса е представена от жена, възседнала многоглав дракон. Всички знаем и легендата за Св. Георги и убийството на гърчавия змей. Драконът в китайската митология е най-близо до първоначалния си облик: добър и справедлив съдник на хората, носещ мъдростта и познанието. Като символ на властта, образът му е бил поставян върху облеклото на императорското семейство и на благородниците. Китайските дракони биват два вида - гладки и люспести, за които в китайския език си има две различни думи. Но за разлика от другите части на света, китайският дракон не е с криле. Така нареченият "крилат дракон" по китайските рисунки е изобразяван с придатъци, които повече приличат на рибешки перки отколкото на могъщите криле, познати ни от западните рисунки. Едно от уменията на дракона според китайските митове е намирането на перли или по-точно бълването им, така че перлите обикновено са представени обгърнати в пламъци. Според речника "Шуоуън", написан през II век сл. Хр. драконът е цар на всички люспести създания и ако поиска може да бъде невидим; половин година живее във водата, а през пролетта се издига в небето, когато съзвездието "Дракон" е в своя зенит. В Пекин (Бейдзин) се намира прочутата стена на деветте дракона, направена от тухли и фаянс. Тези различни видове дракони са описани в китайската литература - небесен дракон, защитаващ царството на безсмъртните, драконът на духа, на дъжда и др. Говори се също, че тялото на дракона е съставено от девет части на животни: глава на камила, рога на елен, очи на заек, уши на крава, шия на змия, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър. В Китай драконите също се смятат за водни създания, обитаващи реки, морета и езера. Колкото по-голяма е водната площ, толкова по-могъщ е той. Все пак някои дракони обитават небето, една четвърт от което било назовано "Двореца на зеления дракон", намеквайки за звездите, които в китайската митология представляват съзвездието "Дракон". Появата на това съзвездие се приемало за начало на дъждовния сезон. От митологията черпят вдъхновение редица съвременни писатели - от патриарха на приказната фантастика Джон Толкин и неговите чудовища с колосални размери и неутолим гняв до също толкова популярния Тери Пратчет и малките блатни дракони, населяващи Света на Диска (както и онзи огромен страховит дракон от 'Стражи! Стражи!', с когото Ваймс и стражата трябваше да се справят). Образът на драконите, както и останалата част от приказния свят на Толкин, е вдъхновен предимно от западноевропейската митология. Драконите са свирепи, интелигентни същества, които живеят хиляди години. Те имат необикновената способност да омагьосат всекиго, които има нещастието да срещне взора им, думите им са коварни и гибелни. Интересно е, че при Толкин се различават три вида дракони - 'Уролоки', крилати дракони и не-огнедишащи дракони. Към уролоките спада чудовището на севера Глаурунг. Отгледан от Моргот в тъмниците на Ангбанд, той е 'тежката артилерия' на злите сили и взима участие в много битки. Единствено джуджета са били в състояние да не отстъпят пред гнева му и да ранят люспесото му туловище. Впоследствие Глаурунг е убит от Турин - героят, който самия дракон омагьосва преди време. Неслучайно той е наричан 'Великият червей' - уролоките бълват огън, но не умеят да летят. Те са най-разпространените дракони през първата епоха. За разлика от тях, крилатите дракони, бълващи огън се споменават дори и в третата епоха - най-известният от тях се появява в 'Хобитът'. Това е Смог - драконът, наречен от Билбо 'златния'. Звярът разгромява царството на джуджетата в сивите планини и в продължение на почти двеста години се радва на съкровищата им, докато не е обезпокоен от Торин, Билбо и спътниците им. Битката със Смог завършва над Езерния град - той е убит от стрелеца Бард. Третата група дракони, които не бълват огън, се срещат само в Еред Митрин (сивите планини, на север от Мраколес). Стивън Кинг, Джоан Роулинг, Робърт Джордан, Роджър Зелазни и много други също се вдъхновяват от тези приказни създания. Масовата култура ентусиазирано приветства драконите и ги превръща в свои звезди: така не само в литературата, но и в киното ние ставаме свидетели на зрелищни змейови авантюри. В киното драконът живее вече десетки години, но едва отскоро можем да му се радваме в пълния му блясък. Техническите нововъведения му позволиха да се превърне от гумен бутафорен макет в опасен и свиреп герой от фентъзито и фантастиката. Днес филмите, в които има дракони могат да бъдат както жалки опити за забавление, така и наистина достойни постижения на екранната магия. Към първите спада провалилата се адаптация по компютърната игра "Dungeons & Dragons", а също и "Царството на огъня", който смесва различни компоненти от жанровете фентъзи и научна фантастика; истинските хитове се оказаха ленти, като "Шрек" - блокбастър, който се опитва чрез остроумен хумор и авангардна 3D-анимация да ни припомни чара на приказките, и "Сърцето на дракона", в който Шон Конъри озвучи крилато огнедишащо чудовище. Темата за драконите е с драконов размер, информацията е повече от неизчерпаема. Изображенията им се срещат навсякъде и в разнообразни форми, но най-важно е да знаете, че в общи линии са се обособили два начина за тяхното представяне; едните са източни (със змиевидно тяло), другите - западни (с животинско тяло). Днес образът на това могъщо митологично създание продължава да се мени. Еволюцията му е непрекъсната и със сигурност ще остане неизменен спътник на човешката култура, независимо колко се променяме.
Факт е, че китайците навсякъде по света са известни като предани "потомци на Дракона". Приема се, че Азиатският дракон, наричан от китайците lung, произхожда от Китай. Тези дракони също бълват огън, някои могат и да летят, но са по-издължени в тялото от европейските си събратя и в по-голяма степен биха могли да бъдат оприличени на змии. Също така често се изобразяват с рога и мустаци. В повечето култури се смята, че обичат съкровища и ги събират. Те притежават мъдрост, сила, живеят над 1000 години, имат и големи магически познания. Някои обичат да се преобразяват на малки животнинки и да наблюдават хората, а други приемат образа на старци и им помагат.
Китайските дракони притежават огромна мъдрост, но са съгласни да я споделят само след дълги разговори, убеждения, а понякога и подаръци.
Известни са няколко различни вида Китайски Дракони:
*Рогатият Дракон се счита за най-силният.
**Небесният Дракон поддържа Небесата и е защитник на Боговете.
***Земният Дракон властва над цялата Земя.
****Свещеният Дракон контролира ветровете и дъжда.
*****Съкровищният Дракон е пазач на ценните метали и скъпоценните камъни.
******Крилатият Дракон е единствен имащ крила.
*******Спиралният Дракон живее в моретата и океаните.
********Жълтият Дракон е известен с висока образованост и широки познания.
*
**
***
****
*****
******
*******
********
Други дракони
Северноамериканските индианци също имат свой дракон — асоциират го със мъдрост и огромна сила. Често в техните легенди природните явления се обясняват именно с намесата на дракон — според някои племена, например, при слънчево затъмнение сълнцето изчезва, погълнато от дракон.
В митовете на маите присъства еднокракият дракон Хуракан, който владее силата на бурята и вятъра. Оттук произлизат и думите ураган и оркан - съвременни названия на видове бури.
Родени летци
Драконите снасят яйца, които не се излюпват в продължение на три хиляди години. Когато дойде времето да се излюпи дракон, в черупката на яйцето се появява дупчица и от нея излиза малка змия. Само за няколко минути тя се превръща в огромен дракон, който полита към небето, съпроводен от силна вихрушка. За разлика от драконите на западната цивилизация, китайските дракони нямат крила. Те летят от силата на своята вътрешна мощ. Много често драконите биват изобразявани държеейки или гонейки малко кълбо, което може да е Луната, или перлата на мъдростта, или яйце, което се смята за извор на живота. Кълбото често има назъбени контури, от него излизат пламъци, което го свързва със символа на гръмотевиците и мълниите.
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●