Ел Дорадо

В продължение на векове сериозни изследователи и авантюристи издирват в джунглите на Южна Америка приказно богата, но безследно изчезнала цивилизация, спомената бегло от първите испански конкистадори – Елдорадо.

Те описват древна империя, къпеща се в злато и изградила градове и пирамиди някъде в джунглата. По следите й от средата на XVI век до наши дни тръгнаха хиляди, но никой не успя да открие дори и частица от нея. Повечето търсачи на съкровища бяха погълнати от джунглата, а учените през XX век заключиха, че Елдорадо е мит – условията за живот в басейна на Амазонка са твърде трудни, за да позволят създаването на големи човешки поселения.

Последните проучвания, базирани върху сателитни и самолетни наблюдения на района по границата на днешните Бразилия и Боливия, обаче дава надежда, че митичното Елдорадо може да се окаже реално съществуващо, макар и неизобилно на злато и други съкровища, пише в. "Гардиън".

Въздушните снимки показват, че под обилната растителност в региона има не по-малко 200 големи могили с геометрична форма, изпълнени със структури, подобни на булеварди, площади, канали и укрепления. Те са пръснати на разстояние от над 250 км, като учените са на мнение, че под зеленината има още много, по-трудно различими структури. Всички те са изградени много преди Христофор Колумб да стъпи в Америка и по предварителни данни са датирани през периода между 200 и 1280 г. Проучванията са публикувани на страниците на сп. "Антикуити".

Учените са на мнение, че са открили доказателства за "сложно организирано предколумбово общество", способно да строи големи градове. Всички те имат изключително правилни геометрични форми, заобиколени са от земни укрепления и могат да дадат подслон на около 60 000 души – повече от много градове в средновековна Европа.

Изследователите, работещи на терен, вече са попаднали и на керамика и каменни оръдия на труда. "Откритията ни са на път да развенчаят тезата, че земята в горното течение на Амазонка е била твърде бедна, за да поддържа голямо население, което да развива интензивно земеделие", твърди Денис Шаан, антрополог от университета на Пара в щата Белем. "Ние сме на път да разкрием съвършено друга картина."

Допълнителна изненада поднася и фактът, че повечето земни структури са симетрични и скосени на север, което поражда теории, че те може да са имали и астрономическо предназначение. Местните жители очевидно използвали както равнинните, така и хълмистите зони, тъй като изградените структури са практически еднакви.



Така изглежда Елдорадо в очите на авантюристите. Истината вероятно е различна, но митът е на път да се окаже реалност

Ел Дорадо (на испански El Dorado, буквално: „златният човек“, на български се среща и Елдорадо) е легенда за едно несъществуващо място, наричано „Златния град“ за което се смятало, че се намира близо до езерото Гуатавита на 50 км източно от столицата на Колумбия, Богота. Любителите на приключения започват издирвания на точното му местонахождение още преди четири века.

Легендата започва през 1530-те в Андите на територията на днешна Колумбия, департаменти Кундинамарка и Бояка, където конкистадорът Гонзало Хименес де Кесада за първи път влиза в досег с племето муиски и наблюдава племенния ритуал по встъпването във власт и узаконяване на всеки нов върховен вожд на муиските, който имал характер и на принасяне на дарове към боговете в езерото Гуатавита.

Ритуалът, поставил началото на мита за Ел Дорадо бил следният:

Тялото на зипа, както е титлата на върховния вожд на муиските(майски племена), се намазва с растителни смоли и посипва със златен прашец. Хората от племето правят тръстиков сал със специална платформа, върху която се разгарят четири жертвени жарави с благовония. Бъдещият вожд се качва на сала заедно с четирима подчинени нему високопоставени хора от племето и салът се натоварва с жертвени предмети като златни фигурки и скъпоценни камъни. Когато салът достигне средата на езерото, зипа се отдава на молитви към боговете и даровете биват пускани един по един в езерото. През това време муиските се събират на брега, свирят, танцуват и издават ритуални викове със запалени факли в ръце. След като са принесени всички дарове, бъдещият вожд и спътниците му се връщат на брега с плуване. Успешното завръщане означавало, че милостта на боговете е спечелена и празникът по освещаването на новия вожд достига апогея си.

Соред вярваията хората тръгнали да търсят Ел Дорадо заради кризата в която били изпаднала,ала свещеният вожд на муиските го пазел.Ел Дорадо се виждал единствено 1 път в годината когато Луната Земята и Слънцето са в една линия и освещават кристалът Кимонг.

Митът

Историята за този племенен ритуал достига до Кито благодарение на хората на конкистадора Себастиан де Белалкасар, смесена и с техни собствени измислици и слухове. Ел Дорадо, което означава „златен човек“ започнало постепенно да се отнася за мястото, където властвал Златният, и това място било представяно ту като град, ту като царство, ту като империя. Подлъгани от легендата, през 1541 година Франсиско де Ореляна и Гонзало Писаро поемат от Кито към своята опустошителна експедиция, при която де Ореляна става първия човек, преплавал Амазонка по цялото й протежение до устието.