В началото това с Алекс-преди и Алекс-сега за малко да ме загуби. Не мисля, че точно там бе мястото на спомените. За Балтазар, принца, когато в резюмето пишеше, че физиците ще му търсят дарба, не си го представях като бебе, а като възрастен крал на който му кефнало просто така да има дарба. Радвам се, че сгреших. Не ми омръзна да чета и е леко, приятно четиво. Авторовата реч с описанията и сравненията бяха гениални и смешни. Бих извадила доста цитати, но ще се въздържа. Само: Тия физици и най-простото нещо го преиначаваха в сложно научно и тези астрономически предсказания...не ми допаднаха. Твърде много герои с кратки роли, някои от които като онзи дето обявил война на Шефа като завзел всички други светове - също не разбрах защо бе включен. Ако има продължение и там изиграят важна роля, добре. Явно не харесвам второстепенните герои. Харесвах на змея, а глупавият принц взе че му отряза два пъти главите, па му доведе и тъщата. Даже не разбрах как стана романса на дракона и ламята, и как Алекс се ожени за Шефа - хей така "хоп" много бързо стана от нищото. Той пък вечно не разбрал се впуска да спасява хората и забърква големи каши. Симпатизирах на Кольо, сфинкса и Станка, Нора, Змея, Шефа и Влад, гарвана. Юджийн ми стана любимец, може да е напудрено конте, но при всяка негова намеса прихвах да се смея, пък и си разбира от работата като адвокат. Това трябваше да бъде хвалебствено мнение. Хареса ми книгата."