Корея: история на Трите кралства

ТРИТЕ КРАЛСТВА

ЗАРАЖДАНЕ НА ФЕОДАЛНИ ОТНОШЕНИЯ. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОГУРЬО, ПЕКЧЕ И ШИЛА.

Племената и народите, които влизат в състава на Самхан са известни на китайците от древността, но са описани едва през I в.пр.н.е. Общо те са наричани Дун-и (Източни варвари) и по-специално са описани в “Сам И Го Джи” – “Записки за трите държави” на китайското царство Уей от втората половина на III в. Причината за това е, че през 246 г. Уей превземат главния град на Когурьо и стигат до Японско море.


Често ги наричат Емекски племена. Към тях принадлежи и народът Пуйо. Обитават територията на съвременен североизточен Китай. Били около 80000 двора. Занимавали се със земеделие, скотовъдство и търговия с Китай. Имало дворци, градски крепости и различия в дрехите. Начело стои Уан, управлявал с помощта на ‘га’ – аристокрация. Уан управлявал от столицата, а га управлявали четирите посоки на света. Те носели титли с имена на домашни животни и притежавали по неколкостотин двора. При тях се практикува човешко жертвоприношение – при някои погребения до сто човека. Простолюдието се нарича ‘хаху’ – ‘ниски дворове’, робите – ‘нобок’. Га воювали, а хаху ги осигурявали. Военната област се смятала за знатна. Имало закони. Безправно положение на жените.



Те живели на юг от Пуйо, обособено от тях, но с много общ език и обичаи. Населението било около 30000 двора. Легенда гласи, че пришълец от север обединил пет държави. Може би тя отразява идеята, че през 37 г.пр.н.е. по корейското летоброене е основана държавата Когурьо. Възможно е да отразява и историческа истина – че племето Керу става хегемон над останалите по това време. Керу, както и Пуйо, има Уан, който е избиран от старейшините или га и няма наследствена власт. Няма държавна складова, което говори, че това е повече доброволен, отколкото централизиран съюз. Съхранени са институциите на родовия стой. Нравите в Когурьо са ‘развратни’, според някои източници. Вероятно се е смятало така, защото жените се ползвали с по-голяма свобода. Може би съществувал матрилокалният брак – мъжът отивал в семейството на жената. Между тези племена и китайските окръзи има постоянни стълкновения и те отнемат от китайското влияние върху другите племена.


Окчо са около 5000 двора по източното крайбрежие. Управляват се от старейшини. Плащат данък на Когурьо. За тях са характерни особености около погребалните обреди – имат семейни саркофази. Момичетата на десетгодишна възраст се приемат в семейството на бъдещия жених и се възпитават там.

Е

Около 20000 двора управлявани от старейшини. Общините се поделят по ползване на реки, планини, гори. Те са добродушни, съвестни хора, коренно различни от Когурьо. Тотемът им е тигър. Занимавали се със земеделие. Отглеждали копринени буби. Били относително зависими от Когурьо. Някои старейшини получават от Китай титлата Уан и правото да търгуват самостоятелно.
Всички тези са т.нар. Емекски племена. Те са северни и с малко разминаване във времето имат общи тенденции за развитие с племената от южната част на Корейския полуостров.



На юг съществуват три племенни обединения – Махан, Чинхан и Пьонхан с общо 78 ‘коко’ – обединения, на територия от 4000 ли. Коко е родоплеменна група управлявана от старейшина, но без монархична власт. Махан с 54 е коко е най-голямо. Занимават се с със земеделие. Отглеждат зърнени култури, черница, едър рогат добитък и коне само за жертвоприношения. С разпространението на желязото се развиват производствените сили и се засилва влиянието на Китай. Развиват се търговските отношения с Япония и Китай, т.е. ускорява се процеса на отхвърляне на първобитния обществен строй. Населението се разслоява социално. Това развитие е по-бавно в сравнение със Севера като социално разслоение, но като консолидация е по-добро, защото необходимостта от защита консолидира племената в по-големи политически обединения.
Пълното разграждане на първобитната община става с възникването и утвърждаването на Когурьо, Пекче и Шила (в този ред). Към V-VI в. Територията на Корейския полуостров е напълно поделена между тях. Започва борба за господство върху цяла Корея.


Когурьо възниква в резултат на разпадане на първобитните общини в когурьоските и съседните племена. Има пет коренни когурьоски общини. Допускат се представители на родово племенната аристокрация на родово племенните племена, с което се предотвратяват размириците. През I в.пр.н.е. възниква държавата Когурьо. Една от легендите разказва за Чумон, който идва от север през 37 г.пр.н.е. Възможно е, Пирю, Хенин, Кема, Окчо и други племена да се подчиняват на властта на Когурьо към средата до края на I в.пр.н.е. Ако делението на обществото е по кръвно-родов, а не по териториален принцип не можем да говорим за държава. В Когурьо в този момент се съхранява родовата организация и, макар че съществува йерархия като форма на политически отношения, това не е достатъчно, за да приемем Когурьо за държава.
Когурьо поддържа мирни и военни отношения с късен Хан (до началото на III в.). През целия II в. има успешни за Когурьо военни стълкновения с Хан. През III в. Уей засилва агресивната си политика срещу Когурьо и превзема построената през 198 г. столица. С помощта на Окчо, Уей е изгонен. Войните от началото на новата ера засилват класовото разслоение, като на този етап играят положителна роля от гледна точка на консолидация на обществото, което се развива по необходимост.
В края на III в. има нашествие на Сян Би – номади от рода Муюн, които създават китайското царство Йен, в което за пръв път е въведена частната собственост. Те превземат столицата Хуандо, пленяват жената и майката на избягалия Уан и оскверняват останките на баща му. 50000 души са взети в робство, столицата е разрушена и Муюн се оттеглят. През 385 г. 40000 – на армия на Когурьо взема реванш, след което Муюн отново си връща териториите. Може би това е причината Когурьо да се насочи на юг към Пекче.
През V в. в историческия документ “Хоу Хан Шу” пише: “Сега в Корея има пет окръга – Централен, Северен, Западен, Източен – ляв и Южен – десен, които обаче повтарят петте рода, но вече са наречени по посоките на света.” Това означава, че в Когурьо има административни окръзи отпреди V в.
В средата на III в. класовото общество бързо се развива. Вече има оформена аристократична йерархия. През 248 г. са забранени човешките жертвоприношенията под силното влияние на конфуцианството. През периода на късен Хан, конфуцианството най-добре се разпространява в Китай. Установяват се институциите на политическата и идеологическата надстройка. През VI в. конфуцианството става държавна идеология и определя принципите на организирането на господстващата класа в чиновническо-бюрократична йерархия. През 373 г. се създават “Юлльон” – “Закони и наставления” базирани върху конфуцианството.
Почти едновременно с конфуцианството на полуострова навлиза и будизма. Скоро той става основна религия сменила родоплеменните богове и местните вярвания. През 372 г. пристига монахът Тсиндо. През 375 г. са построени два манастира в столицата. Монасите се превръщат във влиятелни личности. Появява се едро феодално земевладение - манастирите стават едри земевладелци.
Вероятно с въвеждането на конфуцианството и будизма завършва формирането на политическата организация. Вече има централизирана държавна машина, която управлява цялото население, независимо от рода и племето. Господстват представители от основните пет племена и най-вече Соно, Керу и Чолло. Административно са разделени на пет вътрешни окръга и пет провинциални – външни. Уан управлява с помощта на главния министър Тхе Тедеро, който е поставян от Уан за срок от три години. Държавата в лицето на Уан се смята за номинален собственик на земята. Всички – и хаху, и га, са еднакви поданици на Уан. Има и роби, които могат да се купуват, но не са производителна сила, въпреки че могат и да обработват земята в отделни случаи. Има данъци. По своята социално-икономическа природа това е ранно феодална държава, която се бори за територии с подобни на нея държави. Това е етап на формиране на нови феодални отношения.



Пекче също се създава в резултат на разпадането на първобитните отношения сред южните хански племена. В началото, това е една от чинханско-маханските общини, която изпреварва другите в развитието си и се превръща в държавно обединение. Предполага се, че укрепва по време на борбата срещу Уей и се консолидира по-бързо, защото е подложена на китайски атаки поради местоположението си.
Легенда разказва, че Чумон имал син от първата си жена – Юри и двама от втората – Пирю и Онджо. Юри пристигнал от северно Пуйо, а Пирю и Онджо отишли на юг. Онджо основал град Пире, а Пирю основал град до морето и, когато умрял от огорчение, хората му отишли при брат му. Друга версия е, че двамата са доведени и прокудени на юг, където Пирю основал Пекче, а Онджо – Окчо. По това време е възможно да е имало миграция на племена от север на юг. Според трета версия, основател на Пекче е Тонмьон, познат и от японските истории. В записките на династия Джоу, някой-си Гутхе се жени за дъщерята на управителя на Ляодун.
През III в. племена на Корейския полуостров се консолидират срещу Уей. Налагат се административни промени, за да има контрол над териториите. Уан е начело на фамилията Пуйо, като управлява с помощта на представители на осем аристократични дома. Формира се апарат с 22 централни управления ‘бу’ – министерства. Териториално страната е разделена на пет провинции ‘пан’. Армията е много добре организирана. Всеки квартал в столицата имал гарнизони. Провинцията е разделена на 10 общини ‘гун’ с гарнизони. Има 22 големи града с охранителни съоръжения, начело на които били синовете на Уан или други членове на царското семейство. Народът гладува, разпространено е людоедството, самопродаването в робство и бягството в Шила. Основна производителна единица е селската община. Селячеството плаща данъци и изпълнява повинности.
Конфуцианството е разпространено и пренесено в Япония. Пекче е свързано в традициите си с Япония. През 347 г. е създадена първата история на страната в конфуциански дух. През 375 г. е поканен един будистки монах от Китай. По-късно се създават манастири, много от аристократите стават монаси. Започва разпространението и на даоизма.
Във втората половина на IV в. се засилват противоречията с Когурьо. В края на IV в. Пекче губи позиции в това двуборство, което компенсира с повишаване на дипломатическата активност спрямо Китай и Япония.