Корея: история на Трите кралства

Южните пьонджински общини се намират по-дълго в родови отношения. Географски, те са изолирани от другите племена и по-късно влизат в контакт с тях. Показват по-голяма самобитност. Сред пьонджинските племена се образуват ядра, около което се обединяват и останалите. Такива ядра са племената Саро (Шила), Кая (Кара) и други. Саро е разположено в югоизточната част на полуострова, а по-късно обединява цялата страна. Според една легенда, тази държава е образувана през 57 г.пр.н.е. Летописанието им датира от средата на VI в. В “Сам И Го Джи” се споменава за племето Саро като едно от 20 други в района Пьонджи. Според друга легенда, старейшината на село Кохо видял на планински склон кон да ридае и намерил там яйце, в което имало десетгодишно дете. Детето било избрано за цар – основател на държавата. Според друга версия, детето било открито в тиква, а оттам дошло и името на рода Пак – знатен човек. Предполага се, че тези легенди отразяват периода, когато царят се избира според качествата си, а не заема наследствен престол.
Според летописите на Шила, общините правят политически съюз помежду си и разширяват териториите си чрез доброволно присъединяване или борба и покоряване. За кратко време Шила се разширява и се появява нужда от административно управление. Особено значително територията й се разширява от втората половина на IV в. и политическата организация укрепва. По същото време Когурьо и Пекче са много силни.
Другото ядро, към което се формира съюз са племената Кая, на запад от Шила, като има Горна Кая – 6 племена и Долна Кая – 5 племена. Каяските общини търгуват с японски племена и дори има японски заселници по каяските територии, откъдето им е значително по-лесно да организират нападения. През 404-407 г. японски отряди се опитват да помогнат на Пекче срещу Когурьо, но са разбити, което отслабва японската активност и това реактира върху силата на Кая. През първата половина на V в. Шила бележи успехи срещу Кая.
Стопанският живот се характеризира със сравнителна бедност. Използват се напоителни системи и животинска сила за земеделие и превози. Развити са занаятите. През 490 г. е учреден Столичният пазар. Развитието на търговията води до развитие на производителните сили. Построени са държавни пътища и пощенски станции за нуждите й.
Края на V и началото на VI в. е периода на утвърждаване на държавата. Има териториално деление, публична власт и законодателство. През 502 г. са забранени жертвоприношенията. През 503 г. управляващият носи титлата Уан и държавата започва да се нарича Шила, което означава, че териториите вече са едно цяло. През 505 г. Уан Чиджън определя областите ‘чу’, окръзите ‘кун’ и общините ‘хьон’ – част от административното деление. След неговото управление продължава формирането на държавните институции.
През 528 г. от Когурьо е внесен будизмът и през 544 г. е построен първият манастир. През 545 г. започва съставянето на историята на Шилската държава. Всичко това съвпада с непрекъсната борба със съседните племена. Използват се и дипломатически пътища – династийни бракове. До средата на VI в. Шила се намира в съюз с Когурьо. През 560-562 г. Шила води успешни войни с Пекче и Когурьо, след това с Кая, която присъединява и това се оказва голям удар срещу японците. От този момент нататък на полуострова има само три държавни обединения.
През втората половина на VI в. Шила владее басейните на реките Нактон и Хан. Превръща се в мощна държава. На границите й са поставени стълбове, от които днес има запазени четири поставени между 561-568 г. според надписите върху тях. Създадена е администрация по китайски образец, начело на която е Уан. Всеки Уан има девиз на своето управление. Получават се посмъртни титли. Уан е подпомаган от ‘хуабек’ – съвет на висшата администрация. Учреден е постът Висш министър – лява ръка на Уан, който управлява всички министерства и ведомства. Армията е съставена от столични и провинциални войски, начело на които е главнокомандващ пряко подчинен на Уан, което означава, че властта е светска. Въведена е тригодишна военна повинност за населението. В Шила има по-малко роби, отколкото в Когурьо и Пекче, което позволява по-лесна централизация на страната. Въведена е организация за подбор на кадрите – институция на хуараните, възпитавани в конфуциански дух според петте правила на поведение, учени на милосърдие в духа на будизма и на вяра в спасението при безгранична храброст, заета от даоизма. През VII в. хуараните стават политически дейци и пълководци, институцията се усъвършенства. Сред аристокрацията са разделени пет съсловия: Сонгол – свещената кост – главите на фамилиите Пак, Сок и Ким; Чингол – истинската кост – роднините на трите фамилии по странична линия, те заемат най-висшите пет ранга на властта; Юктубхун – шестглавата степен; Одубхун – петглавата степен; Садубхун – четириглавата степен. Последните три са на по-ниско ниво, но се различават помежду си по цвета на дрехите и по други признаци. За селяните законите определят забрани и ограничения. Те обработват земята, плащат данъци в зърно или в натура, в зависимост от това, с което се занимават, включително и във фазани, и изпълняват трудова повинност. През 504 г. трудово повинни селяни от много райони са мобилизирани за построяването на 18 града едновременно. Земята принадлежи на Уан, а селяните само я обработват. Те се явява основен източник на благосъстоянието на народа. Има сведения за форми на частно земевладеене – будистката собственост.
Шила се развива малко по-късно от Когурьо и Пекче, които водят войни с китайските държави и затова са по-отслабени. Хуараните усилват Шила и постепенно се стига до драматични битки между Трите кралства, които завършват с обединението им от Шила.


И трите държави водят войни за разширяване на териториите им и за влияние помежду им и навън. В началото на IV в. Когурьо напада Ляодун. Пак през IV в. ксянминската протодържава напада остров Хуандо и го разгромява. Пекче сключва съюз с Източен Дзин и Япония и започва да представлява опасност за Когурьо.
Социално-икономическа основа за обединението на Трите кралства е общодържавната собственост върху земята и това, че селяните също са поданици на държавата.
Когурьо води по-активна военна политика. Куангетхо (упр. 391 г. – 413 г.) води успешни войни на север и на юг, срещу Муюн, Ляодун и Сюанту и срещу племената Ее по източното крайбрежие на Корейския полуостров. В съюз с Шила воюва срещу каяските общини. Неговия приемник и продължител на политиката му Уан Чансу през 427 г. мести столицата в Пхенян на река Тедон, което се отразява благоприятно на развитието на производствените сили, както и върху материалната и духовната култура. От този период има открити богати гробници. През V-VI в. на територията на Когурьо съществува единна данъчна система, като плащанията са в зърно или тъкани. През 475 г. Когурьо воюва с Пекче и превзема столицата Хансоб. От северните територии на Пуьо също се присъединяват земи към Когурьо, която става мощна държава. Посланиците й са посрещани с почести в Китай. От 586 г Чаннансон (Пхенян) е столица на Когурьо. Там има естествени прегради срещу нападение, а около вътрешният град е построен и външен. В Когурьо административното деление завършва с определянето на 5 области и 3 столици – Пхенян, Кунненсон и Хансон (бившата столица на Пекче).
Пекче също показва подем на производствените сили. Развива търговията с Япония, Шила и китайските царства. Развива се корабостроенето. Земята е държавна собственост. Данъчната система е като тази в Когурьо. Има тежка трудова повинност, от която хората бягат в Шила и Когурьо. Когурьо се опитва да предизвика вътрешни противоречия в Пекче. Същевременно Уан, под влияние на един монах, започва голяма строителна дейност. Уан е убит във война и столицата се мести в град Унджин на река Къмган. Централната власт на отслабва и е осъществено покушение срещу Уан. През 538 г. Уан Сонхуан мести столицата в град Саби и взема мерки за засилване на властта. Той разделя територията на 22 окръга, където поставя свои представители. Окръзите са обединени в 5 провинции, всяка със свой център, където е поставен гарнизон с правителствени войски. Външнополитическата дейност се изразява в съюз с южната китайска династия и Шила срещу Когурьо.
През VI в. Шила се чувства достатъчно силна, за да скъса съюза с Когурьо и да се обедини с Пекче. През 551 г. двете държави успешно воюват срещу Когурьо и отнемат териториите около басейна на река Хан. Две години по-късно Шила отнема същите територии от Пекче, с което си осигурява пряк път към Китай.
През 80-те години на VI в. Китай е обединен отново и се създава династията Суй (589-618), която се готви за война срещу Когурьо. През 598 г., по писмени източници, Когурьо е с 10000 войска, а Суй – с 300000. Климатичните условия били в полза на Когурьо и 8-9 от всеки 10 човека от китайската войска загиват. През 612 г. Суй се готви за нова война срещу Когурьо. Твърди се, че китайците били около 3000000 души, но е по-вероятно да са били 300000. Последвала дълга и тежка борба, обсади и нападения през 6-7 дни. Когурьоския Уан пише писмо до предводителя на китайската войска, в което се предлага прекратяване на бойните действия. Китайците отстъпват за кратко и Когурьо бързо нападат. От предполагаемите 300000 суйци се връщат около 2700, което е пълно поражение на Суй. През 613 г. е предприет нов поход, който е прекратен, защото китайският император Ян Ди получава сведения за готвещ се заговор. Когурьо търпи поражение в похода през следващата 614 г. и китайската войска достига до Пхенян. Скоро след това династията Суй пада и на нейно място през 618 г. се възкачва династията Тан (618-905), управлявала около 3 века и отбелязала възход на китайската държава.
Тан продължава политиката на Суй. Когурьо от 631 г. в продължение на 16 години се готви за предстоящата война с Тан. Градят се отбранителни стени над 1000 ли от крепостта Буйо до Бухайския залив. Засилва се влиянието на главнокомандващия войската Йон Ге Со Мун. Той сключва съюз с Пекче, изолира Шила, централизира властта. Съюзът с Пекче му позволил да води активна борба срещу Шила, която се обръща към Тан. През 644 г. Тан предприема поход срещу Когурьо и са разгромени. Същото се повтаря и през 647 и 648 г. Танския император умира и завещава на приемниците си да не водят войни с Когурьо. Когурьо отслабва вследствие на войните и шансовете за победа над Пекче и Шила намаляват.


Културата на Трите държави е формирана върху първобитната. Има самобитност на местните културни традиции и усвояване на китайското влияние, което пренасят върху съседните държави, което означава,ч е то е добре усвоено.
Според археологичните паметници и летописите темпото на развитие е различно за всяка от държавите. Развитието на производствените сили става с разпространението и използването на желязото, и от своя страна стимулира развитието на науките, например астрономия за целите на земеделието. Развиват се културните и строителните техники. Открити са градове-гробници. Столиците са в добре защитени места. Развива се живописта, скулптурата и художествените занаяти. Преди появата на будизма се правят статуетки от дърво и глина, а след това започва изработването и на големи статуи от камък. В гробниците има фрески съдържащи информация за реалния живот. На четирите стени на гробницата Трите могили са изобразени – на източната – син дракон, на западната – бял тигър, на южната – пурпурна птица и на северната – костенурка обвита със змия, вероятно черна. Изработват се художествени изделия от скъпоценни камъни и яспис. Познават стъклото и то е смятано за по-скъпо от златото.
Съществуват първобитни анимистични култове, култове към слънцето, земята, луната и природните стихии. Със създаването на съюзите се появява култ към основателя на държавата, който задължително е с небесен произход. Новопоявилите се вярвания се съчетават със старите и постепенно се налагат над тях, без по принцип да се стига до противоречия. Конфуцианството предопределя държавната структура, а през 372 г. в Когурьо е създадено висше училище за подготовка на чиновници в конфуциански дух. В Пекче е въведена титлата ‘пакса’ – доктор на конфуцианските науки. Носители на тази титла са Хоган, който написва първата история на Пекче и Чанин, който разпространява китайската писменост в Япония. В Шила конфуцианството започва да оказва влияние през VI в. и се разпространява паралелно с будизма и китайската писменост, която се приспособява към корейската граматика и фонетика. През VII в. шилският учен Солчхон създава писменост на основата на китайската писмена система, която позволява да се превеждат китайски текстове.
През 374 г. е съставена “История на Пекче”. Ко Хън написва “Исторически записки”. 545 г. шилски колектив от учени, начело с Кил Го Чхил създават “Гук-са” – “История за държавата”. В Когурьо са написани 100 книги историческа хроника “Ю-ги” – “Записки за миналото”. На основата на Ю-ги през 600 г. Ли Мун Джин създава петтомното събрание “Шин-джип” – “Ново събрание”. Будизмът се утвърждава като държавна идеология и в IV в. в Пекче и Когурьо и VI в. в Шила се появява тълкувателна литература. Даоизмът се разпространява едновременно с будизма.
Развива се географията като наука и се създават карти за нуждите на държавата. Развива се и медицината. Геометрията обслужва земеделието. Развива се поезията. Оформят се патриотична и лирична поезия. Развиват се песните кайо, базирани на народното творчество. Успоредно с това се развиват музиката и танците, за което може да се съди от фреските в гробниците. Създават се нови музикални инструменти.