Вулканична пепел, която системно е попадала върху земите на маите, обяснява мистерията как древните метрополиси са просперирали при относително бедна почва, чрез която са се изхранвали.

Метрополисите на маите са били строени относително далеч от вулканите в земите им, но ново проучване хвърли светлина по въпроса как тези градове са се изхранвали, пише "Нешънъл джиографик".

Империята на маите се е простирала от днешно Южно Мексико през Гватемала до северните части на Хондурас и е процъфтявала между 250 и 900 година от Новата ера, след което запада.

Неотдавна учени откриха бежов глинест минерал в каналите на археологическата площадка Тикал в Гватемала, където в миналото е бил най-големият град в южните земи на маите.

Този минерал, който е вид смектит, се образува само след падане на вулканична пепел. Учените му направили химичен анализ за установяване на произхода и установили, че смектитът от Тикал произлиза от вулканите на територията на съвременните държави Салвадор, Гватемала, Хондурас и Мексико.

"Минералите говорят за серия от вулканични събития в миналото", казва ръководителят на екипа Кен Танкърсли, антрополог от университета в Синсинати.

Града на маите Чалчуапа в Ел Салвадор е бил изгорен до основи при изригването на вулкан през VІ век. Според учените теченията са разнасяли праха и към много далечните градове на маите.

Образците от вулканичен прах в Тикал са се формирали в дълъг период - от 340 година преди Новата ера до 990 г. от Новата ера.

"Няма начин да се установи броят на изригванията, честотата им или кой вид прах от кой вулкан идва", каза Танкърсли.

Новото откритие се смята за много важно, защото обяснява тайната на равнинните градове на маите. Почвата около тях е била много неплодородна. Тя е била съставена предимно от варовик и не е била подходяща за изхранването на много хора. Но въпреки това по тези места са живели между 160 и 230 души на квадратна миля. Каквато численост озадачаваше учените.

Ако в равнинните градове на маите нивите са били засипвани с вулканичен прах на няколко години, или дори на десетилетия, почвата там е била периодически обогатявана.

След което прахът е подобрявал плодородието на почвата, като е увеличавал нейната водопропускливост и шупливост и така е подобрявал способността да се задържа водата. Вулканичната пепел е и източник на полезни за растенията елементи като желязо и магнезий.

Дори тънък пласт от вулканична пепел, например няколко сантиметра, може да усили плодородието за дълго. Освен това пепелта задушавала някои вредни за растенията насекоми.

Маите са смятали, че могат да забавят или предотвратят изригванията, като са изпълнявали кървави ритуали и са хранели духовете и божествата, за да контролират вулканите.

"Те са строили храмове във формата на вулкани и са имали ритуали, наподобяващи вулканични събития. Вулканите са били неотделима част от живота на маите", завършва Танкърсли.







http://sanovnik.bg