Оф, ще се отчакаме от чакане... На английски излиза 19 юни 2012
А иначе за динамиката, нормално е. Сидни не е Роуз. Тя не е пазител, а е алхимик, променя се перспективата. Вече не е екшъна толкова в основата, вече е, така да се изразя, победа с разум и хитрост, разгадаване на загадките благодарение на интелект и вътрешна сила, а не толкова на физическа сила. При Роуз има екшън, понеже тя е пазител и през целия си живот е била готвена за екшън и незабавни действия, във всеки миг е готова да скочи и именно поради тази подготовка и изграждане на пперсонажа по този начин екшъна с нея върви ръка за ръка в книгата. При Сидни нещата са съвсем други, тя пък цял живот е била готвена за друго. Двете не подлежат на сравнение, понеже са различни като цяло. Дори и да имат малко допирни точки в упоритоста и трезвата преценка (примерно, мнението им за Ейдриън и това, че той не е жертва на своя елемент, а има избор, докато другите по-скоро го съжаляват или го смятат за непоправим и дори жертва на Духа. Освен това в Сидни ми харесва, че успява да види дъллочината в Ейдриън, скрита под повърхността). Та, нормално е да протичат по този начин действията. И въпреки всичко никак не липсваше дозата екшън. Ако обаче беше като първоначалната поредица, Сидни трябваше да е повторение на Роуз, или пък Роуз трябваше пак да е в главна роля, а то при нея вече няма за къде и за кога... Ред е на нови зведи да изгреят на хоризонта, тъй да се каже. Много ме радват 4-мата - Еди, Джил, Ейдриън и Сидни. :love: Шест книги бяха централни Лиса, Роуз, Кристиан и Димката (и Ейдриън, но там той стана накрая Рицаря на печалния образ). Нека се даде шанс на другите. Това са персонажите, които останаха онеправдани и чието развитие според мен е нормално всеки фен да пожелае да проследи след завършека на шеста книга, който за тях бе несправедив. Смятам, че авторката е изпълнила целите си и ни е предоставила страхотна книга, само трябва да съумеем да се отърсим от досегашните представи, свързани с Роуз и постоянните екшън и динамика покрай нея, за да успеем да я оценим по достойнство.
И накрая на този роман, да, втора книга ще бъде още по-хубава. Тук беше началото, завръзката на нещата. При все, че са планирани още книги не може авторката да разкрие всичко накуп в тази първа книга. А и на мен си ми харесва да го кара по-полека, още помня как бях на нокти цяла шеста книга от начало до край, после се чувствах все едно съм бягала маратон от напрежение какво ще стане до края. Знам, че и в тази поредица ще направи така, това е Ришел. Но ми харесва, че почва по-полека и по-спокойно.