Ацтеките създават изключително красиви керамични съдове и се проявяват като майстори тъкачи. Те произвеждат и ценни предмети от пера и сечива от обсидиан (вид вулканична скала). Способността им да обработват обсидиана е впечатляваща, както показват множеството археологически находки на изработени от ацтеките обсидианови предмети, обект на търговска размяна из всички краища на днешно Мексико. Търговците, които осъществяват размяната, изпълняват двояка роля в полза на своята империя. От една страна, доставят желаните от елита стоки, а от друга, служат за очи и уши на върховната власт в Теночтитлан по време на търговските си мисии из различните краища на страната.
Ацтекската империя представлява добре уредена цивилизация. Тя се олицетворява от внушителни постройки и храмове, както и от обществено полезни строежи като акведукти и системи за отводняване на земите, в което ацтеките надминават постиженията на тогавашна Европа. Тези строителни начинания са впечатляващи и от още една гледна точка, имайки предвид, че са постигнати без използването на изобретения като колелото например.
В рамките на Теночтитлан ролята на различните полове е строго регламентирана и насочена в полза на цялото общество, а не на отделната личност. Така например момчетата започват от рано да се обучават на военно дело и да изпълняват желанията на боговете. Те следват указания на специалните военни жреци, които ги учат на религия, история и на специфичните ацтекски обичаи и ритуали.
Възможностите на младите момичета да се образоват са по-ограничени, отчасти защото на тях не им е отредено да играят съществена политическа или религиозна роля в живота на обществото. Обучавани от майките си на религия и на домакински умения, младите ацтекски жени свикват с подчиненото си положение в обществото.
Военното съсловие предлага на всеки жител на ацтекската империя голяма социална мобилност. Проявилите военна храброст получават награди под формата на земи и работна ръка. Сред тях се избират съдиите, дворцовите сановници, жреците и чиновниците.
За да оправдаят постоянното си териториално разширение, ацтеките пренаписват собствената си история и изискванията, на боговете към тях. Така например бог Уицилопочтли, който винаги е играл важна роля в ацтекския пантеон, заповядал на ацтеките да напуснат прародината си - Ацтлан. По време на номадските си скитания те усвояват култовете и към други божества, в това число към толтекския Тескатлипока. Благодарение на сплетните на Тлакаелел, Уицилопочтли скоро се изравнява по влияние с толтекското божество.
Именно бог Уицилопочтли изисква от ацтеките да му принасят в дар човешка кръв посредством различни жертвоприношения. Според интерпретациите на Тлакаелел, ацтеките получават свише нова задача, която оправдава тяхната териториална експанзия и нарастващия брой принесени в жертва хора. Според влиятелния ацтекски водач ацтеките трябва да обединят всички съседни народи заради култа към бога на Слънцето, изискваш жертвени дарове от човешка кръв. Според тях тези жертви осигуряват по-нататъшното съществуване на слънцето, в резултат на което и земята ще продължи да дава необходимите за изхранването им блага. Това е основната цел на ацтеките през десетгодишния период след победата над Ацкапоцалко, през който те стават пълни господари на Мексиканската равнина, водени от своя владетел Ицкоатъл и направлявани от интригите на Тлакаелел.
Ицкоатъл умира през 1440 година и е заменен на престола от Монтесума I, който управлява страната през следващите двадесет и осем години. При неговото управление войната се превръща в основно занимание на ацтеките. Те насочват своята експанзия към земите на днешния мексикански щат Веракрус. Завземайки нови и нови територии, те се сблъскват с едно племе, което така и не успяват да покорят - тласкаланите, които по-късно стават ценни съюзници на испанците.
При управлението на Монтесума I възниква и друга опасна ситуация, дължаща се на поредица от климатични катаклизми, в резултат на които хранителните запаси на страната значително намаляват. Според ацтеките това се дължи на гнева на техните богове и следователно те трябва да бъдат умилостивени. Вследствие на това броят на човешките жертвоприношения става още по-голям. Но намирането на достатъчно хора за ужасяващата религиозна практика става все по-трудно. За да не се притесняват за материалното обезпечаване на своите религиозни нужди, ацтеките започват т.нар. войни на цветята. Тези внимателно режисирани битки имат за цел не разгрома на определен противник, а само придобиването на пленници за принасяне в жертва (човешките сърца, изтръгвани по време на жертвоприношенията, били наричани цветя - б. пр.). След време климатът се стабилизира, но зловещото заключение, което ацтеките си правят от изминалия период, е. че с проливането на кръв са успели да спечелят отново благоволението на боговете.
През останалата част от петнадесетото столетие ацтеките разширяват своята държава, докато накрая стават безспорни господари не само на цялата Мексиканска равнина, но и над съседните земи. След смъртта на Монтесума I на ацтекския престол се изреждат няколко с нищо неотличаващи се владетели. Както изглежда, през този период държавата се управлява главно от Тлакаелел, който еднолично определя кой да стане крал и кои неспособни владетели да бъдат отстранени от трона. Независимо от слабата царска власт, ацтеките продължават да разширяват своята империя и остават безспорен хегемон в земите на Мексиканската равнина и извън нея. По време на тази експанзия броят на човешките жертвоприношения нараства значително и се налага жертвите да бъдат търсени все по-далеч от централните територии на империята. През 1502 година на престола се възкачва Монтесума II. Това става след смъртта на брат му на бойното поле. Поначало новият владетел е обучаван за върховен жрец на страната, а брат му се запознава с изкуството да води ацтеките в бой, да завзема територии и да се грижи за редовното умилостивяване на боговете с жертвоприношения.
Монтесума II оглавява империя, чието население наброява между 11 и 20 милиона души. Ефективното управление на такава огромна държава изисква и неимоверно разклонена политическа система начело с т. нар, дворцово чиновничество. Макар че някои от принудените да плащат данък съседни държави имат правото на известно самоуправление, те са длъжни да дават отчет пред бюрократите в Теночтитлан. Политическата организация на ацтеките обаче не бива да се смята за конфедерация на полунезависими държави, а по-скоро представлява силно централизирана политическа единица. Здравият контрол, осъществяван от господстващата народност, може да се забележи и във факта, че в началото на шестнадесетото столетие науатълският език се налага в цялата Мексиканска равнина и е едно от малкото неща, съхранени през периода на последвалото испанско нашествие.
Властта на ацтеките над техните съседи е строга и безмилостна и им създава врагове навсякъде из обширната империя. Те обаче са сериозно обезпокоени, когато през 1509 година по небето над тяхната страна минава комета, а кулите, издигащи се над храма на Уицилопочтли, избухват в пламъци и са напълно унищожени. Накрая, идващите от изток сведения за двуглави хора, притежаващи огромни замъци, които плават по водата, предизвикват силна загриженост, в това число и у самия Монтесума II.
Най-лошите страхове на ацтеките като че ли стават реалност с пристигането на испанците. Слънцето не загива, както техните религиозни водачи вещаят, но това, което се задава на хоризонта, е гибелта на техния начин на живот, подложен на унищожение от испанците.
Ацтекската империя представлява добре уредена цивилизация. Тя се олицетворява от внушителни постройки и храмове, както и от обществено полезни строежи като акведукти и системи за отводняване на земите, в което ацтеките надминават постиженията на тогавашна Европа. Тези строителни начинания са впечатляващи и от още една гледна точка, имайки предвид, че са постигнати без използването на изобретения като колелото например.
В рамките на Теночтитлан ролята на различните полове е строго регламентирана и насочена в полза на цялото общество, а не на отделната личност. Така например момчетата започват от рано да се обучават на военно дело и да изпълняват желанията на боговете. Те следват указания на специалните военни жреци, които ги учат на религия, история и на специфичните ацтекски обичаи и ритуали.
Възможностите на младите момичета да се образоват са по-ограничени, отчасти защото на тях не им е отредено да играят съществена политическа или религиозна роля в живота на обществото. Обучавани от майките си на религия и на домакински умения, младите ацтекски жени свикват с подчиненото си положение в обществото.
Военното съсловие предлага на всеки жител на ацтекската империя голяма социална мобилност. Проявилите военна храброст получават награди под формата на земи и работна ръка. Сред тях се избират съдиите, дворцовите сановници, жреците и чиновниците.
За да оправдаят постоянното си териториално разширение, ацтеките пренаписват собствената си история и изискванията, на боговете към тях. Така например бог Уицилопочтли, който винаги е играл важна роля в ацтекския пантеон, заповядал на ацтеките да напуснат прародината си - Ацтлан. По време на номадските си скитания те усвояват култовете и към други божества, в това число към толтекския Тескатлипока. Благодарение на сплетните на Тлакаелел, Уицилопочтли скоро се изравнява по влияние с толтекското божество.
Именно бог Уицилопочтли изисква от ацтеките да му принасят в дар човешка кръв посредством различни жертвоприношения. Според интерпретациите на Тлакаелел, ацтеките получават свише нова задача, която оправдава тяхната териториална експанзия и нарастващия брой принесени в жертва хора. Според влиятелния ацтекски водач ацтеките трябва да обединят всички съседни народи заради култа към бога на Слънцето, изискваш жертвени дарове от човешка кръв. Според тях тези жертви осигуряват по-нататъшното съществуване на слънцето, в резултат на което и земята ще продължи да дава необходимите за изхранването им блага. Това е основната цел на ацтеките през десетгодишния период след победата над Ацкапоцалко, през който те стават пълни господари на Мексиканската равнина, водени от своя владетел Ицкоатъл и направлявани от интригите на Тлакаелел.
Ицкоатъл умира през 1440 година и е заменен на престола от Монтесума I, който управлява страната през следващите двадесет и осем години. При неговото управление войната се превръща в основно занимание на ацтеките. Те насочват своята експанзия към земите на днешния мексикански щат Веракрус. Завземайки нови и нови територии, те се сблъскват с едно племе, което така и не успяват да покорят - тласкаланите, които по-късно стават ценни съюзници на испанците.
При управлението на Монтесума I възниква и друга опасна ситуация, дължаща се на поредица от климатични катаклизми, в резултат на които хранителните запаси на страната значително намаляват. Според ацтеките това се дължи на гнева на техните богове и следователно те трябва да бъдат умилостивени. Вследствие на това броят на човешките жертвоприношения става още по-голям. Но намирането на достатъчно хора за ужасяващата религиозна практика става все по-трудно. За да не се притесняват за материалното обезпечаване на своите религиозни нужди, ацтеките започват т.нар. войни на цветята. Тези внимателно режисирани битки имат за цел не разгрома на определен противник, а само придобиването на пленници за принасяне в жертва (човешките сърца, изтръгвани по време на жертвоприношенията, били наричани цветя - б. пр.). След време климатът се стабилизира, но зловещото заключение, което ацтеките си правят от изминалия период, е. че с проливането на кръв са успели да спечелят отново благоволението на боговете.
През останалата част от петнадесетото столетие ацтеките разширяват своята държава, докато накрая стават безспорни господари не само на цялата Мексиканска равнина, но и над съседните земи. След смъртта на Монтесума I на ацтекския престол се изреждат няколко с нищо неотличаващи се владетели. Както изглежда, през този период държавата се управлява главно от Тлакаелел, който еднолично определя кой да стане крал и кои неспособни владетели да бъдат отстранени от трона. Независимо от слабата царска власт, ацтеките продължават да разширяват своята империя и остават безспорен хегемон в земите на Мексиканската равнина и извън нея. По време на тази експанзия броят на човешките жертвоприношения нараства значително и се налага жертвите да бъдат търсени все по-далеч от централните територии на империята. През 1502 година на престола се възкачва Монтесума II. Това става след смъртта на брат му на бойното поле. Поначало новият владетел е обучаван за върховен жрец на страната, а брат му се запознава с изкуството да води ацтеките в бой, да завзема територии и да се грижи за редовното умилостивяване на боговете с жертвоприношения.
Монтесума II оглавява империя, чието население наброява между 11 и 20 милиона души. Ефективното управление на такава огромна държава изисква и неимоверно разклонена политическа система начело с т. нар, дворцово чиновничество. Макар че някои от принудените да плащат данък съседни държави имат правото на известно самоуправление, те са длъжни да дават отчет пред бюрократите в Теночтитлан. Политическата организация на ацтеките обаче не бива да се смята за конфедерация на полунезависими държави, а по-скоро представлява силно централизирана политическа единица. Здравият контрол, осъществяван от господстващата народност, може да се забележи и във факта, че в началото на шестнадесетото столетие науатълският език се налага в цялата Мексиканска равнина и е едно от малкото неща, съхранени през периода на последвалото испанско нашествие.
Властта на ацтеките над техните съседи е строга и безмилостна и им създава врагове навсякъде из обширната империя. Те обаче са сериозно обезпокоени, когато през 1509 година по небето над тяхната страна минава комета, а кулите, издигащи се над храма на Уицилопочтли, избухват в пламъци и са напълно унищожени. Накрая, идващите от изток сведения за двуглави хора, притежаващи огромни замъци, които плават по водата, предизвикват силна загриженост, в това число и у самия Монтесума II.
Най-лошите страхове на ацтеките като че ли стават реалност с пристигането на испанците. Слънцето не загива, както техните религиозни водачи вещаят, но това, което се задава на хоризонта, е гибелта на техния начин на живот, подложен на унищожение от испанците.
______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.